Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 05.11.2019
г.
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети
състав,
в открито заседание на 24.10.2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при
участието на секретаря Надя Борисова като разгледа
докладваното от съдията а.н.д. №
424 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на А.С.М. против Наказателно постановление ……….. г. от …г. на началника
на РУ на МВР – Костенец, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание
чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в
размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и за
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП
наказание глоба в размер на 20 лв.
В
жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление. Твърди се, че
жалбоподателят не е извършил описаните нарушения. В наказателното постановление
е добавено фактическо действие, което липсва в акта за установяване на
административно нарушение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срок,
срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, от процесуално легитимирано лице, поради
което е редовна и допустима.
По основателноста на жалбата:
Разгледана
по същество е основателна, поради следните съображения:
На 04.05.2019
г. срещу жалбоподателя А.С.М. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 892136 от младши автоконтрольор при ОДВМР – София, РУ на МВР – Костенец
– А.М. за това, че на 04.05.2019 г. в 15.35 часа в общ. Костенец на път граница
Югославия – Калотина – София – Пловдив – Хасково – Капитан Андреево – граница
Турция, първи клас път 8, км. 139 управлява л.а. „Фолскваген“, модел
„Транспортер“ с рег. № СО4732СС, негова собственост, като: 1. по време на
извършвана проверка от контролен орган, водачът не изпълнява неговите указания,
с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП, 2. Не представя техническо
оборудване – пожарогасител, с което виновно е нарушил чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП,
С Наказателно
постановление № 19-1184-000261 г. на началника на РУ на МВР – Костенец за това,
че А.С.М., на 04.05.2019 г. в 15.35 часа в общ. Костенец на път първи клас № 8,
км. 139 като водач на л.а. „Фолскваген“, модел „Транспортер“ с рег. № СО4732СС,
негова собственост, извършва следните нарушения 1. по време на извършвана проверка
от контролен орган, водачът не изпълнява неговите указания – отказва да предаде
документите си или осуетява извършването на проверка от контролните органи, с
което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП и 2. Не представя техническо оборудване
– пожарогасител, с което виновно е нарушил чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, поради
което на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца и за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и на основание
чл. 185 от ЗДвП н наказание глоба в размер на 20 лв.
По нарушението на чл. 103 вр. чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП:
При
изготвяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и
обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение.
В съставения АУАН липсва описание на конкретното поведение, с което се твърди,
че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 103 ЗДвП. По този начин АУАН не
отговаря на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. В него е посочено единствено,
че водачът не изпълнява указанията на контролния орган. Това представлява
преписване на диспозицията на правната норма без да са посочени конкретните
фактически действия, с които тя е нарушена. За да има възможност да упражни
правото си на защита жалбоподателят, следва обвинението, че не е изпълнил
указания на контролен орган, да бъде обосновано с конкретните действия – т.е.
да са посочени указанията на контролния орган, които не е изпълнил. Да бъде
възможно индивидуализирането на дадените указания, респективно в какво се е
изразил отказът, за да може жалбоподателят да упражни правото си на защита като
има възможност да оспори конкретните фактически твърдения. В настоящия случай
това не е направено. Жалбоподателят е поставен в ситуация на процесуална
изненада, при която не е в състояние да разбере по какъв начин е нарушил
разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП и е в невъзможност да организира защитата си.
За
пълнота следва да се отбележи, че в обжалваното наказателно постановление
процесуалните несъвършенства са надградени, като при условията на
алтернативност е посочено, че жалбоподателят отказва да предаде документите си
или осуетява извършването на проверка от контролните органи. Първото твърдение
– отказ за представяне на документи, е наведено за първи път с наказателното
постановление, което е недопустимо, тъй като такова нарушение не е констатирано
в АУАН. Наказателното постановление се издава в рамките на установените в АУАН
фактически положения. Наказващият орган не е обвързан изцяло с фактическата
обстановка, описана от актосъставителя и има право да я прецизира. Последното
обаче не може да бъде осъществено чрез дописване, подменяне и съществено
изменение на фактическите твърдения. В разглеждания случай е станало точно това.
На следващо място, нарушението е посочено при условията на алтернативност.
Подобен подход е недопустим и представлява флагрантно нарушение на правото на
защита на наказания. На основание чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН наказателното
постановление следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено. В настоящия случай
никое от тези изисквания не е изпълнено, тъй като от една страна не са посочени
конкретни действия, с които е извършено нарушението, от друга самото нарушение
е посочено при алтернативност.
По нарушението на чл. 139, ал. 2, т. 3 вр. чл. 185 от ЗДвП.
Съдът намира за недоказанo
горецитираното нарушение. Констатациите в акта за
установяване на административно нарушение подлежат на доказване на основание
чл. 84 вр. чл. 102 и 103 НПК. В случая при издаване на обжалваното наказателно
постановление не е изпълнено изискването на чл. 53, ал. 2 ЗАНН за установяване
по безспорен начин на нарушението. От разпита на свидетелите М., М. –
полицейски служители и на свид. Манова – не може да бъде направен категоричен
извод дали жалбоподателя М. не е разполагал с пожарогасител в управлявания лек
автомобил или същият е бил неизправен. И тримата свидетели изразяват
несигурност относно обстоятелството представен ли е пожарогасител или не, като
полицейските служители поставят знак на равенство между непредставяне на
пожарогасител и техническата му неизправност. Същевременно не конкретизират в
какво се е изразила последната, ако е била налична. Чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП поставя изискване движещите се по пътя превозни средства да за оборудвани
с пожарогасител. Не може да се постави знак на равенство между липса на
пожарогасител и техническа неизправност на пожарогасител. Респективно, ако се
приема, че липсва пожарогасител, защото същият не е технически изправен,
конкретните неизправности трябва да се посочат в АУАН. Само така е възможно да
бъде проверена правилността на извода за наличие на техническа неизправност,
която да е толкова съществена, че да бъде приравнена на липса на пожарогасител.
Доколкото в случая от събраните доказателства не следва единствен възможен
извод, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил не е бил оборудван с
пожарогасител, процесното нарушение е недоказано.
Допуснатите нарушения са
неотстраними, което налага обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено изцяло.
Мотивиран от изложеното, съдът
основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № ………. г. от 29.05.2019 г.
на началника на РУ на МВР – Костенец.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
След влизане на решението в
сила на жалбоподателя да бъде върнат иззетия Контролен талон № 4211636.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: