№ 551
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Р. Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110166131 по описа за 2021 година
Ищецът „С. вода” АД ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., е предявил
искове за признаване за установено, че ответникът Д. Н. Д., ЕГН **********, гр. София, .....,
дължи сумата от 2 044,91 лв. потребена вода от длъжника за имота му на горепосочения
адрес за периода от 08.12.2018г. до 27.08.2020 г., ведно със законна лихва от 09.06.2021г. до
изплащане на вземането, присъдено със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32974/21 г. на СРС, 72 състав. Ищецът твърди, че за процесния
период между него и ответника е съществувало правоотношение свързано с предоставяне
на ВиК услуги, при приложими общи условия на ищеца като оператор на ВиК услуги.
Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по силата на тези общи условия като
собственик на имот в ....., за който са издадени фактури за дължима, но неплатена потребена
и отведена вода. Сочи, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда да чл. 47 ГПК, което обуславя интереса от
търсената с иска защита. Моли да се установят вземанията. Претендира разноските в
заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от назначения особен представител на
ответника, в който се оспорват исковете. Оспорва се ответникът да е потребител на ВиК
услуги и предоставянето им в посочените количества и стойност. Моли се за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. §1, ал.1, т.2 от
ДР на ЗРВКУ. В тежест на ищцовата страна е да установи основанието и размера на
1
претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а именно -
валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на ВиК услуги за
процесния имот, качеството потребител за ответника като собственик на имота, изпълнение
на задължението за доставка на ВиК услуги за процесния период, по което е възникнало
вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер. Ответникът носи тежестта
до докаже, че е платил.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира искът за неоснователен.
В § 1, ал.1, т. 2, б.“а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги е указано, че потребители на В и К услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води. Тези разпоредби императивно установяват кой е страна по облигационното отношение
с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота - на собственост/ползване. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на
ищеца, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г. /общодостъпни на интернет
страницата на дружеството/.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР. Същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и
К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност.
Т.е. облигационната връзка по предоставяне на ВиК услугите възниква само при
определените от закона предпоставки и в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване на обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр.
София е ищцовото дружество, което е публикувало приложимите ОУ.
По делото обаче няма надлежни доказателства от какво произтича качеството на
ответника на потребител на ВиК услуги като насрещна страна по правоотношението с
предмет предоставянето им. Не са ангажирани доказателства за реализирането на правно
основание за придобиване правото на собственост от ответника върху имота. Представената
2
справка от АВ не е документ за собственост, тъй като не удостоверява реализирането на
правно основание за придобиване на вещно право върху имот, още повече в нея се съдържат
данни само за идеални части от имота, като следва да се отбележи и че продажбата им
удостоверява само притежанието им от продавача към момента на сключване на сделката,
но не и кога и на какво основание ги е придобил. Въпреки дадените указания, ищецът не
представи доказателства ответникът да е собственик на имота, за който са предоставени
претендираните ВиК услуги. При приложение на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема, че ищецът не установи с
ответника да е възникнало правототношение по договор за предоставяне на ВиК услуги и
той да отговаря за заплащане на стойността им.
Отделно от горното, съгласно чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 23,
ал.1 ОУ, доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни
води се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на водопроводните
отклонения. По изключение, при отказ на потребителя да осигури достъп до водомера или
при липса на водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана,
отведена и пречистена вода се определя на база по посочените в разпоредбите съответно на
чл. 35, ал. 6 и на чл. 39, ал.5 и ал.6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. начини.
В заключението на вещото лице по приетата по делото ССчЕ е отразено, че за процесния
период количеството потребена вода е начислявано служебно поради липса на узаконен
водомер. Твърдения от ищеца и доказателства в тази насока по делото не са ангажирани,
като не става ясно и на каква база е служебното изчисление. Няма доказателства за заявения
брой живущи лица в имота, както и относно останалите обстоятелства, относими към
изчисляване на потребление на база. При това положение неприложим е и чл. 162 ГПК, след
като не е доказано от ищеца наличието на основание за служебно изчисляване на
консумацията.
Т.е. по делото не се доказа от ищеца и да е доставил ВиК услуги в претендираните
количества и стойност.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен в цялост.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „С. вода” АД ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр.
София, ...., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът Д. Н. Д., ЕГН **********, гр. София, ....., дължи сумата от
3
2 044.91 лв. потребена вода за имот на горепосочения адрес за периода от 08.12.2018г. до
27.08.2020 г., ведно със законна лихва от 09.06.2021г. до изплащане на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
32974/21 г. на СРС, 72 състав.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4