Определение по дело №459/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 136
Дата: 5 август 2021 г.
Съдия: Ваня Николаева Иванова
Дело: 20211800500459
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 136
гр. София , 04.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на четвърти август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско
дело № 20211800500459 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 538, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. С.Г. – процесуален представител на К. ИВ. П.,
действаща чрез своята майка и законен представител КР. АТ. СТ., срещу определение № 11
от 05. 05. 2021 г., постановено по ч. гр. д.№ 277/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Своге,
с което е оставено без уважение заявлението, подадено от родената на 06. 10. 2016 г. К. ИВ.
П., чрез своята майка и законен представител КР. АТ. СТ., за отказ от наследство на
покойния ѝ баща И.П.И., починал на 19. 01. 2019 г.
В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт, поради което се иска неговата отмяна. Твърди се, че наследодателят на малолетната
жалбоподателката оставил неизплатени дългове в големи размери, което послужило като
мотив на майката, като единствен законен представител на детето, да предприеме действия
към отказ от наследството на бащата. Посочва се, че възможността да бъде прието
наследството под опис била изчерпана, предвид изтеклите за това срокове, поради което и са
предприети действията по отказ, тъй като единственото наследство за детето от неговия
баща било задължения, които единствено щели да го обременят. Моли се съда да отмени
обжалвания акт и да постанови вписване на направения отказ в особената книга на съда.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото,
прие за установено следното от фактическа страна:
Свогенският районен съд е сезиран със заявление от малолетната К. ИВ. П.,
действаща чрез своята майка и законен представител КР. АТ. СТ., за отказ от наследството
на починалия ѝ баща И.П.И..
От приложените към заявлението препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение
за наследници № 30 от 16. 11. 2020 г. се установява, че И.П.И., починал на 19. 01. 2019 г., е
оставил за свой единствен наследник малолетната си дъщеря К.И. П..
1
С обжалваното определение районният съд е приел, че заявлението е неоснователно,
тъй като отказът от наследство е недопустим по отношение ненавършилите пълнолетие
лица, като се е позовал на задължителна съдебна практика на ВКС, поради което е оставил
същото без уважение.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено следното от
правна страна:
Жалбата е допустима като подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Защитата на законните интереси на недееспособните лица, каквито са и малолетните,
в хипотеза, при която биха получили по наследство повече задължения, отколкото права, се
гарантира от чл. 61, ал. 2 ЗН, съгласно която тези лица приемат наследството само по опис.
В такъв смисъл е съдебната практика (Решение № 187 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1780/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 62 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1632/2016 г., II т.
о., ТК, Решение № 165 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1057/2011 г., II т. о., ТК), която
подчертава защитния характер на тази разпоредба. С определение № 116 от 14. 03. 2019 г. на
ВКС по гр. д. № 2306/2018 г., I г. о., ГК не е допуснато касационно обжалване на решение №
50 от 05. 02. 2018 г. на Окръжен съд - София по в. гр. д. № 657/2017 г., в което е прието, че
нормата на чл. 61, ал. 2 ЗН е в полза на недееспособните, а за тях срокът не е преклузивен и
те могат да приемат наследството след навършване на пълнолетие по всеки от начините,
предвидени в чл. 49 от ЗН.
В случая молителката е малолетно лице и към настоящия момент може да приеме
наследството от своя баща само и единствено по опис, съгласно посоченото по-горе
императивно правило, което има защитен характер и ограничава отговорността за
задълженията на нейния наследодател до размера на активите на полученото наследство.
Поради това не съществува хипотеза, в която интересите биха били накърнени, тъй като тя
никога не би отговаряла за задълженията на наследодателя си с имущество извън
наследството. Поради това и отказът от наследство не я предпазва от никакви
неблагоприятни последици и не подобрява нейното състояние. Затова съдът намира за
неоснователно твърдението , че отказът от наследство е в неин интерес. Това виждане
противоречи на самата същност на описа и на неговите правни последици – арг. от чл. 60,
ал. 2 ЗН.
С оглед гореизложеното, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К. ИВ. П., действаща чрез своята
майка и законен представител КР. АТ. СТ. срещу определение № 11 от 05. 05. 2021 г.,
постановено по ч. гр. д. № 277/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Своге, с което е
оставено без уважение заявлението за отказ от наследството, останало от нейния
наследодател И.П.И..
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на
молителката пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3