№ 117
гр. Разград, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно гражданско дело
№ 20223300500126 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Р. И.А. с ЕГН ********** против
Решение № 119/28.02.2022 г. по ГД № 1970/2021 г. по описа на РС Разград ,
с което на основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 3 от
ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД е признато за установено, че
въззивникът дължи на „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД с ЕИК *********
сумите, посочени в Заповед № 964 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1567/2021 г. по описа на РС Разград: 2 718,14 лв.,
представляващи стойността на доставени и незаплатени ВиК услуги съгласно
издадена фактура за потребени 715 куб.м. на административен адрес гр.
Лозница, поземлен имот с идентификатора № 44166.1.383 и ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от
16.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и 55,87 лв., представляващо
обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху
дължимата сума за незаплатени ВиК услуги за периода от 30.04.2021 г. до
13.07.2021 г. Р.А. е осъдена да заплати и разноските по производствата –
55,48 лв. разноски по заповедно производство и 653,25 лв. разноски за
първоинстанционното исково производство. Недоволна от решението е
останала ответницата по делото, която обжалва решението като
неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на
материалния закон.
1
Във въззивната жалба се твърди, че съдът не е обсъдил и преценил
всички приложени и приети доказателства по делото. Изложено е, че не е
взет предвид Протокол № 901766 от 02.03.2021 г., издаден от
„Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, с който е констатиран теч след водомера.
Сочи се, че този протокол е съставен и подписан само от служители на
въззивваемата страна. Изтъква се, че неправилно съдът е счел, че водата е
минала през водомера и е било отчетено и е консумирано, което не
отговаря на действителното положение – а то е, че водата не е доставена и не
е била в канализационната система. На последно място, съдът не е обсъдил
обстоятелството, че са налице две заявления от името на И.Х.И. и
С.А...Х. с различни посочени последни показатели на водомера. В
обобщение, моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на
разноски по делото.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД с ЕИК *********, с който счита въззивната
жалба за неоснователна и недоказана. Изложено е становище, че
първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото и
доводи на страните. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия на
дружеството при промяна на собствеността или на правото на ползване
новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до
В и К оператора в 30-дневен срок от датата на промяната заявление по
образец за констатиране на новите обстоятелства. Такова заявление е
подадено на 10.02.2021 г. от С.А...Х. като пълномощник на въззивника и е
посочила последно отчетено количество 19 кубика. На 02.03.201 г. Илия
Илиев като представител на предишния собственик на имота – „Вики-Вес-
Ван“ ЕООД, е подал друго заявление, в което е посочил пред служител на
въззивваемата страна, че последното отчетено количество към 10.02.2021 г. е
24 кубика. От тази гледна точка наведените в жалбата доводи за неяснота и
необсъждане на така подадените две заявления са безпочвени.
На следващо място, в отговора на въззивната жалба се твърди, че в гр.
Лозница има изградена пречиствателна станция за отпадни води, която е
действаща, и има изградена канализационна мрежа. В тази връзка се
оспорват твърденията за неизползване на услуги по пречистване и канал.
Излага се, че въззивницата не е оспорила фактурата в частта за начислените
ВиК услуги, поради което това възражение е преклудирано.
Въззивваемата страна счита, че е установено по безспорен начин, че
водомерът в обекта постоянно е въртял, понеже е имало теч след
водомера, около имота е имало вода и шахтата е била наводнена . На
02.03.2021 г. водомерът е бил спрян от служители на „Водоснабдяване –
Дунав“ ЕООД и ако не е било предприето това действие, е щяло да се стигне
до материални щети за потребителя.
В обобщение се моли жалбата против първоинстанционното решение да
бъде счетена за неоснователна и да се потвърди решението на районния съд.
2
Моли да бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
представителят на въззивваемата страна моли обжалваният акт да бъде
потвърден. Счита се, че въззивникът не е оспорил реалното доставяне на
количествата ВиК услуги, фактурирани в процесната фактура, нито е оспорил,
че измервателното устройство е негодно.
