РЕШЕНИЕ
№ 260029
10.02.2021 г., град Д.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Д., гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Румяна Радева,
като разгледа докладваното от
младши съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 943 по описа на Окръжен
съд Д. за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б.Г. срещу Решение
от 21.09.2020 г. по гр. д № 3291/2019 г. на Районен съд Д., с което
първостепенният съд е отхвърлил предявените искове от Б.И.Г. срещу Е.Д.П. и К.Д.П.
за солидарно им осъждане за сумата 1300, 00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в нарушена топлоизолация и повреждане на
горната дъска на дограмата на терaсата на
обитавания от ищеца апартамент, находящ се в гр. Д., ***, причинени от
избухване на газова бутилка вследствие неизправността ѝ и действията на
ответника К.Д.П., ведно със законната лихва върху сумата от 16.12.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и за сумата от 150, 00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се във влага и
намокряне на стената на банята и спалнята на обитавания от ищеца апартамент,
причинени от допускане на теч от водопроводната тръба в апартамента на
ответниците, ведно със законната лихва върху сумата от 23.05.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане. Отхвърлил е и евентуалния иск за осъждане само
на К.Д.П. да заплати горепосоченото обезщетение, Съдебният акт се атакува с
доводи за неправилност.
Въззивникът не е съгласен с извода на съда за
неоснователност на исковите претенции. Счита, че има право на деликтно
обезщетение при повреждане на вещ, независимо, че не е собственик. Аргументи в
подкрепа на становището си черпи от правилата на Закона за управление на
етажната собственост, където в чл. 6, ал. 1, т. 2 е предвидено, че
собствениците, ползвателите и обитателите в етажната собственост са задължени
да не причиняват вреди на други обекти. В тази връзка изтъква, че между него и
собственика на процесния апартамент е възникнало правоотношение по договор за
заем за послужване. Оттук заключава, че като обитател на процесния апартамент
има право на обезщетение за причинените вреди на вещта.
Иска решението да бъде отменено и да бъде постановено
ново, с което исковите претенции да бъдат уважени. Претендира и разноски.
Пред въззивния съд се явява лично и заявява, че иска
жалбата да бъде уважена.
Въззиваемите не са депозирали отговори на въззивната
жалба.
В съдебно заседание не се явяват лично. Представляват
се от адвокат Р. Г.. В хода на устните състезания пълномощникът твърди, че
съдебният акт е правилен и иска да бъде потвърден. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
От „договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ“ от 18.07.1978 г., се установява, че
собственик на апартамент, находящ се в гр. Д., ***, е И. Г. Г.. Не е спорно, че
ищецът Б.Г. обитава имота.
По делото не е спорно също, че Е. П. е
собственик на апартамент, находящ се в гр. Д., ***. Същият се намира над
апартамента, обитаван от ищеца.
Като писмено доказателство е приета
справка от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Д..
В документа е посочено, че на 16.12.2018 г. е получено съобщение, че е паднала
тераса на апартамент, собственост на Е. П.. След извършен оглед на
местопроизшествието е установено, че причина за инцидента е загазоване с
последващ взрив при използване на неизправна бутилка с пропан-бутан. Отразено
е, че ответникът К.П. е пострадал при инцидента.
По делото са представени фактура № 322
от 02.09.2019 г., ведно с фискален бон за сумата от 1300, 00 лева. От
съдържанието на счетоводния документ, който е подписан и от двете страни, се
установява, че ЕТ „***“ е предоставил следната услуга на Б.И.Г.: изграждане на
скеле, ремонт на изолация и полагане на минерална мазилка. Последният от своя
страна е заплатил за услугата сумата от 1300, 00 лева.
В хода на съдебното дирене са събрани
гласни доказателствени средства. Разпитани са свидетелите М. С.; Р. Г. – *** Б.Г.;
Д. С. – син на Е. П. и баща на К.П.; В. В. – съсед.
Свидетелката Р. Г. разказва, че когато
са се прибрали със съпруга си, на 16.12.2018 г., са разбрали за инцидент в
имота на Е. П.. Казали им, че вследствие на взрив от газова бутилка се е
разрушила терасата на апартамента на ответницата. Установили, че взривът е
увредил изолацията на обитавания от тях апартамент. Поради тази причина Б.Г. провел
няколко разговора с Д. С. за отстраняване на щетите. Тъй като не постигнали
разбирателство, ищецът ангажирал М. С. и сам платил за извършване на ремонт на
изолацията. Свидетелката заявява също, че в техния апартамент е имало и теч.
Специалисти по ВиК инсталации установили, че причината за теча е в апартамента
на ответницата. След като отстранили проблема, ищецът им заплатил сумата от
150, 00 лева.
Свидетелят М. С. твърди, че е извършил
ремонт на апартамента на И. Г. в края на август 2019 г. По поръчка на Б.Г. е
ремонтирал изолацията и е подменил дъската на дограмата, която е била увредена.
Посочва, че общата ремонтирана площ е в рамките на 30 кв.м. Ищецът е платил за
извършената работа на 02.09.2019 г.
При разпита си свидетелят Д. С.
пояснява, че на 16.12.2018 г., по време на взрива на газовата бутилка не е бил
в пределите на Република България. По-късно е разбрал подробности за случилото
се. Потвърждава, че са водили разговори с ищеца за поправяне на щетите по
изолацията на обитавания от него апартамент, но не са се разбрали. Изразява
мнение, че действителната стойност на ремонта, извършен от ВиК специалистите, е
около 20-30 лева.
В. В. потвърждава изложеното от другите
свидетели по отношение на причината за настъпилия взрив. Твърди също, че
вследствие на инцидента се е повредила изолацията на апартамента, обитаван от
ищеца. Потвърждава, че е бил извършен ремонт и щетите са били отстранени. Заявява,
че е посетил апартамента на ответницата, след покана на Д. С., и там двамата са
установили, че течът при ищеца се дължи на повреда от апартамент на петия етаж,
а не от този на ответницата.
Съдът не възприема показанията на
свидетелката Г. в частта досежно причината за възникналия теч в апартамента,
обитаван от ищеца. Показанията ѝ противоречат на изложеното от
свидетелите В. В. и Д. С., които категорично заявяват, че течът се дължи на
проблем в апартамента, намиращ се на петия етаж, над процесните два. Освен това
липсват други доказателства за установяване на този факт.
В останалата част показанията на
свидетелите са безпротиворечиви. Кореспондират както помежду си, така и с
останалата част от доказателствения материал, поради което съдът ги възприема в
цялост.
От изготвената по делото
пожаро-техническа експертиза се установява, че на 16.12.2018 г. на терасата на
апартамента на ответницата е имало газова бутилка и котлон, който по изрично
предписание на производителя трябва да се използва само на открито. Вещото лице
е посочило, че най-вероятно взривът е причинен от искра, възникнала от триенето
между котлона и тиган, поставен от К.П.. В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че терасата на ответниците е била остъклена по време на инцидента и
процесният котлон не е трябвало да бъде използван там.
Изготвена е и съдебно-техническа
експертиза. Видно от заключението, стойността на извършения ремонт на фасадата
на обитавания от ищеца апартамент е в размер на 1230, 00 лева. Стойността на
ВиК ремонта е в размер на 102, 50 лева.
Съдът счита, че заключенията на двете
експертизи са обективни и са изготвени от лица с необходимата квалификация. Поради
тази причина съдът ги възприема в цялост.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема,
че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Предявените
искове са с правно основание по чл. 45 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже
извършването на противоправно деяние от ответниците; настъпилите имуществени
вреди и размерът им; причинно-следствената връзка между деянието и вредите.
В случая претенциите са
за обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се от една страна в нарушена
топлоизолация, а от друга в намокряне и влага на стената на банята и спалнята,
на апартамент, находящ се в гр. Д., ***. За основателността на претенцията е необходимо
да бъде установено, че ищецът е собственик на увредената вещ. Това е така,
защото непозволеното увреждане е законов фактически състав, от който се поражда
правото да се получи обезщетение и задължението то да се плати. Правоимащо е
лицето, чиито лични или имуществени права са увредени вследствие на
противоправно деяние. В конкретната хипотеза е увредена една недвижима вещ - апартамент,
находящ се в гр. Д., ***. Чрез неправомерно въздействие върху обекта, е
увредено самото право на собственост.
При това положение правото да получи обезщетение за причинените вреди
принадлежи на носителя на правото на собственост върху вещта, а не на обитателя
на апартамента. Само по отношение на него лицата, за които възниква задължение
за обезвреда, стават длъжници.
По делото се установи
по категоричен начин, че собственик на процесния апартамент не е ищецът, а баща
му И. Г. Г.. Поради тази причина, в съответствие с изложеното по-горе, исковите
претенции на Б.Г. за солидарно осъждане на ответниците за сумите от 1300, 00
лева и 150, 00 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди
на процесния апартамент, изразяващи се в нарушена топлоизолация; повреждане на
горната дъска на дограмата на терaсата; влага и намокряне на стената на банята
и спалнята, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. На същото основание
следва да бъде отхвърлен и евентуалния иск за осъждане на К.П. за плащане на
обезщетение от 1300, 00 лева за причинените имуществени вреди.
Във въззивната жалба са
изложени твърдения, че между собственика на апартамента и ищеца е налице
договор за заем за послужване. Доколкото това твърдение е въведено едва пред
въззивния съд, същото не подлежи на разглеждане. Възможността за ищеца да прави
подобно твърдение се е преклудирала още в първоинстанционното производство.
Неоснователно е и възражението, свързано с приложението на ЗУЕС. Този специален
закон не предвижда право на обезщетение за причинени вреди на обектите в сграда
в режим на етажна собственост, от което да се възползват обитателите. То е за
собствениците, както вече бе пояснено.
Поради
съвпадане на изводите на двете инстанции, Решение от 21.09.2020 г. по гр. д № 3291/2019
г. на Районен съд Д., следва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна се поражда правото да ѝ бъдат
заплатени направените разноски.
Въззиваемите своевременно са направили
искане за присъждане на разноски в размер на 600, 00 лева. Приложили са договор
за правна защита и съдействие, от който се установява, че двамата ответници са
заплатили тази сума на пълномощника си – адвокат Р. Г., за процесуално
представителство пред Окръжен съд Д..
Следователно, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на Е. П. и К.П. направените пред въззивната инстанция
разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лева.
При тези мотиви, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
от 21.09.2020 г. по гр. д № 3291/2019 г. на Районен съд Д..
ОСЪЖДА Б.И.Г., ЕГН **********,***, да заплати
на Е.Д.П., ЕГН **********,***, и на К.Д.П., ЕГН **********,***,
сумата от 600, 00 лева – разноски за процесуално представителство по в.гр.д. №
943/2020 г. по описа на Окръжен съд Д..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.