РЕШЕНИЕ
№ 4490
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И.
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110207904 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58, т. 1 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № Р-10-325/10.05.2021 г. издадено от заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лева на
жалбоподателя „ на основание чл. 221, ал. 8, т. 2, пр. 1 от ЗППЦК, за нарушение по чл. 100б,
ал. 8, изр. 1, пр. 2, хипотеза 2 от ЗППЦК, вр. пар. 45, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че не е изпълнил задължението си по чл.
100б, ал. 8, изр. 1, пр. 2, хипотеза 2 от ЗППЦК в срок до 60 дни от края на второто
тримесечие на 2020 г., а именно до 30.09.2020 г. /удължен поради извънредното положение/
включително, да представи на КФН тримесечен отчет на консолидирана база за изпълнение
на задълженията на емитента към облигационерите, включително за спазването на
определени финансови показатели, за изразходване на средствата от облигационния заем и
др. обстоятелства, определени с Наредба, за второто тримесечие на 2020 г. В НП е прието,
че нарушението е извършено в гр. на 01.10.2020 г.
Срещу наказателното постановление е подадена жалба от жалбоподателя . В жалбата
подробно са развити съображения за допуснато съществено процесуално нарушение поради
неточно описание на вмененото на дружеството нарушение, доколкото то е санкционирано
за идентично нарушение, свързано с непредставяне на същата информация и на регулирания
пазар, освен на КФН. Но според жалбоподателя, предвиденото в нарушената разпоредба
задължение е кумулативно, а не алтернативно и се изпълнява с едно единствено действие.
Затова и дружеството счита, че неправилно е наказано 2 пъти. Освен това се сочат и
нарушения, свързани с липсата на ясно посочена дата и начин на извършване на проверката.
1
Отделно от това са изложени и доводи за квалифициране на нарушението като маловажно
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като без да се сочат конкретни обстоятелства, се цитира
съдебна практика на районни съдилища от цялата страна относно принципното приложение
на чл. 28 ЗАНН. Предвид това се претендира обжалваното НП да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен или
упълномощен представител.
Въззиваемата страна – КФН /доколкото съдебното следствие е приключило преди
влизане в сила на изм. в ЗАНН, обн. в ДВ бр. 109/2020 г./, чрез процесуалният си
представител – юрисконсулт Г, изразява становище, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Развива
подробни съображения в писмен вид и претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на КФН при потвърждаване на НП.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
със седалище гр. е публично дружество, вписано под № в регистъра по чл. 30, ал. 1, т.
3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), и като емитент е адресат на
разпоредбите на Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).
С решение №г. на КФН е потвърден проспект и е вписана емисия корпоративни
облигации с ISIN код , издадени от „в размер на 7500 000 лева, разпределени в 7500 броя
обикновени, поименни, безналични, необезпечени, лихвоносни, неконвертируеми,
свободнопрехвърляеми облигации, с номинална стойност 1000 лева всяка. Емисията била с
лихвени плащания на всеки 6 месеца и главница, платима еднократно на датата на падежа
/22.03.2017 г./, за срок от 60 месеца, с дата на емитиране на облигациите 22.03.2017 г.
В проспекта за допускане до търговия на регулиран пазар, емитентът бил поел
задължение да спазва определени финансови съотношения на консолидирана база за срока
на заема, както и да изготвя и представя на КФН тримесечен отчет за спазване на условията
по облигационния заем по чл. 100б, ал. 8, изр. 1 ЗППЦК. Към 30.09.2020 г. дружеството-
емитент не е уведомило КФН то да е сключвало договор с довереник на облигационерите по
издадената емисия необезпечени акции съгласно чл. 100а, ал. 1 ЗППЦК. Като съгласно
Устава на дружеството, Съвета на директорите му има право да взема решения за издаване
на облигации с обща номинална стойност до 20 000 000 евро и да определя параметрите на
облигационните заеми.
В хода на документна проверка от служители на КФН, извършена на неустановена дата
преди 13.11.2020 г. в единната система за предоставяне на информация по електронен път,
изградена и поддържана от КФН – e-Register е установено, че към 30.09.2020 г. дружеството
не е представило на КФН и на регулирания пазар, където се търгуват акциите, тримесечен
отчет на консолидирана база за изпълнение на задълженията на емитента към
облигационерите по емисия корпоративни облигации с ISIN код включително за спазването
на определени финансови показатели, за изразходване на средствата от облигационния заем
и др. обстоятелства, определени с Наредба, за второто тримесечие на 2020 г. в
законоустановения срок до 30.09.2020 г., а и до датата на проверката, както и до датата на
съставяне на АУАН.
Така допуснатото нарушение е установено по време на осъществена служебно
инициирана документална проверка от св. С. И. З на длъжност „главен експерт“ в отдел
„Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел“ в управление „Надзор на инвестиционната дейност“ в КФН. На
13.11.2020 г. била изпратена покана до законния представител на дружеството за явяване в
КФН за съставяне на АУАН за констатираното нарушение.
2
След установяване на така описаните обстоятелства и след като лично проверила в
посочения e-Register и се убедила, че не само до 30.09.2020 г., а и до 19.11.2020 г. от
жалбоподателя не е предоставил на КФН отчет за изпълнение на задълженията си към
облигационерите за второто тримесечие на 2020 г., св. Здравкова преценила, че
дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 100б, ал. 8, изр. 1, пр. 2, хипотеза
2 от ЗППЦК, тъй като не е представило на КФН отчета в законоустановения срок, след
удължаването му по пар. 45, т. 1 от ПЗР на Закона за извънредното положение – до
30.09.2020 г., включително и към датата на приключване на проверката и съставяне на акта.
С оглед изложеното св. Здравкова съставила АУАН № г., в присъствие на
пълномощник на нарушителя и на двама свидетели, което се удостоверява от техните
подписи. В акта е прието, че нарушението е извършено на 01.10.2020 г. в гр.. На датата на
съставяне на АУАН, препис от същия е връчен на дружеството, като в акта не са изложени
възражения срещу него. Такива не са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН № Р-06-849 от 19.11.2020 г. и при пълна идентичност на
описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 10.05.2021 г. заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, издала
НП № Р-10-325, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, вр. чл. 15, ал. 1, т. 7 от
ЗКФН и чл. 222, ал. 1 от ЗППЦК е наложено на жалбоподателя административно наказание
– „имуществена санкция” в размер на 2 000 лева на основание чл. 221, ал. 8, т. 2, пр. 1 от
ЗППЦК за нарушение на чл. 100б, ал. 8, изр. 1, пр. 2, хипотеза 2 от ЗППЦК, вр. пар. 45, т. 1
от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Настоящето НП е връчено на дружеството-жалбоподател на 13.05.2021 г., което се
установява от инкорпорираната в НП разписка, като дружеството е подало жалба срещу него
до КФН на 20.05.2021 г.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателства и доказателствeни средства - гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания по делото свидетел – С. З, както и събраните по надлежния
процесуален ред и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283
НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля З, тъй
като същите са подробни, непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените
доказателства по делото. Свидетелката посочва, че лично е извършила проверка в системата
на КФН и е установила, че отчетът не е представен на КФН в законовия срок, а и до
издаването на АУАН. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. Съдът преди
всичко основа своите фактически изводи на приложените по делото писмени доказателства,
от които безспорно се установява липсата на представен отчет в срока до 30.09.2020 г., като
видно от разпечатката от информационната система на КФН, отчета за спазване на
условията по издадената емисия за второто тримесечие на 2020 г. е представен на КФН едва
на 29.11.2020 г. след съставяне на АУАН за това нарушение. А от представените по делото
Устав на дружеството и проспект за емисията се установява и че емитентът не е сключил
договор с довереник на облигационерите, което и не се твърди от жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок /доколкото към нея са били приложими сроковете преди изменението
на ЗАНН с ДВ бр. 109/2020 г./, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
3
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи (съгласно чл. 222, ал. 1 от ЗППЦК и Заповед № , в предвидените в
ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните правила и материалния закон.
АУАН и НП са подписани от съответните длъжностни лица и свидетели, като са
връчени лично на надлежно упълномощени представители на жалбоподателя за запознаване
със съдържанието им. Ясно е описано извършеното от нарушителя административно
нарушение от фактическа страна, като правилно е посочена и съответната му правна
квалификация.
На първо място, правилно е определено мястото на извършване на нарушението – гр. ,
където е седалището на дружеството, а и на КФН. Доколкото вмененото нарушение се
извършва с бездействие, правилно наказващият орган е посочил, че за негово място следва
да се счита мястото, където е дължимо действието, т.е. седалището на дружеството,
доколкото дължимото действие се изразява в публикуване на информация в електронна
система e-Register чрез отдалечен достъп.
В случая на дружеството-жалбоподател е вменено извършване на нарушение на чл.
100б, ал. 8, изр. 1, пр. 2, хипотеза 2 от ЗППЦК, което цели да регулира специфичната
материя, свързана с публичното предлагане на ценни книжа и да гарантира информираност
на евентуалните инвеститори и облигационерите по емисията, както и на регулаторния
орган.
Съгласно цитираната като нарушена разпоредба на чл. 100б, ал. 8 от ЗППЦК „В
случаите, когато емитентът не е сключил договор с довереник на облигационерите, той е
длъжен да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията
тримесечен отчет за спазване на условията по облигационния заем в срок до 30 дни от края
на всяко тримесечие, съответно в срок до 60 дни от края на всяко тримесечие - за емитент,
изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на
консолидирана база.“ Като в следващото изречение е определено и съдържанието на отчета.
А съгласно чл. 100а, ал. 7 от ЗППЦК, при емисия на необезпечени облигации, дали да се
сключи договор с довереник на облигационерите, става по решение на управителните
органи на емитента. По делото несъмнено е установено, че издадената емисия облигации от
дружеството с падеж 2022 г., е бил ас необезпечени облигации и емитентът не е сключил
договор с довереник на облигационерите. Следователно, дружеството е било субект на
задължението по чл. 100б, ал. 8 от ЗППЦК да представи отчет за спазване на условията по
облигационния заем както пред КФН, така и не регулирания пазар, където се търгуват
облигациите.
В случая НП е издадено за неизпълнение на задължението на дружеството – емитент за
предоставяне на отчета по емисията на дружеството през второто тримесечие на 2020 г. С
параграф 45, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. срокът за
изпълнение на това задължение по чл. 100б, ал. 8 ЗППЦК е удължен до 30.09.2020 г.
Следователно в конкретния случай дружеството е следвало да предостави и на КФН и
да разкрие и на обществеността (чрез публикуване в специализиран интернет портал) отчета
за спазване на условията по облигационния заем през второто тримесечие на 2020 г. до
30.09.2020 г.
Като не е предоставило на КФН чрез портала e-Register тази информация до
30.09.2020 г. включително, дружеството-жалбоподател е допуснало нарушение на
разпоредбата на чл. 100б, ал. 8, изр. 1, пр. 2, хипотеза 2 от ЗППЦК, като не е представило
отчета в КФН не само до законовия срок до 30.08.2020 г., но и до удължения срок поради
извънредното положение – до 30.09.2020 г. Видно от представените по делото
4
доказателства, задължението е изпълнено едва на 29.11.2020 г. – със закъснение от два
месеца и то след съставянето на АУАН за него. Нарушението на чл. 100б, ал. 8 от ЗППЦК е
формално, на просто извършване, осъществено чрез бездействие, което е довършено с
изтичане на нормативно определения срок. За реализирането му не е необходимо да има
настъпил вредоносен резултат.
В този смисъл следва да се отбележи, че не е налице и едно общо нарушение по чл.
100б, ал. 8, изр. 1 от ЗППЦК. Законът ясно е предвидил задължението на емитентите да
представят отчет за изпълнение на условията по емисията както пред КФН, така и пред
регулирания пазар, което се осъществява по два различни начина в различни нормативно
определени срокове, които в случая поради Извънредното положение са удължени до един
общ срок. Затова правилно, наказващият орган е ангажирал отговорността на субекта за две
отделни нарушения на чл. чл. 100б, ал. 8, изр. 1, пр. 1 и 2 от ЗППЦК, тъй като дружеството
не е представило отчета за изпълнение на условията по облигационния заем не само пред
КФН, (което е санкционирано с процесното НП), но и пред регулирания пазар, където се
търгуват облигациите. С това правилно е приложен чл. 18 от ЗАНН. В този смисъл съдът
намира за изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя за съществуването на едно
общо кумулативно задължение, съответно и за едно общо нарушение.
Неизпълнението на това задължение подлежи на санкциониране по реда на чл. 221, ал.
1, т. 2 от ЗППЦК, който предвижда налагането на глоба в размер – от 1000 до 2000 лева. А
според ал. 8, т. 2 на юридически лица се налагат имуществени санкции за нарушения по ал.
1, т. 2 - от 2000 до 5000 лева.
Процесното нарушение е формално, поради което е без значение факта, дали от същото
са настъпили вредни последици. Доколкото отговорността на дружеството е ангажирана по
реда на чл. 83 от ЗАНН и тя е безвиновна, то не е необходимо да бъде изследван въпроса кое
конкретното лице е отговорно за неизпълнението на задължението. Фактът на забавата не се
оспорва от дружеството-жалбоподател, като не се излагат и обективно налични съображения
за причините за неподаване на отчета в срок.
Съдът намира, че в случая не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, поради изключителната важност на обществените отношения, регулирани от ЗППЦК,
свързани със сигурността на търговията с ценни книжа и защита на инвеститорите в
публични дружества, предлагащи ценни книжа. Така описаното нарушение е застрашило
обществените отношения, защитавани с разпоредбите на чл. 100б, ал. 8 от ЗППЦК и
свързани с правата на облигационерите да следят дали се спазват условията по
облигационния заем, уговорените финансови показатели и разходване на средствата по
облигационния заем. Не следва да се пренебрегва и закъснението от два месеца при
представяне на информацията за изпълнение на условията на емисията облигации за
второто тримесечие на 2020 г. както на обществеността /т.е. регулирания пазар/, така и на
КФН, както и липсата на доказателства за уважителни причини за това. В този смисъл е и
Решение от 28.04.2017 г. на АССГ по адм. д. № 11791/2016 г. Освен това съдът не би могъл
да пренебрегне и обстоятелството, че срокът е бил удължен заради въведеното в страната
извънредно положение, но дори и след изтичането му и до съставяне на АУАН
задължението не е било изпълнено. Доколкото публичното дружество осъществява
специфична дейност, обект на изключителна регулация и контрол, то като професионалист
следва да отделя значително внимание на специфичните изисквания към дейността си и да
спазва стриктно законовите разпоредби. Поради това съдът прие, че извършеното
съставлява нарушение, разкриващо типичната обществена опасност за нарушенията от този
вид. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че забавата за предоставяне на отчета е
значителна, което е попречило на облигационерите и контролния орган да придобият
съществена и актуална информация за състоянието на емитента и как той изпълнява поетите
ангажименти по емисията облигации. В този смисъл съдът не споделя изложените от
жалбоподателя доводи за малозначителност на общественоопасните последици на
нарушението.
5
Материалният закон по определяне размера на имуществената санкция е приложен
правилно съобразно действащия закон към момента на нарушението, като санкцията е
определена съгласно чл. 221, ал. 8, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗППЦК. Наложената имуществена
санкция е в минималния предвиден в закона размер, а именно 2 000 лева, следователно не е
възможно нейното намаляване. Административното наказание съответства на характера и
тежестта на извършеното нарушение и е съобразено с целите, визирани в ЗАНН.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че следва да потвърди обжалваното
НП като правилно и законосъобразно, като остави подадената жалба без уважение.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на КФН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия
орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. и приложима и за висящи производства/ законът допуска
присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално представителство на
наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като представител на КФН в проведените
съдебни заседания е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата
делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в
размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена правна
или фактическа сложност, но са проведени три съдебни заседания, поради което и следва да
се присъди над минималното предвидено възнаграждение, а именно възнаграждение в
размер на 100 лева.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-325/10.05.2021 г. издадено от
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната
дейност", е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000
лева на жалбоподателя на основание чл. 221, ал. 8, т. 2, пр. 1 от ЗППЦК, за нарушение по чл.
100б, ал. 8, изр. 1, пр. 2, хипотеза 2 от ЗППЦК, вр. пар. 45, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г.
ОСЪЖДА жалбоподателя „ с ЕИК ДА ЗАПЛАТИ на КОМИСИЯТА ЗА
ФИНАНСОВ НАДЗОР сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6