Окръжен съд Разград, след като обсъди събрания по делото
доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази
процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на
страните, и след като в съответствие с чл. 269 от ГПК провери изцяло
валидността на обжалваното решение и частично допустимостта и
правилността на същото съгласно обжалваната част, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Въззивната жалба съдържа изискуемите по чл.
260 от ГПК реквизити. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на този подлежащ на обжалване акт.
Съдът е приел, че въззивното производството е допустимо.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Решението е и допустимо в обжалваната му част, тъй като са били налице
положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата, с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, поради
което обжалваното решение е и правилно. Аргументите за това са следните:
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.10.2020 г. ищецът е връчил уведомление до „Вики-вес-ван“ ЕООД
с ЕИК ******** – като собственик на имот с идентификатор 44166.1.383,
находящ се в землището на гр. Лозница, общ. Лозница, за заземяване на
водомерите, които се намират на открито поради зимните условия. А „Вики-
вес-ван“ ЕООД с ЕИК ******** е направил изявление, че не желае да бъде
отчитан ежемесечно през зимния сезон от месец ноември 2020 г. до месец
март 2021 г.
В Справка за електронен карнет за периода 01.10.2020 г. – 10.02.2021
г. е посочено, че към 26.10.2020 г. отчетеното количество вода в процесния
имот е 17 куб.м., към 24.11.2020 г. – 18 куб.м., към 20.12.2020 г. – 18 куб.м.,
към 22.01.2021 г. – 19 куб.м., към 10.02.2021 г. – 24 куб.м.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87,
том 1, рег. № 922 по дело № 72/2021 г. на нотариус Роска Иванова с рег. №
3
378 в НК, вписан в СВ Разград с акт № 183, том 1, дело № 178 от 05.02.2021 г.
„Вики-вес-ван“ ЕООД с ЕИК ********, представлявано от И.Х.И. като
управител и едноличен собственик на капитала, е продало на Р. И.А. поземлен
имот с идентификатор 44166.1.383, находящ се в землището на гр. Лозница,
общ. Лозница, с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин
на трайно ползване за бензиностанция, газстанция, метанстанция, с площ от
2609 кв.м.
Със Заявление № ВК-04-36 от 10.02.2021 г. Р.А., действаща чрез
пълномощника си С.А...Х., уведомява „Водоснабдявване – Дунав“ ЕООД гр.
Разград за това, че е налице смяна на собствеността на водоснабдения имот,
находящ се в землището на гр. Лозница, парцел 44166.1.383. Пълномощникът
е посочил, че отчетеното количество вода на водомера е 19 куб.м. към 11.2020
г. Като партида на имота е записано 9020394.
На 31.03.2021 г. е издадена фактура № ********** от „Водоснабдяване
– Дунав“ ЕООД гр. Разград, с която са фактурирани 715 куб.м. за периода
10.02.2021 г. – 23.03.2021 г. Сумата е отчетена и се отнася за процесния имот
във връзка с доставка на вода, канал и пречистване. Фактурата е на обща
стойност 2 811,76 лв. и се отнася за абонатен № 9020394. Старото количество
вода е било 24 куб.м., а новото количество е 739 куб.м.
В Справката от електронен карнет за 23.03.2021 г. относно абонат №
9020394 на името на Р.А. е посочено, че към 10.02.2021 г. отчетеното
количество е било 24 куб.м., а към 23.03.2021 г. новото отчетено количество е
739 куб.м. Като разлика между тези две цифри е посочено 715 куб.м. относно
процесния имот.
На 18.05.2021 г. ищецът по делото е изпратил Покана за доброволно
изпълнение № 15019 – 17.05.2021 г. до ответника по делото, с която
претендира заплащане на 2 730,98 лв. за консумирана питейна вода за
периода 10.02.2021 г. – 23.03.2021 г. Писмото се е върнало като „нетърсена“
пратка.
Със Заявление № ВК-03-183 от 02.03.2021 г. И.Х.И. като представител
на предходния собственик („Вики-вес-ван“ ЕООД с ЕИК ********) на
процесния имот е уведомил за смяната на собствеността. В заявлението е
посочено, че към 10.02.2021 г. отчетеното количество вода на водомера е
било 24 куб.м.
С Протокол № 901766 от 02.03.2021 г. С.Д.П. като представител на
ищеца е констатирал теч след водомера, находящ се в процесния имот,
поради което е отчел показанията на водомера и е предприел спиране на
водата. Като отчетено количество в протокола е записано 739 куб.м.
Протоколът е подписан в присъствието на С.С.Г. като отчетник водомайстор,
който също е подписал протокола. В протокола липсва подпис на ответника
по делото. Посочено е означение на пломбата „18“.
На 02.04.2021 г. ответникът по делото е подал жалба до ищеца, като е
посочил, че консумираната вода не е негова и няма спирателен кран на
водомера. В отговор на жалбата, на 14.04.2021 г. ищецът е посочил, че няма
основание за уважаването й и парите, които се търсят, са дължими от
ответника.
4
В Справка за електронен карнет за периода 10.02.2021 г. – 20.12.2021
г. в процесния период има записвания само на 23.03.2021 г. – 715 куб.м., и на
23.09.2021 г. – 2 куб.м.
От свидетелските показания на разпитаните свидетели се установява,
че на 02.03.2021 г. инкасаторът свид. С.С.Г. е посетил процесния имот с цел
отчитане на водомера поради това, че е научил за смяна на собствеността на
имота. Водомерът, монтиран в процесния имот, е въртял постоянно. Чувало
се е шум на вода и стените на сградата били мокри. Врътката на спирателния
кран на водомера е била счупена, но самият кран е работел и впоследствие е
бил спрян. Със свид. С.Д.П. оформили протокол, в който записали
показанията на водомера – 739 куб.м., както и че са спрели водата от
спирателния кран заради теч след водомера. Посочено е, че водомерът е в
метрология до 2023 г., като последно е бил проверяван през 2018 г., пломбата
не била нарушена. След този случай свид. Г. сочи, че август 2021 г. отново е
посетил процесния имот, отворили са му, понеже вече е имало ограда около
имота, и е отчел 2 куб.м. количество вода, като сочи, че водомерът не е
подменян и си ползват водата. Свид. Г. е дал сведения, че през зимните
месеци се бил разбрал с предишния собственик през 1-2 месеца да написва по
1 куб.м. вода за имота.
Свид. Петров твърди, че като е отишъл на място след обаждането от
свид. Г., е спрял водата от крана преди водомера. Свид. Г. твърди, че е спрял
водата от крана на водомера и тогава се е обадил на свид. Петров като негов
пряк началник. Противоречието в показанията на двамата свидетели относно
това кой и кога бил спрял водомера съдът счита за несъществено с оглед
предмета на доказване.
Поради неплащане на търсените суми ищецът е инициирал заповедно
производство по чл. 410 от ГПК, като е образувано ЧГД № 1567/2021 г. по
описа на РС Разград. Последното е завършило с издаването на Заповед № 964
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.07.2021 г., с
което заявлението е уважено изцяло. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е
подал възражение, поради което е образувано делото пред районния съд – ГД
№ 1567/2017 г. по описа на РС Разград.
Като се имат предвид горепосочените факти и обстоятелства,
съдът приема за установено от правна страна следното:
Ищецът е предявил при условията на обективно кумулативно
съединяване иск по чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 от
ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и иск по чл. 86 от ЗЗД, с което е претендирал
признаване за установено по отношение на ответника, че последният дължи
на ищеца сумите, посочени в Заповед № 964 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1567/2021 г. по описа на РС Разград:
2 718,14 лв., представляващи стойността на доставени и незаплатени ВиК
услуги съгласно издадена фактура за потребени 715 куб.м. на
административен адрес гр. Лозница, поземлен имот с идентификатора №
44166.1.383 и ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху тази сума от 16.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и 55,87
лв., представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва,
5
начислено върху дължимата сума за незаплатени ВиК услуги за периода от
30.04.2021 г. до 13.07.2021 г.
По основателността на иска с правна квалификация чл. 422 във
връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 79 от
ЗЗД.
Фактическият състав на установителния иск по чл. 422 във връзка
с чл. 415, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД
предвид предмета на делото съдържа следните основни елементи: наличието
на договор между страните по делото за доставка, пречистване и отвеждане
на вода, качеството на потребител на ответника, дължимост на претенцията и
установяване по размер.
На първо място, от събрания по делото доказателствен материал, се
установява, че между страните е налице облигационно правоотношение,
свързано с доставката, пречистването и отвеждането на питейна вода относно
имот с идентификатор № 44166.1.383, находящ се в земплището на гр.
Лозница. Ответникът, действащ чрез своя пълномощник С.А...Х., на
10.02.2021 г. е уведомил ищеца по делото, че е настъпила промяна в правото
на собственост относно процесния имот, понеже на 05.02.2021 г. ответникът
го е купил от предходния му собственик „Вики-Вес-Ван“ ЕООД. По този
начин е открита нова партида на името на ответника във връзка с ползването
на ВиК услуги в процесния имот. Ерго, първата предпоставка от фактическия
състав на иска е налице.
На второ място, по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Ответникът по делото в качеството си на собственик
на процесния имот е физическо лице, което ползва имота за собствени нужди.
От събрания по делото доказателствен материал не може да се извлече извод,
че ответникът извършва търговска или професионална дейност в процесния
имот. Следователно установява се, че ответникът има качеството на
потребител на ВиК услугите.
На трето място, ищецът е отчел количество доставена, пречистена и
отведена вода в процесния имот в размер на 715 куб.м. за периода
10.02.2021 г. – 23.03.2021 г. съгласно Справка за електронен карнет за
23.03.2021 г. относно абонат № 9020394. В тази справка е посочено, че към
10.02.2021 г. старото отчетено количество е било 24 куб.м., а към 23.03.2021
г. новото отчетено количество е 739 куб.м. В тази връзка фактурирани са 715
куб.м. За целта и в съответствие с чл. 33, ал. 1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор (одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.04.2014 г. – т. 33) е издадена на 31.03.2021
г. фактура № ********** на обща стойност 2 811,76 лв. Ищецът е подал
искова молба за 2 718,14 лв., които претендира, че не са платени по така
издадената фактура от 31.03.2021 г. Следователно съдът намира, че ищецът е
6
доказал претенцията си по размер до 2 718,14 лв. и че същата е дължима от
ответника. Горницата над 2 718,14 лв. (според исковата молба) до 2 811,76 лв.
(според фактурата) не е в предмета на делото и за него не следва произнасяне.
На четвърто място, към момента на приключване на съдебното дирене
пред първата инстанция ответникът не е доказал, че е заплатил така
направената претенция в размер на 2 718,14 лв., поради което съдът
намира, че ответникът е в неизпълнение на задължението за заплащане на
доставеното количество вода от ищеца.
В обобщение, въззивният съд счита, че районният съд е постановил
правилно решение.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Уважаването на главния иск предпоставя произнасяне на първата
инстанция и по акцесорния иск. Срокът за плащане на процесната фактура
съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ е 30 дни, считано от издаването на фактурата на
31.03.2021 г. Законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съгласно
електронният калкулатор на НАП
(https://nraapp02.nra.bg/web_interest/CalcInterest.jsp), отнесена към уважения
размер на главницата 2 718,14 лв. и за претендирания от ищеца период
30.04.2021 г. – 13.07.2021 г., възлиза на 55,87 лв., поради което за тази сума
претенцията е основателна.
По останалите възражения на въззивника:
Неоснователни се явяват възраженията на въззивника досежно
липсата на анализ за Протокол № 901766 от 02.03.2021 г. Районният съд е
взел предвид констатациите в този протокол и го е обсъдил. Въз основа на
отчитането, направено в този протокол, а именно 739 куб.м., е съставена
процесната фактура и ищецът търси вземанията си. Следователно
първоинстанционният съд е обсъдил и преценил това доказателство при
постановяване на крайния си съдебен акт. Въззивната инстанция не споделя
възраженията, описани във въззивната жалба, относно процесуалната годност
на посочения протокол. Същият вярно е подписан само от служители на
ищеца по делото, но не е оспорен пред първата инстанция като доказателство
и не е оборена неговата формална доказателствена сила. Ерго, и въззивната
инстанция цени това доказателство при формиране на крайните си изводи.
Пред въззивната инстанция останаха недоказани и възраженията за
недоставяне на водата и неизползване на канализационната система. В
тежест на ответника е било разпределено да докаже метрологичната
негодност на измервателното устройство. Макар и погрешно разпределена да
е доказателствената тежест за този отрицателен факт, пред въззивната
инстанция няма наведен довод в тази връзка, поради което и по аргумент от т.
2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. по
описа на ВКС, ОСГТК въззивният съд няма да се произнася по неправилно
разпределената доказателствена тежест на страните и да дава указания в тази
7
връзка. Предвид това, по делото не се представиха доказателства,
установяващи негодността на водомера, поради което съдът не приема за
основателни възраженията във въззивната жалба в тази връзка.
Не е вярно, че има противоречие между двете заявления от „Вики-
вес-ван“ ЕООД с ЕИК ********, представлявано от И.Х.И., като бивш
собственик на процесния имот и от С.А...Х. като пълномощник на Р.А. като
настоящ собственик. Прави впечатление, че в първото заявление от дата
10.02.2021 г., подадено от пълномощника на ответника, пише като отчетено
количество 19 куб.м., но това количество е свързано с дата на последно
показание „11.2020 г.“. Това отчетено количество почти съвпада с написаното
от инкасатора за 24.11.2020 г. в Справката от електронния карнет за периода
01.10.2020 г. – 10.02.2021 г. (стр. 75 от ГД № 1970/2021 г. РС Разград). На
следващо място, във второто заявление от 02.03.2021 г., подадено от
предишния собственик, е записано, че отчетеното количество към
последваща дата – 10.02.2021 г., е 24 куб.м. Това отново съвпада с посочените
от инкасатора количества в Справката от електронния карнет за периода
01.10.2020 г. – 10.02.2021 г. Следователно въззивният съд не намира
противоречие между тези две заявления. Следва да бъде отбелязано, че
фактурираното количество според процесната фактура е 715 куб.м.,
равняващо се на 2 811,76 лв., а търсената според исковата молба сума е в по-
малък размер – 2 718,14 лв. В исковата молба е посочено, че разликата между
посочените от 19 куб.м. (от настоящия собственик) до 24 куб.м. (от
предишния собственик) са фактурирани на предишния собственик – „Вики-
вес-ван“ ЕООД.
В обобщение, исковата претенция се явява изцяло основателна, поради
което районният съд правилно е уважил главната и акцесорната претенции.
По разноските:
С оглед изхода на спора въззивваемата страна има право на разноски на
основание чл. 78, ал. 3 във връзка с чл. 273 от ГПК. „Водоснабдяване –
Дунав“ ЕООД чрез своя процесуален представил адв. Н.Й. претендира
заплащане на 410 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото дело. В Договора за правна защита (стр. 20
от делото на въззива) е уговорено, че плащането на възнаграждението ще
бъде направено по банкова сметка. В материалите по делото пред въззивната
инстанция не е представено платежно нареждане или извлечение от банкова
сметка за постъпили пари, т.е. липсват доказателства за реално заплащане на
адвокатския хонорар. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГКТ, ако е
договорено заплащане на адвокатския хонорар по банков път, то следва да
бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Следователно разноски на въззивваемата страна
не се дължат за въззивното производство.
Изложеното дотук води до извода, че Районен съд Разград е постановил
8
правилно решение, което следва да бъде потвърдено. На основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
предвид цената на исковете.
С оглед на горното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд
Разград:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119/28.02.2022 г. по ГД № 1970/2021 г.
по описа на РС Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9