Определение по дело №187/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 22 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Делото е образувано по жалба от К. Р. от гр.Търговище против отказ за предоставяне на обществена информация от зам.кмета на община Търговище-

На настоящия съдебен състав е служебно известно, че по жалби на Кр.Р., насочени към оспорване на мълчалив/изричен отказ за предоставяне на информация по заявления до момента през годините са образувани множество дела. По всички от тях жалбите са бланкетни и депозирани до съда чрез адв. Д. Б. или впоследствие същия се упълномощава за с.з.

Подаването на жалба срещу административен акт, само по себе си, поначало е правомерно, но не изключва възможността от злоупотреба както с това право, така и с възникнало в резултат на неговото упражняване всяко съдопроизводствено действие. Злоумишленото действие не е оставено от законодателя без последици, които са посочени в чл. 3 от ГПК, а съдът е длъжен да отхвърли искане, след като установи, че то по същество представлява злоупотреба с право. Недобросъвестното упражняването на това право, когато то има за последица възникването и упражняването на процесуални права в съответно съдебно производство, може да има за последица увреждане на законни интереси на другите страни в производството. Предварително съм формирала мнение, че в случая се касае именно за злоупотреба с право, като цялата поредица от действия, предприети от заявителя, целят образуване на голям брой съдебни производства, в рамките на които да бъде заявена претенция за присъждане на възнаграждение за адвокат, което с оглед конкретните данни по делото би довело до обогатяване на оспорващата страна в лицето на процесуалния ѝ представител за сметка на увреждане /обедняване/ на насрещната страна в производството, като присъждането на адвокатското възнаграждение е единственият преследван резултат, а не съставяне на собствено мнение за дейността на задължения по закон субект.

Под формата на „надделяващ обществен интерес“, което е основния мотив за искания достъп и при евентуално отхвърляне на жалбата, и присъждане на разноски в полза на ответната страна, жалбоподателят сигнализира обичайно ИВСС /до тук безрезултатно, като последици за докладчика по делото с оглед чл.297 ГПК, предвид и правомощията на органа/, но с очаквания за бъдещи постановени позитивни за него съдебни актове от съответния съдебен състав, но и останалите магистрати.

Настоящият състав е дал писмен отговор изх.№ РД-14-388 от 28.09.20022г.по повод подаден сигнал от Кр.Р. до ИВСС на тяхно писмо изх.№ Ж-22-807/26.04.2022 г., като при едно единствено дело с оглед негативния за него резултат, същият си е позволил да твърди писмено пристрастност в качеството ми на съдия-докладчик към ответната страна – община Търговище.

Цялостното поведение на жалбоподателя и процесуалният му представител, убедеността ми, че се касае и преследва единствено присъждане на адвокатски хонорар и злоупотреба с права, както и личностното отношение, не могат да ме оставят безпристрастна. Обичайна е и практиката предвид необжалваемостта на съдебния акт, още на следващия ден от постановяване на решението, да се подаде молба за изпълнителен лист с единствената цел, да се натовари допълнително страната, отново с разноски за ангажиране на адвокат, но в друго производство.

Посоченото обстоятелство е основание за отвод, предвид на нормата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТВЕЖДАМ се като съдия-докладчик от разглеждането на АД № 187/ 2024 г. по описа на А. съд гр.Търговище за 2024 г.

Делото да се докладва на Председателя на Административен съд - Търговище за администриране.

Определението не подлежи на обжалване.