Решение по дело №943/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260029
Дата: 10 февруари 2021 г. (в сила от 10 февруари 2021 г.)
Съдия: Георги Кирилов Пашалиев
Дело: 20203200500943
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 260029

 

10.02.2021 г., град Д.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Окръжен съд Д., гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА                    

МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

при участието на секретаря Румяна Радева, като разгледа докладваното от младши съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 943 по описа на Окръжен съд Д. за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б.Г. срещу Решение от 21.09.2020 г. по гр. д № 3291/2019 г. на Районен съд Д., с което първостепенният съд е отхвърлил предявените искове от Б.И.Г. срещу Е.Д.П. и К.Д.П. за солидарно им осъждане за сумата 1300, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в нарушена топлоизолация и повреждане на горната дъска на дограмата на терaсата на обитавания от ищеца апартамент, находящ се в гр. Д., ***, причинени от избухване на газова бутилка вследствие неизправността ѝ и действията на ответника К.Д.П., ведно със законната лихва върху сумата от 16.12.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и за сумата от 150, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се във влага и намокряне на стената на банята и спалнята на обитавания от ищеца апартамент, причинени от допускане на теч от водопроводната тръба в апартамента на ответниците, ведно със законната лихва върху сумата от 23.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Отхвърлил е и евентуалния иск за осъждане само на К.Д.П. да заплати горепосоченото обезщетение, Съдебният акт се атакува с доводи за неправилност.

Въззивникът не е съгласен с извода на съда за неоснователност на исковите претенции. Счита, че има право на деликтно обезщетение при повреждане на вещ, независимо, че не е собственик. Аргументи в подкрепа на становището си черпи от правилата на Закона за управление на етажната собственост, където в чл. 6, ал. 1, т. 2 е предвидено, че собствениците, ползвателите и обитателите в етажната собственост са задължени да не причиняват вреди на други обекти. В тази връзка изтъква, че между него и собственика на процесния апартамент е възникнало правоотношение по договор за заем за послужване. Оттук заключава, че като обитател на процесния апартамент има право на обезщетение за причинените вреди на вещта.

Иска решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат уважени. Претендира и разноски.

Пред въззивния съд се явява лично и заявява, че иска жалбата да бъде уважена.

Въззиваемите не са депозирали отговори на въззивната жалба.

В съдебно заседание не се явяват лично. Представляват се от адвокат Р. Г.. В хода на устните състезания пълномощникът твърди, че съдебният акт е правилен и иска да бъде потвърден. Претендира разноски за въззивната инстанция.

 

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От „договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ“ от 18.07.1978 г., се установява, че собственик на апартамент, находящ се в гр. Д., ***, е И. Г. Г.. Не е спорно, че ищецът Б.Г. обитава имота.

По делото не е спорно също, че Е. П. е собственик на апартамент, находящ се в гр. Д., ***. Същият се намира над апартамента, обитаван от ищеца.

Като писмено доказателство е приета справка от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Д.. В документа е посочено, че на 16.12.2018 г. е получено съобщение, че е паднала тераса на апартамент, собственост на Е. П.. След извършен оглед на местопроизшествието е установено, че причина за инцидента е загазоване с последващ взрив при използване на неизправна бутилка с пропан-бутан. Отразено е, че ответникът К.П. е пострадал при инцидента.

По делото са представени фактура № 322 от 02.09.2019 г., ведно с фискален бон за сумата от 1300, 00 лева. От съдържанието на счетоводния документ, който е подписан и от двете страни, се установява, че ЕТ „***“ е предоставил следната услуга на Б.И.Г.: изграждане на скеле, ремонт на изолация и полагане на минерална мазилка. Последният от своя страна е заплатил за услугата сумата от 1300, 00 лева.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства. Разпитани са свидетелите М. С.; Р. Г. – *** Б.Г.; Д. С. – син на Е. П. и баща на К.П.; В. В. – съсед.

Свидетелката Р. Г. разказва, че когато са се прибрали със съпруга си, на 16.12.2018 г., са разбрали за инцидент в имота на Е. П.. Казали им, че вследствие на взрив от газова бутилка се е разрушила терасата на апартамента на ответницата. Установили, че взривът е увредил изолацията на обитавания от тях апартамент. Поради тази причина Б.Г. провел няколко разговора с Д. С. за отстраняване на щетите. Тъй като не постигнали разбирателство, ищецът ангажирал М. С. и сам платил за извършване на ремонт на изолацията. Свидетелката заявява също, че в техния апартамент е имало и теч. Специалисти по ВиК инсталации установили, че причината за теча е в апартамента на ответницата. След като отстранили проблема, ищецът им заплатил сумата от 150, 00 лева.

Свидетелят М. С. твърди, че е извършил ремонт на апартамента на И. Г. в края на август 2019 г. По поръчка на Б.Г. е ремонтирал изолацията и е подменил дъската на дограмата, която е била увредена. Посочва, че общата ремонтирана площ е в рамките на 30 кв.м. Ищецът е платил за извършената работа на 02.09.2019 г.

При разпита си свидетелят Д. С. пояснява, че на 16.12.2018 г., по време на взрива на газовата бутилка не е бил в пределите на Република България. По-късно е разбрал подробности за случилото се. Потвърждава, че са водили разговори с ищеца за поправяне на щетите по изолацията на обитавания от него апартамент, но не са се разбрали. Изразява мнение, че действителната стойност на ремонта, извършен от ВиК специалистите, е около 20-30 лева.

В. В. потвърждава изложеното от другите свидетели по отношение на причината за настъпилия взрив. Твърди също, че вследствие на инцидента се е повредила изолацията на апартамента, обитаван от ищеца. Потвърждава, че е бил извършен ремонт и щетите са били отстранени. Заявява, че е посетил апартамента на ответницата, след покана на Д. С., и там двамата са установили, че течът при ищеца се дължи на повреда от апартамент на петия етаж, а не от този на ответницата.

Съдът не възприема показанията на свидетелката Г. в частта досежно причината за възникналия теч в апартамента, обитаван от ищеца. Показанията ѝ противоречат на изложеното от свидетелите В. В. и Д. С., които категорично заявяват, че течът се дължи на проблем в апартамента, намиращ се на петия етаж, над процесните два. Освен това липсват други доказателства за установяване на този факт.

В останалата част показанията на свидетелите са безпротиворечиви. Кореспондират както помежду си, така и с останалата част от доказателствения материал, поради което съдът ги възприема в цялост.     

От изготвената по делото пожаро-техническа експертиза се установява, че на 16.12.2018 г. на терасата на апартамента на ответницата е имало газова бутилка и котлон, който по изрично предписание на производителя трябва да се използва само на открито. Вещото лице е посочило, че най-вероятно взривът е причинен от искра, възникнала от триенето между котлона и тиган, поставен от К.П.. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че терасата на ответниците е била остъклена по време на инцидента и процесният котлон не е трябвало да бъде използван там.

Изготвена е и съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението, стойността на извършения ремонт на фасадата на обитавания от ищеца апартамент е в размер на 1230, 00 лева. Стойността на ВиК ремонта е в размер на 102, 50 лева.

Съдът счита, че заключенията на двете експертизи са обективни и са изготвени от лица с необходимата квалификация. Поради тази причина съдът ги възприема в цялост.

 

             При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

              Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

             Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

             Предявените искове са с правно основание по чл. 45 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже извършването на противоправно деяние от ответниците; настъпилите имуществени вреди и размерът им; причинно-следствената връзка между деянието и вредите.

В случая претенциите са за обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се от една страна в нарушена топлоизолация, а от друга в намокряне и влага на стената на банята и спалнята, на апартамент, находящ се в гр. Д., ***. За основателността на претенцията е необходимо да бъде установено, че ищецът е собственик на увредената вещ. Това е така, защото непозволеното увреждане е законов фактически състав, от който се поражда правото да се получи обезщетение и задължението то да се плати. Правоимащо е лицето, чиито лични или имуществени права са увредени вследствие на противоправно деяние. В конкретната хипотеза е увредена една недвижима вещ - апартамент, находящ се в гр. Д., ***. Чрез неправомерно въздействие върху обекта, е увредено самото право на собственост.  При това положение правото да получи обезщетение за причинените вреди принадлежи на носителя на правото на собственост върху вещта, а не на обитателя на апартамента. Само по отношение на него лицата, за които възниква задължение за обезвреда, стават длъжници.

По делото се установи по категоричен начин, че собственик на процесния апартамент не е ищецът, а баща му И. Г. Г.. Поради тази причина, в съответствие с изложеното по-горе, исковите претенции на Б.Г. за солидарно осъждане на ответниците за сумите от 1300, 00 лева и 150, 00 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на процесния апартамент, изразяващи се в нарушена топлоизолация; повреждане на горната дъска на дограмата на терaсата; влага и намокряне на стената на банята и спалнята, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. На същото основание следва да бъде отхвърлен и евентуалния иск за осъждане на К.П. за плащане на обезщетение от 1300, 00 лева за причинените имуществени вреди.

Във въззивната жалба са изложени твърдения, че между собственика на апартамента и ищеца е налице договор за заем за послужване. Доколкото това твърдение е въведено едва пред въззивния съд, същото не подлежи на разглеждане. Възможността за ищеца да прави подобно твърдение се е преклудирала още в първоинстанционното производство. Неоснователно е и възражението, свързано с приложението на ЗУЕС. Този специален закон не предвижда право на обезщетение за причинени вреди на обектите в сграда в режим на етажна собственост, от което да се възползват обитателите. То е за собствениците, както вече бе пояснено.  

             Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, Решение от 21.09.2020 г. по гр. д № 3291/2019 г. на Районен съд Д., следва да бъде потвърдено.

 

По отношение на разноските във въззивното производство:

При този изход на спора пред настоящата инстанция, в полза на въззиваемата страна се поражда правото да ѝ бъдат заплатени направените разноски.

Въззиваемите своевременно са направили искане за присъждане на разноски в размер на 600, 00 лева. Приложили са договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че двамата ответници са заплатили тази сума на пълномощника си – адвокат Р. Г., за процесуално представителство пред Окръжен съд Д..

Следователно, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на Е. П. и К.П. направените пред въззивната инстанция разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лева.

 

При тези мотиви, въззивният съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 21.09.2020 г. по гр. д № 3291/2019 г. на Районен съд Д..

 

ОСЪЖДА Б.И.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Е.Д.П., ЕГН **********,***, и на К.Д.П., ЕГН **********,***, сумата от 600, 00 лева – разноски за процесуално представителство по в.гр.д. № 943/2020 г. по описа на Окръжен съд Д..

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                 Председател:                                         Членове: 1.

                                                                                                                     

             

                                                                                               2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.