№ 6370
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20241100100893 по описа за 2024 година
Страни в производството са ищецът Х. Т. И., ЕГН ********** с адрес гр. Бургас, община
Бургас, ж. к."******* и ответникът Прокуратурата на Република България, с адрес гр.
София, бул. Витоша" № 2.
Образувано е по предявен от Х. Т. И. срещу Прокуратурата на Република България
осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение
за причинени му неимуществени вреди /болки страдания/ в размер на 50 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 24.01.2024г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 17.06.2020г. по ДП №
1045/2020г. по описа на 03 РУП – СДВР и пр. пр. № 20091/2020г. по описа на СРП бил
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 129, ал.2, вр. чл. 1 НК – за това,
че на 16.06.2020г. около 21ч. в гр. София, ж.к. „******* причинил на Ю.К.Л. средна телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота чрез
нанасяне на удари по главата и тялото на Л. и произвел изстрели с газов револвер марка
„Аркус" в областта на главата на Л..
Със същото постановление по отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. Ищецът сочи, че по време на изтърпяване на първоначално взетата
му мярка за неотклонение задържане в следствения арест, бил поставен в нечовешки
условия с изключително влошено здравословно състояние, като не му била оказана нужната
спешна медицинска помощ, въпреки предоставени медицински документи, изискващи
специализирана и адекватна помощ и лечение. След предоставяне на медицинска
1
документация за влошеното му здравословното състояние, вследствие на престоя в ареста,
Софийски районен съд на 19.06.2020г. изменил мярката в „домашен арест“.
Ищецът релевира, че множеството процесуално следствени действия по разпореждане на
Прокуратурата му причинили значителни неудобства и притеснения, тъй като изразходвал
значителни лични средства, за да пътува, да ангажира адвокат и да е на разположение на
ответника.
В ИМ се изтъква, че през целия период на наказателното производство ищецът бил
подложен на тежка репресия, с ограничаване на основните му човешки права и свободи.
Сочи, че преживял унижения, силни реакции на страх и психически травми и тормоз, като
същият не могъл да си осигуря медицински прегледи при специалисти. В тази връзка
релевира, че има редица хронични заболявания и тежки диагнози като исхемична болест на
сърцето, хипертония, прекаран инфаркт на сърцето, имплантиран пейсмейкър на сърцето,
язва на дванадесетопръсника и др.
Посочва, че е изживял огромен шок от реалната перспектива да бъде лишен от свобода за
години наред и да прекара остатъка от живота си без грижа на специалисти медици. Сочи, че
целият този период на разследване от Прокуратурата от 17.06.2020г. до 07.10.2021г.
продължил извън разумните срокове за разглеждане на наказателното производство.
Заявява, че все още не се е възстановил напълно от негативните си изживявания. Изтъква,
че се е ползвал с добро име в обществото, но през време на наказателната репресия срещу
него се самоизолирал и се затворил в себе си, приятелите го изоставали, а близките му
пожелали да напуснат общия им дом, децата му се отчуждили напълно от него. Посочва, че
преди наказателното производство никога не е бил осъждан.
В ИМ се сочи, че наказателното производство срещу ищеца приключило с Постановление от
07.10.2021г. по пр. пр. № 17538/2020г. по описа на СГП за частично прекратяване на
наказателно производство, влязло в сила на 27.05.2022г.
В указания законоустановен срок по чл.131 ГПК от ответника Прокуратура на Република
България е постъпил отговор, в който взема становище като оспорва като недоказана по
основание и по размер предявената искова претенция. Релевира, че отговорността на
държавата за дейност на правозащитните органи се простират за вредите, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение и счита, че в случая няма
доказателства, които да установяват действително претърпените вреди като пряк и
непосредствен резултат само от предявеното обвинение.
В отговора на исковата молба се оспорва при условията на евентуалност размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен, несъответстващ на
твърдените вреди и на икономическия стандарт в България, несъобразен с изискванията за
справедливост.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже настъпването на посочените в исковата
молба неимуществени вреди, техния размер, както и причинната връзка с обвинението в
извършване на престъпление, за което е прекратено наказателното производство.
2
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Не се спори и от приложеното наказателно производство се установява, че с постановление
за привличане на обвиняем от 17.06.2020г. по ДП № 1045/2020г. по описа на 03 РУП – СДВР
и пр. пр. № 20091/2020г. по описа на СРП ищецът Х. И. бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл. 129, ал.2, вр. чл. 1 НК – за това, че на 16.06.2020г. около 21ч.
в гр. София, ж.к. „******* причинил на Ю.К.Л. средна телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота чрез нанасяне на удари по главата и
тялото на Л. и произвел изстрели с газов револвер марка „Аркус" в областта на главата на
Л..
Установява се, че дъщерята на Х. И. Т. И.а водела скитнически начин на живот и
поддържала интимни отношения с Ю. Л., който бил клошар, криминално проявен и често я
биел. Л. заплашвал Т. И.а и майка й Й.И. с убийство В деня на инцидента Л. се явил в
жилището на И. и започнал да удря входната вратата, И. отворил, Л. го нападнал, двамата си
нанесли удари и тогава И. възпроизвел изстрели в областта на главата на Л. с преработен в
огнестрелен газов револвер. Първоначално обвинението било по чл.129, ал.2 вр. чл.1 НК, но
предвид механизма и средството на престъплението СРП изпратила делото на СГП с
мнение, че правната квалификация е по чл.119, вр.чл.18, ал.1 НК – опит за убийство при
превишаване пределите на неизбежната отбрана. СГП повдигнала спор за компетентност
пред САП, със становище, че не е налице опит за убийство, като САП приела, че не може да
се изключат квалификациии по чл.119 или чл.118 НК, поради което производството
продължило под надзора на СГП.
След извършване на деянието Х. И. бил задържан за периода 16.06.2020г.-19.06.2020г. /по
ЗМВР и по чл.64, ал.2 НПК/, като мярката за неотклонение била разгледана от съда на
19.06.2020г. След предоставяне на медицинска документация за влошеното му
здравословното състояние прокурорът посочил, че не поддържа искането за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража“, а поддържа искане за вземане на мярка за
неотклонение „домашен арест“, каквато била наложена от Софийски районен съд с
определение, влязло в сила на 23.06.2020г.
Мярката за неотклонение „домашен арест“ била отменена с постановление на прокурор от
СГП от 18.09.2020г. и на Х. И. била наложена мярка за неотклонение подписка.
В хода на наказателното производство се установило, че газовият револвер е преработен в
огнестрелно оръжие, поради което ищецът бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл.339, ал.1 НК
Наказателното производство относно престъпление по чл. 129, ал.2, вр. чл. 1 НК срещу
ищеца приключило с Постановление от 07.10.2021г. по пр. пр. № 17538/2020г. по описа на
СГП за частично прекратяване на наказателно производство, влязло в сила на 27.05.2022г.
/л.56 от делото/ поради това, че деянието не съставлява престъпление. СГП приела, че се
касае за средна телесна повреда /макар оръжието да било преработено, ищецът стрелял с
3
газови патрони/ при хипотезата на чл.12, ал.3,вр. ал.1 НК, при която няма превишаване на
пределите на неизбежната отбрана, независимо от причинените наранявания.
Установява се, че Х. И. не е осъждан. Към 2018г. същият е прекарал инфаркт и инсулт,
поставен му е пейсмейкър. Към 15.10.2021г. се разболял от Ковид – 19, с усложнения –
двустрА. бронхопневмония и гъбична инфекция на белите дробове. Установени са, аритмия,
тумор на десен максиларен синус, хроничен атрофичен гастрит, чернодробна стеатоза, язва
на дванадестопръсника, хроничен пиелонефрит и др. Призната 78 % нетрудоспособност с
решение на ТЕЛК.
От показанията на св. Е. се установява, че разбрала за инцидента същия ден, отишла в дома
на И., разговаряла със съругата му и взела лекарствата, които пиел. Занесла му лекарства в
следствения арест, тъй като знаела, че те са животоспасяващи за него. Впоследствие, докато
изтърпявал домашния арест, той бил много притеснен и уплашен, тъй като след
задържането си знаел, че няма да оживее, ако му бъде наложено наказания лишаване от
свобода. Не можел да спи и поискал от свидетелката да се отиде при личния му лекар, който
да му изпише лекарство за сън. Свидетелката се притеснила, че всъщност И. може да
посегне на живота си, но все пак му купила лекарството. Преди случая той бил активен –
ходел по планини, разхождал се, което било важно за здравословното му състояние. След
това не можел заради изтърпяваната мярка. Изпитвал силно притеснение и бил много
стресиран. Не виждал изход от ситуацията, тъй като се притеснявал, че може отново да има
конфликт с Л. и да се повтори същото.
От показанията на св. И.а се установява, че с ищеца били разведени от 2006г., но останали да
живеят в едно жилище. Живеели сравнително спокойно, въпреки психичното заболяване на
дъщеря им и начина й на живот. След инцидента продали апартамента и тя си купила
жилище в Перник, а той в Бургас. Впоследствие отново сключили брак. Задържането и
домашният арест се отразили изключително зле на съпруга й – бил депресиран, не се виждал
с хора, не можел да спи през нощта, пиел лекарства със зелена рецепта, откакто е инцидента.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ: „държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление.“
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като
обективни и безпротиворечиви.
Съдът намира, че в случая частичното прекратяване на наказателно производство, с
постановление на СГП, влязло в сила на 27.05.2022г. поради това, че деянието не съставлява
престъпление, а се касае за хипотезата на чл.12, ал.3,вр. ал.1 НК, при която няма
превишаване на пределите на неизбежната отбрана, независимо от причинените
наранявания, обосновава отговорност на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ за
причинени на ищеца вреди от неоснователно обвинение, като са налице и останалите
4
предпоставки за това, а именно - настъпили за лицето вреди и причинно-следствена връзка
между незаконното обвинение и вредите.
Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, напрежение
и стрес от висящото обвинение, от дискредитирането му пред неговите бизнес партньори и
от изтърпените мерки за неотклонение.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, за което се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - тежестта на
обвинението, продължителността на наказателното преследване, взетата мярка за
процесуална принуда, данните за психическото състояние и негативните последици,
претърпени от ищеца.
В случая относно размера на обезщетението следва да се съобразят характерът на
обвинението – за тежко престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода
до 6г., продължителността на наказателното преследване от момента на привличането като
обвиняем 17.6.2020г. до частичното прекратяване на 07.10.2021, задържането в период от 3
дни и изтърпявания домашен арест за 3 месеца, настъпилите последици в личния живот на
ищеца – притеснението и негативните емоции във връзка с обвинението в деяние, което не е
извършил, душевните болки и страдания, които е търпял във връзка с това обвинение, което
в крайна сметка е било за деяние, несъставляващо престъпление, сериозните хронични
заболявания на ищеца.
По отношение на възражението, че ищецът е осъден за престъпление по чл.339, ал.1 НК
следва да се посочи, че установените вреди, са свързани с търпените ограничения във връзка
с наложената мярка за неотклонение и обвинението в тежкото престъпление по чл.129, ал.1
НК, а не с посоченото осъждане.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира за съответен с тежестта на
вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД, размер на обезщетение от 15
000лв.
По разноските:
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в настоящото производство в
размер на 10лв. държавна такса и 3000 лева за за платено адвокатско възнаграждение в
настоящото производство. Направено е възражение за прекомерност.
В случая цената на иска е в размер 50 000лв., като съгласно чл.7, ал.2, т. 4 НМРАВ
минималното възнаграждение е в размер на 4650лв. Видно е, че уговореното
адвокатско възнаграждение е под минимума по НМРАВ.
Както е посочено в Определение № 2995/13.06.2024 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение
по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г., националният закон задължава съда да отхвърли
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е
уговорено в минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар
възражението да е основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора,
до минимално определения размер. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-
5
438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.
В случая следва да се отчете, че настоящото производство не разкрива отклонения от
нормалния ход на делата по сходни казуси, поради което не се отличава с фактическа и
правна сложност или с по-голям от обичайния обем от извършени съдопроизводствени
действия. Предвид изложеното, съдът взима предвид, както нормата на чл.10, ал.3 ЗОДОВ
/относно правото на страната на разноски за адвокатско възнаграждение/, чл.78, ал. 5 ГПК,
чл.7, ал.2, т. 4 НМРАВ и решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., така и
обстоятелството, че претендираното възнаграждение е под минимума па НМРАВ и размерът
му не води до извод, че трудът на адвоката е съществено надценен. Предвид изхода на
спора, на ищеца следва е присъдена сумата 903лв., съразмерно с уважената част от иска.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша №2, да
плати Х. Т. И., ЕГН ********** с адрес гр. Бургас, община Бургас, ж. к."*******, сумите:
- 15 000лв., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2024г. /датата на депозиране на ИМ/
до окончателното изплащане на вземането - обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие повдигане и поддържане на незаконно обвинение за престъпление по
чл. 129, ал.1 НК, за което наказателното производство е прекратено поради това, че деянието
не съставлява престъпление с постановление от 07.10.2021г. по ДП №1045/2020г. на 03 РУ
при СДВР, вх. № 17538/2020г. на Софийска градска прокуратура, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 15 000лв. до предявения размер от 50 000лв.
-903лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6