Р Е Ш Е Н И Е
№182
гр. Велико Търново,1.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, VIII-ми състав, в публично съдебно
заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при участието на секретаря П.И.,
изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело № 115 по описа за 2021 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 40 от ЗДОИ.
Образувано е по жалба на И.Т.М.
от гр. В. Търново, чрез ... М.Б., против отказ за предоставяне на достъп до
обществена информация, обективиран в писмо с рег. № 10-00-494#5/17.2.2021г. на
главен секретар на Агенцията по заетостта гр. София.
В жалбата се правят оплаквания за
материална незаконосъобразност на така постановения изричен отказ. На първо
място, по отношение на направеното искане с т. 1 от подаденото
Заявление за предоставяне на информация относно функциите и трудовите
задължения на директора на Дирекция „Бюро по труда" - гр. Велико Търново
във връзка с Проект „Заетост за теб", жалбоподателят, счита че, не е
отговорено по същество, тъй като е налице препращане към сайта на Агенция по заетостта,
чрез предоставяне на линк, в който липсва каквато и да било информация за
конкретните функции и конкретните трудови задължения на директора на ДБТ -
Велико Търново по отношение на посочения проект. С довод, че в описанието на
проекта липсва исканата информация, предоставеният линк се приравнява на пълна
липса на отговор. Още повече, че никъде не е записано в подаденото заявление,
че се иска представяне на информация под формата на препращане чрез линк, като
по този начин е налице фактически отказ за предоставянето и. На следващо място,
съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена
информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с ал. 2 на
същата норма, предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до такава
информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на
органите и няма самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и
позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от
негово име, както и сведения, свързани с тях. Твърди се, че поисканата от
жалбоподателя информация не
попада в обхвата на посоченото ограничение и след като информацията относно
получаваните от Директора на Дирекция „Бюро по труда" - гр. Велико Търново
възнаграждения, представлява служебна обществена информация по смисъла на чл.11
от ЗДОИ, следва да бъде предоставена на жалбоподателя от задължения субект по
чл.3, ал.2 от ЗДОИ, поради което постановения фактически отказ се явява
незаконосъобразен. Освен това, след като в случая е налице оборима презумпция
за наличието на надделяващ обществен интерес по отношение на исканата
информация, в тежест на задължения субект е да докаже, че такъв не е налице.
Ето защо, липсата на мотиви в обжалвания отказ, че не е налице надделяващ обществен
интерес, също води до неговата незаконосъобразност. В частта по т.2 и т.3,
исканата информация не е предоставена, като се сочи и че липсва съгласие на
директора на ДБТ, който е „трето лице" по отношение на Агенция по
заетостта, поради което, за предоставяне на всякаква информация, която засяга
неговото имуществено състояние, е необходимо неговото изрично съгласие. Този
извод според жалбоподателя е неправилен, защото действително, съгласно нормата
на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, основание за отказ от предоставяне на достъп до
обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице
и няма негово изрично писмено съгласие
за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на
надделяващ обществен интерес. В този смисъл, липсата на
съгласие определя единствено обема и начина на предоставяне на тази информация
и не е основание да се постанови отказ. В случая, следва да се има
в предвид и нормата на чл.31, ал.5 от ЗДОИ, съгласно която не е необходимо
съгласието на третото лице, когато е налице надделяващ обществен интерес от
разкриването й. Тази норма отново създава задължението на ответника да извърши
преценка за надделяващ обществен интерес, но такава преценка не е извършена. От съда се иска да отмени така
обжалвания отказ, и да върне преписката на административния орган със
задължителни указания по прилагането на закона. Претендира разноски.
