№ 4088
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Й.Н.С.
при участието на секретаря Д.Б.П.
като разгледа докладваното от Й.Н.С. Гражданско дело № 20211110125692
по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от фирма срещу Г. М. П. с искане да се признае за
установено, че Г. М. П. дължи на фирма сумата от 3116,70 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: адрес, аб.№ .../инсталация ...., ведно със законна
лихва от 16.11.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 490,95 лв. за
периода от 14.09.2018г. до 04.11.2020г., сумата от 45,36 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019г., ведно
със законна лихва от 16.11.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение в размер на 9,48 лв. за периода от 01.12.2017г. до
04.11.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
56772/2020г. по описа на СРС, 31-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като за процесния период е
консумирал топлинна енергия на процесната стойност, но не я е заплатил. Искането към
съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
се оспорват предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Поддържа, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни
дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия за отоплителен сезон
м.05.2017г. до м. 04.2018г., които са погасени по давност, като се позовава на обща фактура,
издадена на 31.07.2018г. чрез включването им в тази фактура, е незаконосъобразно и
граничи със злоупотреба с права, доколкото с това действие се целяло избягване на
евентуално възражение за давност от страна на потребителите на топлинна енергия.
Поддържа, че не е налице облигационно правоотношение между страните, тъй като не е
собственик или ползвател на процесния имот и не е обвързан от общите условия на ищеца.
Сочи, че представеният нотариален акт е неотносим, доколкото е съставен през 2010г.,
липсвали доказателства, че в периода между съставянето на нотариалния акт и процесния
период имал качеството на собственик или ползвател. Твърди, че са неоснователни
1
претенциите на ищеца по отношение на услугата дялово разпределение, както и по
отношение на лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение. Оспорва
дължимостта на лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия поради липса на
доказателства, че е изпаднал в забава. Поддържа, че не са представени доказателства
относно издаване, публикуване и датата на публикуване на фактурите на интернет
страницата на ищеца. Оспорва договора между СЕС и ..., протокола от ОС на етажните
собственици, договорът между фирма и .... Оспорва посочените Общи условия, тъй като
липсвали доказателства същите да са били публикувани в един централен и един местен
ежедневник, респ. да са влезли в сила и да го обвързват. Оспорва представеното заявление-
декларация за откриване на партида. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач ... не е взел становище по основателността на предявените
искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия
период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени
общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на
топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на правото на
собственост или на вещното право на ползване.
В конкретния случай от приетия нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ..., том Първи, рег. № ..., дело № ... от 2010г. се установява, че на 21.10.2010г. В.В.Д.
и Й.Н.Н. са продали на Г. М. П. следния свой съсобствен недвижим имот, а именно- ...,
находящ се в .... С оглед на което ответникът в качеството му на собственик на процесния
имот е бил страна по договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период.
В случая потребител на топлинната енергия и страна по договора за доставка на топлинна
енергия е именно ответникът като собственик на имота, който е подал и молба-декларация
за откриване на партида на негово име от 31.08.2011г. – л. 21 от делото. Съдът намира
възраженията на ответника, че липсват доказателства, че в периода между съставянето на
нотариалния акт и процесния период ответникът е имал качеството на собственик или
ползвател за неоснователни, доколкото по делото не са ангажирани доказателства от страна
на ответника да е налице разпореждане с процесния имот от негова страна след
придобиването на имота. Доказателствена тежест за тези обстоятелства се носи именно от
ответника, след като твърди, че след 2010г. не е бил собственик, респ. ползвател на имота.
С оглед на което ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените
искове за заплащане на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния имот,
респ. страна в облигационното правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за
2
битови нужди.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самият имот, това обстоятелство е безспорно между
страните, като с определението от 01.10.2021г., в което е обективиран проектът за доклад,
обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 08.11.2021г., съдът на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните,
че за процесния имот и период е доставена топлинна енергия на стойностите, посочени в
исковата молба.
