№ 1257
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000501532 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 38 от 26.03.2024 г., постановено по т.д. № 176/2023г. по описа на СОС,
ТО, V състав, са уважени частично субективно съединени искове с правно основание чл.432
КЗ вр.чл.52 и чл.35 ЗЗД, като ЗД „Бул Инс“ АД, е осъдено да заплати в полза на
1. М. Т. Я. сумата от 35 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди -
болки и страдания от счупване на гръдната кост, без разместване на фрагментите и фисура
на трето ребро вдясно, както и претърпян психически стрес вследствие ПТП, настъпило на
08.05.2023г., около 16.40 часа в „Петрохански проход“ на път ІІ-81, при км. 37+600, в
землището на община Годеч, между л.а., марка „Фолксваген“, модел „Голф“ рег. №
********, управляван от Б. С. В., и т.а.марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 211 ЦДИ“ рег.№
********, управляван от Б. С. И., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.06.2023г. до окончателното й заплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен за
остатъка до пълния предявен размер от 45 000 лева /четиридесет и пет хиляди лв./.
2. Б. Б. В., действащ чрез своята майка и законен представител М. Т. Я., сумата от 5000 лева
/пет хиляди лв./, обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания от
контузия на корема с охлузване на предната коремна стена в долната му част вдясно, както и
претърпян психически стрес от същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.06.2023г. до окончателното й заплащане, като искът е отхвърлен като
неоснователен за остатъка до пълния предявен размер от 10 000 лева /десет хиляди лв./.
1
3. Л. Б. В., действаща чрез своята майка и законен представител М. Т. Я., сумата от 5000 лева
/пет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и
страдания от контузия на корема, дясната ключица и гърба, както и претърпян психически
стрес вследствие участието й в ПТП, настъпило на 08.05.2023г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 21.06.2023г. до окончателното й заплащане, като искът е отхвърлен
като неоснователен за остатъка до пълния предявен размер от 10 000 лева.
С определение от 09.05.2024г. без уважение е оставена молбата на адв.Д. за изменение на
решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по
делото.
Жалбоподателят-ответник ЗД „Бул Инс“ АД оспорва решението в неговата
осъдителна част, в частите му, с които е присъдено обезщетение за неимуществени вреди
на М. Т. Я. за разликата над сумата от 5 000 лв. до присъдените 35 000 лв., а по отношение
на децата Б. Б. В. и Л. Б. В., двамата действащи чрез своята майка и законен представител М.
Т. Я. – за разликата над сумата от по 1000 лв. за всеки един от тях до присъдените им с
решението по 5000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 21.06.2023г. до
окончателното им изплащане, както и в частта за разноските. Основно твърди, че
присъдените обезщетения са прекомерни и не отговарят на причинените физически и
емоционални травми; икономическата конюнктура в страната към 2023г. и съдебната
практика.
Въззиваемата страна М. Т. Я., Б. Б. В. и Л. Б. В., двамата действащи чрез своята майка и
законен представител М. Т. Я., оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението като
правилно и законосъобразно.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени искове с правно
основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищците М. Т. Я., Б. Б. В. и Л. Б. В., /двамата действащи чрез своята майка и законен
представител М. Т. Я./ твърдят, че на 08.05.2023г., около 16.40ч. на път II-81, при км. 37+600,
в землището на община Годеч в „Петрохански проход“ настъпило ПТП, реализирано по
вина на водача на л.а.марка „Фолксваген“, модел „Голф“ рег. № ******** - Б. С. В., който в
нарушение на нормите на ЗДвП и поради движение с превишена и несъобразена с пътните
условия скорост, без да контролира непрекъснато управляваното от него МПС, загубил
управление над автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение, като реализирал
ПТП с т.а.марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 211 ЦДИ“ рег. № ********, управляван от Б.
С. И.. Като пътници в л.а.марка „Фолксваген“, модел „Голф“ претърпели следните телесни
повреди: М. Я. - фрактура на трето ребро вдясно по дорзална линия и фрактура на стернум -
тялото в проксиланата му част по типа на инфракция; Б. В. - травма на други
2
интраабдоминални органи - без открита рана в корема и охлузване в долен десен коремен
квадрант; а Л. В. - травма на други интраабдоминални органи - без открита рана в корема.
Към датата на ПТП по отношение на л.а.марка „Фолксваген“, модел „Голф“ управляван от
Б. С. В. била налице застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с
ответника, по полица № BG/02/123001065314, валидна от 07.04.2023г. до 06.04.2024г.
Депозирали писмена претенция пред ЗД „Бул Инс“ АД, получена съгласно известие за
доставяне по пощата на 21.06.2023г. Ищците били откарани по спешност от ЦСМП в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Изписани на 11.05.2023г., като възстановяването
продължило в домашни условия. Поради претърпените телесни увреждания била във
временна нетрудоспособност, удостоверена с болнични листове общо 54 календарни дни.
През този период изпитвала силен дискомфорт и болки в травмираните места, трудности с
ежедневните и обичайни дейности и нужда от помощ. Дълго време не могла да извършва
самостоятелно нито едно обикновено действие присъщо на самостоятелен млад човек и
изцяло била зависима от чужда помощ. След инцидента изпаднала в депресия, чувствала се
като развалина, която е в тежест на семейството си. Изпитвала постоянен страх граничещ с
параноя, когато се намирала в близост до движещо се МПС или пътувала в МПС. Децата Б.
и Л. освен претърпените контузии и към момента продължавали да изпитват страх и
притеснение, когато се намирали в близост до движещо се МПС или пътували в МПС.
Претендират сумите, както следва: 45 000 лв. за М. Т. Я., и по 10 000 лв. за децата Б. и за Л.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 21.06.2023г. до окончателното им
заплащане. Претендират разноски.
Ответникът ЗК „БУЛ ИНС“ АД оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.
Оспорва вината на застрахования при него водач, както и механизма на ПТП. Оспорва обема
на претърпените неимуществени вреди, както и причинната им връзка с процесното ПТП.
Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите, които са пътували в л.а., без поставен предпазен колан. Счита претенцията за
обезщетение за прекомерна и несъобразена със закрепения в чл.52 ЗЗД критерий за
справедливост. Оспорва и претенцията за лихви.
От фактическа страна се установява, че на 08.05.2023г., към 16:40 часа - светлата част на
денонощието, по второкласен път II-81 - гр.Монтана - гр. София, през проход „Петрохан”, в
посока гр. Монтана - гр. София, се движил л.а.„Фолксваген Голф” рег.№ ********,
управляван от Б. С. В. /съпруг на първата ищца и баща на пострадалите деца/. Към момента,
в който автомобилът достигнал около километър от пътя 37+600, челната му част се е
отклонила плавно вляво, по отношение първоначалната му посока на движение и навлязъл в
лентата за насрещно движение, където в противоположна посока - гр. София - гр. Монтана
се движил т.а.„Мерцедес Спринтер 211 ЦДИ” рег.№ ********, управляван от Б. С. И..
Водачът Истатков забелязал навлизането в лентата му за движение на л.а. и задействал
спирачната система на товарният автомобил, но в момента, в който започнал ефективния
спирачен процес настъпил удар между челната лява част на т.а. и челната дясна част на л.а..
Горното се установява от заключението по допуснатата комплексна АТЕ и СМЕ /л.283/,
3
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и оспорено от страните, като от
техническа гледна точка, причините за възникване на ПТП следва да се търсят в
субективните действия на водача на л.а. „Фолксваген Голф” с рег.№ ******** - Б. С. В.,
който в зоната на ПТП, движейки се по двупосочен, двулентов път, е навлязъл и се е
движил в лентата за насрещно движение. Формиран е извод, че според анатомичната
локализация и характера на травмите на ищците, те биха могли да бъдат получени именно от
възпиращото действие на поставен обезопасителен колан, а л.а. е фабрично снабден на
всички седалки в купето с монтирани триточкови инерционни колани. Ето защо
възражението за съпричиняване правилно е преценено като неоснователно.
От заключението в частта му по допуснатата СМЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат на процесното
ПТП са настъпили следните увреждания: за М. Т. Я. - счупване на гръдната кост без
разместване на фрагментите и фисура на трето ребро вдясно. Счупването на гръдната кост
причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 1
-2 месеца. Пукването на трето ребро вдясно причинило временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Б. Б. В. - контузия на корема с охлузване на предната коремна стена в
долната му част вдясно. Увреждането причинило на пострадалия болка и страдание. Л. Б. В.
- контузия на корема, дясната ключица и гърба. Увреждането причинило на пострадалата
болка и страдание.
От заключението по допуснатата СПЕ на л.280, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат на процесното
ПТП са налице промени в психичното и емоционалното състояние на ищците. Тези промени
в няколкомесечен период след ПТП са с изразено по - висок интензитет. При майката - М. Я.
в резултат от стресогенното събитие и прекараната гръдна травма възникнала емоционална
неустойчивост, тревожност, отчаяние, снижение на поривите и чувство за радост,
неустойчивост на интересите и трудовите инициативи, повишена уморяемост. Интензитетът
на тези прояви и усещания започнал да затихва и намалява след връщането й към нейните
обичайни социални и трудови дейности. При децата Б. В. и Л. В. преживяното ПТП довело
до известни затруднения в адаптацията към обичайния начин на живот и ежедневните
дейности, особено по отношение на учебните им задължения. Л. изпитвала вътрешна
тревожност и безпокойство, които се опитвала да потиска и прикрива, емоционалното
състояние и адаптацията й били продължителни и се изисквало още известен период от
време, за да отшумят. Вещите лица сочат, че и при тримата ищци била налице остра
стресова реакция, последвана от пост-травматично стресово разстройство с преобладаваща
тревожна симптоматика в лека до умерена степен. Най-изразена била симптоматиката при
майката М. Я., където първоначално била налице соматична болка от травматичен произход.
При тримата ищци е налице нарушение на съня, изразяващо се в сънуване на кошмари и
сцени, свързани с катастрофата, събуждане през нощта и трудно заспиване.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства - разпит на св.К. и Б. /колеги на
М./, чийто показания съдът кредитира напълно като обективно дадени и вътрешно
4
непротиворечиви
От показанията на св.К. се установява, че М. след ПТП е била „като утрепана“, а децата й са
се страхували и били много разстроени, стояли като уплашени и не смеели да контактуват с
други деца. Б. тичал, тичал и спирал, за да седне на пейката задъхан. Той бил втори клас. М.
била в най-тежко състояние. Не смеела да носи тежко, не можела вкъщи да си върши
нормално домашната работа. Л. имала като камшичен удар. Рязко главата й била отишла
напред и досега казвала, че я боли главата и врата. М. имала страх да пътува в превозно
средство. Децата също без майка си не искали да ходят на лагери. Б. тренирал плуване, но
след ПТП се отказал, защото едното му рамо било много ударено и не можел да плува. Б. не
се върнал на училище до края на учебната година. Отишъл само за тържеството. Бил първи
клас тогава. Нямал и стихотворение. Л. била 5-ти клас и трябвало да се яви последните дни
на училище, за да завърши годината. Те живели далече от училището, пътували с автобус, а
това било стрес за тях да пътуват до училище.
От друга страна св. Б. сочи, че М. се е движила бавно след катастрофата, без излишни
движения. Имала болки и затова приемала обезболяващи медикаменти. Била получила
разстройство на стомаха вследствие на тези медикаменти. Преди ПТП била нормален,
слънчев човек, много енергична. След катастрофата се променила. Физически не можела да
се наведе, да носи нещо тежко, дори чантата й създавала проблем. Изкачвала и стълби бавно.
След катастрофата избягвала всякакво придвижване с превозни средства. Отказвала
категорично учебни екскурзии. Изпитвала страх от возене в автобус и кола. Като отивала на
училище била стресирана от градския транспорт.
Ищците са предявили извънсъдебна застрахователна претенция пред ответника на
21.06.2023г./л.218 и обратна разписка на л.221/, за изплащане на обезщетение за
претърпените вреди.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на
пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2./противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди и 4./наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл.45 ал.2
ЗЗД законова презумпция се предполага. Установи се, че ищците са пострадали при пътен
инцидент, представляващ резултат от противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал.
2 ЗЗД/ поведение на водач, който е нарушил правилата за движение по пътищата. ПТП е
възникнало само и единствено по вина на водача на л.а.Фолксваген, като от техническа
5
гледна точка, причините за възникване на ПТП следва да се търсят в субективните действия
на водача на л.а. „Фолксваген Голф” Б. С. В., който в зоната на ПТП, движейки се по
двупосочен, двулентов път, е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение,
където е реализирал челен удар с насрещно движещ се т.а. Деликвентът е съпруг на М. и
баща на двете пострадали деца. На второ място, това противоправно и виновно поведение
се намира в пряка причинна връзка с претърпените от ищците травматични увреждания,
обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано с болки и страдания, главно от
емоционален и битов характер в резултат на преживения психически стрес от създалата се
ситуация.
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на колан, поради
което съдът приема, че нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е неприложима. Това възражение не е
въведено като предмет на въззивно обжалване.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и част от причинените вреди. При това положение ищците имат правото да получат
обезщетение за причинените вреди. Според е единствено въпросът за техния обем. Досежно
размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
Първо по отношение на М. Я. /на 29г./ САС констатира, че е получила счупване на гръдната
кост без разместване на фрагментите и фисура на трето ребро вдясно. Счупването на
гръдната кост е причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на снагата за
срок от около 1 -2 месеца. Пукването на трето ребро вдясно е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Настанена в Пирогов, но лекувана изцяло
консервативно, без проведени оперативни интервенции. Отделно получила и остра стресова
реакция, последвана от посттравматично стресово разстройство с преобладаваща тревожна
симптоматика в лека до умерена степен. От показанията на разпитаните по делото свидетели
К. и Б., както и от заключението на СПЕ е доказана продължителността във времето на
психическия стрес, понесен от нея, както и наличието на съществена промяна в нормалния й
начин на живот, наложила съществени ограничения в ежедневието. Изпаднала в силен стрес,
продиктуван от страха за здравословното състояние на децата й, както и от страха от
пътуване, вкл. в градски транспорт. Трудно и бавно изкачвала стълби. От друга страна тези
негативни изживявания продължили два, три месеца във времето, като няма данни за
настъпили усложнения т.е. към момента е възстановена напълно.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че тя е била на 29 години към датата на
ПТП през 2023г./млада, активна възраст/, че е получила една средна и една лека телесни
повреди, че лечението е протекло изцяло консервативно и няма усложнения т.е. е напълно
възстановена към момента, съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди, в
присъдения размер от 35 000 лв. за 2023г. е прекомерно и следва да бъде намалено до 25 000
лв. ведно с лихвите, считано от датата на поканата.
6
По отношение на двете деца /на 7г. и на 12г./, при които основно са наблюдавани психични
травми – резултат от преживения стрес и леки контузии по корема и гърба от т.н. коланни
травми, намира, че присъдените обезщетения в размер на по 5000 лв. за всеки са правилно
определени и не следва да бъдат намалявани по размер. В тази част решението е правилно и
следва да бъде потвърдено. В отхвърлителната част решението е влязло в сила. В този
смисъл при частично съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции решението
следва да бъде отменено в осъдителната част единствено по отношение на М. Я., за
разликата над 25 000 лв. до 35 000 лв. и потвърдено в останалата осъдителна част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 38 000 лв., като жалбата е частично основателна до 10 000 лв.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемите дължат в полза на жалбоподателя направените
разноски, съразмерно на уважената част от жалбата. Общо са платени 4500 лв. адв.хонорар и
760 лв. платена д.т. В писмени бележки е направено възражение за прекомерност, което
съдът намира за неоснователно, предвид датата на договора 07.04.2024г. От тях дължими с
оглед уважената част от жалбата са само 1384 лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемите направените пред
настоящата инстанция разноски, но такива няма. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78 ал.3 ГПК във вр.чл.38 ал.2 ЗА, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
адв.Д. от САК, предоставил безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл.38 ал.1, т.2 ЗА,
поради което на основание чл.38, ал.2 ЗА застрахователят следва да бъде осъден да заплати
претендираното минимално възнаграждение, определено по реда чл.7 ал.2 т.3 и т.4 от
Наредба №1/09.01.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, в новата редакция,
тъй като представения договор за правна помощ е от 13.11.2024г. За всяко от двете деца е
дължимо възнаграждение в размер на по 880 лв./ 800 лв. плюс 20% ДДС още 80 лв./ За
майката възнаграждението възлиза на 2650 лв. плюс 20% ДДС още 530 лв. или общо 3180
лв. Общия размер на възнаграждението възлиза на 4940 лева., за тримата представлявани,
изчислено върху уважената част.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да се преизчислят.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 1400 лв. вместо
първоначално посочените 1 800 лв. и направените разноски от бюджета на съда, съобразно
уважения размер на исковете в размер на 1038,46 лева възнаграждения на в.л.
