Решение по дело №2466/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от Т. И. Ш., от гр. Варна, подадена чрез адв. П. К., срещу Решение по жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки № 201 от 31.10.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна, с което е потвърдено Постановление с изх. № С230003-022-0076974/24.10.2023 г. за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал. 1-3 ДОПК, издадено от Т. И. на длъжност главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна. С обжалваното пред Директора на ТД на НАП Варна постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) за публично вземане по изпълнително дело срещу оспорващия в размер на 440 лв. – главница и 0 лв. лихва е наложен запор върху вземане от трето задължено лице за сумата от 310 лв. .

С жалбата се настоява, че оспореният акт е незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че е неправилен изводът на директора на ТД на НАП за липсата на правен интерес по отношение три от актовете, с които са наложени глоби на оспорващия, формирали публичното вземане, който извод се основава на отписването по давност на процесните вземания с влизане в сила на Решение № 1359 от 26.10.2022 г. по адм. д. № 1747/2022 г. на АдмС – Варна. Изтъква се, че по отношение на тези вземания съдът не се е произнесъл, тъй като те не са били предмет на делото, доколкото с Решение № 175 от 26.07.2022 г. Директорът на ТД на НАП Варна сам е посочил, че тези вземания следва да бъдат погасени по давност и решението му в тази част не е обжалвано, респ. влязло е в сила. Независимо от това, оспорващият твърди, че въпросните задължения не са отписани по давност, предвид посоченото в справката за задълженията на оспорващия и от обжалваното ПНОМ, а именно, че главницата по изпълнителното дело е в размер на 440 лв., включваща и погасените по давност задължения. На следващо място по отношение на останалите изпълнителни основания – 3 бр. фишове и 1 бр. наказателно постановление, оспорващият излага доводи за незаконосъобразност и на извода на Директора на ТД на НП Варна, че публичният изпълнител няма задължение да проверява дали е влязло в сила изпълнителното основание преди да пристъпи към принудителното му изпълнение. Твърди се, че Фиш № **********/28.01.2021 г. по отношение на който съдът по адм. д. № 1747/2022 г. е отменил ПНОМ от 19.07.2022 г. към настоящия момент все още не е влязъл в сила, предвид непредприемането на действия по надлежното му връчване, респ. не представлява годно изпълнително основание, въз основа на което да бъде предприето принудително изпълнение. Искането е да се отмени изцяло оспореното решение на Директора на ТД на НАП Варна. Претендира се присъждането на разноски в полза на оспорващия. С писмено становище по делото се поддържат изложените в жалбата доводи и направените искания, като в допълнение се посочва следното: Нито е вярно, нито е логично твърдението на ответника, че е научил за Решение № 1359 от 26.10.2022 г. по адм. д. № 1747/2022 г. на АдмС – Варна една година след постановяването му, а отписването на вземанията на оспорващия по давност по предходния запор следва от влизането в сила на решението на Директора на ТД на НАП Варна, а не въз основа на решението на съда. Независимо че задълженията на оспорващия на 27.10.2023 г. действително са описани, оспорващият продължава да търпи негативни последици от наложения запор върху вземане, във връзка с неизискуеми задължения, като се иска и отмяна на ПНОМ.

Ответникът – Директорът на ТД на НАП-Варна, чрез гл. юриск. Е. А., с писмена молба/становище излага съображения за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалваното решение, като се позовава на мотивите на акта на Директора на ТД на НАП Варна. Искането е да се остави без уважение жалбата и да се присъдят разноски в полза на ответника.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбите на чл. 160 ДОПК и на чл. 168 АПК, определящи обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С ПНОМ с изх. № С230003-022-0076974/24.10.2023 г. Т. И. на длъжност главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, вземайки предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № **********/2015 г. по описа на ТД на НАП – Варна, в размер на 440 лв., в т.ч. лихва 0 лв. и главница 440 лв. налага на Т. И. Ш., с [ЕГН] обезпечителни мерки на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1-3 ДОПК – запор върху вземане от трето задължено лице – ТД на НАП Варна по изпълнителен лист на съда за сумата от 310 лв.

ПНОМ е съобщено на оспорващата на 25.10.2023 г. и на 26.10.2023 г. е подадена жалба срещу ПНОМ до Директора на ТД на НАП Варна. С жалбата се сочи, че главницата от 440 лв. е формирана от 11 задължения по неплатени глоби по фишове/наказателни постановления в периода 2011 г. – 2013 г., като във връзка с обжалване на предходно ПНОМ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на оспорващата, с решението си Директорът на ТД на НАП Варна приема, че следва да бъдат отписани поради изтекла давност задълженията по три от изпълнителните основания, като задължението от 220 лв. е намаляло на 70 лв., но задълженията, погасени по давност не са отписани като такива и публичният изпълнител е обезпечил и тях, налагайки новия запор. С жалбата се сочи, че три от изпълнителните основания не са влезли в законна сила.

С обжалваното пред съда Решение № 201 от 31.10.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна е потвърдено ПНОМ, като е прието, че жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес да обжалва.

Същевременно в частта по отношение Наказателно постановление № 316/19.01.2011 г., Електронен фиш № К1499383/07.02.2017 г. и Фиш № ОВ1000061829/10.04.2018 г. с оспорения акт е посочено, че към момента за лицето липсва правен интерес от обжалване на ПНОМ от 24.10.2023 г., т.к. на 27.10.2023 г. в ТД на НАП Варна е постъпило Решение № 1359 от 26.10.2022 г. на ВРС по АД № 1747/2022 г., влязло в законна сила на 26.10.2022 г. и задълженията по така посочените изпълнителни титули са отписани по давност.

По отношение на Фиш № GT1048968/30.05.2022 г., Наказателно постановление № 22-0439-000634/18.11.2022 г., Фиш № **********/09.03.2022 г. и Фиш № **********/13.05.2022 г. с обжалваното решение жалбата е приета за неоснователна, т.к. ДОПК не предвижда ред за оспорване на изпълнителните основания в рамките на образувано изпълнително производство, а публичният изпълнител няма задължение преди да пристъпи към образуване на изпълнително производство да проверява и да се произнася по редовността на изпълнителното основание. Посочено е, че наличието на изпълнителен титул обвързва публичния изпълнител със задължението да предприеме действия по неговото изпълнение. Директорът на ТД на НАП Варна приема, че обезпечителната мярка с обжалваното постановление е законосъобразно наложена при наличие на установено, определено по основание и размер със съответния титул и изискуемо, с настъпил срок на изпълнение публично задължение, като обжалваното ПНОМ е издадено при липсата на издължаване от страна на длъжника и като е взета предвид целта на публичния изпълнител да избере най-подходящата обезпечителна мярка, която е съобразена с размера на задължението и с най-добрата гаранция за събиране на публичното вземане.

Решението е съобщено на оспорващия на 02.11.2023 г., предвид удостоверението за извършено връчване по електронен път – л. 32 от адм. пр.

Недоволна от решението на Директора на ТД на НАП Варна, Ш. го оспорва пред съда на 06.11.2023 г.

Подадената в законоустановения в чл. 197, ал. 2 ДОПК срок жалба, изхожда от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е решението на директора на ТД на НАП Варна и ПНОМ. Съдът съобразно задължението си за служебна проверка по чл. 160, ал. 2, във вр. с чл. 197 ДОПК, следва да извърши преценка дали при издаването на процесните по делото актове са спазени всички изисквания за законосъобразност – наличието на компетентност на органа, спазването на материалните и процесуалните правила при издаването им, спазване на установената форма и съобразяването с целта на закона.

И ПНОМ, и решението на директора на ТД на НАП Варна в случая са издадени в рамките на законоустановената компетентност на органа по място и по материя. По аргумент от чл. 167, ал. 1 и чл. 195, ал. 3 ДОПК именно на публичните изпълнители принадлежи правомощието да предприемат действия по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания, като налагат обезпечителни мерки. Съгласно чл. 197, ал. 1 ДОПК, Директорът на ТД на НАП Варна (доколкото именно ТД на НАП Варна е компетентна териториална дирекция) в съответствие с правомощията си се е произнесъл с решение по оспорваното ПНОМ. С оглед изложеното оспореният акт не е нищожен.

Процесното по делото ПНОМ е издадено в предвидената в чл. 196 ДОПК писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. В съответствие с чл. 197, ал. 1 ДОПК решението на Директора на ТД на НАП Варна е мотивирано, като от посочените в него фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право.

Решението обаче на Директора на ТД на НАП Варна е постановено в несъответствие с административнопроизводствените правила, материалноправните норми и целта на закона.

При оспорване на ПНОМ директорът на ТД на НАП следва да прецени наличието на публично вземане, обезпечителната нужда и съразмерността на обезпечителната мярка.

В случая по отношение преценката на органа за наличието на публично вземане, съдът констатира следното:

Във връзка с постановено предходно ПНОМ с изх. № С220003-022-0049410/19.07.2022 г., издадено от гл. публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, както и оспорващият сочи, с Решение № 175 от 26.07.2022 г. на Директора на ТД на НАП Варна е прието, че т.нар. изпълнителска давност по чл. 82 от Закона за административните нарушения и наказания е изтекла по отношение на Наказателно постановление № 316/19.01.2011 г. на ОД на МВР Варна – глоба в размер на 30 лв., Електронен фиш № К1499383/07.02.2017 г. на ГД НП ОД на МВР Варна – глоба в размер на 50 лв., и Фиш № ОВ1000061829/10.04.2018 г. на Община Варна – глоба в размер на 50 лв., и следва същите да се отпишат като погасени по давност. С посоченото решение на Директора на ТД на НАП Варна е отменено ПНОМ с изх. № С220003-022-0049410/19.07.2022 г., издадено от гл. публичен изпълнител при ТД на НАП Варна в частта на наложения запор относно процесните публични вземания и е върната преписката в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна за извършване на необходимите действия по отменената с него част. Посоченото решение на Директора на ТД на НАП Варна не е обжалвано в частта, отменяща ПНОМ, т.е. влязло е в сила след изтичане, считано от 26.07.2022 г. на 7-дневния срок за оспорването му.

Не се установява обаче въз основа на така постановения от Директора на ТД на НАП Варна акт въпросните погасени по давност вземания да са отписани и към момента на постановяване на ПНОМ от 24.10.2023 г.

С Решение № 1359 от 26.10.2022 г. по адм. д. № 1747/2022 г. на АдмС – Варна, предвид констатацията, че Фиш № **********/28.01.2021 г. за глоба в размер на 20 лв. не е надлежно връчен по предвидения в закона ред и не е влязъл в сила, респ. не е годно изпълнително основание, е прието, че е незаконосъобразно ПНОМ от 19.07.2022 г. и последното е отменено и в тази част.

С издадено впоследствие ПНОМ с изх. № С230003-022-0076974/24.10.2023 г., което е оспорено пред Директора на ТД на НАП Варна и по което е постановено оспореното в настоящото производство Решение № 201 от 31.10.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна (както и изрично в оспореното се сочи), наложеният запор е по отношение и на публичните вземания по трите горе визирани изпълнителни основания, които с Решение № 175 от 26.07.2022 г. на Директора на ТД на НАП Варна е прието, че са погасени по давност. Безспорно се установява, че въпросните вземания са отписани по давност едва на 27.10.2023 г.

Изрично в издаденото на 24.10.2023 г. ПНОМ е посочено, че публичните вземания на оспорващия са в размер на 440 лв. Установява се, че въпросните вземания в размер на 440 лева са формирани от сумата на:

• вземанията, за които е прието, че са погасените по давност вземания - по трите горепосочени изпълнителни основания в общ размер 130 лв.;
• вземането по Фиш № **********/28.01.2021 г. за глоба в размер на 20 лв., което също едва на 27.10.2023 г. е отразено като погасено по давност;
• останалите задължения на оспорващия в общ размер на 290 лв. по 7 бр. изпълнителни основания, посочени в справката, представена от ответника - л. 20 от адм. пр.

Предвид обезпечаването с обжалваното пред Директора на ТД на НАП Варна ПНОМ от 24.10.2023 г. на публични вземания, които са погасени по давност, но не са надлежно отписани от данъчно-осигурителната сметка на лицето към момента на издаване на ПНОМ, е неправилен изводът на Директора на ТД на НАП Варна, че оспорващият няма правен интерес да обжалва ПНОМ от 24.10.2023 г., по съображение, че на 27.10.2023 г. въпросните вземания са отписани по давност.

Неправилно с оспореното в настоящото производство решение на Директора на ТД на НАП Варна е отречено правото на оспорващия да се защити срещу ПНОМ, с което се налага запор за обезпечаване на погасени по давност публични вземания, без да се отчита, че ПНОМ, издадено на 24.10.2023 г. е издадено за обезпечаване събирането именно и на процесните публични вземания. Фактът на отписването на въпросните публични вземания към 27.10.2023 г. като погасени по давност, не обосновава извод, че ПНОМ не е издадено за обезпечаването и на тези вземания.

За да е законосъобразно обезпечаването на публични вземания, следва да е предпоставено от наличието на изискуеми публични вземания (подлежащи на принудително събиране), чието събиране да изисква обезпечаването им, с оглед разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ДОПК.

Предвид изложеното незаконосъобразно с решението на Директора на ТД на НАП Варна е прието, че за оспорващата липсва правен интерес да обжалва ПНОМ, с което е наложен запор относно публичните задължения на оспорващия, установени с Наказателно постановление № 316/19.01.2011 г. на ОД на МВР Варна – глоба в размер на 30 лв., Електронен фиш № К1499383/07.02.2017 г. на ГД НП ОД на МВР Варна – глоба в размер на 50 лв., и Фиш № ОВ1000061829/10.04.2018 г. на Община Варна – глоба в размер на 50 лв. Вследствие на незаконосъобразния си извод за липса в този аспект на правен интерес у оспорващия, ответникът незаконосъобразно не се е произнесъл по материалната законосъобразност на оспореното ПНОМ.

Незаконосъобразно е оспореното решение на Директора на ТД на НАП Варна и в останалата му част. Неправилно ответникът приема, че само фактът на наличие на предявен изпълнителен титул обвърза публичния изпълнител със задължението да предприеме действия по неговото обезпечаване. Този извод, който изключва възможността за преценка на публичния изпълнител дали е налице въобще изпълнителен титул преди да пристъпи към събиране на публичното вземане, не е в съответствие с разписаното в закона.

Публични държавни вземания са вземанията по влезлите в сила наказателни постановления - чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК. Законодателят изрично с нормата на чл. 165 ДОПК посочва като изпълнително основание, въз основа на което да се извърши събирането на публичните държавни вземания, влезлият в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган.

При събирането на публичните вземания (каквото събиране всъщност се цели с постановяването на ПНОМ в изпълнителното производство), не следва да се отрича правото и задължението на публичния изпълнител за преценката дали е налице годен изпълнителен титул, а именно влязъл ли е в сила актът, с който е установено публичното вземане. Всяко действие на публичния изпълнител е предпоставено от наличието именно на годно изпълнително основание, надлежно предявено в изпълнителното производство.

Предвид изложеното в случая незаконосъобразно Директорът на ТД на НАП Варна, отричайки задължението на публичния изпълнител преди да наложи обезпечителната мярка да извърши преценка за наличието на валиден изпълнителен титул, приема, че обезпечителната мярка с обжалваното постановление е законосъобразно наложена при наличие на установено, определено по основание и размер със съответния титул и изискуемо, с настъпил срок на изпълнение на публичното задължение и при съобразяване с размера на задължението.

В случая неизясняването на релевантните факти в хода на обжалването по административен ред на ПНОМ и непроизнасянето на Директора на ТД на НАП Варна по отношение налице ли са или не надлежни изпълнителни основания, публичните вземания по които са обезпечени с процесното по делото ПНОМ, препятства възможността съдът да извърши преценка за законосъобразността на ПНОМ и евентуално да отмени обезпечителната мярка, ако не съществува изпълнително основание – изрично предвидено с нормата на чл. 197, ал. 3 ДОПК правомощие на съда.

Липсата на преценка на Директора на ТД на НАП Варна по отношение на ефекта върху законосъобразността на ПНОМ на погасяването по давност на част от вземанията и на отписването им като погасени по давност, както и въобще за наличието или липсата на годни изпълнителни основания, представлява съществено нарушение на административнотопроизводствените правила, което препятства извършването на проверка от съда за правилното приложение на материалния закон и съответствието на акта с целта на ДОПК.

Събирането от съда на доказателства и произнасянето на съда в случая по същество на спора е недопустимо, т.к. би санирало пропуска на Директора на ТД на НАП Варна да съобрази административнопроизводствените правила. От друга страна, не следва съдът да замества изискуемото от законодателя надлежно мотивиране на решението на Директора на ТД на НАП Варна.

Следва да се отмени обжалваното решение и да се върне преписката на Директора на ТД на НАП Варна за ново произнасяне по жалбата на оспорващата срещу ПНОМ по възраженията, както за незаконосъобразно обезпечаване на погасени по давност публични вземания, така и за обезпечаване на вземания, които се твърди, че се основават на невлезли в сила актове за установяване на публични вземания, поради невръчване Фиш № GT1048968/30.05.2022 г., Наказателно постановление № 22-0439-000634/18.11.2022 г., Фиш № **********/09.03.2022 г. и Фиш № **********/13.05.2022 г.

При новото произнасяне на Директора на ТД на НАП Варна следва да се извърши преценка дали посочените актове, формиращи публичното задължение в общ размер на 440 лв., представляват годни изпълнителни основания (удостоверяващи ликвидни и изискуеми вземания), надлежно ли са предявени и приобщени за събиране по изпълнително дело № № **********/2015 г. по описа на ТД на НАП Варна, налице ли е обезпечителна нужда, както и съразмерна ли е наложената обезпечителната мярка спрямо размера на конкретните по изпълнителното дело ликвидни и изискуеми публични вземания.

При този изход на спора искането за присъждане на направените по делото разноски от страна на оспорващия следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Предвид обема на извършената дейност от процесуалния представител на оспорващия (подаване на жалба до съда и писмено становище по същество на спора, без явяване в открито съдебно заседание) и реалната продължителност на производството пред настоящата инстанция (едно съдебно заседание), следва НАП да се осъди да заплати на оспорващия сумата в размер на 410 лева, представляващи платени от оспорващия 10 лева за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 197, ал. 3 и ал. 4 ДОПК и чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение по жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки № 201 от 31.10.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна, с което е потвърдено Постановление с изх. № С230003-022-0076974/24.10.2023 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от Т. И. на длъжност главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна.

ИЗПРАЩА на Директора на ТД на НАП Варна преписката за ново произнасяне по жалбата от Т. И. Ш. срещу Постановление с изх. № С230003-022-0076974/24.10.2023 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от Т. И. на длъжност главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА НАП да заплати на Т. И. Ш., с [ЕГН], от гр. Варна сумата в размер на 410 лева, представляваща направени разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.