Следователно предявения иск за главница за цена на доставена топлинна енергия се
явява доказан по своето основание, а неговият размер е 3116,70 лева.
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че няма данни за извършени
от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесната сума. Експертът е
уточнил, че за периода от м.05.2017г. до 04.2019г. прогнозно изчислените от ФДР
фактурирани суми за топлинна енергия, начислени по партидата на аб. № ... са на обща
стойност 3191,51 лева с ДДС, като резултатът от изравнителните сметки е сума за
възстановяване в размер на 74,81 лева. Сочи, че били начислени и незаплатени 19 броя
фактури за услугата дялово разпределение възлизащи на 45, 36 лева и лихва в размер на 9,48
лева. От заключението се установява, че с изравнителните сметки за възстановяване не са
погасявани задължения извън процесния период.
Съдът счита, че легитимацията на ищеца да получи стойността на услугата дялово
разпределение следва от сключения договор между ЕС и третото лице ФДР, както и от
съдържанието на ОУ на ищцовото дружество, които обвързват ответника. Така уредената
суброгация овластява ищеца да получи стойността на извършената услуга от третото лице-
помагач. Според чл. 22, ал. 2 от общите условия на ищцовото дружество от 2014г.
купувачите заплащат таксата за дялово разпределение на топлинната енергия на продавача,
тоест на ищеца. Аналогична е и клаузата на чл. 22, ал. 2 от общите условия от 2016г.
Следователно потребителите на топлинна енергия са задължени да заплащат на фирма
възнаграждението за услугата дялово разпределение на топлинната енергия, независимо че
услугата се извършва от трето лице.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на
фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение в имота е извършвано от ..., като с
оглед датата на сключване на същите и датата на придобиване на процесния имот от
ответника протоколът от ОС няма как да носи неговият подпис.
По делото не е оспорен размера на предявения иск за цена на услугата дялово
разпределение, като от заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че същият е
45,36 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
„дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до длъжника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявения иск за сумата от 9,48 лева за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017г. до
3
04.11.2020г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
Относно възраженията на ответника касаещи начислената мораторна лихва върху
цената на топлинна енергия съдът намира, че същите касаят Общите условия от 2014г. С
Решение по Протокол 7/ 23.10.2014г. на Съвета на директорите на фирма са приети нови
общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/ 27.06.2016г. на КЕВР на основание чл.
150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016г. и следователно са влезли в сила
м. 08.2016г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл. 150,
ал. 1 ЗЕ). Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечна стойност на топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху
тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили
сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
На последно място, по релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност, съдът намира следното.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ищецът, който
носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства водещи до спиране
или прекъсване на давността.
По отношение на процесните вземания действа редакцията на общите условия на
ищцовото дружество – ОУ в сила от 11.08.2016г., доколкото процесният период е от
01.05.2017г. до 30.04.2019г. При Общите условия от 2016г. давността за всяко месечно
задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на
месеца, за който се отнася, в който смисъл са и разпоредбите на чл. 33 от ОУ. Съгласно чл.
33, ал. 1 от цитираните Общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а съгласно ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изчислена по посочения ред, към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.11.2020г.,
погасени по давност се явяват вземанията за периода от м.05.2017г. до 09.2017г.
включително. Давността за вземането за м.10.2017г. е започнала да тече на 15.12.2017г.,
4
поради което тригодишният срок за вземането изтича на 15.12.2020г., поради което към
16.11.2020г. /датата на подаване на заявлението/ давностният срок за него и за всички
следващи месеци до края на процесния период не е изтекъл.
От приетото по делото експертно заключение по ССчЕ се установява, че вземанията
за цена на топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.09.2017г. включително, се
равняват на 173,83 лева. След приспадане на погасената по давност част предявените искове
се явяват основателни за сумата от 2942,87 лева /3116,70 лева – 173,83 лева/ и за периода от
м.10.2017г. до 04.2019г., а за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
3116,70 лева и за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2017г. следва да бъде отхвърлен.
Съгласно нормата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла,
поради което от претенцията за мораторна лихва в общ размер на 490,95 лева следва да бъде
приспадната начислената лихва върху погасената по давност част от главницата, макар за
самата лихва /начислена за периода от 14.09.2018г. до 04.11.2020г./ давността да не е
изтекла. Съдът, като взе предвид направените изчисления от вещото лице по ССчЕ,
определи по реда на чл. 162 ГПК размера на дължимата мораторна лихва върху
непогасената част от главницата на 463,57 лева, до който размер предявения иск е
основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 490,95 лева следва да бъде
отхвърлен.
Относно претенцията за цена на услугата дялово разпределение, клаузата на чл. 32, ал.
3 от ОУ от 11.08.2016г. не намира приложение за това вземане, следователно при липса на
друга уговорка относно неговия падеж, давността тече съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД от датата,
на която е възникнало. Съобразно посочената норма, месечното вземане за м.10.2017г. е
възникнало на 01.11.2017г., поради което към датата на заявлението- 16.11.2020г., давността
за него е изтекла. Съгласно експертното заключение по ССчЕ, размерът на вземането за цена
на тази услуга за м.10.2017г. е 2,26 лева, следователно след приспадане на погасената по
давност част, предявения иск е основателен за сумата от 43,10 лева и за периода от
м.11.2017г. до м.04.2019г., а за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
45,36 лева и за м. 10.2017г. искът следва да бъде отхвърлен.
По гореизложените съображения предявения иск за мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство по ч.гр. дело № 56772/2020г. по описа на СРС, 31-ви състав, ищецът /заявител/
е сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на
123,25 лева, като с оглед уважената част от исковете му се дължат разноски в размер на
116,08 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер
на 103,23 лева, депозит за ССчЕ в размер на 250 лева и претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП определи с оглед обичайното
5
ниво на фактическа и правна сложност на делото на сумата от 100 лева, тоест общо
сторените разноски са в размер на 453,23 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер от 426,88 лева.
Ответникът Г. М. П. е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1200 лева в заповедното производство, платени изцяло в брой съгласно договор от
30.03.2021г. и 600 лева в исковото производство, платени изцяло в брой съгласно договор от
10.08.2021г. В проведеното съдебно заседание на 08.11.2021г. процесуалният представител
на ищцовото дружество е релевирал възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно с оглед обичайната за този
вид дела фактическа и правна сложност. Съдът намира, че преценявайки сложността на
делото, обстоятелството че разглеждането на делото е приключило в едно съдебно заседание
с приемане на едно експертно заключение справедливият размер на адвокатско
възнаграждение е минимумът, определен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, а именно 486,37 лева.
С оглед отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъдят разноски в
исковото и в заповедното производство в размер на по 28, 28 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че Г. М. П., ЕГН **********, с
адрес: ..., дължи на фирма, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., следните суми:
сумата от 2942,87 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
адрес, аб.№ .../инсталация ...., ведно със законна лихва от 16.11.2020г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 463,57 лв. за периода от 14.09.2018г. до
04.11.2020г., сумата от 43,10 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от
16.11.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 56772/2020г. по описа на СРС, 31-ви състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 3116,70 лева и за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2017г., иска за
мораторна лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 490,95
лева, иска за цена на услугата дялово разпределение за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 45,36 лева и за м.10.2017г. и иска за мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение в размер на 9,48 лева за периода от 01.12.2017г. до
04.11.2020г.
ОСЪЖДА Г. М. П. да заплати на фирма на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
116,08 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 426,88 лева,
представляваща разноски в исковото производство съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА фирма да заплати на Г. М. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
28,28 лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно отхвърлената
част от исковете, както и сумата от 28,28 лева, представляваща разноски в заповедното
производство съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца-
6
....
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7