Решение по дело №105/2021 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260 198

 

гр. Пловдив  12.07.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

 ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                      ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 105 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба от Г.П.Н. и Н.П.М. против решение № 260126 от 12.11.2020 г., постановено по гр.д. № 925 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от тях против Г. ф. искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б “а“ от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците поради обстоятелството, че на 13.10.2017 г. около 19.55 ч. по път ... км.... между с. Б. и с. Б. е настъпило ПТП с лек автомобил марка „Ф. Е.“, с рег. № ***, управляван от водача П. Г. Н., ЕГН **********, в който се е возила майката на ищците Н. А. Н., която е починала, както следва - на Г. П. Н. сумата от 100 000 лева, частичен иск от 200 000 лева, и на Н.П.М. сумата от 100 000 лева, частичен иск от 200 000, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 31.05.2018 г. – датата на която Г. ф. отказва плащане на обезщетение, до окончателното изплащане, като неоснователни.

Жалбоподателите изразяват становище, че обжалваното решение е неправилно, поради което молят това решение да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове, както и да им се заплатят направените деловодни разноски за двете инстанции.

 

         В срока по чл. 263, ал.1 е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. ф., с който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, като на ф. се присъдят направените деловодни разноски.

         Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Пловдивския окръжен съд е било образувано по предявени от Г.П.Н. и Н.П.М. против Г. ф. искове с правно основание чл.  557, ал. 1, т. 2, б “а“ от Кодекса за застраховането за заплащане на сумите от по 100 000 лева на всяка от тях като част от дължимо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на тяхната майка – Н. А. Н. в резултат от уврежданията, получени вследствие на ПТП на 13.10.2017 г. около 19.55 ч. по път ... км.... между с. Б. и с. Б., с лек автомобил марка „Ф. Е.“, с рег. № ..., управляван от водача П. Г. Н., в който е пътувала пострадалата Н. 

Исковете се основават на следните, установени по делото и поначало безспорни факти:

В резултат от ПТП на 13.10.2017 г. около 19.55 ч. по път ... км.... между с. Б. и с. Б., с лек автомобил марка „Ф. Е.“, с рег. № ..., управляван от водача П. Г. Н. и по негова вина, е причинена смъртта на Н. А. Н.

Безспорно установено е, че ищците Г.П.Н. и Н.П.М. са дъщери на починалата при описаното пътно-транспортно произшествие – Н. А. Н.

 От събраните по делото доказателства категорично се установява както наличието на действително претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани със смъртта на майка им, така и причинната връзка между тези вреди и настъпилото по вина на водача на лекия автомобил „Ф. Е.“, с рег. № ... ПТП.

Безспорно е и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП, нито собственикът, нито водачът на лекия автомобил „Ф. Е.“, с рег. № ... са имали сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за този автомобил.

  Основният спор между страните е свързан с доказване на основанието на предявените искове.

Безспорно установената липса на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на собственика или на водача респ. на ползвателя на автомобила, в който е пътувала пострадалата Н. Н., обуславя правната възможност за ищците да търсят обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на майка им, в хипотезата на чл. 577, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.

Според тази разпоредба, Г. ф. изплаща на увредените лица от Ф. за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Р. Б., на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Р. Б. и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Въпреки, че по делото са установени релевантните към тази хипотеза факти, в конкретния случай са налице и други относими към спорното правоотношение факти, изключващи предвидената в посочената разпоредба отговорност на Г. ф.

Изключението е предвидено с разпоредбата на чл. 577, ал. 3, т. 2 КЗ и е обусловено от следните кумулативно изискуеми предпоставки:

- вредите да са претърпени от лице, което по собствена воля е пътувало в моторното превозно средство;

-   увреденото лице да е знаело, че МПС-то не е застраховано;

          - Г. ф. е доказал, че лицето е знаело това обстоятелство.

         Безспорен факт е, че при настъпване на произшествието, пострадалата Н. Н. е пътувала по собствена воля в собствения си, управляван от съпруга й лек автомобил.

         В конкретния случай знанието на пострадалата за липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС не просто се предполага, предвид безспорното обстоятелство, че тя е била собственик на автомобила към деня на произшествието, а категорично се установява от подписания от нея анекс № ... към сключената от предишния собственик застрахователна полица № *** /л.313 и л.314/, в които са отбелязани и заплатената, и дължимите на описаните в полицата вноски по застрахователната премия, както и датите за плащането им.

Доказване на обратното т.е. на „незнанието“ на пострадалата за тези обстоятелства със свидетелски показания е недопустимо, не само защото се касае за отрицателен факт, но и заради забраната по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК.

Тъй като писмените доказателства, установяващи знанието на пострадалата за липсата на застраховка, са представени от Г. ф. в подкрепа на направените от процесуалния му представител възражения против исковете, налице е и третото условие по смисъла на чл. 577, ал. 3, т. 2 КЗ, изключващо отговорността на ф. в този случай.

 

 

Крайният извод е, че при постановяване на решението си, първоинстанционният съд се е съобразил с всички относими към спорното правоотношение факти и е достигнал до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. В този смисъл обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

Въпреки направеното искане от процесуалния представител на  Г. ф. и изхода от делото, деловодни разноски в полза на тази страна не следва да се присъждат, тъй не е установено извършването им.

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

                                      Р      Е     Ш     И     :

        

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 260126 от 12.11.2020 г., постановено по гр.д. № 925 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд.

 Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.