Присъда по дело №4210/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 15.12.2021г. ПО НОХД № 4210/2021 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу К. С. А.
за това, че в периода от месец март 2018 г. до месец април 2021 г. включително, в
гр. Пловдив, след като е бил осъден с влязло в законна сила на 10.03.2018 г.
Решение № 572 от 19.02.2018 г. по гр. дело № 13223 от 2017 г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, I-ви брачен състав, да издържа свои ** – *** – Е. К А.,
ЕГН: ********** и А. К. А., ЕГН: **********, като заплаща месечна издръжка за
всяко едно от тях чрез тяхната *** и законен представител – Д. Й. А., ЕГН:
**********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 38 месечни вноски в размер на по 150 лв. всяка за Е. К
А. на обща стойност 5700.00 /пет хиляди и седемстотин/ лева и 38 месечни вноски
в размер на по 130 лв. всяка за А. К. А. на обща стойност 4940.00 /четири хиляди
деветстотин и четиридесет/ лева, всички вноски на обща стойност 10640 /десет
хиляди шестстотин и четиридесет/ лева.- престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, изяснява подробно фактическата
обстановка и излага мотиви за виновността и наказателната отговорност на
подсъдимия, като по отношение на вида и размера на наказанието, моли да бъде
определено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Счита,
че целите на наказанието могат да се постигнат с налагане на наказание лишаване
от свобода в размер на 9 месеца.
Защитникът на подсъдимия моли за оправдателна присъда и алтернативно
моли за наказание по чл. 55 от НК или за отлагането на наказанието лишаване от
свобода по чл. 66 от НК.
В правото си на лична защита подсъдимият поддържа казаното от своя
защитник. Обещава да се поправи и да започне да плаща издръжка за ***. В
правото си на последна дума моли за оправдаване.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К. С. А. с ЕГН: ********** бил роден на ***, живущ на адрес
***, б., б. гр., без образование, разведен, неосъждан, безработен.
Подс. К.А. и свид. Д.А. сключили граждански брак на 20.09.2016 г., което
било документирано с Акт за граждански брак № 1107/20.09.2016 г. Същите
имали вече две ** от съвместното си съжителство: Е. К А., роден на *** и А. К.
А., роден на *** През 2017 г. Отношенията между подс. А. и свид. А. се влошили
и свид. Д.А. подала молба за развод. С Решение № 572/19.02.2018 г. по гр. дело №
13223 от 2017 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, I-ви брачен състав, бракът
между подс. А. и свид. А. бил разтрогнат, като упражняването на родителските
права по отношение на ** били предоставени на ***та и местоживеенето било
определено при нея. С цитираното съдебно решение подс. К.А. бил осъден да
заплаща на *** Е. К А. чрез неговата *** и законен представител свид. Д.А.,
месечна издръжка с размер на 150.00 лв., а на *** А. К. А. с ЕГН ********** чрез
1

неговата *** и законен представител свид. Д.А., месечна издръжка с размер на
130.00 лв. до настъпване на законоустановена причина за изменението или
прекратяването на издръжката. Решението влязло в законна сила на 10.03.2018 г.
Подс. А. бил запознат със съдържанието на решението. Същият редовно се
срещал с ***, като те нощували в дома му, където живеел с *** си свид. Л.А.. Той
често давал на по-голямото си дете суми от порядъка на 20-30 лв., купувал им
дрехи, но не заплащал дължимата издръжка. Двете ** пребивавали предимно при
*** си - свид. Д.А. на адреса й в ***, като същата ги осигурявала материално.
През ноември месец 2020 г. за девет дни свид. Д. А. отсъствала от страната като
** били дадени на ** им подс. А.. Няколко дни след като се върнала на 29.11.2020
г. ** се върнали при *** си. Същата имала желание да замине с тях в чужбина, но
за това й трябвало писменото съгласие на ** – подс. А.. Тъй като същият отказал
да го даде, защото това щяло да затрудни срещите му с **, свид. Д. А. го
заплашила , че ще подаде жалба срещу него в полицията, че не плаща издръжка.
Същият не се поддал и не дал съгласие. Тогава след консултация с адвокат свид.
А. вместо да подаде молба за образуване на изпълнително дело срещу бившия си
съпруг предпочела да подаде жалба в полицията за неплащане на издръжка.
След извършване на престъплението А. превел на свид. Д.А. сумата от 100
лв. за издръжката на ***, както и им закупувал вещи – дрехи и играчки на
стойност 38,15 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните на съдебна и
досъдебна фаза доказателствени материали, а именно: заверен препис от Решение
№ 572/19.02.2018 г. на ПРС по брачно дело № 13223/2017 г., удостоверения за
раждане на Е.А. и А.А., писмо от ТД на НАП Пловдив, писмо от АВ гр. Пловдив,
писмо от Сектор ПП от ОД на МВР Пловдив, справка за задгранични пътувания
на Д.А., касов бон на стойност 38,15 лв. и пощенски запис за сумата от 100 лв. в
полза на Д.А., характеристична справка, справка за съдимост, свидетелски
показания на Д.А. и Л.А. и обясненията на подсъдимия.
Съдът дава вяра на писмените доказателства, които чертаят една
непротиворечива фактическа обстановка, а именно от преписа на цитираното
решение, се установява, че действително е възникнало задължение за подс. К.А.
да заплаща издръжка за двете си ** **, в именно посочените в него размери. От
останалите писмени доказателства се установява, че същият не разполага с
недвижима или крупна движима собственост, както и че към настоящия момент
същия е безработен.
От справката за задгранични пътувания на Д.А. се установява периода, в
който същата е отсъствала и е била предала грижите за ** на техния ** – подс. А..
Съдът кредитира показанията на свидетелите в следния порядък – изцяло
дава вяра на тези на свид. Д.А., като не се споделя възражението на защитата, че
същата не разбирала български език. Съдът установи в условията на устност и
непосредственост, че свидетелката владее български език в една задоволителна
степен да разбира и да отговаря на поставените й въпроси. В хода на разпита се
установи обстоятелството, че подсъдимият не е заплащал дължимата издръжка, че
полага известни грижи за **, купува им вещи, какво е мотивирало свидетелката да
подаде жалба срещу него в полицията, като в останалата част показанията й се
подкрепят от писмените материали.
2

Съдът кредитира частично показанията на свид. Л.А. като отчита пряката й
родствена връзка с подсъдимия и заинтересоваността и от изхода на процеса.
Съдът кредитира показанията й в частите, които кореспондират с писмените
доказателства и останалия събран доказателствен материал, а именно показанията
на свид. Д. А. и обясненията на подсъдимия, а именно че подсъдимият не е
изпълнявал вмененото му задължение за заплащане на издръжка, че е безработен,
че дава малки суми пари на ***, че осъществява контакти с ***, както и какво е
мотивирало ***та да подаде жалба в полицията. Съдът не кредитира показанията
на свидетелката в частта относно периода, в който ** са били оставени на грижите
на **, тъй като сочените от свидетелката параметри се опровергават от
получените обективни данни от ОД на МВР, а именно справка задгранични
пътувания. В останалите релевантни за предмета на доказване части съдът им
дава вяра като логични последователни и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал.
Съдът отчита двойната природа на обясненията на подсъдимото лице като
средство за защита и такова за доказване. Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия в частите относно полаганите за ** грижи, даването на дребни суми
на ** и закупуването на вещи, както и в частта че същият е безработен, че полага
грижи за *** и не е плащал издръжка на ** чрез *** им. В тези части обясненията
му се подкрепят от останалия събран доказателствен материал, същите са логични
и добросъвестно изложени. В частите касаещи сумите давани на **, както и
периода в който подсъдимият е полагал грижи за тях, съдът не ги кредитира,
доколкото същите остават изолирани, тъй като на първо място не намират опора в
нито едно друго доказателство, а на следващо съответно се опровергават от
събраните писмени доказателства.
Въз основа на събрания доказателствен материал съдът установи горната
фактическа обстановка.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че всички
елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 183, ал.1
от НК са налице.
Установява се, че за времето от месец март 2018 г. до месец април 2021 г.,
включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 572/от
19.02.2018 г. по гр. дело № 13223 от 2017 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив,
I-ви брачен състав, влязло в законна сила на 10.03.2018., да издържа свои ** - Е. К
А., ЕГН: ********** и А. К. А., ЕГН: **********, подсъдимият съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 38
такива, както следва:
- 38 месечни вноски в размер на по 150 лв. всяка за Е. К А. на обща
стойност 5700.00 лева и
- 38 месечни вноски в размер на по 130 лв. всяка за А. К. А. на обща
стойност 4940.00;
Или всичко общо и за двете **, в размер на 10 640.00 лева
Налице са съставомерните признаци от обективна страна на престъплението
по чл. 183 НК- подсъдимият е осъден с влязло в сила решение да изплаща
издръжка на своите ** , като за периода след влизане в сила на решението, не са
3

изплатени за всяко от ** по повече от 2 последователни вноски. Съдът не споделя
посоченото от защитата, а именно че по делото не се доказало, че подсъдимият не
е плащал издръжка. В наказателното право отрицателните факти се доказват, чрез
реципрочни положителни, които са оставили следи в обективната действителност.
Такива факти по делото, не само че не бяха установени, доколкото няма нито
писмени нито гласни доказателства подсъдимият да е покривал задълженията си
за издръжка дължима на ***та на **, дори частично, а единствено че им е давал
определени суми, когато са пребивавали при него.
Според постоянната съдебна практика плащането на издръжка до
навършване на пълнолетие на ** се дължи безусловно от родителите. Съгласно чл.
143 ал. 2 от Семейния кодекс - „Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие ** независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си." В този смисъл в настоящия случай не подлежи
на преценка от наказателния съд финансовата възможност на дееца да изплаща
издръжката. Така Решение № 188 от 04.07.2011 г. по нак. д. № 1157/2011 г. на
Върховен касационен съд. Не се доказа от подсъдимия същият да е бил в
обективна невъзможност да плаща издръжка дължаща се на заболяване,
неработоспособност или превиване в пенетенциарно заведение.

Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните му последици и пряко е желаел това. Налице е и
изискуемото от субективна страна съзнание за неизпълнение на задължението за
плащане на издръжка, съпроводено с осъзнаване на субективната възможност за
изпълнение на задължението, което е изводимо от изричните признания на
подсъдимия, дадени на съдебна фаза.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 183, ал.1 НК се предвижда наказание до една
година лишаване от свобода или пробация. При преценка на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че следва да се наложи
наказание по реда на чл. 54 НК, като се предпочете по-тежката алтернатива от
предвидените санкции. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете
липсата на предходна съдимост на подсъдимия, изразеното разкаяние за
извършеното, заявената готовност за в бъдеще да изплаща издръжката, за която е
осъден и направените постъпки в този смисъл, полагането на грижи за **,
даването на парични средства макар и минимални, но редовно, покупките правени
за ** и изобщо проявената заинтересованост и желанието за общуване с **. Съдът
отчита и като по-ниска обществената опасност на деянието доколкото ***та е
била мотивирана да използва този способ за държавна принуда, за да постигне
други цели, различни от получаването на издръжка. Същата не се е опитала да
събере вземанията по принудителен ред, а е сигнализирала на държавните органи
за неизпълнение на задължението за издръжка, по съвет на своя адвокат, за да
постигне вземане на съгласие за извеждане на ** в чужбина, където същият ще е
възпрепятстван да ги вижда и да общува с тях.
Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете големия брой неплатени
месечни вноски за издръжка, както и че издръжка не е плащана по отношение на
4

две ** на ниска възраст.
Съдът не споделя аргумента на представителя на държавното обвинение, че
броят на месечните вноски е изключително голям и следва да мотивира наказание
ориентирано над средния размер по по-тежката от двете алтернативи. Съдът
познавайки съдебната практика и отчитайки факта, че единствено в дискрецията
на законния представител на пострадалото лице стои определянето на периода, за
който ще бъде повдигнато обвинение, а именно чрез отдалечеността на сезирането
на държавното обвинение от началния момент на неплащането на издръжката,
намира че размерът на неплатените задължения не може да мотивира сам по себе
такова високо наказание без да се отчита заинтересоваността на подсъдимия в
отглеждането на **. Размерът на неплатените изискуеми по силата на съдебно
решение вноски за издръжка на ** безспорно следва да се отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство, но не следва да бъде водещото при
индивидуализацията на наказанието, тъй като съдът не намира че се отличава с
особена изключителност.
Съдът намира правилни изводите на държавното обвинение относно
нецелесъобразността на налагането на по-леката алтернатива от двете предвидени
в закона. Действително се установява от твърденията на подсъдимия и неговия
защитник, че същият има намерение да изплаща издръжка за вбъдеще, но към
настоящия момент не може да си намери работа в РБългария, поради което
логичен избор е и намерението му да престира работна сила в чужбина. Съдът
следва да следи не само за интересите на правосъдието и целите визирани в чл.
36 от НК, но и за тези на пострадалите лица и както е в случая, на лицата за които
следва да се полагат изключителни грижи както от техните родители така и от
държавата. Поради гореизложеното съдът намира че изпълнението на наказанието
пробация би затруднило още повече изпълнението на намерението на ** да
изплаща издръжка на своите ** **, тъй като би препятствало практическото му
снабдяване със средства. Поради това следва да се даде възможност не само за
превенция и превъзпитаване на осъдения чрез наложеното му наказание, а и на
неговите ** да получат дължимата издръжка.
Поради чистото съдебно минало на подсъдимия и възможността да се
приложи чл. 66 от НК, то съдът намира, че най-адекватно наказание към
настоящия момент се явява минимумът на по-тежката алтернатива, която следва
да постигне оптимален баланс между интересите на правосъдието и този на двете
** **.
При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по отношение и на
подсъдимия, настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става
въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на
деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика. Именно поради тези съображения и след съвкупния анализ на посочените
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът намира, че в настоящия случай
наказанието следва да бъде определено на три месеца лишаване от свобода, което на
основание чл. 66 от НК следва да бъде отложено за срок от 3 години.
5

Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за постигане
целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без същевременно
прекомерно да се засягат правата на подсъдимия и неговите **- пострадалите от
престъплението. Определеният размер на наказанието съответства на степента на
обществена опасност на престъплението и на подсъдимия. Така предвидения
размер лишаване от свобода, според съда не би се явила и пречка за подсъдимия
свободно да упражнява трудова дейност, за да е в състояние за в бъдеще да
изплаща издръжката за която е осъден.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .....................................
6

Номер на акта:	132
Дата:	15 декември 2021 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия:	Силвия Лъчезарова Алексиева

Дело:	20215330204210
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 юни 2021 г.

Присъда по дело №4210/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите