Р Е Ш Е
Н И
Е
№ 184
гр.Свищов, 24.07.2019 г.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 24.06.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 155 по описа за 2019 г., за да се произнесе взема
предвид:
Искове с правно основание чл. 211, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, по чл.86 от ЗЗД и по чл.221
ал.2 от КТ.
Ищецът
О.С. представлявана от Кмета Генчо
Генчев, чрез пълномощника адв. Николай Шопов от САК твърди, че ответницата В.Т.Н. пизпълнявала длъжността *“ в Кметство
с. Ч., общ. Свищов, считано от 14.01.2008г. Заявява, че тя била назначена с
трудов договор № 1 от 11.01.2008г., като в последствие с допълнителни
споразумения било изменяно месечното възнаграждение , но винаги изпълнявала
отчетническа дейност и основно е организирала и ръководела вътрешно – финансовия контрол и изпълнението
на финансово-счетоводната дейност в кметството в с. Ч.. Част от служебните и
задължения включвали извършване на касови операции, водене на касова книга,
изготвяне ведомостта за заплати и заплащането им в определени срокове, изготвяне,
предаване на платежни документи и парични средства в банката, изготвяне на
удостоверения, служебни бележки и справки във връзка с трудови възнаграждения ,
изготвяне на месечни, тримесечни и годишни справки и отчети. Освен това имала
задължение да участва в изпълнението на
икономическата политика на кметството, контролиране правилното оформяне на
документите и тяхното осчетоводяване, изготвяла годишни баланси и
др.Впоследствие била преназначена на длъжността Главен специалист „Финанси и
комплексно административно обслужване“ с трудово договор №
239-АД-08-01/29.01.2016г. , като е продължила да изпълнява същите служебни
задължения и вменени отговорности с работодател О.С.
Твърди, че със Заповед № 834-АД-08-01/28.06.2016г. на Кмета на О.С. трудовото
правоотношение с ищцата било прекратено, считано от 01.07.2016г. Била извършена
одитна проверка в Кметство с. Ч. за периода от 1.04.2016-31.03.2018 г., при
която било констатирано, че ответницата не е осчетоводила в приход на касата
общо 563,67 лева. По 10 броя приходни квитанции. Гражданите , заплатили такси и
данъци по съответните квитанции са представили в Общината убедителни
доказателства- документи, доказващи по безспорен начин, че са извършени
плащания , които ответницата Н. не е отчела. По тази причина Общината насочва
претенцията си на основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ към материално отговорното
лице Н.. Претендират и лихва в размер на 14,98 лева. При прекратяване на
трудовото и правоотношение поради дисциплинарно уволнение , на основание чл.221
от КТ , работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на една брутна
заплата. В случая заплатата е в размер на 450,00лева. От тях е приспаднато
дължимото обезщетение на основание чл.224 от КТ за неизползван платен отпуск
212,16лева и по чл.221 от КТ са останали дължими 237,84 лева. Освен това
твърдят, че през месец октомври 2014г. В.Т.Н. е получила трудово възнаграждение
с 270,76 лева повече от дължимото и се. , коети счетат че следва да върне като
получено без основание.
Моли съда да бъде осъдена ответницата да заплати гореописаните суми, ведно със законната лихва от завеждане на делото-9.02.2019г. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът В.Т.Н. *** не е
представил в едномесечен срок отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не взема
становище.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено:
С
осъдителния иск по чл. 211 вр. чл. 207 ал. 1 т. 2 КТ , работодателят реализира
правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически
функции/функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и
материални ценности/ при констатирана липса в повереното на отчетника
имущество. Причинната връзка между липсата и действията и бездействията на
отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя –
предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да
полага грижа по-голяма от обикновената за опазване на имуществото на
работодателя. Ответникът има възможност да обори в хода на съдебния процес
законовата презумпция за виновност, като докаже, че липсата не се дължи на
негови действия или бездействия.
Представен
е трудов договор № 1 от 11.01.2008г. с който ответницата била назначена на
длъжността *“ в Кметство с. Ч., считано от 14.01.2008г. с изпитателен срок до 6
месеца. Представени са и допълнителни споразумения за промяна на основното
месечно възнаграждение на ответницата, както и за промяна на срока на договора
– неопределен. Приложена е длъжностна
характеристика за тази длъжност, видно от която ответницата участва в
изпълнението на икономическата политика на кметството, контролира правилното
оформяне на документите и тяхното осчетоводяване, както и изготвя годишен
баланс, извършва касови операции и др. С Трудов договор № 239-АД-08-01 от
29.01.2016г. между О.С. представлявана от Кмета Генчев и ответницата, същата
била назначена на длъжността Главен специалист „Финанси и комплексно
административно обслужване“, считано от 01.02.2016г., като е приложена и
длъжностната характеристика за длъжността. Извършени са три одитни доклада,
като предмет на настоящото дело е липси , установени с Одитен доклад
№08-00-1162/21.08.2018г. По предходните два доклада е реализирана имуществената
отговорност на работника с Решение №126/6.07.2017г. по гр.д.264/2017г. на СвРС
и с Решение №93/11.06.2018г. по гр.д.90/2018г.
на СвРС.
В приложения доклад от Ръководител звено „Вътрешен одит“
и Главен вътрешен одитор от звено „Вътрешен одит“ при Община до Кмета на О.С. с
констатацията за липса при направена
равносметка на приходите и разходите , в размер на 563,67 лева. В констативен
протокол са описани проверени документи,
дадено е обобщение на приходи ,разходи, рекапитулация, а в равносметка на
Касата на Кметство с. Ч., с отчетник – ответницата за периода 01.04.2016г. – 31.03.2018г.
е отразена липса в размер на 563,67 лева. Одитът е иницииран по жалби на
граждани по отношение на заплащани от тях дължими суми към Общината чрез
Кметство с.Ч., които не са отчетени и одиторският екип е установил
основателност на жалбите за посочените суми в общ размер на 563,67 лева. С
покана за доброволно изпълнение, връчена на ответницата, й била предоставена
възможност в срок от пет дни от получаването, да плати сумата установена при
извършен одит.
С оглед изложените в исковата
молба фактически обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства – трудов
договор № 239-АД-08-01 от 29.01.2016г., длъжностна характеристика на длъжността
Главен специалист „Финанси и комплексно административно обслужване“, трудов договор № 1 от 11.01.2008г.,
допълнително споразумение към трудов договор № 1 от 11.01.2008г. от
11.07.2008г. , допълнително споразумение
№ 2 от 01.08.2012г. към трудов договор, длъжностна характеристика за длъжността
Главен специалист „АПОН и Финанси“, длъжностна характеристика за длъжността
Главен специалист „АПОН и Ф“, доклад от
Ръководител звено „Вътрешен одит“ и Главен вътрешен одитор от звено „Вътрешен
одит“ при Община до Кмета на О.С. за отчетен период 01.04.2016г. – 31.03.2018г.
, Заповед № 834-АД-08-01/28.06.2016г. на Кмета на О.С. покана за доброволно
изпълнение на О.С. и известие за доставяне, които писмени доказателства не са
оспорени от ответника, съдът счита, че искът по чл.207 от КТ за сумата 563,67
лева е основателен и следва да се уважи в този размер. Следва да се уважи и за сумата от 14,98
лева
, представляващи лихва за забава, считано от датата на откриване на
липсата – 21.08.2018 год. до предявяване на иска – 8.02.2019 год., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба – 9.02.2019
год. до окончателното й изплащане.
По предявения иск по чл.221
ал.2 от КТ, ищецът следва да докаже ,
че трудовото правоотношение с ответника е прекратено поради “дисциплинарно уволнение”.При
прекратяване на трудовото правоотношение ,на основание чл.221 ал.2 от КТ
ответникът му дължи обезщетение в размер на едно брутно месечно възнаграждение.
Да установи какво е то и колко от него се претендира. В случая , видно от Заповед
№ 834-АД-08-01/28.06.2016г. на Кмета на О.С. трудовото правоотношение между О.С.
и ответницата В.Т.Н. е прекратено поради „дисциплинарно уволнение“, считано от
1.07.2016г. Със същата Заповед е вменено задължение на уволнения служител на
основание чл.221 ал.2 от КТ да изплати на работодателя обезщетение в размер на
една брутна заплата. Видно от Допълнително споразумение № 2 от 01.08.2012г. към
трудов договор , заплатата на ответницата е била 450,00лева. Същата сума е
отразена и в Одитния доклад.В заповедта е отразено и, че на основание чл.224
ал.1 от КТ на служителя следва да се изплати обезщетение за неизползван
отпуск-11 дни за 2016г., като според доклада стойността е 235,73 лева.
Дължимото обезщетение за неизползван отпуск от страна на работодателя към
работника е приспаднато от дължимото от
работника обезщетение на основание чл.221 ал.2 от КТ и се претендира разликата
от 237,84 лева. При липса на оспорване от страна на ответника , съдът приема,
че искът следва да се уважи в този размер.
По иска по чл.55 от ЗЗД за
получени без основание 270,76 лева-работна заплата. Ищецът следваше да установи
механизма на изплащане на трудово възнаграждение от работодателя, през кой
месец и кой превежда парите. С кои свои действия ответницата е допринесла за
получаване на това трудово възнаграждение без основание. В определение №324/22.05.2019г. беше указано
на ищеца доказателствената тежест по този иск, като в тази насока не са
представени никакви доказателства. Написаното в Одитния доклад
вх.№08-00-817/30.06.2016г., че съгласно разчетно-платежната ведомост за 2014г.
за трудово възнаграждение на В.Н. са преведени 4503,88 лева с 13 банкови
бордера.Установената разлика от 270,76 лева , според одиторите е че е преведена
с банково бордеро № 611079 от 24.10.2014г. с основание „заплата за м.октомври“,
а освен това с банково бордеро № 608366 от 24.10.2014г. е преведена сумата
352,76 лева с основание „заплата за м.октомври“. Както се посочи по горе,
констатациите на одиторите не обосновават доказаност на иск по чл.55 от ЗЗД. В
случая ответницата няма отношение към преводите на работна заплата, същите се
извършват от счетоводството на О.С. Не е изследван въпросът дали въпросната
сума не представлява „допълнително материално стимулиране“ или „парична
награда“, което доказване беше в тежест на ищеца.Не са налице никакви
доказателства, че ищцата е получила без основание тези 270,76 лева, за да дължи
връщането им 5 години по късно.С оглед гореизложеното искът по чл.55 от ЗЗД за
сумата 270,76 лева следва да се отхвърли като недоказан.
В тежест на ответника на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК следва да се възложат направените по делото разноски, съобразно уважените искове в размер
на 100,00 лева –ДТ. Внесена ДТ е 150,00лева за три
иска, като с оглед отхвърлянето на иска по чл.55 от ЗЗД , такса в размер на
50,00лева остава за сметка на ищеца.
Водим
от горното , съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
В.Т.Н. с ЕГН ********** *** да заплати
на О.С. ЕИК **, с адрес ***, представлявана от Кмета Генчо Генчев сумата 563,67 лева,представляващи
липса от касата на Кметство с. Ч., както и сумата от 14,98 лева ,
представляващи лихва за забава, считано от 21.08.2018 год. до 8.02.2019
год., ведно със законната лихва върху главницата от 9.02.2019 год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.Т.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на О.С. ЕИК **, с адрес ***,
представлявана от Кмета Генчо Генчев сумата 237,84 лева,представляваща
обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху
главницата от 9.02.2019 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл.55 от ЗЗД иск от О.С.
ЕИК **, с адрес ***, представлявана от Кмета Генчо Генчев против В.Т.Н. с ЕГН **********
*** за сумата 270,76 лева-неснователно
получено трудово възнаграждение през месец октомври 2014г.
ОСЪЖДА В.Т.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на О.С. ЕИК **, с адрес ***,
представлявана от Кмета Генчо Генчев направените
по делото разноски в размер на 100,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: