№..................................................2021 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в публично заседание на двадесет
и осми април 2021г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
при секретар Виржиния
Миланова,
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 2218/2021г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 215, ал.4
от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/, вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Първоначално делото е образувано е по жалба
на С.Б.Н., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник –
адв. Ст. Р., против Мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да се произнесе по
Заявление № РД20014927ВН от 07.08.2020г. и против Писмо рег.№
РД20014927ВН_001ВН_002П/25.08.2020г. на Кмета на район „Приморски“ във връзка
със същото заявление за изменение на ПУП-ПУР за СО „Ваялар“. След направени
допълнителни уточнения от страна на оспорващата с молба от 05.11.2020г. с
Определение № 2391/06.11.2020г. съдът е определил, че предмет на повдигнатия
правен спор е Мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по Заявление №
РД20014927ВН/07.08.2020г. за изменение на ПУП-ПУР за СО „Ваялар“,
одобрен с Решение № 551-6/10/26.27.07.2012г. на Общински съвет Варна, в частта
досежно ПИ с идентификатор 10135.2723.647, собственост на жалбоподателката С. Б. Н., като е прекратил
производството в останалата му част. С последващо Определение №
2482/19.11-2020г. предвид представената от ответника Заповед № 5512/
31.12.2019г. на Кмета на Община Варна, с която същият е прехвърлил правомощията
си по чл.135, ал.3 и ал.5 от ЗУТ на главния
архитект на общината, Кметът е заличен като ответник в производството, а като
такъв е конституиран оправомощеният – т.е. Главният архитект на Община Варна.
С
уточняващата молба от 05.11.2020г. мълчаливият отказ на компетентния орган се
оспорва като нищожен, а алтернативно и като незаконосъобразен. Сочи се, че
ответникът е нарушил императивни разпоредби на приложимия закон като конкретно
се сочат чл.134 и чл.135 от ЗУТ. Иска се след постановяване на решение в
посочения смисъл делото да бъде върнато на ответника като преписка за постановяване
на изричен акт с точни указания досежно правилното приложение на закона. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на
оспорващата Н. – адв. Ст.Р.. Претендира се присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, за които е представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
– Главният архитект на Община Варна, редовно призован – не се явява и не се представлява.
Становище по съществото на повдигнатия правен спор е изразено в писмена молба
с.д. № 14257 от 16.11.2020г., депозирано от гл. юрисконсулт И.С - процесуален
представител на ответника. С него жалбата на Сн. Н. се оспорва като
неоснователна и недоказана. Сочи се, че искането за изменение на ПУП-ПУР за СО
„Ваялар“, одобрен с Решение № 551-6/10/26.27.07.2012г. на Общински съвет Варна,
в частта досежно собствения на жалбоподателката ПИ с
идентификатор 10135.2723.647, е преждевременно предявено, доколкото
предвиденият в ЗУТ срок за реализиране на улиците като елементи на техническата
инфраструктура по чл.64 - публична собственост на държавата и общините, е 10
години, съгласно разпоредбата на чл.208, ал.1 от ЗУТ, и към момента на подаване
на Заявление № РД20014927ВН - 07.08.2020г. не е
изтекъл. Последното изтъква като основание за неприложимост разпоредбата на
чл.134 и чл.135 от ЗУТ. С друга молба с.д. № 14895 от 27.11.2020г., освен че
поддържа становището за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника и алтернативно прави
възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателката размер на
адвокатския хонорар като моли в случай, че жалбата бъде уважена, той да бъде
съобразен с минимума, съгласно Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Пред
ответника и пред съда оспорващата С.Б.Н. обосновава правния си интерес от
оспорването, легитимирайки се като собственик на ПИ с идентификатор
10135.2723.647 с приложения на лист 2 от административната преписка Нотариален акт № 74, том ХV, дело № 4816 от 07.12.1968
година. Не е спорно между страните в производството, че имота на
жалбоподателката влиза в обхвата на разработката на ПУП-ПУР за СО „Ваялар“,
одобрен с Решение № 551-6/10/26.27.07.2012 г. на Общински съвет Варна, чието
изменение в частта на нейния имот Н. е поискала с подаденото на 07.08.2020г.
Заявление рег. № РД20014927ВН. В този смисъл оспорващата има качеството на
заинтересована страна в производството по смисъла на чл.135, ал.1 вр. чл.131,
ал.2, т.1 от ЗУТ.