Ответник жалба – главен секретар
при Агенцията по заетостта, гр. София – Кремена Атанасова Калчева, оспорва така
подадената жалба като поддържа мотивите в оспорваното решение. Счита, че
търсената от заявителя информация информация, не съставлява обществена такава
по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗДОИ, тъй като не покрива критериите, както за
официална, така и за служебна информация. С тези аргументи моли жалбата да бъде
отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
становищата на страните, доказателствата по делото заедно и поотделно и като
направи проверка съгласно изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено
следното:
Със Заявление за достъп до
обществена информация peг. № 10-00-494/05.02.2021
г. подадено от
жалбоподателя, е поискано предоставяне на следната такава:
Т.1 Какви са
функциите и конкретните служебни задължения на директора на Дирекция „Бюро по
труда" - Велико Търново по отношение на ПРОЕКТ BG05M9OP001
-1.106 "ЗАЕТОСТ ЗА ТЕБ", доколкото Агенция по заетостта е конкретен
бенефициент по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси"
2014-2020 г.;
Т.2 Какво е
брутното трудово възнаграждение през календарната 2020 г. на директора на
Дирекция „Бюро по труда" - Велико Търново;
Т.3 Получавал
ли е директора
на Дирекция „Бюро по труда" - Велико Търново бонуси и/или други материални
стимули извън получаваната от него брутна работна заплата. Ако има такива, то
през кои месеци са изплащани и какъв е конкретния им размер.
Посочено
е, че се иска информацията де бъде в следната форма: копия, предоставени по
електронен път, на следния електронен адрес: **********@***.**.
Във
връзка с така депозираното заявление, на 11.02.2021 г. по електронната поща на
жалбоподателя е постъпило писмо
с peг. № 10-00-494#3/11.02.2021 г.
от главния секретар на Aгенция по заетостта, гр. София, с което И.М. е
уведомен, че на основание чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ срокът за отговор по
горецитираното заявление ще бъде удължен, тъй като е необходимо изричното
писмено съгласие на директора на Дирекция „Бюро по труда" - Велико
Търново.
На
17.02.2021 г. е постъпил по електронната поща на заявителя, обжалваният в
настоящото производство отказ за даване на достъп до обществена информация по
т. 2 и т. 3 от депозираното заявление, обективиран в писмо с peг. №
10-00-494 #5/17.02.2021 г. на главен секретар на Агенция по заетостта - София,
като последният се е аргументирал с това, че третото заинтересувано лице е
изразило свой изричен отказ за предоставянето й, както и, че не се касае за
надделяващ обществен интерес, а във връзка с първия въпрос от заявлението е
посочено, че се предоставя линк, на който се съдържа актуална информация
относно проект „Заетост за теб", както и информация за функциите на
Дирекциите „Бюро по труда" и Агенция по заетостта в качеството й на
конкретен бенефициент по ОП „Развитие на човешките ресурси 2014 2020 г.".
Срещу изричния отказ, в това
число и за отговора по т.1 от заявлението е подадена жалба пред Административен
съд - Велико Търново на 04.03.2021 г. /видно от
пощенското клеймо/, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Като писмени доказателства по
делото са приети документите от състава на административната преписка. По
указание на съда, от ответника е представена и Заповед
№РД-11-00-1826/30.09.2020 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта
- София, с която Кремена Атанасова Калчева – главен секретар на Агенция по
заетостта е определена за служител, който да издава решения за предоставяне или
отказ от предоставяне на обществена информация и да уведомява писмено
заявителите за това.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 и чл. 149, ал. 2 от АПК, изхожда от страната,
инициирала административното производство по издаване на оспорения акт, и е
насочена срещу такъв, подлежащ на съдебно оспорване. Оспореният административен
акт е постановен от компетентен орган – гл. секретар на Агенция по заетостта,
на когото с приложената по делото Заповед № РД-11-00-1826 от 30.09.2020 г. на
изпълнителния директор на агенцията е възложил да подписва решенията за
предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до обществена информация по
реда на ЗДОИ.
Съдът намира, че оспореното писмо
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и представлява годен
предмет на съдебно оспорване, тъй като несъмнено засяга претендираните от
заявителя права и законни интереси. Предвид специфичната материя, регулирана
със ЗДОИ, всеки акт произнесен по заявление за достъп до обществена информация,
с който изрично или фактически се предоставя или отказва предоставянето на
искана такава, е индивидуален административен акт /в този смисъл е Решение №
7767 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2012 г. /. По делото е
установено, че в срока по ЗДОИ задълженият административен орган е предоставил
на заявителя исканата по т.1 информация, чрез предоставяне на линк, а по т.2 и
т.3 – информация по реда на ЗДОИ е отказана с мотив, че исканата информация
засяга интересите на трето лице, което е изразило своя изричен отказ за
предоставянето и, съгл. чл. 37, ал.1 от ЗДОИ, а и в случая не се касае за
надделяващ обществен интерес.
Във връзка с правния интерес от
оспорване следва да се посочи, че за жалбоподателя е налице правен интерес да
установи, че неправомерно не му е предоставен достъп до обществена информация
по начина, по който е поискана в депозираното заявление, тъй като това е реална
пречка за пълноценно упражняване на правото му на достъп до обществена
информация.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Законът
за достъп до обществената информация регламентира един от правните
способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до
информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал
легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът
регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното
задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, каквато несъмнено е
Агенцията по заетостта, представлявана от изпълнителния директор, да я
предоставят когато е създадена в кръга на неговата компетентност и е налична.
Нормата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ определя, че законът се
прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене,
получаване и разпространяване на такава информация. В случая, не се твърди и не
се установява от данните по делото да е налице друг специален ред за достъп до
исканата информация, дерогиращ приложимостта на нормите на ЗДОИ.
В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е дадена легална
дефиниция на понятието "обществена информация", според която
обществена информация по смисъла на този
закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република
България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закона субекти. Следователно, една
информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма
кумулативни предпоставки - да е свързана с обществения живот в страната и да
дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността
на задължените по закона субекти. Законодателят не е дал легално определение на
понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание – живота на
обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана
с живота на обществото, като група хора има характер на обществена информация.
Но за да е налице обществена информация е необходимо, не само информацията да е
свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест,
информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на съответния
публичен орган, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона
специална цел.
В случая, поисканата в т.1 от
процесното заявление информация е свързана с функцията и трудовите задължения
на директора на дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново във връзка с проект
"Заетост за теб", финансиран от Оперативна програма "Развитие на
човешките ресурси", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския
социален фонд, по който Агенцията по заетостта е бенефициент. Така исканата от
заявителя информация е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, тъй като същата се създава и
съхранява от задължения субект по повод осъществяване дейността на
администрацията му, във връзка с изпълнение на оперативна програма за
осигуряване на трудова заетост на безработни лица от определена целева група
(останали без работа вследствие от възникналата пандемия и разпространението на
коронавируса COVID – 19), разходват се публични средства и от нея може да се
състави мнение за тази дейност. Горната обществена информация е създадена по
повод на дейността на Агенция по заетостта, поради което е и служебна такава по
смисъла на чл. 11 от ЗДОИ. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна
обществена информация е свободен като в конкретния случай достъпът до нея не
следва да бъде ограничаван, тъй като не са налице ограничения на достъпа до тази
информация по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. След като не са
налице основания за ограничаване на достъпа до поисканата със заявлението
информация е без правно значение налице ли е надделяващ обществен интерес по чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ.
По същество в тази част от
решението, органът, не дава конкретен отговор на въпроса по т. 1 от
заявлението. Действително, по арг. от чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ е налице
възможност търсената информация да се предостави чрез посочване на линк, където
са публикувани данните. В случая обаче, след извършена служебна проверка от
съда се установи, че на посочения линк липсва информация за конкретните функции
и трудови задължения на директора на дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново
във връзка с проект "Заетост за теб", а тази, която е поместена там е
по – скоро с информативен за програмата характер. В контекста на изложеното,
следва да се приеме, че поисканата информация, реално, не е предоставена на
жалбоподателя от задължения субект и представлява всъщност мълчалив отказ.
По отношение на т.2 и т.3 от
заявлението, няма спор, че исканата информация се отнася до трето лице, в които
случаи ЗДОИ предвижда да се изиска съгласието на това лице. Същевременно в
разпоредбите на чл. 17, ал. 2, предл. последно и чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ е предвидено
изключение от така въведеното правило в случаите на надделяващ обществен
интерес. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Според нея -
достъп до обществена информация може да се откаже, когато тя засяга интересите
на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация,
освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Анализът на тези норми сочи,
че за да е налице хипотезата, при която може да се откаже достъп до информация
следва да са осъществени три юридически факта - информацията да засяга
интересите на трето лице, то е изразило изричен отказ и тази информация не е с
надделяващ обществен интерес. В случаите, когато е налице надделяващ обществен
интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки (засягане на интересите на
третото лице и изразеното несъгласие от него) губят своето прекратяващо
действие и за органа е налице задължение да предостави исканата информация. С
тези норми е регламентирано ограничение на конституционно установеното право да
се търси и получава информация, поради което следва да се тълкуват и прилагат
стриктно, а не разширително. Преценката на органа, налице ли е или не
надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по
чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ и той е длъжен да
изложи конкретни мотиви за това. В оспореният отказ, липсват мотиви в тази
насока, поради което не са изпълнени изискванията на чл. 38 от ЗДОИ и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Излагането на
мотиви е от съществено значение, тъй като само по този начин както адресатът на
акта, така и съдът при провеждане на съдебен контрол, могат да разберат каква е
действителната воля на административния орган, кои са конкретните факти и
съответстващите им правни норми, въз основа на които той е счел, че следва да
упражни предоставените му властнически правомощия. От една страна, те очертават
предмета на доказване в хода на съдебното производство, а от друга страна, те
определят и рамката на съдебния контрол. Правомощието на съда се свежда до
проверка за законосъобразността на акта, т. е. да прецени правилно ли е
приложен законът по отношение на фактите, възприети и посочени от
административния орган и обосновали крайния му извод. Недопустимо е да се
преценява законосъобразността на един административен акт от гледна точка на
други фактически и правни основания по издаването му, различни от тези, които е
посочил административният орган. Недопустимо е и едва в съдебното решение да се
излагат съображения, с които се конкретизират, изясняват или допълват неговите
мотиви.
Освен това, съгласно
чл.31, ал. 4 от ЗДОИ при изрично несъгласие от третото лице в срока по ал. 1
съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин,
който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице, а
не отказва, мотивиран от липсата на съгласие от третото лице.
С оглед на така изложеното следва
да бъде отменен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация,
обективиран в писмо с рег. № 10-00-494#5/17.2.2021г. на главен секретар на
Агенцията по заетостта гр. София, както и формираният мълчалив отказ по т.1 от
заявлението.
При този изход на делото в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 10 лева внесена
д.т.
Водим от горното и на основание
чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ и чл. 173, ал. 2 от АПК, осми състав на Административен
съд Велико Търново
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо с рег. №
10-00-494#5/17.2.2021г. на главен секретар на Агенцията по заетостта гр. София,
с който се отказва достъп до обществена информация по т.2 и т.3 по заявление peг. № 10-00-494/05.02.2021 подадено от И.Т.М..
ОТМЕНЯ формиран мълчалив отказ по т. 1,
обективиран в писмо с рег. № 10-00-494#5/17.2.2021г. на главен секретар на
Агенцията по заетостта гр. София по заявление peг. № 10-00-494/05.02.2021 подадено от И.Т.М..
ВРЪЩА
преписката на
административния орган за произнасяне по
заявление peг. № 10-00-494/05.02.2021 на И.Т.М. *** в сроковете и по
реда на Закона за достъп до обществена информация съобразно мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА
Агенция по заетостта, гр. София,
да заплати на И.Т.М. *** направените по делото разноски в размер на десет
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: