№ 829/10.11.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Н.й Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Димитрина
Георгиева и с участието на прокурора Стоян Пешев, като разгледа докладваното от
съдия Лесенски касационно административно дело № 709
по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Дванадесета от АПК, вр. чл.37в, ал.5
ЗСПЗЗ и е образувано е по жалба на С.А.Р. против Решение № 260007/11.01.2021 г.
по гр. дело № 4091/2019 г. на Районен съд Пазарджик.
С обжалваното
решение е оставена без уважение жалбата на С.А.Р. срещу заповед № РД-04-200 от
30.09.2019 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Пазарджик, с
която е одобрено служебното разпределение на масивите за ползване по реда на
чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ за землището на с. Росен, общ. Пазарджик, за
стопанската 2019/2020 г.
В касационната жалба се
твърди, че решението на районния съд е неправилно и необосновано, постановено
при неправилно приложение на закона, обосноваващи, че съдебното решение не
отговаря на изискванията за законосъобразност, правилност и обоснованост.
Представят се аргументи. Иска се отмяна на решението, както и да се уважи жалбата на С.А.Р.
срещу заповед № РД-04-200 от 30.09.2019 г. на директора на Областна
дирекция „Земеделие“ Пазарджик.
Ответникът по касационната
жалба - директорът на Областна дирекция „Земеделие“
Пазарджик - чрез процесуалният си представител застъпва становище, с
което се иска да се отхвърли жалбата и се потвърди решението на РС.
Заинтересовани страни:
1.
„Михаела Трейд“
ЕООД – редовно призовани, не се явява законен и процесуален представител. Не
вземат становище.
2.
„В & Д“ ООД –
редовно призовани, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от
процесуален представител за даване ход на делото в тяхно отсъствие. Оспорва
се жалбата. Излагат се доводи по
съществото на спора и по отношение на представените писмени доказателства.
Претендират разноски.
3.
ЕТ „Мони – Минко Минков“ – редовно призовани, не изпращат
законен и процесуален представител. Не вземат становище.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно и законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
Административен съд
Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
С решението си Районен съд
гр. Пазарджик е оставил без уважение жалбата на С.А.Р. срещу заповед № РД-04-200 от 30.09.2019 г. на
директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Пазарджик, с която е одобрено
служебното разпределение на масивите за ползване по реда на чл. 37в, ал. 3 от
ЗСПЗЗ за землището на с. Росен, общ. Пазарджик, за стопанската 2019/2020 г.
За да постанови
този резултат районният съд е установил, че на
21.08.2019 г. 8-членна комисия, определена със заповед на директора на ОСЗ –
Пазарджик, включваща 7 служители на ОСЗ и кмета на с. Росен, е провела
заседание, отразено в представения по делото протокол, и е установила, че
заявление за участие в споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ са подали трите
заинтересовани лица и още едно дружество, управлявано от С. Р. – „Юнайтед сървисиз“ ЕООД, а
впоследствие „Юнайтед сървисиз“
ЕООД е оттеглило заявлението си. Комисията е взела решение за изработване на
проект на споразумение за ползването на масивите. На 26.08.2019 г. същата
комисия е провела ново заседание, на което е констатирала, че доброволно
споразумение не е било постигнато, и следва да се изработи проект за служебно
разпределение. На 04.09.2019 г. комисията е приела проект за разпределение.
Този проект е одобрен с обжалваната заповед. В разпределението са включени три
имота, собственост на „С. Р. агрокомпания“ ЕООД – с
идентификатори 163.54, 59.152 и 161.21 (ЕКАТТЕ 63032), които са предоставени за
ползване на ЕТ „Мони – Минко Минков“ и на „Михаела
трейд“ ЕООД. По делото е представен писмен договор за наем без нотариално
заверени подписи с предмет тези три имота заедно с имот 118.3, с посочена дата
на сключване 01.07.2019 г., сключен между „С. Р. агрокомпания“
ЕООД и самата С. Р. като физическо лице, със срок от „една стопанска година до
31.10.2020 г.“. Имот 118.3 също е включен в служебното разпределение, но е
посочен като собственост на Н. П. Д.. Представени са още два договора за наем с
нотариално заверени подписи с наемател С. Р. и наемодатели трети лица, които са
сключени през 2012 г. за срок от 6 стопански години с уговорка, че ако след
изтичането на срока договорът не бъде прекратен, той се счита за продължен за
още 6 стопански години. Имотите, предмет на тези договори, се намират в
землището на с. Росен, като са посочени с предходните си идентификационни
номера и по делото не са представени данни на кои актуални идентификатори
отговарят тези номера. Няма данни за четирите имота, предмет на договора за
наем от 01.07.2019 г., да е подадена декларация по чл. 37б от ЗСПЗЗ, съответно
чл. 69 от ППЗСПЗЗ, за стопанската 2019/2020 г., или договорът за наем да е
регистриран от наемателя по реда на чл. 37б от ЗСПЗЗ.
При тези факти РС
е приел от правна страна, че не се установява наличие на някое от основанията
по чл. 146 от АПК за отмяна обжалвания административен акт. В заповедта са
посочени фактическите обстоятелства, довели до издаването ѝ, както и
законовите разпоредби, на основание които тя се издава – това е достатъчно да
се приеме, че тя е мотивирана, но дори да не било така, липсата на мотиви не
представлявало нито нарушение на съществени процесуални правила, нито нарушение
на необходимата форма. Видно от представените протоколи за заседания на
комисията по чл. 37в, такава е била създадена и е провела заседания, като е
предоставила на заинтересованите лица срок за сключване на споразумение.
Според РС чл.
37в, ал. 3 наистина съдържа думите: „за които няма сключени договори“, но
сключването на такива договори се установява от ОД „Земеделие“ за целите на
разпределянето на ползването на земите с подаване на декларация от собственика
или уведомяване от ползвателя по реда на чл. 37б от ЗСПЗЗ. Като употребява
израза „за които няма сключени договори“, законът несъмнено има предвид липса
на сключени и регистрирани по реда на чл. 37б договори. Обратното тълкуване би
означавало да се внесе нестабилност в служебното разпределяне на ползването на
масивите, като се даде възможност заповедите за утвърждаването му да бъдат
отменяни по жалба на собственици или ползватели, неподали декларации, за чиито
сключени договори административният орган не би могъл да има информация и да ги
вземе предвид.
Отделно от това,
дори да се приеме, че неподаването на декларация по чл. 37б от ЗСПЗЗ не води до
невъзможност да се иска отмяна на служебното разпределение, то датата
на договора за наем от 01.07.2019 г. не може да се противопостави на
административния орган и на заинтересованите страни по делото съобразно
правилото на чл. 144 от АПК във връзка с чл. 181 от ГПК. Колкото до двата
договора за наем от 2012 г., те имали достоверна дата, но не ставало ясно за
кои имоти се отнасят.
Въз основа на събраните по
делото доказателства и възприемането на правилната фактическата обстановка по
делото, Районен съд Пазарджик е достигнал до извод, че жалбата е неоснователна.
Решението на Районен съд
Пазарджик е правилно. В тази насока настоящият състав на съда споделя изводите
на РС Пазарджик и счита, че няма смисъл да ги повтаря.
Съгласно чл.37в, ал.3, т.2
от ЗСПЗЗ, когато между ползвателите не се постигне споразумение при условията
на ал. 1, както и за земите, които споразумението не обхваща, комисията съставя
проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 15 септември на
съответната година по следния ред: площта на земеделските земи, за които няма
сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл.
37б, се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно
начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска
земя в съответното землище. Видно, че в случая следва да са налице две
кумулативни предпоставки – да няма сключени договори и да не са подадени
декларации от собствениците им по чл. 37б. В конкретния случай няма спор,
че за процесните имоти декларации не са подадени. Твърденията в жалбата, че те
се подават от собствениците, поради което не може неподаването им да се тълкува
във вреда на касаторът е неоснователно. Съгласно
чл.37в, ал.1 ЗСПЗЗ масиви за ползване на земеделски земи се създават по
споразумение между собствениците и/или ползвателите, като действително чл.37в,
ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ сочи, че следва да не са подадени декларации от
собствениците им по чл. 37б, като е видно, че чл.37б, ал.1 ЗСПЗЗ разписва,
че всеки собственик подава в общинската служба по земеделие по местонахождение
на имота декларация по образец, в която се посочват формата на стопанисване и
начинът на трайно ползване на земите, но ал.3 на същата разпоредба от своя
страна дава възможност ползвателите да могат да подадат в общинската служба по
земеделие заявление за участие в споразумение по чл. 37в с приложен
към заявлението опис на имоти за участие в масиви за ползване, съгласно
регистрираните в общинската служба по земеделие договори и/или документи за
собственост. Следователно за касаторът е била
налице възможност да подаде заявление за участие. По делото са налични
заявления за участие от касатора, но само като представител
на ЮЛ „Юнайтед сървисиз”
ЕООД. В случая се явява ирелеватно дали за имотите,
за които са представени договори с уговорка, че ако след изтичането на срока
договорът не бъде прекратен, той се счита за продължен за още 6 стопански
години, тъй като и за тях декларации не са подадени. Вярно е, че това
продължаване на срока само по себе си не е изменение на договора, но самото
продължаване на действието на договора е поставено под условие. Не може да се
очаква административният орган, който не е страна по договора да е наясно дали
това условие е спазено. Именно и заради това съгласно чл.72, ал.2 ППЗСПЗЗ в
процедурата е предвиден ред, като до 1 август Общинската служба по земеделие
изготвя предварителен регистър на имотите въз основа на декларациите
по чл. 69 и заявленията по чл. 70, регистъра на земеделските
производители, включително входящия дневник и копията на заверените анкетни
карти с анкетни формуляри съгласно Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и
поддържане на регистър на земеделските производители, документи,
удостоверяващи плащането на имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, изискани
служебно от съответната община или от областната дирекция
"Земеделие", декларации по чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ и други данни,
които са й служебно известни, като промени в предварителните регистри могат да
се правят в срок до 15 август при промяна в декларациите/заявленията, както и
за отстраняване на допуснати грешки и неточности по инициатива на общинската
служба по земеделие или въз основа на одобрени заявления на заинтересуваните
лица. В случая няма данни касаторът като заинтересувано
лице да е поискал такива промени да бъдат извършени, за да бъдат изключени
имотите, за които претендира, че има договор, чийто срок за ползване евентуално
е удължен. Следователно се явяват и неоснователни доводите в жалбата, че не е
спазена процедурата по чл.37б, ал.1 ЗСПЗЗ, като не е уведомен касаторът като ползвател, че собствениците не са подали
декларации за тези имоти, след като е налице липса на информация в ОС
„Земеделие“, че срокът на договорите е продължен и съответно при липса на
искане за промяна в регистъра от касатора като
заинтересувано лице за изваждането на тези имоти от него, след включването им
там. Налице е бездействие от страна на касатора,
което няма как да се вмени в тежест на административния орган. Ето защо
настоящият състав на съда счита, че като е отхвърлил жалбата, РС Пазарджик е
постановил един правилен съдебен акт.
При разглеждане на делото не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението на районния съд. Предвид на това решението на Районен съд
гр. Пазарджик, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба, като
неоснователна - без уважение.
По делото липсва искане за
присъждане на разноски от страна на ответника по касационната жалба. Налице е
искане за присъждане на разноски от страна на заинтересованото лице „В & Д“
ООД, но липсват доказателства за
извършени такива.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик, X състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260007/11.01.2021 г. по гр. дело № 4091/2019 г. на Районен съд Пазарджик.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/