№ 32
гр. Шумен, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20233600500033 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №907/6.12.2022г. по гр.д.№1983/2022г. по описа на ШРС , съдът е
отхвърлил предявените от С. Г. Ш., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр. Шумен,
ул. “.....о” № 5 срещу „Напоителни системи“ ЕАД – клон Шумен, ЕИК : 8311600780272,
искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за признаване на уволнението на
С. Г. Ш., ЕГН : **********, извършено със заповед № 16/13.07.2022г., на посоченото в нея
основание – чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност – “Инженер ХМС, водоснабдяване, язовири,
ОПВВВ” в технически отдел, звено „водоподаване, язовири, ОПВВВ“ и осъждане на
ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради
уволнението, в размер на 2988 лева (за период от 6 месеца), в едно със законната лихва, от
датата на исковата молба, до окончателното плащане, както и разноските в производството,
като неоснователни, осъдил е С. Г. Ш., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр.
Шумен, ул. “.....о” № 5, да заплати на „Напоителни системи“ ЕАД – клон Шумен, ЕИК :
8311600780272, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “....” № 1, сумата от
500 лева разноски в производството за настоящата инстанция.
Решението е обжалвано от ищцата С. Г. Ш. , действаща ,чрез пълномощника си
адв.М. Д. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да
уважи изцяло предявените искове.
1
Въззиваемото дружество „Напоителни системи“ ЕАД – клон Шумен е депозирало
отговор на въззивната жалба с който я оспорва като неоснователна и моли съдът да я
остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба на ответника е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
надлежна страна , при наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Не се спори от страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по което
ищцата, от 03.08.2020г. е изпълнявала длъжността “Инженер ХМС, водоснабдяване,
язовири, ОПВВВ” в технически отдел, звено „водоподаване, язовири, ОПВВВ“, което било
прекратено със заповед № 16/13.07.2022г., връчена на същата дата, на основание чл. 328, ал.
1, т. 6 от КТ – непритежаване на необходимото образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа. Видно от длъжностната характеристика за заеманата
от ищцата длъжност е налице изискване за притежавано образование – висше инженерно-
техническо с образователно-квалификационна степен „магистър“ и с изискване за трудов
стаж от минимум три години по специалността. Съгласно длъжностното разписание на
ответното предприятие от 20.04.2022г. и от 20.07.2022г., за заеманата от ищцата длъжност се
изисква висше образование. Нужното за заемане на длъжността образование е нормативно
определено, от разпоредбите на чл. 138в, ал. 1, във вр. с §1, т. 95 от ДР на Закон за водите/в
сила от 01.01.2016г./ - „хидроспециалист“. Ищцата има висше образование, по
специалността „автоматизация на производството“ и квалификация „инженер по
електроника и автоматика“. От справка за общия трудов стаж се установява, че тя, няма
трудов стаж, по инжинерно-техническа специалност, още по-малко по хидроинженерна. В
показанията си разпитания свидетел пред ШРС посочва, че в дружеството от 2021г. до
настоящия момент е нямало назначен хидроинжинер, двамата с ищцата изпълнявали една и
съща длъжност, като наименование, но с различна трудова функция, като той, бил
освободен, преди нея, поради съкращаване на щата, след проведен подбор между двамата.
В тежест на работодателя е при оспорване на извършено уволнение той да докаже
неговата законосъобразност и наличието на основанието за уволнение.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е чл. 328, ал.
1, т. 6 от КТ, непритежаване на необходимото образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа. Работодателят сочи ,че трудовото правоотношение
на ищцата е било прекратено и на двете основания посочени в законовият текст , а именно
тя нямала необходимото за заемане на длъжността образование и нужната за това
квалификация .
2
Във въззивната си жалба жалбоподателката възразява ,че заповедта не е била
мотивирана.
По принцип освен в предвидените от закона случаи (напр. чл. 195, ал. 1 КТ) не е
необходимо в заповедта за уволнение работодателят да излага мотиви. Независимо от това
съдебната практика изисква при прилагането на определени основания за уволнение в
заповедта да се съдържат мотиви, т.е. конкретизация на това в какво се изразява
приложеното уволнително основание спрямо конкретния работник или служител. Такава
конкретизация е необходима там, където самото прекратително основание е формулирано в
закона по твърде общ начин, каквото е това например по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, но не и в
настоящият случай. Работодателят е посочил текста на чл.328 ал.1 т.6 от КТ и неговото
съдържание в процесната заповед за уволнение. Законовият текст на разпоредбата
предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ, когато
работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа. От това следва изводът, че заповедта за
прекратяването на трудовото правоотношение на С.Ш. е мотивирана, чрез посочване на
правното основание за това, а именно чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, и чрез самия текст на
разпоредбата.Предвид гореизложеното доводът на ищцата за липса на мотиви в процесната
уволнителна заповед е неоснователен.
В случая изискването за заемане на длъжността на която ищцата е била назначена е
нормативно определено още преди датата на нейното назначаване от разпоредбите на чл.
138в, ал. 1, във вр. с §1, т. 95 от ДР на Закон за водите/в сила от 01.01.2016г./ -
„хидроспециалист“. Ищцата няма такова образование, но тъй като изискването за
необходимото образование за длъжността заемана от ищцата е предвидено в нормативен
акт, работодателят при уволнението на С.Ш. се е съобразил с това нормативно изискване
, което е задължен да спазва. Съгласно ТР № 4/01.02.2021г. по ТД № 4/2017г. на ВКС,
ОСГК, т. 1б – „Налице е основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ, когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените с
нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа.“ Поради това, основанието за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е
приложимо и когато трудовият договор е сключен в нарушение на нормативно установените
изисквания за заемане на съответната длъжност. Следователно е без значение, колко време,
без да отговаря на изискванията за образование, посочени в закон, работникът е изпълнявал
същата работа, нито дали изискването е отразено в щатно разписание, нито дали други
инженери в предприятието на други длъжности, с различна трудова функция отговарят на
тези изисквания. В случая ищцата не отговаря и на изискването за заемане на длъжността
посочено в длъжностната характеристика от работодателя , а именно „три години стаж по
специалността“, който стаж ищцата не е имала при назначаването й. Но съгласно т.1а от
ТР № 4/01.02.2021г. по ТД № 4/2017г. на ВКС, ОСГК- „Не е налице основанието по чл. 328,
ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при сключването му работникът или
3
служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа“. Въпреки , че ищцата не е имала
нужният за заемане на длъжността стаж по специалността посочен в длъжностната
характеристика за заеманата от нея длъжност тя е била назначена от работодателя на тази
длъжност и сам той не е спазил собствените си въведени от него изисквания в длъжностната
характеристика. В този случай, липсата на притежавана от ищцата професионална
квалификация при сключване на трудовия договор, не може да бъде основание за
законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ,
поради това, че липсва новонастъпил юридически факт като основание за едностранно
прекратяване на трудовия договор и е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя.
При така установената фактическа обстановка ,съдът счита, че прекратяването на
трудовото правоотношение на ищеца е законосъобразно и искът му по чл.344 ал.1 т.1 от КТ
е неоснователен, тъй като се установи, че тя не притежава нормативно въведеното за
заеманата от нея длъжност изискване за образование- „хидроспециалист“.
Поради акцесорния си характер и с оглед изхода от правния спор по чл.344 ал.1 , т.1
от КТ , неоснователни се явяват и исковете за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225
ал.1 от КТ в размер на 2988лв. за срок от 6 месеца. Правилно ШРС се е произнесъл по
отношение на иска за присъждане на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от
КТ за сумата от 2988лв. и за период от шест месеца, тъй като това е размера на иска посочен
от ищцата в исковата й молба и същият не е бил увеличен от нея по размер в хода на делото,
въпреки изтичането на последващ период след датата на завеждане на иска, през който
ищцата е останала без работа.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото за
настоящата инстанция , а той следва да се осъди да заплати на въззиваемата страна
разноските й по делото по представеният списък за разноските в размер на 654.87лв. за
адвокатски хонорар за въззивната инстанция .
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №907/6.12.2022г. по гр.д.№1983/2022г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА С. Г. Ш., ЕГН**********, с адрес за призоваване – гр. Шумен, ул. “.....о” №
5, да заплати на „Напоителни системи“ ЕАД – клон Шумен, ЕИК : 8311600780272, със
седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “....” № 1, сумата от 654.87лв. разноски за
4
адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от
21.02.2023г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5