Съгласно
изменение на нормата на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ (изм., ДВ бр. 1 от 2019 г., в
сила от 1.01.2019г.) компетентният орган по ал.1 в едномесечен срок от
постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи
проект за изменение на плана. В разглеждания случай, видно от поставения върху
заявлението регистрационен номер, същото е постъпило в деловодството на Община
Варна на 07.08.2020г., от което с оглед разпоредбата на чл.60, ал.3 вр. ал.1 от ГПК следва, че едномесечният срок за произнасяне на органа е изтекъл на
07.09.2020г. Жалбата срещу мълчаливия отказ е депозирана пред органа на
09.09.2020г.
Гореизложеното
води до извод, че жалбата е подадена пред надлежен съд, от лице с признат от
закона правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт – мълчалив отказ, и в
законоустановения срок, и като такава се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа от съда по същество.
По основателността на жалбата:
На 07.08.2020г. С.Б.Н., чрез
упълномощен представител – адв. Ст.Р., е депозирала до
Кмета на Община Варна Заявление рег. № РД20014927ВН/07.08.2020г. С него е
поискано от органа да образува производство по чл.134 и сл. от ЗУТ за изменение
на ПУП-ПУР за СО „Ваялар“, одобрен с Решение № 551-6/10/26.27.07.2012 г. на
Общински съвет Варна, в частта досежно собствения на жалбоподателката ПИ с идентификатор 10135.2723.647, за който към момента
на подаване на заявлението няма осигурен достъп до улица. В заявлението е
изтъкнато, че заявителката знае за влезлия в сила ПУП-ПУР за селищното
образувание, в което попада имотът ѝ, но счита, че към момента на
подаване на заявлението в съседните имоти са извършени строително-монтажни
дейности, които не позволяват влезлия в сила план да бъде реализиран и моли
същият да бъде изменен по начин, който да осигури достъп до имота ѝ. Като
основание за искането си сочи обстоятелството, че от влизане в сила на ПУП-ПУР
през 2012г. са изминали повече от 5 години без да са предприети действия по
неговото изпълнение, с оглед на което е налице възникнала възможност за
изменение на плана в посочения смисъл по реда на чл.134 и следващите от ЗУТ във
вр. с чл.208 от същия закон. На основание изложеното моли компетентния орган да
бъде проектиран път от северната страна не нейния имот, където е и лицето му.
Алтернативно моли достъп до имота да се осигури чрез прокарване на път през
имот с идентификатор, завършващ на 881, разположен източно от нейния, по
начина, по който това е показано на скица, изготвена от арх. Бр.Карагеоргиев.
Към заявлението е представено копие от копие на Нотариален акт № 74, том ХV,
дело № 4816 от 07.12.1968 г., копие от упоменатата скица на прилежащата
територия, в която попада имотът на заявителката и пълномощно, с което Сн.Н. е
упълномощила адв. Ст.Р. да я представлява и подписва пред Община Варна,
Общински съвет – Варна и навсякъде, където е необходимо във връзка с искането
за осигуряване на път до имота ѝ.
С писмо рег. №
РД20014927ВН_001ВН/18.08.2020г. заявлението на Н. от 07.08.2020 г. е препратено
от Община Варна, Дирекция „Архитектура, благоустройство и устройствено
планиране“ /АГУП/ до Район „Приморски“ за действия
по компетентност. В писмото е посочено, че в Община Варна няма заведена
преписка за прокарване на временен път до ПИ с идентификатор 10135.2723.647,
собственост на заявителката.
Кметът на Район „Приморски“ е
изпратил до Сн.Н. писмо рег. № РД20014927ВН_001ВН_002ПР от 25.08.2020г., с
което ѝ е указано, че срокът по чл.208 от ЗУТ за реализиране на
елементите на техническата инфраструктура, каквито са улиците, е 10 години и
предвид обстоятелството, че решението на Общински съвет – Варна, с което
ПУП-ПУР за прилежащата територия е одобрен, е от 27.07.2012г., то този
10-годишен срок не е изтекъл. Действия по изменението му ще могат да се
предприемат едва след изтичане на този срок.
До 07.09.2020г. – датата на
която изтича едномесечният срок за произнасяне на компетентния орган съгласно
чл.135, ал.3 от ЗУТ, няма друга кореспонденция между страните в
административното производство. Не са извършвани и фактически действия във
връзка със заявлението на Сн.Н. от 07.08.2020г. С оглед на горните
установявания, безспорни между страните в производството, съдът намира, че в
конкретния случай, макар да е бил надлежно сезиран, липсва произнасяне на
компетентния орган в законоустановения едномесечен срок, съгласно цитираната
законова разпоредба - чл.135, ал.3 от ЗУТ. Налице е формиран мълчалив отказ по
смисъла на чл.58 от АПК.
Предприето е съдебното му
оспорване, по което е образувано настоящото производство.
По искане на жалбоподателката съдът е допуснал по делото да
се изготви съдебно-техническа експертиза. В нарочно писмено становище с.д. №
3808/ 15.03.2021г. на процесуалния представител на ответника е изразено
несъгласие да се приемат отговорите по поставени въпроси 3, 4 и 5 с аргумент,
ча същите са неотносими към предмета на спора. В съдебно заседание експертът –
инж. Б.В. поддържа заключението си. Същото се кредитира от съда като дадено
компетентно и безпристрастно. Изводите на експерта са, че имотът на
жалбоподателката Н. с идентификатор 10135.2723.647 попада в СО „Ваялар“. За
тази територия има изработен ПУП-ПУР, одобрен с Решение № 551-6/26,
27.07.2012г. на Общински съвет-Варна. Предвижданията на този план са за
осигуряване на достъп до имота на Н. от южната му страна, където планът
предвижда да се реализира нова улица, разположена между о.т. 198 и о.т. 1147.
Съобщение за одобряване на този ПУП-ПУР е публикувано в ДВ брой 71 от
18.09.2012г., т.е. същият е влязъл в сила на 12.10.2012г. На място планът не е
приложен към момента на изготвяне на експертизата по делото. Заключението на
вещото лице потвърждава доводите на оспорващата за настъпили изменения в
прилежащата територия с оглед на изпълнени строителни мероприятия от страна на
собствениците на разположените в съседство с нейния имоти. Потвърждава се
изложеното в заявлението от 07.08.2020г., както и в жалбата, с която е сезиран
съда, за наличие на висока подпорна стена на границата между ПИ 10135.2723.882
и ПИ 10135.2723.647, като е установено, че в частта
на новопроектираната по ПУП-ПУР улица нейната височина е около 3-4 метра и това
би възпрепятствало провеждането на улицата, предвидена с влезлия в сила ПУП-ПУР
от 2012 година. Установено е и наличие на желязо-решетъчен стълб – част от
въздушен електропровод за трансформатор с високо напрежение. Потвърждават се
изнесеното в жалбата за наличие на значителна денивелация на терена, в който е
предвидено да преминава трасето на проектираната с ПУП-ПУР улица между о.т. 198 и
о.т. 1147.
Предвид така установените
факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно актуалната разпоредба
на чл.135, ал.3 от ЗУТ (изм., ДВ бр.1 от 2019г., в сила от 1.01.2019г.),
компетентният орган по ал.1 в едномесечен срок от постъпване на заявлението със
заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. С
оглед обстоятелството, че заявлението на Н. е подадено на 07.08.2020г., се
налага извод, че крайния срок за произнасяне на компетентния орган е
07.09.2020г., както се коментира и по-горе в изложението. Такова произнасяне
липсва и това не е спорно между страните в производството. Налице е
предвидената в чл.58 от АПК правната фигура на мълчалив отказ.
Мълчалив отказ по смисъла на
чл.58, ал. 1 от АПК е налице при сезиране на компетентен административен орган
с искане за издаване на конкретен административен акт, за издаване на който той
разполага със законово правомощие, респективно задължение. За целта органът
следва да проведе конкретно административно производство и да се произнесе с
изричен индивидуален административен акт – позитивен или негативен за
заявителя, като вместо това овластеният административен орган мълчи. Тоест, за
да е налице мълчалив отказ, то трябва да липсва изрично волеизявление на
компетентния административен, както е в разглеждания случай.
Според текста на чл.135, ал.1
от ЗУТ, лицата по чл.131 могат да правят искания за изменение на устройствените
планове с писмено заявление до кмета на общината, а в случаите по чл.124а, ал.
3 и 4 - съответно до областния управител или до министъра на регионалното
развитие и благоустройството, тоест компетентността на органа е определена със
самия закон. Заявление рег. № РД20014927ВН/07.08.2020г. е адресирано именно до
Кмета на Община Варна. Това, че с приложената към доказателствата Заповед №
5512/31.12.2019г. последният е делегирал правомощията си по чл.135 от ЗУТ на
Главния архитект на общината, не променя извода на съда, че със заявлението е
сезиран компетентен орган - аргумент на основание чл.58, ал.2 от АПК.
С оглед на изменената норма на
чл.135, ал. 3 от ЗУТ, съдът намира, че в хипотези като разглежданата
законодателят вече изисква от компетентния орган по-активна процесуална позиция
относно възложените му правомощия по взимането на решения в областта на
устройството на територията. В още по-голяма степен това е в сила за случаите,
когато се налага вземането на управленски решения като например осигуряване на
достъп за имот, който няма такъв.
Изменението на чл.135, ал.3 от ЗУТ от 01.01.2019г. идва да посочи, че от този момент нататък кметът на общината
или упълномощеното от него лице, както е в настоящия случай, дължи изрично
произнасяне и следва да издаде изричен административен акт, тъй като е
единствено компетентният административен орган, който законосъобразно би могъл
да го издаде или мотивирано и изрично да откаже издаването на акт с исканото
съдържание. Като не се е произнесъл с изричен административен акт по
заявлението на Сн. Н. от 07.08.2020г. ответникът – Главният архитект на Община
Варна, е формирал предвидената в чл.58 от АПК правна фигура на мълчаливия
отказ, който, предвид изложеното по-горе, е незаконосъобразен поради
противоречието му с материалния закон.
Като такъв същият следва да бъде отменен и преписката да бъде върната на
ответника с указание да се произнесе в месечен срок от влизане в сила на
съдебното решение с нарочен административен акт.
Съдът констатира и допуснато от
органа съществено нарушение на процесуалните правила, което от своя страна също
обуславя незаконосъобразност на оспорения акт. В подаденото заявление, сложило
начало на административното производство се твърди, че е за изменение на ПУП,
но същевременно с това се иска осигуряване на достъп чрез предвиден път. Може
само да се гадае дали ответникът е приел, че е сезиран с искане по чл.190 или
по чл.192 от ЗУТ и затова е изпратил преписката на Кмета на района. Следвало е,
в съответствие с изискването на чл.30 от АПК, да се дадат конкретни указания за
отстраняване на констатирани нередовности на заявлението, за да стане ясна
действителната воля на заявителя - какво по същество искане се прави от
молителката, за да се прецени съответно и кой е компетентния за това орган.
Предвид горното, след връщане
на преписката, в случай, че органът констатира някакви нередовности в искането
на заявителя, следва да даде конкретни указания за тяхното отстраняване с
определен срок за това. Срокът за произнасяне на ответника започва да тече след
отстраняване на нередовностите или след представяне на допълнителните пояснения
– аргумент по чл.58, ал. 4, изречение трето от АПК.
Не следва да бъдат коментирани
събраните доказателства по делото във връзка с установяване наличието или не на
предвидените в закона материални предпоставки за издаване на искания от
заявителката административен акт, тъй като административният орган следва да
спази предвидената в закона процедура и едва след законосъобразното ѝ
провеждане да направи своите изводи за това с какво искане е сезиран и дали
искането на Сн. Н. е основателно или не. Липсата на този етап на мотиви и
изводи на органа, облечени във волеизявление на компетентния орган, каквото
очевидно законодателят цели да е налице след направеното изменение на закона,
не дават възможност на заявителя да разбере какви са конкретните съображения на
компетентния орган по направения отказ, нито дават възможност съдът да го
подложи на проверка по всички основания на чл. 146 от АПК.
По изложените съображения съдът
намира подадената от С.Б.Н. жалба за основателна, а оспореният в настоящето
производство мълчалив отказ на Главния архитект на Община Варна да се произнесе
по подаденото от нея Заявление рег. № РД20014927ВН/ 07.08.2020г. за изменение
на ПУП-ПУР по отношение на ПИ с идентификатор 10135.2723.647 по КК на гр. Варна
за незаконосъобразен, формиран в нарушение на процесуалните правила и на материалния
закон, което налага отмяната му и връщане на преписката за произнасяне по така
направеното искане с мотивиран акт по чл.135, ал.3 от ЗУТ, в определения
месечен срок от влизане в сила на съдебното решение.
При този изход от правния спор
и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл.143, ал.1 от АПК, на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Същите са
заявени в общ размер от 1 360 лв., от които адвокатско възнаграждение
1 000 лв, 10 лв. държавна такса и 350 лв. депозит за вещо лице. Съдът
обаче, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, намира за
основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, поради което определя същото в размер на 900 лв., съобразно
чл.8 ал.2 т.1 от Наредба № 1/ 09.06.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр.68/2020г./.
Предвид горното ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката съдебно-деловодни разноски
общо в размер на 1 260 лв.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.Б.Н., ЕГН **********,*** Мълчалив отказ
на Главния архитект на Община Варна по Заявление № РД20014927ВН/07.08.2020г.,
с което е поискано да се образува производство
по чл.134 и сл. от ЗУТ изменение на ПУП-ПУР за СО „Ваялар“, одобрен с Решение №
551-6/10/26.27.07.2012г. на Общински съвет Варна, в частта досежно собствения
на жалбоподателката ПИ с идентификатор 10135.2723.647.
ВРЪЩА преписката на Главния архитект на Община варна да се произнесе с
изричен акт по Заявление № РД20014927ВН/07.08.2020г. на Сн. Б. Н., при спазване
на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на съдебното решение.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С.Б.Н., ЕГН **********,*** съдебно-деловодни
разноски в размер на 1 260 /хиляда двеста и шестдесет/ лева, на осн.
чл.143 ал.1 от АПК
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: