№ 66
гр. Сливен, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Светослава Костова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222200600223 по описа за 2022
година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.
РП-Сливен е внесла обвинителен акт срещу С. Х. за престъпление по чл.196, ал.1,
т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, предл.второ, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК и срещу
Д.Г. Д. за престъпления по чл.215, ал.1 от НК и по чл.345а, ал.1 от НК. В хода на
производството първият подсъдим е сключил споразумение с РП, което е било одобрено от
съда, а производството спрямо подс.Х. е било прекратено. С присъда № 260052 от
25.05.2021 г. постановена по НОХД № 140/2020 г. по описа на Районен съд - Сливен
подсъдимият Д. Г. Д. е бил признат за невиновен и оправдан за това, че на 22.12.2018 г. в с.
Камен, общ. Сливен, с цел да набави за себе си имотна облага придобил чужда движима вещ
– един брой колесен трактор с товарач марка „KUBOTA“ модел “ ZL1-275D “ с номер на
рама L1CD-898 08, на стойност 12 180лв. /дванадесет хиляди сто и осемдесет лева/,
собственост на К. Д. К. от гр. Кермен общ. Сливен, за който предполагал, че е придобит от
С.М. Х., роден на 14.06.1975г. в гр.Дулово, обл. Силистра чрез престъпление /кражба/,
поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.215, ал.1 от НК и за
невиновен в това, че на неустановена дата в периода от 22.12.2018г. до 07.05.2019г. в с.
Камен, общ. Сливен в нарушение на установения за това ред заличил идентификационен
номер L1CD-898 08 на рамата на моторно превозно средство - колесен трактор с товарач
марка „KUBOTA“ модел “ZL1-275D “, без регистрационен номер, с номер на двигател
D1426-TVH20104, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.345а, ал.1
1
от НК.
Първоинстанционната присъда е била обжалвана пред Окръжен съд – Сливен, който
е отменил постановената по НОХД № 140/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен
присъда, като вместо това с Присъда № 11 от 11.10.2021 г., по ВНОХД № 296/2021 г. по
описа на Окръжен съд - Сливен подсъдимият Д. Г. Д. е бил признат за виновен по
повдигнатите му обвинения като за престъплението по чл.215, ал.1 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от
НК за изпитателен срок в размер на три години, а за второто престъпление – по чл. 345а,
ал.1 от НК е бил осъден на "Лишаване от свобода" за срок от три години, изтърпяването на
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено от три години и глоба в размер на 5000
лв., считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложено на подсъдимия най-тежкото от двете
наказания – три години "Лишаване от свобода", изтърпяването на което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години и глоба 5000 лв. /пет хиляди лв./.
Със същата присъда подсъдимият Д. Г. Д. е осъден да заплати на по сметка но ОД на
МВР – Сливен сумата от 137,40 лв. разноски по делото.
Постановената присъда от Окръжен съд - Сливен е била обжалвана пред ВКС от
подсъдимия чрез неговия защитник. С решение № 19 от 11.05.2022 г. постановено по н. д. №
1116/2021 г. по описа на ВКС на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК,
Върховният касационен съд е отменил въззивна Присъда № 11 от 11.10.2021 г., постановена
по ВНОХД № 296/ 2021 г. от Окръжен съд - Сливен и е върнал делото за ново разглеждане
от друг състав на окръжния съд. Приел е, че дейността на втората инстанция по проверка и
анализ на доказателствените материали не съответства на заложените изисквания в закона и
дистанцира съдържанието на съдебния акт от стандарта по чл. 305, ал. 3 от НПК. Посочено
е, че при новото разглеждане на делото окръжният съд следва да съобрази забраната за
невлошаване положението на обжалващия, тъй като касационното производство е било
инициирано само по жалба на подсъдимия Д..
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна
прокуратура – Сливен заявява, че поддържа протеста на РП – Сливен против
първоинстанционната присъда и моли въззивния съд да отмени същата и да постанови нова,
с която да признае за виновен подсъдимия Д.Д. по повдигнатите му обвинения, а именно
престъпление по чл. 215, ал.1 от НК и по чл. 345а, ал.1 от НК, като му се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ в минимален размер, което да бъде отложено за изпитателен срок от
три години. Предлага се при постановяване на съдебния акт, съдът да съобрази, че макар
доказателствата да са косвени, те не биха могли да формират извод, различен, освен сочения
от прокуратурата. Посочва, че показанията на полицейските служители следва да бъдат
кредитирани изцяло, като се съобрази факта, че подсъдимият е закупил трактора на стойност
много по-ниска от пазарната.
Защитникът на подсъдимия Д.Д. - адв. К.Б. от АК Сливен, моли да се потвърди
2
оправдателната присъда на Районен съд – Сливен. Счита, че от обективна и субективна
страна деянието, за което е обвинен подзащитният й е останало недоказано. Според първия
защитник макар прокуратурата да твърдяла, че обвинението се гради върху показанията на
свидетеля С. Х., никъде този свидетел не посочвал, че тракторът е краден. Същият дори
твърдял, че ако подсъдимият е бил заподозрял, че е краден, не би го взел. Посочва, че
всички действия на Д. говорят за неговата добросъвестност – платил е част от цената,
поискал е документи, търсил е свид.Х. за да му доплати, евентуално след като получи
документите, доброволно е предал трактора след като е разбрал, че е предмет на
престъпление. Счита, че от мотивите на решението на ВКС може да се направи извод за
законосъобразност и правилност на преценката на доказателствата от първоинстанционния
съд за разлика от въззивния акт на съда. Моли да се потвърди първоинстанционната
присъда.
Защитникът на подсъдимия – адв. А.С. от АК Сливен, заявява, че доводът на
прокуратурата по отношение цената на сделката е необоснован. Доколкото цената, която е
заплатена и договорена от доверителя й отговаря на техническото състояние на вещта в
момента на сделката, както и това че е договорено закупуването само на трактора, без
челния товарач. Тракторът бил пребоядисан в същия цвят и ако идеята е била да се укрие
същият, то би се избрал цвят, различен от оригиналния. Посочва, че подсъдимият е взел
мерки за подобряване техническото състояние на вещта, а не за неговото укриване. Дълго
време след предаването на вещта Д. е продължил да търси продавача настойчиво, месеци
наред по телефона, с искане да оформят сделката с документи. Заявява, че твърдението на
прокуратурата, че сделката е станала в тъмната част на денонощието, е невярно. Сделката
била договорена още на 19.12.2018 г., т.е поне три дни преди да се извърши кражбата, по
време когато свид. С. Х. дори не е знаел за съществуването на този трактор в стопанския
двор. На 19.12.2018 г е била преведена от купувача с Уестърн Юниън първата сума на
продавача С. Х.. През цялото време Д. бива лъган, непрекъснато му се е звъняло по
телефона до транспортирането на трактора. Защитникът посочва, че ако подсъдимият Д. е
знаел за кражбата на трактора, не би привел пари нито на 02.01. 2019 г., нито на 15.03.2019
г.. Счита, че показанията на свид. Х. следва да бъдат кредитирани, макар съдът да го
квалифицира като „изпечен крадец“, тъй като показанията са му истински, подкрепят се от
показанията на подсъдимия и от техническата експертиза на разговорите им и от
документите за превода на паричните суми. По отношение на второто обвинение заявява, че
не само от обективна, но и от субективна страна не са налице данни за извършено
престъпление, той като няма сигнал, няма оплакване от собственика на трактора, че е
заличен идентификационния номер на рамата. Възможно е рамата да бъде със заличени
номера още преди да бъде извършена кражбата, тъй като последният технически преглед на
трактора е бил преди повече от 2 години преди датата на деянието, същият не е регистриран
в КАТ, което би могло да е причина за липсата на регистрация. Възможно било също така
самият свид. Х. да е заличил идентификационния номер преди да продаде вещта. Заявява, че
няма налице обективни данни, че в този период от 21.12.2018г. до 07.05.2019 г. са заличени
идентификационните номера. Поради което моли съда, да потвърдите оправдателната
3
присъда на Районен съд – Сливен.
В даденото право на подсъдимия Д.Д. за лична защита същият заяви, че поддържа
казаното от защитниците си.
В последната си дума подсъдимият Д.Д. моли, въззивния съд да постанови решение,
с което да потвърди оправдателната присъда на Районен съд – Сливен. Посочва, че тегличът
не е монтиран. Заявява, че табелите на трактора не са премахнати, както се вижда от
снимките, а другото е стикер.
След като взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна
проверка на НОХД № 140/2020 г. по описа на Районен съд - Сливен, съгласно изискванията
на чл. 314, ал. 1 от НПК, настоящата инстанция стигна до извода, че протеста на Районна
прокуратура – Сливен, е неоснователен.
От събраните в хода на наказателното производство доказателства, приобщени по
съответния ред и преценени поотделно и в тяхната съвкупност, районният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия Д.Д. е роден на ************** г., живущ гр. Сливен, Б.Г., с висше
образование, женен, неосъждан.. На 07.12.2009 г. съгласно Заповед № Л-8703/01.12.2009 г.
на главния директор е назначен за стажант на длъжност „Надзирател“ в Следствен арест-
Сливен към сектор „Арести“ при ОС „ИН“-Сливен. /л.75 от ДП/. През м.декември 2018 г.
подсъдимият е изпълнявал длъжността „Надзирател II-I степен“ в Следствен арест-Сливен
към Сектор „Арести“ при ОС „ИН“-Сливен. Занимавал се със земеделие в с.Камен, в чието
землище обработвал земеделски земи и притежава недвижим имот и решил да участва в
програма „Млад фермер“ като за целта решил да закупи трактор.
Свид.С. Х. /първоначално подсъдим по делото/ е многократно осъждан. С Присъда
от 08.02.1995 г. по НОХД № 97/1994 г. на ОС-Шумен, в сила от 26.06.1995 г., за
престъпление по чл.199, ал.2, т.2, предл.1 от НК /грабеж, придружен с убийство/, извършено
на 14.03.1994 г., е бил осъден и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 18
г. при усилено строг режим.
С Присъда от 29.05.1996г по НОХД№11/1995 г. на ОС-Шумен за извършено през
м.юни 1993 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3,4 и 5 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години при първоначален общ режим.
С Присъда от 08.07.1997 г. по НОХД № 93/1997 г. на РС-Търговище за престъпление
по чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода 16-17 април 1993 г. му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален общ
режим.
Наказанието по трите дела е било изтърпяно с помощта на 2г., 11м., 1 ден от работа,
помилван с Указ №37/2004 г.
Впоследствие свид.Х. е продължил престъпната си деятелност като :
По НОХД № 689/2009 г. на РС-Търговище за престъпление по чл.270, ал.1 от НК
4
/пречил на орган на власт да изпълни задълженията си по служба/ му е наложено
наказание глоба в размер на 200 лв.
По НОХД № 385/2010 г. на РС-Айтос за престъпления по чл. 206, ал.6, вр.ал.3,
предл.2, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1 б.“а“ и „б“ от НК, по чл.196, ал.1, т.2, предл.първо,
вр.чл.195, ал.1, т.4, предл.2, вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1 б.“а“ и „б“ от НК му е
наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от две години при
първоначален строг режим;
по НОХД № 161/2012 г. на РС-Нови пазар за престъпление по чл.206, ал.3, предл.
Второ, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1 б.“а“ от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години при първоначален строг режим;
по НОХД № 689/2012 г. на РС-Нови пазар за престъпление по чл.346, ал.1 /отнемане
на чуждо МПС от владението на собственика с намерението противозаконно да го
ползва/ от НК и по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29 , ал.1, б.“а“ и „б“ от НК му
е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от две години при
първоначален строг режим;
по НОХД № 1078/2013 г. на РС-Варна за престъпление по чл.297, ал.1 от НК /избягал
от затворническо общежитие като не се върнал от домашен отпуск/ му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца при първоначален строг
режим.;
по НОХД № 435/2016 г. на РС-Нови пазар за престъпление по чл.196, ал.1, т.1,
вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година при първоначален строг режим;
по НОХД № 131/2017 г. на РС-Дулово за престъпление по чл.346, ал.1, вр.чл.29 от НК
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при
първоначален строг режим, наказанието е изтърпяно на 27.10.2018 г..;
По НОХД № 225/2018 г. на РС-Котел за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195,
ал.1 т.4, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от девет месеца при първоначален строг режим. На 19.03.2018 г. на Х. е била
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която била изпълнявана в
Следствения арест-Сливен. Наказанието е изтърпяно на 17.12.2018 г.;
по НОХД № 178/2018 г. на РС-Девня за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195,
ал.1, т.4, предл.първо вр.чл.194, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години при първоначален строг режим.
Подс.Д. и свид. Х. контактували помежду си. Свид. Х. разбрал, че подс.Д. търси
трактор. Понеже е роден в гр.Дулово, обл.Силистра, свид.Х. знаел, че в гр.Силистра се
провежда пазар на селскостопанска техника - втора употреба, която била внасяна от
Румъния и решил да реализира печалба като казал на подсъдимия, че баща му има малък
трактор и не го ползва, а всъщност възнамерявал да закупи на ниска цена от пазара
селскостопанска техника и да я продаде на по-висока цена на подс. Д..
След като изтърпял наказанието си по НОХД № 225/2018 г. на 17.12.2018 г. свид.Х. се
5
свързал по телефона с подсъдимия и му казал, че ще му докара трактора, но няма пари за
гориво. На 19.12.2018 г. подс.Д. изпратил на свид.Х. по Уестърн Юниън сумата 120 лв. за
гориво, за да бъде транспортирана селскостопанската техника.
На 20.12.2018 г. вечерта пострадалият К. наел като работник в овцефермата си в
гр.Кермен свид.Х.. Пострадалият притежавал колесен трактор с товарач марка KUBOTA
модел ZL1-275D-2750, който не бил регистриран и се намирал в стопанския двор, в който
били отглеждани животните. Свид.Х. бил настанен във фургон в този стопански двор. Той
установил, че ключът за стартиране се намират в трактора.
На 21.12.2018 г. вечерта постр.К. раздал на работниците си по 10 лв. Те се почерпили.
Когато работниците заспали около 23.00ч, свид.Х. отишъл до трактора, привел го в
движения с ключа, който бил в самия трактор и потеглил към гр.Сливен. Обадил се по
телефона на подс.Д. и му казал, че кара обещания трактор с моторно превозно средство,
което обаче аварирало, скъсан бил теглича в гр..Търговище и се налага на собствен ход да
докара трактора. Посочил мястото, където се намира-гр.Кермен, тъй като объркал
населеното място със с.Камен. Подсъдимият казал на свид.Х. да изчака пристигането му.
След около 40 минути подс.Д. пресрещнал по пътя свид.Х.. Тракторът се движел бавно,
поради което подс.Д. напътствал по телефона свид.Х. и се прибрал в с.Камен. Когато там
пристигнал и свид.Х., двамата оставили трактора в двора на подсъдимия, уговорили се за
цената на вещта, но без товарача-около три хиляди лева, а после се отправили към дома на
подс.Д. в гр.Сливен. Там подсъдимият платил на свид.Х. сумата 2000лв. като останалата
част се разбрали да се заплати след като свид.Х. предаде документите на трактора. След
получаване на сумата свид.Х. бил откаран до центъра на града, където наел такси и отишъл
в гр.Търговище. На 02.01.2019 г. и на 15.03.2019 г. подсъдимият превел на свидетеля по
Уестърн Юниън сумите- първо 500лв като транспортни разходи за превоз на километър, а
след това -210 лв. за транспортните разходи, които свидетеля Х. предстои да направи, за да
пътува от гр.София до родното му място, за да вземе баща си и да прехвърлят собствеността
на трактора.
Подсъдимият споделил с колегите си за покупката на трактора и им показал негови
снимки.
Неколкократно се опитвал да се свърже със свид.Х., за да се организира по надлежен
ред прехвърлянето на правото на собственост върху трактора, но свидетеля Х. в някои от
случаите не отговарял, а в други-уверявал подсъдимия, че не го е забравил.
През периода, в който подс.Д. владеел трактора, пребоядисал страничните капаци на
вещта, тъй като били ръждясали, свалил челния товарач, който не му бил нужен, свалил и
декоративните пластмасови елементи, указващи марката и модела, понеже възнамерявал да
боядиса железните елементи под тях, направил теглич на трактора.
На 03.05.2019 г. свид.Х. бил преведен в Следствения арест-Сливен, а на 07.05.2019 г.
подсъдимият бил уведомен от полицаи от РУ-Сливен, че тракторът е краден.
С протокол за доброволно предаване от същата дата подсъдимият предал на свид.И.-
6
служител на РУ-Сливен 1 бр.колесен трактор с товарач марка KUBOTA, 1 бр. контактен
ключ, 2 бр.декоративни елементи с формата на надпис Sunshine L1-275, 2 бр декоративни
елементи с формата на надпис L1-275. В протокола подсъдимият посочил, че е закупил
трактора и товарача от свид.Х. за сумата 2 800лв.
На 18.11.2019 г. с протокол за доброволно предаване описаните по-горе вещи били
предадени на дъщерята на пострадалото лице К. в качеството й на негов наследник.
По досъдебното производство е била назначена съдебно-оценителна експертиза, чрез
която се установява, че стойността на един брой трактор колесен с товарач марка KUBOTA
модел ZL1-275D-2750 е 12 180лв.
От назначената в хода на досъдебното производство трасологична експертиза е
установено, че липсва набит идентификационен номер на процесния трактор върху левия
панел на двигателя и върху предното ляво рамо на товарача с щамповани надписи на
диференциала „L КТ 1L126“ и „H8521N“, има интервенция върху повърхността, където
трябва да се намира идентификационния номер на трактора-има следи от абразивен
инструмент /след обработка са установени символите „9“ и „8“ като останалата част от ИН е
дълбоко заличена/, номерът на двигателя се намира на определеното му място и е D1462-
TVH20104; има стикер вляво на шофьорското място като стикерът е частично заличен, а по
трактора липсват други стикери или табели, по които същият да може да се
идентифицира;основният цвят, с който тракторът е боядисан, е оранжев като няма следи от
друг слой боя с друг цвят.
По досъдебното производство е изискана информация от ОД „Земеделие“-Сливен и
такава е получена с писмо изх.№ РД-12-02-111/10.05.2019 г. на Директора на ОДЗ-Сливен.
Чрез цитираното писмо се установява, че постр.лице К. К. е подало заявление за регистрация
на земеделска техника с вх.№110/11.09.2017г. като собственик на трактор KUBOTA модел
ZL1-275D . Тракторът не бил регистриран, тъй като лицето не е заплатило таксите за
регистрация, идентификация и преглед на машината. Към писмото е приложен и договор за
покупко-продажба, от която е видно, че К. К. е закупил от „Техно Груп-М“ ООД-Сливен
процесния трактор на 13.06.2017 г.
След внасяне на обвинителния акт на РП-Сливен в районния съд е било образувано
НОХД № 140/2020 г. В проведено на 26.05.2020 г. подсъдимият С. Х. е заявил чрез
защитника си адв.Попова, че желае да сключи с РП-Сливен споразумение и се признава за
виновен. Такова споразумение е било сключено с РП-Сливен, респ.одобрено от съда, след
многократно отлагане на делото, поради неявяване на подс.Х. и едва след като е била
изменена мярката му за неотклонение от „Подписка“ в „Задържане под стража“.
Фактическите констатации, изложени в мотивите към проверявания съдебен акт са
допълнени от настоящия въззивен състав в частта, касаеща изисканата и получена
информация от ОД“Земеделие“-Сливен относно регистрация на земеделска техника,
притежавана от постр. Кр.К. и датата на придобиването й от същото лице. Фактическата
обстановка по делото районният съд е установил по безспорен начин, след анализ на всички
7
събрани и проверени по надлежния процесуален ред доказателствени материали, както и
приобщените към делото по предвидения процесуален ред писмени доказателства и при
спазване на процесуалните изисквания за събирането и проверката им. Подложени на
обсъждане са гласните доказателства, като съдът е дал отговор защо кредитира една част, а
на друга не се е доверил.
Районният съд обаче е пропуснал да обсъди процесуалната стойност на заявеното в
съдебно заседание, проведено на 29.03.2021 г., от свидетелите И. и К. и при проведената
очна ставка между тези свидетели и свид.С.Х. в съдебно заседание от 25.05.2021 г.
Свидетелите И. и К. са полицейски служители и са провели беседа със свид.Х., в хода на
която според първите двама свид.Х. е заявил, че подс.Д. е знаел, че тракторът е краден.
Вярно е, че в НПК няма забрана показанията на полицейски служители, възприели пряко
факти и обстоятелства от извършеното деяние или такива след осъществяването му, да
могат да се ползват наред с останалите доказателства по делото, но само ако отговарят на
критериите за достоверност и логичност./ Решение № 88 от 19.05.2021г по к.д.№312/2021г.
на ВКС-трето наказателно отделение; Решение № 26/2018г по к.д.№1011/2018 г. на ВКС,
второ наказателно отделение/. В конкретния случай показанията на свидетелите И. и К. не
съдържат информация от такъв характер. Както самите полицейски служители са заявили
при разпита си като свидетели пред районния съд, свид.Х. само в хода на проведената
беседа е казал, че подс.Д. е знаел, че вещта е открадната. Впоследствие, разпитан като
обвиняем, а след сключването на споразумение с РП-Сливен, и като свидетел, е заявил, че
не е съобщавал на подсъдимия Д. за извършената от него кражба. В обобщен вид
обвинението се е крепяло само на показанията на тези двама служители, които са
възпроизвели заявеното от свид.Х. по време на беседата. Показанията им в цитираната част
обаче нямат процесуална стойност, доколкото не могат да заместят преките доказателства,
които в този случай не са недостъпни. Свид.Х. е давал подробни обясненията в периода,
когато е бил с процесуалния статут на обвиняем, впоследствие подробни показания по
делото е дал като свидетел. От друга страна подс. Д. също е дал подробни обяснения както в
хода на досъдебното производство, така и в съдебната фаза. Като е отказал да се довери на
показанията на свидетелите И. и К. в упоменатата по-горе част, която е уязвима от
процесуална гледна точка, съдът е спазил стандартите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5
от НПК /в този смисъл Решение №88/19.05.2021г. на ВКС по к.д.№312/2021г и Решение №
19/11.05.2022 г. на ВКС по к.д.№1116/2021 г., първо наказателно отделение/.
Все в този ред на съждения съдът намира за необходимо да обсъди и следващия
процесуален аспект на показанията на свид.Х. през призмата на Решение № 19/11.05.2022 г.
на ВКС по к.д.№1116/2021 г., с което е отменена новата присъда на ОС-Сливен и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Съобразно разпоредбата на
чл.117 от НПК със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които
свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина.
Следователно показанията на свид.Х. в частта, в която излага свои съждения, че подс.Д.
/„Ако Д. знаеше, че е краден трактора, нямаше да ми плати и да вземе трактора….“-л.175 от
8
делото;/ следва да се изключат от доказателствената маса, доколкото чрез тях се
възпроизвеждат не лични възприятия, а мнение и съждения. В останалата част обаче,
касаеща действията на свидетеля преди инкриминираната дата- разговори с подсъдимия
относно сделката с инкриминираната вещ, намеренията на свидетеля да достави търсената
от подс.Д. вещ чрез закупуване на по-ниска цена от пазара в гр.Силистра и да я продаде на
по-висока цена, начина, по който е отнел вещта от владението на постр.К., начина на
транспортиране на трактора до с.Камен, заплащането на цената на селскостопанската
техника от подсъдимото лице в гр.Сливен и впоследствие чрез Уестърн Юниън няма пречка
да бъдат ценени. Като се е доверил на показанията на свидетеля в обсъдената им част,
районният съд е действал в унисон с процесуалните норми.
Районният съд с основание е кредитирал и заключенията на вещите лица, изготвили
оценителната и трасологичната експертиза, доколкото същите отговарят на заложените в
чл.1147-152 от НПК критерии. Заключенията се характеризират с пълнота и яснота,
обосновани са и не възникват съмнения за тяхната правилност. Настоящата инстанция
счита, че фактите се установяват категорично не само от гласните, но и от писмените
доказателствени материали, които съдът цени като относими и чрез част от които бяха
допълнени фактическите констатации на контролираната инстанция.
При така изяснената фактическа обстановка правилни са изводите на първостепенния
съд, че подсъдимият не е извършил от обективна и субективна страна деянията, за които е
обвинен от прокурора.
Съгласно разпоредбата на чл.215 от НК е инкриминирано укриването, придобиването
или спомогването да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които се знае или
предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго
общественоопасно деяние като целта на извършителя е набавяне за себе си или за другиго
имотна облага. За да бъде деянието съставомерно деецът следва да знае или да предполага,
че вещта е придобита от другиго чрез престъпление или друго общественоопасно деяние.
Както вече бе обсъдено, обвинението се крепи единствено на показанията на свидетелите,
които са провели беседа със свид.Х.. Съдът вече изложи съображенията си, поради които
показанията на свидетелите К. и И. в частта, в която пресъздават заявеното от Х. в хода на
беседата, не следва да се ценят, поради липса на процесуална стойност /чл.105, ал.2 от НПК/.
