Р Е Ш Е Н И Е
№ 646
гр.Пловдив, 27.03.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на четиринадесети февруари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 7700/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-0432-000306 от 02.10.2019г., издадено от П. И. Т., на длъжност *** Първо РУ при
ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Н.Н.З., ЕГН:**********, с адрес ***, на
основание чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 400лв. /четиристотин/, за нарушение
на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
обуславящо незаконосъобразността на наказателното постановление и съставляващо
основание за неговата отмяна. Алтернативно предлага да бъде приложен реда на
чл.28 от ЗАНН, като сочи, че се касае за неволен пропуск и инцидентен случай,
както и за личност с невисока степен на обществена опасност. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – Първо РУ при ОД МВР – Пловдив не изпраща
представител, не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 13.11.2019г., видно от приложената
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на
19.11.2019г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 03.09.2019г., около 14:45 часа, в село Браниполе, обл.Пловдив, на
ул.„Родопи“ – до № 1, свидетелят П.Р.М., в качеството му на *** в Първо РУ при
ОД МВР – гр.Пловдив, спрял за проверка МПС – лек автомобил „Нисан Микра“ с
рег.№ „***“. При проверката свидетелят М. установил, че гореописаното МПС,
собственост на трето лице, било управлявано от жалбоподателя Н.Н.З., който не
представил доказателства за сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Свидетелят М. направил справка и в база
данни и установил, че за същото МПС нямало сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
С оглед на горното, на място и в присъствието на нарушителя, свидетелят М.
съставил АУАН с бланков № 858565 от 03.09.2019г. срещу Н.Н.З., за
нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането, който АУАН жалбоподателят
подписал, без да отрази възражения. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел П.Р.М.. Същият помни конкретното нарушение, като
описва, че е спрял водача на същия автомобил и е установил, че за последното
МПС няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Съдът намира показанията на свидетеля М. за последователни
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност, поради което и приема последните като истинни. От същите се
установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото,
както и процедурата по съставяне на акта.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните
правомощия за тези действия, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган се установява от така представената Заповед
Рег.№ 317з-3985 от 22.10.2018г. на директора на ОД МВР – гр.Пловдив, а тази на
актосъставителя – от Заповед № 317з-1684 от 21.03.2019г. на директора на ОД МВР
– гр.Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Н.Н.З., ЕГН:**********,
с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса на
застраховането, за това, че на 03.09.2019г., около 14:45 часа, в село
Браниполе, обл.Пловдив, на ул.„Родопи“ – до № 1, като лице, което не е
собственик е управлява моторно превозно средство –лек автомобил „Нисан Микра“ с
рег.№ „***“, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
Въпреки горното съдът намери, че в случая са налице предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на установеното административно
нарушение като „маловажен случай“.
В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение
№1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на
случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени
дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно
константната съдебна практика при
преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по
който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от
които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да
бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във
всеки един конкретен случай.
Във връзка с горното се установява, че се касае за водач на съвсем млада
възраст, който е управлявал МПС, което не е негова собственост. Установява се
още – предвид приложения договор за сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, че такава за моторно
превозно средство – лек автомобил „Нисан Микра“ с рег.№ „***“ е сключена още на
следващия ден – 04.09.2019г.. Няма данни на жалбоподателя да са налагани
каквито и да е други наказания за установени нарушения на ЗДвП. Ето защо
установява се, че се касае за лице на млада възраст, извършило деяние, което
явно е инцидентно. Последното мотивира съда да приеме, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и деянието за което е ангажирана
отговорността на търговеца представлява „маловажен случай“. Ето защо и на
основание чл.28 от ЗАНН, административнонаказващият орган не е следвало да
налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че при друго такова
нарушение ще бъде ангажирана отговорността му посредством издаване на
наказателно постановление. Действително обществените отношения, които регулира ЗДвП,
са от особена важност, но това не означава, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е
изобщо неприложима за този вид нарушения и може да бъде основание
административнонаказващия орган да игнорира задължението си за индивидуална
преценка на всеки отделен случай.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 19-0432-000306 от 02.10.2019г., издадено от П. И. Т., на длъжност *** Първо
РУ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Н.Н.З., ЕГН:**********, с адрес ***, на
основание чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 400лв. /четиристотин/, за нарушение
на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.