В хода на производството по делото ищците не са направили съдебни или деловодни
разноски и такива не следва да им се присъждат.
Видно от представения договор за правна помощ от 7.03.2024г. /л.300/, сключен между
ищците и адв.П. Б. Д., същият е за оказване на осн.чл.38 ал.1 т.2 ЗА на безплатна адвокатска
помощ за процесуално представителство, то на осн. чл.38, ал.2 ЗА съдът следва да определи
размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.7, ал.2, т.3 и т.4 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в размер на
7
общо 4940 лева за тримата, с вкл.ДДС, съобразно мотивите по-горе.
Ответникът е направил разноски пред първа инстанция в размер на 7320 лева - заплатен
адвокатски хонорар за процесуално представителство, удостоверен с договор за правна
защита и съдействие от 29.09.2023г. /л.251 / - 7020 лева с ДДС и 300 лв. възнаграждение за
вещи лица. На осн. чл.78, ал.3 ГПК, ищците следва да се осъдят да заплатят на ответника
сумата от 3378.46 лв., вместо посочените 2 252,31 лв., съставляваща разноски съразмерно с
отхвърлената част на исковете /30 000 лв./
Воден от горното и на основание чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 38 от 26.03.2024г., постановено по т.д. № 176/2023г. по описа на СОС,
ТО, V състав , в обжалваната осъдителна част по отношение на ищцата М. Т. Я. за разликата
над 25 000 лв. до 35 000 лв., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. Я., ЕГН **********, от гр. ***, бул. „***“ № *, бл.*, вх.*,
ет.*, ап.* срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, за заплащане разликата над 25 000
лв./двадесет и пет хиляди лева/ до 35 000 лв./тридесет и пет хиляди лева/, обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 08.05.2023г., около 16.40ч.
в „Петрохански проход“ на път ІІ-81, при км. 37+600, настъпило по вина на л.а., марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ рег. № ********, управляван от нейния съпруг Б. С. В., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2023г. до окончателното й
заплащане, като неоснователен в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер № 87, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. П. Б. Д. гр.София, пл.“Позитано” 2, сграда “Перформ бизнес
център”, ет. 3, сума в размер на 4940 лева /четири хиляди деветстотин и четиридесет лева/ за
тримата представлявани, за процесуално представителство пред първа инстанция, както и
сумата от общо 4940 лв. /четири хиляди деветстотин и четиридесет лева/ за процесуално
представителство пред въззивна инстанция с вкл.ДДС, на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА
ОСЪЖДА М. Т. Я., ЕГН ********** - лично и като майка и законен представител на Б. Б. В.,
ЕГН ********** и Л. Б. В., ЕГН **********, гр. ***, бул. „***“ № *, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*,
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗД “БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс
Баучер № 87, сумата от 3378.46 лв., /три хиляди триста седемдесет и осем лева/ направени
по делото разноски пред първа инстанция, както и сумата от 1384 лв./хиляда триста
осемдесет и четири лева/, направени разноски пред въззивна инстанция, съразмерно на
отхвърления обжалваем интерес.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер № 87, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА съда сумата от 2438.46 лв./две хиляди четиристотин тридесет и
осем лева/ на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
8
В осъдителната част до 5 000 лв. за М. Я. и до по 1000 лв. за всяко от децата Б. и Л. В., както
и в отхвърлителната част изцяло, решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9