ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2172
гр. Бургас, 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501534 по описа за 2022 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413 ГПК. Образувано
е по повод частни жалби вх.№11579/01.04.22г. на БРС от С. К. С. и жалба вх.
№11583/01.04.22г. на БРС от „Виа Салария“ – ЕООД, представлявано от Симеон Стоянов,
уточнени със Заявление №16954/17.05.22г. срещу заповед за изпълнение на парично
задължение №2902/19.10.21г., издадена по ч.гр.д.№7281/21г. на Районен съд Бургас в
частта, относно разноските – двете с правно основание чл.413 ГПК.
С жалбите се претендира претендира въззивният съд да отмени заповедта в
частта, относно присъдените в тежест на длъжниците съдебно –деловодни разноски, т.к. с
извънсъдебното си поведение не са дали повод за предявяване на заявлението.
Ответникът по жалбата и заявител по чл.417 ГПК „Уникредит Булбанк“ – АД
представя писмен отговор на същата. В него излага съображения за неоснователност на
жалбата. Намира, че представения документ – извлечение от сметките на Банката е редовен
от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците,
разноските и таксите са изчислени правилно.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид
следното:
Пред Районен съд Бургас на 18.10.22г. е постъпило заявление по чл.417 ГПК от
„Уникредит Булбанк“ – АД, за издаване на заповед за изпълнение, постановяване на
незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу „Виа Салария“ – ЕООД,
представлявано от Симеон Кирилов Стоянов и С. К. С., в качеството им на длъжници, за
сумата от 400000 лева представляваща дължима главница по договор за банков револвиращ
кредит № 0101/424/13112019 от 13.11.2019 г., сумата от 15909.01 лева – договорна лихва
1
върху редовна главница, дължима за периода 21.10.2020 г. – 05.10.2021 г., сумата от 2108.87
лева – лихва върху просрочена главница, дължима за периода 13.07.2021 г. – 14.10.2021 г.,
сумата от 19944.44 лева – наказателна лихва при просрочие, дължима за периода 21.10.2020
г. – 14.10.2021 г., сумата от 3309.78 лева – просрочена лихва (миграция) към 21.10.2020 г.,
сумата от 1400.00 лева, дължими такси по тарифата на банката към 15.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2021 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 16145.50 лв. - разноски по делото
Претенцията е основана на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК- извлечение от
счетоводните книги на “УниКредит Булбанк” АД от дата 15.10.2021 г. за кредитополучателя
“ВИА САЛАРИА“ ЕООД и солидарния длъжник С. К. С.. Представени са договор за банков
револвиращ кредит №0101/424/13112019 от 13.11.2019 г., допълнително споразумение от
13.11.2019 г., Анекс № 1 от 30.06.2020 г., Общи условия на банката, както и на връчени на
длъжниците покани за доброволно изпълнение и уведомления за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземанията, които документи удостоверяват следните обстоятелства: усвоен
размер на кредита - 400 000 лева; краен срок на погасяване - 13.11.2022 г.; наличие на 3
неплатени погасителни вноски; настъпване на предсрочна изискуемост на целия кредит на
05.10.2021 г., поради неплащане на парично задължение от страна на кредитополучателя
На 19.10.21г. БРС е издал Заповед №2902 за претендираните суми, постановил е
незабавното й изпълнение и е издал изпълнителен лист.
На 01.04.22г. са постъпили възражения по чл.414 ГПК от длъжниците. Предвид
това, заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си.
Бургаският окръжен съд при така установеното от фактическа страна намира, че
жалбата по чл.413 ГПК, депозирана от длъжниците срещу разноските, присъдени със
Заповед №2902/19.10.21г. не следва да бъде разгледана, поради това че е преждевременно
предявена. Съгласно задължителните разяснения в т.12 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако пред съда в заповедното производство е подадена частна
жалба по чл.413, ал.1 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта й за разноските, същата
не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 ГПК, тъй като при
подадено възражение и образувано исково производство по чл.422 ГПК за установяване
дължимостта на вземането, администрирането и разглеждането на частната жалба е
обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по иска приключи с
влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне, тъй като съдът,
разглеждащ иска по чл.422 ГПК, се произнася и по дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от
въззивния съд, когато производството по иска е приключило с определение за прекратяване
в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, а също и в хипотезите, когато
не е било подадено възражение в срок или подаденото възражение е било оттеглено. В
посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното
производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.
2
В настоящия случай длъжниците са подали възражения по чл.414 ГПК. Предвид
подаденото възражение, кредиторът е предявил иск за установяване на вземането си, като
препис от исковата молба е връчена на длъжниците и е представена от тях по делото. Така в
производството по предявения иск съдът ще се произнесе и по разноските, направени в
заповедното производство, в зависимост от резултата по главните искове. Само ако
исковият съд прекрати делото поради това, че счита издадената заповед за незабавно
изпълнение за влязла в сила, жалбата на длъжниците по чл.413 ГПК ще следва да се разгледа
от въззивния съд.
Поради това, делото следва да бъде върнато на БРС, който следва да процедира с
постъпилата жалба, съгласно гореизложеното и съобразно постановките на цитираното
тълкувателно решение, като частната жалба следва да бъде изпратена за произнасяне на
въззивния съд при настъпване на някоя от горепосочените по-горе хипотези.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ВЧГД №1534/22 г. по описа на Бургаски
окръжен съд.
ВРЪЩА частни жалби вх.№11579/01.04.22г. на БРС от С. К. С. и жалба вх.
№11583/01.04.22г. на БРС от „Виа Салария“ – ЕООД, представлявано от Симеон Стоянов,
уточнени със Заявление №16954/17.05.22г. срещу заповед за изпълнение на парично
задължение №2902/19.10.21г., издадена по ч.гр.д.№7281/21г. на Районен съд Бургас в
частта, относно разноските на Районен съд Бургас.
УКАЗВА на Районен съд Бургас, да изпрати на БОС посочените жалби, при
сбъдване на процесуалното условие съобразно мотивната част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно на осн. т.8 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3