№ 3502
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Членове:СилвА. Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от СилвА. Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504172 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца А. К. П. срещу решение от 18.01.2022 г. по
гр.д. №34428/2021 г. на Софийския районен съд, 153 състав, с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД установителен иск с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 850,28 лв., представляваща платена без
основание сума с разписка №0400012724059762 от 18.03.2021 г., начислена във връзка с
едностранна корекция по сметка на ел. енергия за кл. №530001642145, извършена без основа
на констативен протокол от 28.01.2021 г., като ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено с
противоречие на процесуалния и материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд не
е обсъдил възражението и за липса на облигационни отношения с ответното дружество,
както и че неправилно е приел, че за ответното дружество съществува правно основание да
претендира суми за ел. енергия, а тя следва да бъде заплатена на крайния снабдител на ел.
енергия. С оглед изложеното моли решението на СРС да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което да се уважи изцяло предявения установителен иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата стрА. „ЧЕЗ Р.Б.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено изцяло.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледА. по същество е неоснователна.
1
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалвА.та му част, като по остА.лите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият
въззивен състав счита, че същото е и правилно, като споделя изцяло изводите на СРС,
поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение. Независимо от това и във връзка с доводите за
неправилност и необоснованост на решението, изложени във въззивната жалба, следва да се
добави и следното:
Съгласно чл.94а ал.1 ЗЕ енергийното предприятие – краен снабдител осигурява
снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, които
обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение в съответната лицензционна територия. Продажбата на електрическа енергия на
крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР /сега КЕВР/ цени и при общи условия на
енергийното предприятие – краен снабдител – чл.97 ал.1 т.4 и чл.98а ЗЕ.
Според чл.88 ал.1 ЗЕ разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на
електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни
мрежи – собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване
на разпределение на електрическа енергия за съответната територия.
Във връзка с осъществяването на дейността по разпределението на електрическа
енергия се сключват сделки, по които стрА. е електроразпределителното дружество при
спазване на разпоредбите на Раздел V от Закона за енергетиката и Правилата за търговия с
електрическа енергия /ПТЕЕ/ – чл.91 ал.2 ЗЕ. Договорите на пазара на електрическа енергия
са посочени в нормата на чл.11 ПТЕЕ, в т.ч. договори за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа /т.3/ и договори за продажба на електрическа
енергия /т.4/. Съгласно чл.14 ал.1 ПТЕЕ предмет на договорите по чл.11 т.3 за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа е предоставянето на
услугите „достъп до електроразпределителната мрежа“ и „пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа“, като тези договори се сключват между оператора на
електроразпределителната мрежа и крайните клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа при общи условия. Съответно според чл.15 ал.1 и 2 ПТЕЕ,
договорите за продажба на електрическа енергия по чл.11 т.4 – по регулирани цени, се
сключват между крайните снабдители и битови крайни клиенти – за обекти, присъединени
към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са
избрали друг доставчик. Дефиниции на понятията „оператор на разпределителна мрежа“,
„краен снабдител“ и „краен клиент“ се съдържат съответно в пар.1 т.34б, б. „а“ ДР на ЗЕ,
пар.1 т.28а б. „а“ ДР на ЗЕ и пар.1 т.27г ДР на ЗЕ.
Отношенията между краен снабдител и оператора на електроразпределителната
мрежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти,
присъединени към електроразпределителните мрежи се уреждат с правилата за търговия с
електрическа енергия – чл.98в ЗЕ.
Поради специфичния предмет на договорите между крайните снабдители, респ.
операторите на електроразпределителната мрежа, от една стрА. и крайните клиенти, от
друга стрА., част от правата и задълженията на страните се регламентират с императивни
разпоредби в ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Задължителното
съдържание на общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
крайния снабдител и на общите условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа на оператора на електроразпределителната система е
регламентирано съответно в чл.98а ал.2 и чл.104а ал.2 ЗЕ, като тези норми по напълно
идентичен начин поставят изискване да бъде предвиден ред за уведомяване на клиента при
2
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ в полза на
крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху
уреди, съоръжения или устройства по чл.120 ЗЕ, т.е. с изменението в ЗЕ с ДВ бр.54/2012 г.
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил
задължението си по чл.98а ал.2 т.6 и по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия
на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия.
В настоящия случай корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните
в ДВ, бр.35/30.04.2019 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия.
Същите са издадени от председателя на ДКЕВР в съответствие с разпоредбите на чл.83 ал.1
т.6 вр. ал.2 ЗЕ, които изискват устройството и експлоатацията на електроенергийната
система да се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена
електрическа енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл.21 ал.1 т.3 ЗЕ
вр. чл.2 ал.1 ЗНА. Правилата са издадени по законова делегация и имат характер на
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
С решение №124/18.06.2019 г. по гр.д. №2991/2019 г. на ВКС, III ГО, е прието, че
правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на
електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба/доставка/ на
електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и
задълженията на страните се регламентират с разпоредби в Закона за енергетиката. Касае се
за договор за продажба /доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка
със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл.183 ЗЗД. От
правилото на чл.183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия,
но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена
по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да
липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване. Съгласно трайната практика на ВКС, обобщена с решение №61/16.07.2021 г. по
гр.д. №2051/2020 г., IV ГО, ако в общите условия в противоречиес чл.98а ал.1 т.6 ЗЕ не е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това
нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да
заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред, както
правилно е приел и СРС.
В процесния случай по делото не е спорно, а и се установява от приетото по делото и
неоспорено от страните писмо, изх. №**********/29.10.2021 г., че ищецът и „ЧЕЗ Електро
България“ АД са обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на
електрическа енергия – чл.98а ЗЕ, а от приетото по делото заключение на СТЕ, което и
настоящият съдебен състав кредитира изцяло, се установява, че процесният недвижим имот
е присъединен към електроразпределителната мрежа и до него е била доставяна
електрическа енергия.
3
Ответното дружество е лицензирано да осъществява дейността по разпределение на
електрическа енергия на обособена територията, в границите на която се намира и
процесният имот. Доказано е също така, че този имот е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, чийто оператор е ответното дружество.
Ето защо, СГС приема, че между страните по делото е възникнало облигационно
правоотношение по договори за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.55 ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване (СТИ), операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
СТИ количество електрическа енергия в тези регистри, като преизчисляването на
количеството електрическа енергия се извършва въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ. Съгласно чл.56 ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ
в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IХ от
ПИКЕЕ /в който се намират и разпоредбите на чл.55 и чл.56/ операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата, какъвто е и
крайният битов клиент, фактура и справка за преизчислените количества електрическа
енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги, с изключение на цена за
достъп до електроразпределителната мрежа, формирА. на база на предоставена мощност, и
за „задължения към обществото“, а ползвателят на мрежата, респ. – крайният битов клиент,
заплаща на оператора на съответната мрежа тази дължима сума, определена от оператора на
съответната мрежа.
Ето защо, следва да се приеме, че в случаите на преизчисляване на количеството
електрическа енергия при условията на ПИКЕЕ, право да получи от крайния битов клиент
начислената в резултат на корекцията сума има операторът на електроразпределителната
мрежа, а не крайният снабдител /доставчикът/ на електрическата енергия. В този смисъл е
трайната практика на ВКС – напр. решение №115/17.06.2022 г. по гр.д. №3817/2021 г. на ІV
ГО, решение №85/27.06.2022 г. по гр.д. №2528/2021 г. на ІV ГО и др., поради което и
председателят на съдебния състав е изоставил практиката, обективирА. в представеното от
въззивника решение №1210/25.05.2022 г., постановено по гр.д. №12108/2021 г. по описа на
СГС, ІІІ-б въззивен състав.
Поради изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата стрА. на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №329/18.01.2022 г., постановено по гр.д.
№34428/2021 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав.
ОСЪЖДА А. К. П., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „*******” №31,
офис-партер – чрез ад. С. Д., да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******” №159, БенчМарк
Бизнес Център, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
4
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5