Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 29.., 16 октомври 2017 г., град КОТЕЛ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на
тринадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в публично съдебно
заседание, в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА
БЪЧВАРОВА
секретар
Савка Панова, като разгледа докладваното от
съдията Йовка Бъчварова гражданско дело номер 346 по описа за 2017 год., за да
се произнесе, съобрази следното:
Постъпила
е молба от И. Г. М. в лично качество и като законен представител на малолетните
деца Н.И.М. и Х.И. М. против Н. Г. А. за предоставяне на защита по ЗЗДН. Твърди
се, че молителката и ответникът са съжителствали на съпружески начала.
Ответникът бил биологичен баща на двете деца, но не ги бил припознал.
Ответникът страда от наркотична зависимост и упражнявал спрямо молителката
физически и психически тормоз. Твърди се, че на неустановена дата през месец
август 2017 г., в присъствие на деца, нанесъл жесток побой на молителката. Към момента
молителката и децата били настанени в Кризисен център за пострадали от насилие.
Молителката счита, че са налице данни за опасност за живота и здравето на нея и
децата, поради което моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие; да приближава
кризисния център и жилището на молителката в село Градец, местата за социални
контакти и отдих.
В съдебно
заседание молителката не се явява лично.
Ответникът
не се явява и не взема становище по молбата.
Съдът, след като обсъди доводите на молителката
и прецени събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Молителката
И.Г.М. е майка на две малолетни деца – Х.И.М., роден на *** г, и Н.И.М., родена
на *** г. Двете деца са с неустановен произход откъм баща.
В молбата
ответникът Н. Г. А. е посочен като биологичен баща на децата.
Молителката
И.М., ответникът и двете деца са живеели заедно, като семейство, в град
Поморие. Ответникът злоупотребявал с алкохол, приемал и наркотици. От три
години бил изключително аргесивен към молителката.
Тормозел я физически и психически в присъствие на децата. На неустановена дата
през месец август 2017 г. ответникът нанесъл жесток побой над молителката,
придружен със заплахи и закани, че ще я убие. По едно време се уплашил, че идва
полиция, взел момченцето Х. и избягал с него. Молителката подала сигнал до ЕНН
112. На място бил изпратен полицейски патрул. На ответника бил съставен
протокол за предупреждение. Според докладната записка, инцидентът се е случил
вечерта на 03.08.2017 г.
След
посочената дата на молителката и децата ù била предоставена закрила в
Кризисен център за пострадали от насилие.
От
служебно изисканата справка за съдимост се установява, че ответникът е съден
многократно, още докато е бил непълнолетен, приоритетно за кражби, като
началото на престъпната му дейност датира от 2009 г. Налагани са му различни по
тежест и продължителност наказания, включително и ефективни наказания лишаване
от свобода.
Ответникът
не се води на диспансерен отчет.
Спрямо
ответника не са били налагани мерки по ЗЗДН.
При така
изложената фактическа обстановка съдът намира молбата за основателна. Установи
се, че на 03.08.2017 г. ответникът е извършил акт на домашно насилие спрямо
молителката. Тъй като насилието е извършено в присъствието на двете малолетни
деца, те също се определят като жертви по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗЗДН.
Според легалната дефиниция на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в семейна връзка. Категорично съдът възприема
действията на ответника като акт на физическо и психическо насилие над
молителката и двете деца, независимо от обстоятелството, че тези му действия
могат да се квалифицират и като престъпление, и като деликт,
тъй като според изричната разпоредба на чл.1, ал.2, отговорността по този закон
не изключва гражданската, административнонаказателната
и наказателната отговорност на извършителя. Актът на извършено насилие се
установява посредством представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, така и от докладната записка, съставена от полицейските служители от РУ
на МВР Поморие.
Предвид
изложените обстоятелства съдът следва да постанови решение, по силата на което
да наложи комплекс от мерки, предвидени в чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Съдът счита, че
най – наложителната мярка за закрила е забраната ответникът да приближава
жилището на молителката и децата, местоработата ù и местата за социални
контакти и отдих. Тъй като
изложеният случай на домашно насилие не е изолиран в съвместния
живот на страните, както и с оглед
на обстоятелството, че следва да
се ограничи възможността ответникът да продължи евентуално насилието над молителката и децата, то
наложително е да бъде взета мярката
по т. 1 - задължаване на извършителя да се въздържа
от извършване на домашно насилие.
При определяне на срока, за
който да бъде наложена мярката по т.3, съдът
изходи от
продължителния във времето психически и физически тормоз над молителката и децата от
страна на ответника,
при което съдът намира, че
следва да бъде максималният
срок от една година и шест месеца, считано от датата на
постановяване на решението и издаване на заповедта, тъй
като заповедта за защита подлежи
на незабавно изпълнение и обжалването не спира изпълнението ù, според чл. 17, ал.
3 и чл. 20 от ЗЗДН. При отчитане на същите
обстоятелства на ответника
следва да бъде наложена и глоба в размер на 400 лева,
съгл. чл.
5, ал.4 от ЗЗДН.
На основание чл. 15, ал. 2 от
ЗЗСДН, с оглед уважаване на молбата, следва
да бъде издадена
заповед за защита. На
основание чл.16, ал.2 вр. чл.21, ал.2 от ЗЗДН
ответникът следва да бъде предупреден, че при неизпълнение на заповедта
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно прокуратурата. На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН преписи от решението и от заповедта следва
да бъдат връчени на страните.
Заповедта следва да се
връчи на
РУ на МВР Поморие по настоящия адрес
на нарушителя и на РУ на МВР Котел по настоящия адрес на
пострадалите лица.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН вр. т.16
от Тарифа за
държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 25.00 лева по сметка на бюджета на съдебната власт.
Ръководен
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Н. Г. А., ЕГН
**********, настоящ адрес ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо И.Г.М., ЕГН **********, Н.И.М., ЕГН **********, и Х.И.М., ЕГН **********,
тримата с адрес ***.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН Н. Г. А., ЕГН
**********, настоящ адрес ***, да приближава жилището, обитавано от И.Г.М., ЕГН
**********, Н.И.М., ЕГН **********, и Х.И.М., ЕГН **********,***, както и
Кризисния център, в който пострадалите са временно настанени, местоработата на И.Г.М.,
ЕГН **********, и местата за социални контакти и отдих на тримата пострадали за
срок от една година и шест месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на И.Г.М. лично и като законен представител
на Н.И.М. и Х.И.М., всички с посочени данин, заповед
за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.16, ал.2 вр.
чл.21, ал.2 от ЗЗДН Н. Г. А., с посочени данни, че при неизпълнение на
заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно прокуратурата.
НАЛАГА на
основание
чл. 5, ал.4 от ЗЗДН на Н. Г. А., ЕГН **********,
настоящ адрес ***, глоба в размер
на 400.00 (четиристотин) лева, затова че на 03.08.2017 г. в град Поморие е извършил спрямо И.Г.М., Н.И.М.
и Х.И.М. акт на домашно насилие.
ОСЪЖДА Н. Г. А., ЕГН **********, настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 25.00 (двадесет
и пет) лева,
представляващи държавна такса.
ПРЕПИСИ от заповедта и решението
да се връчат
на
страните, на Началника на РУ на МВР Поморие и на Началника на РУ на МВР Котел.
РЕШЕНИЕТО и заповедта подлежат на незабавно изпълнение, като
решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна
жалба пред ОС Сливен в седемдневен срок от връчването му.
С
Ъ Д И Я :