От приетата за установена фактическа обстановка е видно, че преди свид.Х. да извърши
кражбата на трактора, между него и подсъдимия е имало уговорка Х. да продаде трактора на
баща си. В изпълнение на договореното подсъдимият преди инкриминираната дата, на
19.12.2018 г. е изпратил на свид.Х. по Уестър Юниън сумата 120 лв. за гориво, за да бъде
транспортирана селскостопанската техника. След като тракторът е бил доставен в с.Камен и
е била заплатена вещта, подсъдимият е заплатил допълнителна сума. Манифестирал е
владението върху трактора като е съобщил за сделката на колеги, показал на колегите си
снимки на трактора, предприел е действия по обновяване състоянието на вещта, без обаче да
променя оригиналния цвят. Не на последно място подсъдимият многократно е настоявал
свид.Х. да предприеме действия, за да се оформи документално и съответно на
9
изискванията на закона прехвърлянето на собствеността върху процесния трактор.
Обсъденото поведение на подсъдимото лице налага извод, че липсва субективният признак
на престъпния състав по чл.215, ал.1 от НК, поради което правилно първостепенният съд е
оправдал подс.Д. по повдигнатото му обвинение за вещно укривателство.
Второто обвинение, по което е ангажираната наказателната отговорност на
подсъдимото лице, е за престъпление по чл.345а, ал.1 от НК и е за това, че на неустановена
дата в периода от 22.12.2018 г. до 07.05.2019 г. в с.Камен, общ.Сливен, в нарушение на
установения за това ред, заличил идентификационен номер на моторно превозно средство-
колесен трактор с товарач, без регистрационен номер, с номер на двигател D1462-
TVH20104.
Процесуалният закон е категоричен, че съдът признава подсъдимото лице за виновно,
когато обвинението е доказано по безспорен начин. В настоящия казус безспорно е доказано
чрез назначената по делото трасологична експертиза единствено, че липсва набит
идентификационен номер на трактора върху левия панел на двигателя и върху предното
ляво рамо на товарача и че има интервенция върху повърхността, където трябва да се
намира идентификационния номер на трактора като са налице следи от абразивен
инструмент, както и че стикерът вляво от шофьорското място е частично заличен. Относимо
към обвинението е заличаването на идентификационния номер на трактора. Прокурорът е
приел, че деянието е извършено на неустановена дата, но в период, съответстващ на
началния момент на упражняването на фактическата власт върху инкриминираната вещ до
доброволното предаване от подсъдимия на вещта, чиято дата се установява от протокола за
доброволно предаване от 07.05.2019 г. Въззивната инстанция съобрази обстоятелството, с
което бяха допълнени от тази инстанция фактическите констатации на районния съд, а
именно, че пострадалото лице К. е придобило чрез договор за покупко-продажба от
13.06.2017 г., подало заявление за регистрация на земеделска техника с вх.
№110/11.09.2017г. като собственик на трактор KUBOTA модел ZL1-275D, но тракторът не
е бил регистриран, тъй като лицето не е заплатило таксите за регистрация, идентификация и
преглед на машината. Тракторът очевидно е бил в изправност и е бил ползван от
собственика му постр.К. повече от година след датата на придобиването му до извършване
на кражбата от свид.Х.. Както правилно е разсъждавал в тази посока районният съд, ако
пострадалото лице бе заплатило таксите по регистрация на земеделската машина, чрез
надлежно извършените идентификация и преглед на трактора и при наличие на констатация
за изрядност на машината, би могло да се разсъждава в насока за съставомерност на
деянието. В случая обаче липсват каквито и да е доказателства-преки или косвени, които да
навеждат на извода, че именно подсъдимият е извършил интервенция, т.е. заличаване на
идентификационния номер на колесния трактор. Поради изложеното въззивната инстанция
намира, че от обективна страна обвинението не е доказано и правилно районният съд е
постановил оправдателна присъда и спрямо второто обвинение, повдигнато на подс.Д., за
извършено престъпление по чл.345а, ал.1 от НК.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
10
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Изложените в протеста и в съдебно
заседание доводи на представителя на държавното обвинение в обратна насока са
неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314 от НПК
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради
което и с оглед посочените съображения, постанови своето решение.
Ръководен от изложените мотиви и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260052/25.05.2021г. по НОХД № 140/2020г. по описа
на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11