Разпореждане по дело №69914/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4302
Дата: 10 януари 2024 г.
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20231110169914
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 4302
гр. София, 10.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20231110169914 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление по чл.410 ГПК с вх. № 366292/20.12.2023 г.,
подадено от „а к п з“ АД, ЕИК ......, гр. София, ул..... длъжника т К. К., ЕГН
**********, гр. София, ...., за сумите:
1. 474.65 лева главница, по договор за потребителски кредит 4291063 от
19.10.2021 г., сключен с И А М“ АД
2. 35.61 лева, представляващи договорна лихва за периода от 05.11.2021 г.
до 11.03.2022 г.
3. 96.46 лева, представляващи мораторна лихва от 12.03.2022 г. до
24.11.2023 г.
4. Ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
20.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В заявлението и приложените документи към него, договор за кредит,
общи условия и договори за поръчителство е посочено, че вземането
произтича от договор за потребителски кредит с длъжника от № 4291063 от
19.10.2021 г., сключен с И А М“ АД , с начален падеж 05.11.2021 г., като
кредитът е бил разсрочен на 10 двуседмични вноски, като падежът бил на
различно число на месеца. Последният падеж е на 11.03.2022 г. В
заявлението не е написано дали длъжникът е плащал нещо по договора. В
погасителният плат вноските са разбити по главница и договорна лихва и
1
главница по предоставяне на гаранция. Посочено е, че кредитополучателят не
е плащал по договора, поради което възникнало интерес да си търсят
вземанията.
Изложени са обстоятелства, че е сключен договор за предоставяне на
гаранция № 4291063/19.10.2021 г. между „Ф Б ЕООД и кредитополучателя.
Посочено е, че главният длъжникът не е погасил задълженията си към
кредитодателя, поради което неговите задължения били платени от „Ф Б
ЕООД, който се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.
Твърди се, че има сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.03.2020г., съгласно който гарантът „Ф Б ЕООД , суброгирал
се в правата на удовлетворения кредитор, е прехвърлил вземанията срещу
длъжника на заявителя „а к п з“ ЕАД ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Посочено е, че
е изпратено уведомително писмо за уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Заявителят счита, че има правен интерес да си търси вземанията, което
гарантът е платил по договора за кредит.
Претендират се и разноски в размер на 25,00 лева, представляващи
държавна такса и 50.00 лева, представляващи подготовка на документи по
чл.13, т.2 НЗПП и 150.00 лева за защита по заповедното производство, на
основание чл.78, ал.8 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
заявлението, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
Заявлението е за материален интерес в размер на 606.72 лева, поради
което дължимата държавна такса по чл.12, т.1 ТДТССГПК е в размер на 25,00
лева. Същата е платена с платежно нареждане до съда на 24.11.2023 г. (л.18
от делото).
Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от
представените материали по делото, претендираните вземания произтичат от
договор с потребител по смисъла на ЗЗПотр. и ЗПК, поради което
разпоредбите от цитираните закони се прилагат стриктно, доколкото
регулират защитата на потребителите и нормите в законите са с императивен
характер.
2
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави.
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на
ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето
си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е
посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.
Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато
въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора.
За да претендира качеството на кредитор, заявителят следва да
представи Договора за цесия, за да се установи дали договорът за
поръчителство е включен в цесията. С договора за цесия, ако е валиден, е
осъществено частно правоприемство между първоначалният кредитор –
цедент и новият кредитор - цесионер – заявителят. Съгласно приетото в т.4г
от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, вземането,
настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство обаче
трябва да бъде установено, тъй като идеята на законодателя е посредством
тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането
белези, вкл. субектите по правоотношението. В такъв случай договорът за
цесия е основание за издаване на заповед за изпълнение в полза на
правоприемника, като е необходимо да се представи документът за
правоприемството по договора за цесия. Заявителят не представя договор за
3
цесия.
Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013
на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на договор
за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за
уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на
вземането няма действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). По делото
липсват доказателства кога длъжникът е уведомен за цесията.
Не е доказана материалната легитимация на заявителя като кредитор –
липсва договор за цесия и че същата е връчена на длъжника. Освен това
договорът за кредит и поръчителство е от 19.10.2021 г., а договорът за цесия е
от 02.03.2020 г., поради което няма как заявителят да е получил качеството на
кредитор, преди възникване на главното задължение.
На следващо място заявителят не представя доказателства, че
поръчителят се е суброгирал в правата в удовлетворения кредитор, т.е. че
гарантът „Ф Б ЕООД е платил на първоначалния кредитор. Не е доказано
качеството на кредитор, съответо на цедент.
Съдът приема, че договорът за потребителски кредит и договорът за
поръчителство са свързани помежду си, тъй като поръчителството обезпечава
кредита. В договора за кредит е уговорена клауза за поръчителство, която е
задължителна (чл.4), а в договора за поръчителство е уговорено, че
възнаграждението за поръчителство се заплаща към вноските по договора за
заем (чл.3). Така с уговореното възнаграждение за поръчителство, което се
начислява към погасителния план и първоначалният кредитор му е възложено
да събере вземането на гаранта, се заобикаля закона и ограничението на чл.19
ЗПК, чл.10а ЗПК. С възнаграждението за гарант се води до оскъпяване на
кредита, прикрито възнаграждение за кредитора. Не е ясно как е се сформира
ГПР – чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Всичко това е самостоятелно основание за
недействителност на договорите – чл.22 ЗПК. Следователно вземането се
основава на неравноправна клауза
На следващо място, в заявлението е посочено, че гарантът, цедентът е
платил сумата от 566.48 лева. От друга страна, видно от представения
договор главница и лихва, които следва да се платят на кредитора са в размер
на 543.30 лева. Много по-малка сума. Не е ясно колко длъжникът е плащал по
неравноправната клауза, за да може съдът служебно да изчисли колко се
4
дължи като от чистата сума на главницата се прихване платеното до сега.
клаузи В този смисъл е т.32 от C‑379/21 и C‑170/21 и евентуалната
пререшаемост на спора, след влизане в сила на Заповедта за изпълнение
Определение 4023/20.12.2023 г. по гр.д.№ 1767/2023 г.
Очевидно е, че длъжникът е плащал повече. Доколкото заявителят не е
посочил колко е плащал и разбивка по неравноправните клаузи, то вземането
остава неиндивидуализирано.
Вземането не е индивидуализирано, тъй като не се знае колко
длъжникът е платил по неравноправните клаузи и сега трябва да се присъдят
само сумите по останалите клаузи. На този етап, въпреки дадените указания,
такъв извод и сметки съдът не може да направи, поради липсата на
информация съгласно даденото разпореждане. Заявителят е следвало да
посочи сумите, като прихване платеното по неравноправните клаузи.
Заявителят не е представил и доказателства за това как процесната сума
е усвоена.
На следващо място, оглед приетото в С-427/22, заявителят не
представлява кредитна институция, доколкото той и първоначалният
кредитор не събират депозити. И на това основание липсва материална
легитимация кредитора, новия и стария, който дава заем и иска да го търси.
Въпреки, че са на последно място, но един от най-важните мотиви е, че
договорът е нищожен на основание чл.26 ЗЗД. Видно от представеният
договор за паричен заем и поръчителство с просто око се установи (Решение
№ 710 от 2.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3118/2008 г., IV г. о., ГК), че
подписите на заемателя Т. К. К. са различни. Те се различават не само във
всяка страница на двата договора и с подписа на края на договора.
С оглед изложеното, съдът приема, че следва да се отхвърли изцяло
заявление по чл.410 ГПК с вх. № 366292/20.12.2023 г., подадено от „а к п з“
АД, ЕИК ......, гр. София, ул....., поради противоречие със закона и с добрите
нрави; вземането не е индивидуализирано, искането се основава на
неравноправни клауза в договор, сключен с потребител, на основание чл.411,
ал.2, т.2-3 ГПК.
В допълнение на изложението, следва да се отбележи, че заявителят
може да се подаде ново заявление.
5
По разноските
С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление по чл.410 ГПК с вх. №
366292/20.12.2023 г., подадено от „а к п з“ АД, ЕИК ......, гр. София, ул.....,
поради противоречие със закона и с добрите нрави; вземането не е
индивидуализирано, искането се основава на неравноправни клауза в договор,
сключен с потребител, на основание чл.411, ал.2, т.2-3 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по реда на Глава XXI
ГПК, в едноседмичен срок от получаването му, на основание чл.413, ал.2
ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на писма
и при изтичане на срок.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6