О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Сливен, 16 август 2019г.
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на шестнадесети август две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ ЙОРДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
НЕЙЧЕВА
мл.с.ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Мая Йорданова ВЧНД № 448 по описа за
2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е въззивно и е по реда на чл.341 ал.2, вр.чл.249, вр.чл.248 ал.1 т.3 и т.6 от НПК.
Образувано е по частна жалба от подс.И.В.И. против
определения за даване ход на разпоредително заседание, за произнасяне по чл.234
ал.10, вр. ал.8 и ал.9 от НПК, за произнасяне по чл.248 от НПК, липса на
произнасяне по чл.247а ал.2 и ал.3, чл.247б, чл.248а, чл.249 и чл.250 от НПК.
В жалбата се посочва, че подс.И.И. не е доволен от
разпорежданията и постановените определения /и непостановените такива/ на СлРС
по НОХД № 642/2019г. по описа на съда, тъй като същите са незаконосъобразни.
Посочва се, че е нарушен материалният закон, допуснати са нарушения на
съдопроизводствените правила по ДП и неотстранени съществени нарушения на
процеса в съдебното производство. Твърди се, че съдът не е мотивирал
постановените разпореждания и определения. Сочи се, че определенията не са
постановени еднолично и в срок, след депозиране на писмено становище на
17.06.2019г., а едва в разпоредително заседание на 11.07.2019г. В жалбата се
излагат доводи и се счита, че е нарушена местната, предметна и функционална
компетентност на РП Котел, същата е превишила пределите на компетентността си и
е внесла обвинителен акт. Твърди се, че постановените определения и
разпореждания са се осъществили при непосредствено, странно и незаконосъобразно
участие в закрита заседание на 11.07.2019г. на съдебните заседатели П.С. и
М.М., което ги правело зависими от действията/бездействията на съдията. Иска се
да се извърши проверка на посочените в жалбата пороци и да се отменят
незаконосъобразните разпореждания и постановените определения, вкл. и по
непостановените определения по различни текстове от НПК, като се върне далото
на СлРС с конкретни указания за точно спазване на закона в процеса. Прави се
искане за допълване на протокола от с.з.
Съдът след като се запозна с материалите по делото, намери
за установено следното:
НОХД
№ 642/2019г. по описа на РС Сливен е образувано, след внесен в РС Сливен
обвинителен акт от Ал.Д., Районен прокурор на РП Котел по ДП № 103/2017г. по
описа на РУ Котел, по преписка пор.№ 66/2017г. на РП Котел по обвинение срещу
подс.И.В.И. за престъпление по чл.210 ал.1 т.3, вр.чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1
от НК.
С
разпореждане от 10.05.2019г., Сливенският районен съд е насрочил разглеждането
на делото в разпоредително заседание на 17.06.2019г. С протоколно определение
от 17.06.2018г. СлРС е дал ход на разпоредителното заседание, на което са се
явили призованите лица – РП Сливен, подс.И. лично и със защитника си адв.М.,
както и двама от тримата пострадали. След това с протоколно определение от
същата дата, съдът е отменил определението си за даване ход на разпоредителното
заседание, тъй като е констатирал, че не са призовани всички надлежни страни и
по-точно РП Котел и делото е насрочено за разглеждане на 11.07.2019г. На
11.07.2019г. е даден ход на разпоредителното заседание и са обсъдени въпросите
по чл.248 от НПК. С протоколно определение съдът се е произнесъл по всички
въпроси по чл.248 ал.1 т.1-8 от НПК и е насрочил разглеждането на делото на
02.08.2019г. с призоваване на свидетелите и вещото лице.
На
17.06.2019г. подс.И. е депозирал писмено становище във връзка с обсъждане на
въпросите, които се обсъждат в разпоредително заседание.
Настоящата съдебна инстанция намира, че частната жалба във
връзка с атакуване на постановеното определение по чл.248 ал.1 т.3 и т.6 от НПК
е подадена в срок и е допустима, но разгледан по същество е неоснователна.
Частната жалба, касателно обжалване на определенията за даване ход на
разпоредителното заседание, за произнасяне по чл.234 ал.10, вр.ал.8 и ал.9 от НПК, за липса на произнасяне по чл.247а ал.2 и 3, чл.247б, чл.248а и чл.250 от НПК, е недопустима.
Определението
за даване ход на разпоредително заседание не подлежи на обжалване, а
процедурата по чл.234 ал.10, вр.ал.8 и ал.9 от НПК се отнася за досъдебното производство
относно срока за мерките за процесуална принуда, като настоящото производство е
в съдебна фаза и тези въпроси не могат да се обсъждат и разглеждат при тези
законови разпоредби, поради което жалбата и в тази част е недопустима.
Определението на съда по чл.248 ал.1 т.1, т.2, т.4, т.5, т.7 и т.8 от НПК,
съгласно изискванията на закона също не подлежи на обжалване, предвид това
жалбата в тази част е също недопустима.
Не отговаря на истината, посоченото в частната жалба, че
СлРС не се е произнесъл по чл.247а ал.2 и ал.3 от НПК. С разпореждане на
10.05.2019г. РС Сливен се е произнесъл по тези въпроси и е насрочил делото в
разпоредително заседание на 17.06.2019г., т.е. в двумесечния срок от
постъпването му на 18.04.2019г., съобразно новелата на чл.247а ал.2 т.1 от НПК.
В разпоредително заседание на 17.06.2019г., делото е отложено поради
непризоваване на надлежна страна РП Котел, като е насрочено разпоредително
заседание на 11.07.2019г., т.е. в по-дълъг срок, но не повече от три месеца от
постъпването на делото. Действително, председателят на съда не е разрешил
писмено този по-дълъг срок, но това не е основание да се счита определението на
съда за незаконосъобразно, още повече че това определение на съда не подлежи на
обжалване и жалбата в тази част е също недопустима. Всички въпроси, които са
поставени в писменото становище на подс.И. са обсъдени в разпоредителното
заседание на 11.07.2019г., каквото е изискването на закона, в срок и от състав
на съда, който разглежда делото за обвинението по чл.210 ал.1 т.3 от НК – един
съдия и двама съдебни заседатели, съобразен с разпоредбата на чл.28 ал.1 от НПК.
Неоснователно е наведеното в частната жалба, че разпоредителното заседание на
11.07.2019г. е закрито и участието на съдебните заседатели ги прави зависими от
действията/бездействията на съдията. От друга страна, дали състава е законен
или не, се съобразява при обжалване на вече постановена присъда.
С разпореждането от 10.05.2019г. е изпълнена процедурата по
чл.247б от НПК относно съобщенията за насрочване на разпоредително заседание по
делото. Разпореждането не подлежи на обжалване, поради което частната жалба в
тази част е също недопустима.
В частната жалба е посочено обжалвано определение по
чл.248а от НПК, каквото по делото не съществува, а и видно от протокола от
11.07.2019г. и становището на подс.И. от 17.06.2019г., искания в тази насока не
са правени и съдът не е установил очевидни фактически грешки в обвинителния
акт, поради което няма произнасяне в тази насока. Съобразно констатираното
въззивният съд намира жалбата в тази част също за недопустима.
Настоящата инстанция намира, че СлРС няма произнасяне по
чл.250 от НПК и въобще не е сезиран по този ред за произнасяне, поради което
няма съдебен акт, който да подлежи на въззивен контрол и частната жалба и в
тази част е недопустима.
СлРС е постановил протоколно определение от 11.07.2019г. по
чл.248 ал.1 т.3 и т.6 от НПК, като е констатирал, че на ДП не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на
неговите наследници. Въззивната инстанция намира изведените изводи на
първоинстанционния съд за законосъобразни, обосновани и правилни. Не са налице
процесуални нарушения, свързани с подсъдността на настоящото дело. СлРС в
разпоредително заседание на 08.01.2019г. по НОХД № 1152/2018г. по описа на съда
е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП Котел за
отстраняване на констатирани допуснати процесуални нарушения на ДП. Делото в
СлРС е образувано след като ВКС е изпратил НОХД № 208/2018г. по описа на РС
Котел за разглеждане на РС Сливен /Решение № 111/05.09.2018г. по КЧД №
780/2018г. на ВКС/. След като нарушенията са отстранени РП Котел отново е
внесла ОА в РС Сливен, съобразно решението на ВКС и е образувано настоящото
дело. Поради това въззивният съд намира, че компетентен да разгледа НОХД № 642/2019г.
по описа на СлРС е именно Сливенски районен съд, тъй като подсъдността е вече
определена от ВКС. Соченото от подсъдимия И. в частната жалба Решение №
76/19.07.2018г. по н.д.№ 256/2018г. на ВКС, действително касае въпросите
свързани с местната, предметна и функционална компетентност, съгласно
изискванията на закона. В конкретния случай, както посочи по-горе въззивният
съд, ВКС с решение е определил да разглежда делото друг съд, териториално
близък до РС Котел, а именно РС Сливен, на основание чл.43 т.3 от НПК, тъй като
съдът, на който е подсъдно делото не може да образува състав. От друга страна,
в случаите, когато наблюдаващия прокурор не е от съответната на местно
компетентния съд прокуратура и той е изготвил обвинителния акт по делото, не е
налице законова пречка този прокурор да участва в съдебното заседание, когато е
командирован по съответния съд за участие в конкретното наказателно производство.
В настоящия казус ОА е внесен от Районен прокурор Добрев при РП Котел и същият
участва в съдебните заседания, след като е командирован за участие в съдебното
заседание по конкретното НОХД № 642/2019г. на РС Сливен. Съобразявайки
изложеното, въззивният състав на съда намира, че действията на представителя на
държавното обвинение са в пределите на неговата компетентност и съобразени с
изискванията на закона, като компетентен да разгледа настоящото дело е РС
Сливен.
Мярката за неотклонение се взема с цел да се попречи на
обвиняемият да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в
изпълнение на влязла в сила присъда, което е и целта й. Подсъдимият И. е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.210 ал.1 т.3, вр. чл.209
ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, т.е. за тежко престъпление предвид разпоредбата на
чл.93 т.7 от НПК. Взетата му мярка за неотклонение е гаранция в пари в размер
на 1000лв. В настоящата фаза на наказателното производство, а именно съдебната,
не се обсъжда въпроса за обосновано предположение за извършване на деянието от
страна на подсъдимия. Въззивният съд намира, че няма промяна в обстоятелствата
по делото към настоящия момент, които да налагат отмяна или изменение на
взетата на подсъдимия мярка за неотклонение, поради което и не следва да се
променя мярката му за неотклонение.
Предвид
изложеното определението на СлРС по т.6 на чл.248 ал.1 от НПК, с което не е
изменена или отменена взетата по отношение на подс.И. мярка за неотклонение е
законосъобразно и обосновано, а жалбата в тази част е неоснователна.
Неоснователно е и наведеното в частната жалба, че определението на съда по
чл.248 ал.1 от НПК не е мотивирано. В разпоредително заседание на 11.07.2019г.,
СлРС е взел отношение по всички точки на чл.248 ал.1 от НПК, изложил е своите
аргументи, които настоящият състав на съда напълно споделя и е постановил
правилно, законосъобразно и обосновано определение.
Като съобрази гореизложеното, въззивният съд намира, че протоколно
определение от 11.07.2019г. по НОХД № 642/2019г. по описа на РС Сливен в частта по чл.248 ал.1 т.3 и т.6 от НПК е законосъобразно
и като такова следва да се потвърди, а частната жалба в останалите й части да
се остави без разглеждане, като
недопустима.
Ръководен от посочените аргументи и на основание чл.345 ал.1
от НПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.07.2019г. по НОХД № 642/2019г.
по описа на РС Сливен, в частта по чл.248 ал.1 т.3 и т.6 от НПК, като
законосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на подсъдимия И.В.И., ЕГН **********, в
останалите й части, като недопустима.
Определението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: