Р Е Ш Е Н И Е
29.07.2020 год.
Номер
42 Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 25 (двадесет и пети) юни Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Мюжгян Ахмедова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 89 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз
основа на жалба от „Е.Д.“ООД, ЕИК ***, представлявано по закон от Н.М.А.–управител
със седалище и адрес на управление ***, срещу Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система серия Г №0013907, издаден в РУ-В.Преслав при ОД
МВР-Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на електронния фиш, поради което жалбоподателя моли съдът
да го отмени изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощник. В изложеното писмено становище по същество от пълномощника
поддържа жалбата и уточнява съображенията си за отмяна на ел.фиш, т.к счита че
дружеството не може да бъде субект на нарушението, оспорва и фактическите
констатации отразени в ел.фиш. Предвид изложеното се иска от съда наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно
заседание, в придружителното писмо на
основание чл.60 от ЗАНН, излага становище, че ел.фиш е издаден от компетентен
орган, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли
съда същия да бъде потвърден. В писмените си бележки процесуалния представител
на въззиваемата страна излага подробни мотиви в подкрепа на издадения ел.фиш и
отново моли същия да бъде потвърден.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Електронен
фиш Г №0013907 е съставен в РУ-В.Преслав при ОД МВР-Шумен, за това че на 29.01.2020
г. в 16.25 часа, на път I-7 км. 137+130,
дружеството жалбоподател, като собственик на МПС-лек автомобил „БМВ X
5“, регистрирано на територията на РБългария с peг.№ **** и което не е спряно
от движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, което е административно нарушение по чл.
483, ал. 1, т. 1 вр. с чл.
638, ал. 4 от КЗ вр. чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ и което нарушение
било заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 553.
След
извършени справки на интернет страницата на "Гаранционен фонд" било
установено по безспорен начин, че към дата 29.01.2020 г. за лек автомобил „БМВ X
5“ с peг.№ **** няма активна застраховка
"Гражданска отговорност".
При
справка в информационните масиви на МВР било установено, че МПС-то е
собственост на дружеството-жалбоподател и след справка в търговския регистър е
установен законния представител, както седалището и адреса на управление,
поради което ЕФ бил издаден на собственика на МПС. Последният, чрез своя законен представител, в
законоустановения 14 дневен срок от връчване на ЕФ е депозирал жалба срещу него
чрез административнонаказващия орган.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие писмени доказателства – част от
административнонаказателната преписка.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи: По допустимостта на
жалбата: съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в
законоустановения срок по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП, приложим по препращане от чл.
647, ал. 3 от КЗ и от надлежна страна. Относно основателността на жалбата: разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
Въззивното
дружество е наказано за нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, съгласно който - договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика
на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор. За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция в
разпоредбата на чл.
638, ал. 1 от КЗ: глоба от 250 лв. – за физическо лице и имуществена
санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал. 4
на същия член когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Според
разпоредбата на чл.
647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш
в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна
разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати
глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата не се прилага. Съгласно горните разпоредби се
установява, че е допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и
заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. В тези случаи КЗ препраща към условията и
реда за издаване на ЕФ предвидени в Закона за движение по пътищата. Легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР
на ЗАНН, възпроизведена и в § 6,
т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното
му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Следователно изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, към които препраща и разпоредбата на чл.
647, ал. 3 от КЗ. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, което е сторено в случая. В
обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените
разпоредби, размера на имуществената санкция, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра
на вътрешните работи. Предвид изложеното настоящият състав, счита че процесния
електронен фиш съдържа всички реквизити съгласно ЗДвП.
Съдът не споделя аргументите наведени в жалбата, че субект на нарушението по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, може да бъде единствено физическо лице, за което са
изложени съждения в писмените бележки на пълномощника. Кодексът на
застрахованено се явява специален законов акт спрямо ЗДвП, поради което щом в
него изрично е предвидена "имуществена санкция" за юридическото лице
при несключен застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, то е не приложима разпоредбата на чл.
188, ал. 2 от ЗДвП и не следва, а и не може да се наложи "глоба"
на законния представител на юридическото лице. Горното е безспорно видно от
текста на разпоредбата на чл.
647, ал. 3 от КЗ, където е посочено, че член 189, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата не се прилага.
Установено
е по делото, че АТСС, с което е заснет лек автомобил „БМВ X
5“ с peг.№**** е автоматизирано техническо средство TFR1-M 553, монтирано в служебен
полицейски автомобил с рег. № ****. Прието е като доказателство
по делото е Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, от
което се
установява, че автоматизирано техническо средство е от одобрен тип средство за
измерване, като същата представлява трафик радарна система за контрол на
движение на скоростта на МПС, инсталирана в патрулен автомобил. От приложения
по делото протокол от проверка № 2-55-19/06.11.2019 г. е видно и че АТСС е
преминало метрологична проверка на 06.11.2019 г. Установява се от приетите
писмени доказателства, както и от веществените доказателствени средства -
снимкова разпечатка от АТСС, протокол за използване на автоматизирано
техническо средство, че лек автомобил „БМВ X
5“ с peг.№**** е заснет на 29.01.2020 г. в 16.25 часа, да се движи на път I-7
км. 137+130, като на снимката са посочени и точните координати. От приложената
по делото разпечатка от проверка, извършена в Гаранционен фонд за същия
автомобил е видно, че той не е имал валидно сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност"
към тази дата. В този смисъл към дата 29.01.2020 г. е било налице нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ от КЗ, тъй като към тази дата собственикът на МПС не
е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка "ГО". Без значение за съставомерността е
кога е възникнало задължението за сключване на ГО, като към процесната дата
безспорно е видно, че това задължение не е изпълнено.
Правилно въз
основа на установеното от обективна страна административнонаказващия орган е
квалифицирал деянието на жалбоподателя и го е санкционирал съобразно
санкционната норма на чл.683, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от КЗ. Същата предвижда, че
за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, юридическите лица и едноличните
търговци се наказват с имуществена санкция 2000 лв. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание различно от законоустановеното по вид и
размер, с оглед на което съдът прие, че преценката на
административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е
съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на
наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваният електронен фиш
следва да бъде потвърден изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
жалбоподателя за присъждани на разноски за адвокатско възнаграждение, счита на
осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателя няма право на
разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система серия Г №0013907, издаден в РУ-В.Преслав при ОД МВР-Шумен,
с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ на чл.683, ал.4 вр. с ал.1, т.2
вр. чл.461, т.1 от КЗ на жалбоподателя „Е.Д.“ООД, ЕИК ***, представлявано по
закон от Н.М.А.–управител със седалище и адрес на управление ***, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лв.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен съдия: