О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….…./…………………..2018
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Н. Неделчева
мл. с. Никола Дойчев
като
разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
въззивно гр.д. № 2568 по описа за 2018
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XX от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. 45441/04.07.2018г. по описа на регистратурата на ВРС от адв. Н.Х. ***,
в качеството й на особен представител на Т.Н.Н. и въззивна жалба с вх. № 47551/18.07.2018г по описа на регистратурата
на ВРС, подадена лично от Т.Н.Н., и
двете, против решение 2856/18.06.2018г. по гр.д. № 13086/2016г. на РС-Варна, с
което е прието за установено в отношенията спрямо Т.Н.Я., че Н.С.Н., е
изключителен собственик на следните два имота:
- ПИ
№2581, находящ се в кв.75 по действащия план на гр.Аксаково, обл. Варна,
одобрен със заповед №358/20.12.2001г. на кмета на общ.Аксаково, с граници ПИ №2587, ПИ №2582 и от две страни
път, с площ 1288кв.м., съобразно същия план на местността;
- ПИ
№3581, находящ се в кв.74 по действащия план на гр.Аксаково, обл. Варна,
одобрен със заповед №358/20.12.2001г. на кмета на общ.Аксаково, с граници ПИ №2580, ПИ №3582, ПИ №2578 и път, с
площ 770кв.м., съобразно същия план на местността,
поради пълна трансформация на лични
средства за закупуването им, на основание чл.23, ал.1 СК вр. чл.124, ал.1 ГПК.
Във въззивната жалба с вх. №
45441/04.07.2018г. на особения представител адв. Н. Хвърчилова, се оспорва
извода на първоинстанционния съд, че процесните имоти са придобити изцяло с
лични средства на ищеца Н.Н., получени като дарение от неговата майка. В тази
връзка твърди, че районният съд не е установил правилно фактическата
обстановка, което се дължи на неправилно кредитиране показанията на свидетеля Димитър
Димитров, които били тълкувани изолирано. Особеният представител излага
подробен анализ на събраните гласни доказателства по делото и обоснова тезата,
че процесните имоти са придобити със семейни средства. Формулиран е петутим с
искане за отмяна на решението № 2856/18.06.2018г. по гр.д. № 13086/2014г. на
ВРС. Обжалва и решението в частта за разноските. Претендира разноски. Отправя
доказателствени искания.
По делото е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба с вх. № 45441/04.07.2018г от адв. М.Н.-процесуален
представител на Н.Н.. Счита, че съдът правилно е приел, с оглед събрания
доказателствен материал, в частност показанията на св. Димитров, че процесните
два имота са били заплатени чрез сума, дарена лично на ищеца Н. от майка му,
като по никакъв начин не се установява участие на въззивницата Я. в заплащането
на покупната цена. Намира за правилен извода на съда, че е налице
заинтересованост в показанията на свидетелката Сирма Н.-дъщеря на страните,
включително и предвид факта, че е водила граждански дела срещу ищеца Н.. Счита
показанията й за изолирани като излага подробни съображения. Моли решението на
първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Намира за неоснователно
искането за разпит на свидетел. В условията на евентуалност, ако се уважи
искането, моли да се допусне до разпит и един свидетел на ищеца.
Във въззивната жалба с вх. №
47551/13.07.2018г., подадена лично от Т.Н.Н., се твърди, че решението на ВРС
противоречи на основни принципи на СК, на материалния и процесуалния закон.
Въззивницата твърди, че по времето, когато са били закупени имотите не е
работила по молба на съпруга си, защото е трябвало да гледа децата, като счита,
че това е съществен момент в техните семейни отношения, тъй като всеки от
съпрузите следва да допринася за благоденствието в семейството според силите и
възможностите си. Навеждат се твърдения, че районният съд е нарушил
процесуалния закон, като не е дал указания на въззивницата кои факти да
доказва. Също така, въззивницата посочва, че й е отнета възможността чрез
свидетел да докаже твърденията си, тъй като бил допуснат само един свидетел, а
не двама, каквото било първоначалното й искане. Изразява становище, че доходите
на ищеца от заплати не представляват лично имущество. Прави доказателствени
искания.
По делото е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба с вх. № 47551/18.07.2018г от адв. М.Н.-процесуален
представител на Н.Н.. В отговора адв. Н. посочва, че всички нужди на семейството
са били задоволявани от доходите на бащата, а твърденията на въззивницата за
принос, изразяващ се в грижи за семейството, са неотносими към предмета на
делото. Счита за неоснователни възраженията с нарушение на съдопроизводствените
правила, както и отправените доказателсвени искания в тази връзка. Излага
доводи, че ВРС правилно е приел с оглед доказателствения материал, че по
несъмнен начин е доказано, че процесните два имота са били заплатени чрез сума,
дарена лично и само на ищеца Н. от майка му. Моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Постъпила е и частна жалба с вх. №
68612/22.10.2018г. по описа на регистратурата на РС-Варна срещу Определение №
11648/12.10.2018г. по гр.д. № 13086/2016г. на РС-Варна, с което е оставена без
уважение молбата на Т.Н. за изменение на решение № 2856/18.06.2018г. по гр.д. №
13086/2016г. на ВРС в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК.
Въззивна жалба с вх. № 45441/04.07.2018г. и с
вх. № 47551/13.07.2018г. са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими.
Въззивницата
е отправила следните доказателствени искания: 1) да бъдат допуснати до разпит
двама свидетели за установяване на обстоятелството, че цената на процесните
имоти е платена със средства на семейството на страните по време на брака им;
2) да бъде допуснат един свидетел за установяване на отношенията между в
семейството и кой от съпрузите, как е допринасял за благополучието му и за
отглеждане на децата, какви са били договорките между съпрузите, защо
въззивницата не е работила към момента на закупуване на имотите, помагал ли е
въззиваемият на майка си материално; 3) да бъдат издадени съдебни
удостоверения, по силата на които въззивницата да се снабди с удостоверение от
НОИ за размера на получаваната от майката на ищеца пенсия за една година преди
деня на сделката и удостоверение от НОИ къде е работила по това време майката
на ищеца и каква месечна заплата е получавала; 4) да се назначи вещо
лице-оценител, което да провери по време на сделката, какви са били пазарните
цени на имот на имотите от вида на процесните такива. От своя страна,
процесуалният представител на ищеца, е заявил при условията на евентуалност, че
ако бъде допуснат от съда разпит на свидетел на ответника, желае да бъде разпитан
и свидетел на ищеца.
Съдът,
по така направените доказателствени искания, съобрази следното:
Съгласно чл. 266, ал. 1 от ГПК във въззивното производство страните не
могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които
са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Обсегът
на въззивната дейност е стеснен предвид концентрационното
начало, съобразно което процесуалните действия по установяването на
фактическата страна на спора по правило се провеждат в рамките на
първоинстанционното производство. Страните са длъжни още в началната фаза на
исковото производство да направят пред съда своите твърдения за релевантните
факти и да посочат доказателствените средства, чрез които ще ги установяват.
Настъпващата още в първоинстанционното производство поетапна преклузия за посочване и представяне на доказателства,
изключва възможността страната да поправи във въззивната инстанция собствената
си небрежност, попълвайки делото с нови доказателства. По изключение законът предоставя възможност на страните да попълнят
делото с относимите към спорното право доказателства и във въззивното
производство в две хипотези: 1) когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в
срок при разглеждане на делото от първата инстанция (чл. 266, ал. 2 от ГПК) и
2) когато доказателствата не са били допуснати от първоинстанционния съд,
поради процесуални нарушения (чл.
266, ал. 3 от ГПК).
Съдът като взе предвид, че пред първоинстанционния съд, всяка една от страните е искала да се
разпитат по двама свидетели, но ВРС е допуснал само по един и предвид изричните
възражения във въззивната жалба за формирани от ВРС неправилни фактически
констатации при анализа на свидетелските показания, намира, че е налице непълнота на събрания пред първоинстанционния
съд доказателствения материал. По тези съображения, настоящият съдебен състав
счита, че е допуснато нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК, поради
което следва да се уважат исканията на двете страни, както следва: на
въззивника – да се разпита един свидетел за установяване на обстоятелството, че
цената на процесните имоти е платена със средства на семейството по време на
брака им; на въззиваемата страна – да се разпита един свидетел за установяване
на обстоятелството, че средствата за закупуването на процесния имот са
придобити от ищеца чрез дарение от неговата майка.
Останалите доказателствени искания на въззивницата, съдът намира за
преклудирани, съответно за недопустими. Т.Н. е била длъжна да наведе твърдения,
респективно възражения за доходите на майката на ищеца, за отношенията в
семейството, за действителната пазарната оценка на процесния имот и пр., още в
отговора на исковата молба, като обясни и правното значение на тези факти с
оглед предмета на спора – това не е сторено, поради което е недопустимо тези
факти да бъдат въвеждани и установявани за първи път във въззивното
производство. Отделно от това, каква е била действителната пазарна цена на
имотите към момента на закупуването им, какви са били отношенията в семейството,
са неотносими към спора, тъй като не могат да допринесат за установяване на
основния правнорелевантен факт – какъв е произхода на средствата, с които са
закупени процесните имоти.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ВНАСЯ
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в
открито съдебно заседание въззивна жалба с вх. 45441/04.07.2018г. и с вх. №
47551/18.07.2018г по описа на регистратурата на ВРС, против решение
2856/18.06.2018г. по гр.д. № 13086/2016г. на РС-Варна, с което е прието за
установено в отношенията спрямо Т.Н.Я., че Н.С.Н., е изключителен собственик на
следните два имота:
- ПИ №2581, находящ се в кв.75 по действащия
план на гр.Аксаково, обл. Варна, одобрен със заповед №358/20.12.2001г. на кмета
на общ.Аксаково, с граници ПИ №2587, ПИ
№2582 и от две страни път, с площ 1288кв.м., съобразно същия план на
местността;
- ПИ №3581, находящ се в кв.74 по действащия
план на гр.Аксаково, обл. Варна, одобрен със заповед №358/20.12.2001г. на кмета
на общ.Аксаково, с граници ПИ №2580, ПИ
№3582, ПИ №2578 и път, с площ 770кв.м., съобразно същия план на местността,
поради пълна трансформация на лични средства
за закупуването им, на основание чл.23, ал.1 СК вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ВНАСЯ
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в
открито съдебно заседание частна жалба с вх. № 68612/22.10.2018г. по описа на регистратурата
на РС-Варна срещу Определение № 11648/12.10.2018г. по гр.д. № 13086/2016г. на
РС-Варна, с което е оставена без уважение молбата на Т.Н. за изменение на
решение № 2856/18.06.2018г. по гр.д. № 13086/2016г. на ВРС в частта за разноските
на основание чл. 248 от ГПК.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на Т.Н.Н. при
режим на довеждане за установяване на обстоятелството, че цената на процесните
имоти е платена със средства на семейството;
ДОПУСКА до разпит един свидетел на Никола С.Н. при
режим на довеждане за установяване на обстоятелството, че средствата за
закупуването на процесния имот са придобити от ищеца чрез дарение от неговата
майка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.Н.Н. да бъде допуснат един
свидетел за установяване на отношенията в семейството и кой от съпрузите, как е
допринасял за благополучието му и за отглеждане на децата, какви са били
договорките между съпрузите, защо въззивницата не е работила към момента на закупуване
на имотите, помагал ли е въззиваемият на майка си материално;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.Н.Н. да бъдат издадени
съдебни удостоверения, по силата на които да въззивницата да се снабди с
удостоверение от НОИ за размера на получаваната от майката на ищеца пенсия за
една година преди деня на сделката и удостоверение от НОИ къде е работила по
това време майката на ищеца и каква месечна заплата е получавала;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.Н.Н. да се назначи вещо
лице-оценител, което да провери по време на сделката, какви са били пазарните
цени на имот на имотите от вида на процесните такива.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д. № 2568/2018г. по
описа на ВОС за разлгеждане в о.с.з. на 30.01.2019г. от 10:30 часа, за която
дата и част да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на
страните, а на Т.Н.Н. – и препис
от отговор на въззивна жалжба с вх. № 59167/11.09.2018г., подадена от Н.С.Н.
чрез адв. М.Н..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: