Р Е Ш
Е Н И Е
№ 653 / 22.10.2019 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Галя Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 927 по описа за 2019
година; взе предвид следното:
Предявен е от П.С.П. с ЕГН ********** ***; против „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37; иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.І
от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е потребител на електроенергия с клиентски номер
********** относно обект, находящ се на адреса му. Ответникът му издал фактура
и начислил сумата от 532,46 лв. с ДДС, представляваща корекция на сметка за
минал период 01.11.2016 г. – 17.01.2017 г., във връзка с установено неточно
измерване на количеството електрическа енергия от електромер № *********,
монтиран да измерва консумираната ел.енергия в имота му. Тази сума ищецът
заплатил, предвид опасността да му бъде прекъснато захранването с
електроенергия. Той бил клиент на ответното дружество и в договорни отношения с
него, като за този имот редовно заплащал задълженията си за потребена и изразходвана
ел.енергия. Ответникът възразява, че не дължи тази сума пари, т.к. се касаело
за практически неотчетена ел.енергия за минал период, като процесната фактура
била издадена без законово основание. Според чл.120 от ЗЕ, средството за
търговско измерване /СТИ/ било собственост на ответника, който именно следвало
да полага достатъчно грижи за състоянието на собствените му измервателни уреди.
Едностранната корекция на сметките за ел.енергия от страна на ответника на
основание ОУ била неприложима, т.к. корекционната процедура се считала за
неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.6 и 18 от ЗЗП. Освен това
гражданската отговорност за вреди предполагала безусловно наличие на
противоправно и виновно поведение от неизправната страна, което в случая не
било налице. Не била спазена и законовата процедура за начисляване на платената
сума. Ето защо, процесната сума неправомерно била начислена на ищеца и не била
дължима, при което той я платил без правно основание и следвало да му бъде
върната.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да му плати процесната сума пари, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и направените по
делото разноски. В открито съдебно заседание ищецът не се явява, а се
представлява от пълномощник – адвокат, който поддържа иска и иска уважаването
му изцяло, като основателен и доказан.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, като възразява, че в случая точно била
спазена процедурата за корекция на сметката на електрическа енергия, съдържаща
се в ПИКЕЕ, при което искът бил допустим, но неоснователен и като такъв
следвало да се отхвърли. Ответникът сочи, че на 17.01.2017 г. служители на
„Електроразпределение Юг” ЕАД /ЕР Юг/ извършили проверка на електромера,
отчитащ доставяната електрическа енергия в обекта на ищеца, находящ се в гр.
Хасково /ИТН 1529584/. Проверката била
извършена от двама служители, които демонтирали СТИ /Приложение № 32 към Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол/. За същото
бил съставен констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ №
327881/17.01.2017 г. Въпреки положените усилия от служителите, да открият
клиента за да присъства, той не бил намерен. Електромерът бил предаден на БИМ
за извършване на метрологична експертиза, извършена на 18.09.2018 г., която
потвърдила съмненията за извършена нерегламентирана манипулация В резултат на
това електромерът отчитал по-малко от реално използваната ел.енергия, а именно
77,32%, като измервал с отклонение извън границите на допустимото. Резултатите
от проверката били обективирани в констативен протокол от метрологична
експертиза на СИ № 1505/18.09.2018 г. на БИМ. Предвид изложеното и наличието на
предпоставките по чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, операторът на разпредителната
електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия
при спазване на чл.48 ал.1 т.1 от ПИКЕЕ, като начислил допълнително 3682 кВч,
на стойност 532,46 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била извършена
корекцията бил 77 дни, като първата дата 01.11.2016 г. /началото на
корекционния период/ била датата на регулярен отчет на показанията на
електромера, най-близък до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период
назад, считано от датата на проверката – 17.01.2017 г. /чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ/.
ЕР Юг предоставило тази информация на ответника, който от своя страна издал
процесната фактура № **********/ 20.02.2019 г. /чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ/ за
допълнително начислената сума, в следствие на установеното непълно измерване на
електрическа енергия, и с писмо с изх. № 6384147-1/ 20.02.2019 г. изпратило
уведомление за това, с препоръчано писмо с обратна разписка, върнато с бележка
„отсъства“.
Ответникът възразява, че съществувало законово основание за начисляване на
процесната сума. КЕВР имала правомощие да приеме правила за измерване на
количеството електрическа енергия, които да регламентират условията и реда за
установяване случаите за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия /чл. 83 ал.2, вр. ал.1 т. 6 от Закона за енергетиката/. На
това основание КЕВР приела ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98 от 2013 г., като в случая
приложение намирали чл.51 ал.1, вр. чл.48 ал.1 т.1 б.”а” от същите. Цитираните
норми били законовото основание за преизчисление на сметката на клиента. На
следващо място, ответникът възразява, че той нямал задължение да доказва
виновно поведение от страна на ищеца, което било от компетентността на
разследващите органи и прокуратурата, вр. чл.234в от НК. В случая, въпросът кой
е конкретният извършител бил ирелевантен, т.к. посочените законови разпоредби
не съдържали изискване за установяване на виновно поведение на крайния
потребител. Напротив единственото условие за едностранна корекция било,
установяването по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел.енергия. В ОУ на ищцовото дружество бил предвиден
изричен ред за уведомяването на клиентите при извършена корекция – чл.28. Тъй
като налице били всички изискуеми от закона предпоставки за валидното
извършване на корекцията на сметка в процесния случай, искът бил неоснователен
и като такъв следвало да се отхвърли, като на ответника се присъдят деловодни
разноски. Това му искане се поддържа в допълнително писмено становище по
делото, като в открито съдебно заседание ответникът не изпраща свой процесуален
представител.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че ищецът е клиент на ответното дружество – като потребител на
електроенергия, доставяна му до имот, находящ се в гр. Х., бул. ***** № ********; с клиентски
номер **********, ИТН 1529584. На 17.01.2017 г. двама служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, в присъствието
на двама свидетели, са извършили проверка в имота на ищеца, за което са
съставили констативен протокол № 327881 от същата дата за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване. В него се сочи, че проверката е
извършена на основание чл.42 и 44 от ПИКЕЕ, а протоколът е съставен на
основание чл.47 и 48 ал.2 от същите. Протоколът съдържа данните от техническата
проверка на електромер с фабричен номер *********. Относно обезопасеност,
защитеност и техническо състояние на електромерно табло се сочи – ТЕМО пломбирано
заключено, с обезопасени захранващи вериги и пломбиран електромер. Протоколът
съдържа данни от контролно измерване, констатирало грешка от -78,02%. В него се
сочи още, че при проверката електромерът е демонтиран за експертиза. Отразени
са данни за техническата проверка на новомонтирания електромер, както и
извършените действия след проверката – демонтирането на стария електромер и
поставянето му в безшевна торба, пломбирана с пломба № 449256 за предаване за
експертиза; както и пломбирането след проверката на капачката на електромера и
на ел.таблото. Протоколът е подписан от извършилите проверката двама служители
и от присъствалите свидетели, като не сочи имената на тези свидетели. Съдържа
отбелязване, че т.к. клиентът не бил открит, на основание чл.47 ал.3 от ПИКЕЕ,
протоколът бил съставен в присъствието на свидетели, в четири еднообразни
екземпляра.
От датата на процесната проверка 17.01.2017 г. е
представеният по делото протокол от огледа на средството за измерване при
демонтажа от ел.мрежа, на основание на заявление за метрологична експертиза от
абонат на ЕВН България ЕР. В него се сочат обстоятелствата по демонтажа на
процесния електромер за имота на ищеца, метрологичните и техническите му характеристики,
поставянето му в чувала и изпращането му за експертиза, допълнителни данни, че
са спазени изискванията за монтажа му, с връзки в нормално състояние, без наличие
на следи от нерегламентирана намеса, с наличие на знаци от метрологичен контрол
и съмнение за манипулация. Със заявление без дата сваленият електромер е
изпратен за метрологична експертиза на средство за измерване.
Като писмено доказателство по делото се представи и
прие констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №
1505/18.09.2018 г. на БИМ-ГД „МИУ”-РО София, сектор Евро. Същият касае
експертизата на процесния демонтиран от имота на ищеца електромер – еднофазен,
двутарифен, статичен, тип ACE 2000, производител Aсtaris 2007 г., с идентификационен номер *********, извършена на
18.09.2018 г. В протокола се сочи, като резултат от проверката – отсъствие на
механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера,
наличие на необходими обозначения на табелката на електромера, наличие на
пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера – знак
от метрологична проверка /пломба/ и фирмен знак /пломба/ - унищожени със следи
от повторно пломбиране. Отразени са подробно техническите резултати от извършените
проверки и изпитвания. Относно проверката на точността на електромера се сочи,
че при кратковременно включване с отчитане на импулсите на изхода за проверка,
при различни стойности на тока са отчитани грешки от -77,01% до -77,89%.
Проверката на показващото устройство при продължително включване с негово
отчитане е отчела грешка от -78%. Относно техническото състояние на частите и
механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, е отразено – осъществяван е
достъп до вътрешността на електромера с изменение в електрическата схема, като
на електронната платка има допълнително присъединен електронен компонент. По
този начин били изменени техническите и метрологични характеристики на
електромера и преминаващата през него ел. енергия се измервала с отклонение,
извън границите на допустимото, изразяващо се в горните %.
Като писмено доказателство по делото се представи и
прие справка от 05.02.2019 г. за коригиране на сметката за електроенергия,
касаеща процесния имот на ищеца и демонтирания от него електромер. Видно от
нея, за периода 01.11.2016 г. – 17.01.2017 г., за период от 77 дни, е
преизчислено количеството ел.енергия, по дневна и нощна тарифа, при грешка от 77,32%,
възлизащо на 2593 кВч по дневна тарифа на стойност 374,98 лв. и 1089 кВч по
нощна тарифа на стойност 157,48 лв., всичко общо 3682 кВч на стойност 532,46
лв. Справката съдържа отбелязване, че начислението е извършено по действаща
цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения
доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и
дължимите мрежови цени. На 20.02.2019 г. е издадена от ответника фактура № **********
на името на ищеца, с клиентски номер **********, място на потребление в гр. Х.,
бул. ******** № ***********; с ИТН 1529584. В нея се сочи за дължима сума,
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за електромер с № ********* за периода 01.11.2016
г. – 17.01.2017 г., възлизаща на 3682 кВч на стойност 532,46 лв. Тази сума е
била заплатена изцяло от ищеца на ответното дружество, чрез системата „Изипей“,
на 21.02.2019 г., което обстоятелство се установява по делото от заключението
на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема като
компетентно и безпристрастно дадено. За процесната проверка на електромера и
резултатите от нея, ищецът е бил уведомен от ответника с писмо с изх. № 6384147-1/
20.02.2019 г. В него се сочи, че от служители на БИМ било установено, че
електромерът е манипулиран и отчита с грешка -77,32%, който % от ползваната
електроенергия бил неизмерен и незаплатен. На основание чл.48 ал.1 и чл.51 ал.1
от ПИКЕЕ, следвало да бъде коригирана сметката за ел.енергия за периода 01.11.2016
г. – 17.01.2017 г., за период от 77 дни, като допълнително начислената
електрическа енергия е на обща стойност 532,46 лв., представляваща 77,32%, след
приспадане на 2% допустима грешка на електромера, от потреблението за периода.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността
на предявения иск:
Безспорно е, а и се доказа по делото, че ищецът е потребител на електроенергия, доставяна му от
ответника до имот, находящ се в гр. Х., бул. ****** № *********; с
клиентски номер **********, ИТН 1529584. Страните
не спорят още, че на 17.01.2017 г. двама служители на „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД са извършили в този имот проверка на електромер – еднофазен,
двутарифен, статичен, тип ACE 2000, производител Aсtaris 2007 г., с
идентификационен номер *********; отчела грешка в точността му. Основните спорни моменти по делото са, дали процедурата
по проверката и нейното удостоверяване са били извършени по регламентирания за
това ред, както и налице ли са били в случая предпоставките за
извършеното от ответника коригиране на сметката на ищеца за ел.енергия за
процесния период с оспорената сума, на основание чл.48 ал.1 и чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, на което се
позовава ответникът в изпратеното до ищеца уведомително писмо. След съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с приложимата в случая
нормативна уредба, съдът достига до отрицателни отговори на тези спорни
въпроси.
За начисляването на процесната сума, ответното дружество се позовава на констатирано несъответствие на електромера с техническите изисквания за правилно отчитане на използваната от потребителите ел. енергия и на правната уредба, регламентирана в чл. 98а ал.2 т. 6 и чл. 104а ал. 2 т.
5, вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, вр. чл.45 ал.1, вр. чл.51
ал.1, вр. чл.48 ал.2, вр. ал.1 т.1 б.”а” от ПИКЕЕ. В конкретния случай проверката на
електромера е извършена на 17.01.2017
г., а корекцията обхваща периода 01.11.2016 г. – 17.01.2017
г., което следва влизането в сила на изменението на ЗЕ от 17.07.2012 г., както и
влизането в сила на предвидените в чл. 83 ал.1 т.6 от ЗЕ правила на ДКЕВР – ПИКЕЕ,
обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г., и разписаните в тях случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи /раздел ІХ/. Същевременно процесната
проверка предхожда отмяната на тези ПИКЕЕ, с изключение на чл.48 – 51, по
силата на решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм. дело
№ 2385/2016 г. на ВАС /ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г./. Предвид изложеното се налага изводът, че към датата на
извършване на процесната
проверка на СТИ на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел. енергия -
съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното
дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия. За да се
позове обаче ответникът на тази правна възможност, да коригира сметките за
количество пренесена електрическа енергия, той следва да установи всички факти,
които са елемент от фактическия й състав, което следва да е удостоверено по
надлежен начин, указан в чл. 47 /отм./ и чл. 48 от ПИКЕЕ, а именно с
констативен протокол, съдържащ изрично изброени реквизити при различните
хипотези на корекция. Пълно и главно доказване на тези факти ответникът не
проведе в настоящото производство, въпреки указаната му доказателствена тежест.
Нормативно изискване е,
констативният протокол от проверката да се подпише от представител на оператора
на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на
клиента при съставянето му – протоколът се подписва от поне двама свидетели,
които не са служители на оператора на мрежата – чл.47 ал.2 и 3 от ПИКЕЕ. В
случая се установи, че ищецът не е присъствал на извършената проверка на
електромера и не е подписал съставения за това протокол. Проверката е извършена от двама служители на „ЕВН
България Електроразпределение” ЕАД, в присъствието на двама свидетели, и
четиримата подписали протокола. Преди всичко, ответникът не доказа тези двама
свидетели, да отговарят на цитираното законово изискване – да не са служители
на оператора на мрежата. Нещо повече, в протокола въобще не са посочени трите
им имена, за да е възможна проверка на цитираното изискване. На следващо място,
не се установи по делото,
съставеният в отсъствието на ищеца констативен протокол да му е бил изпратен от
оператора на мрежата с препоръчано писмо с обратна разписка, според изискването
на чл.47 ал.4 от ПИКЕЕ. Ето защо съдът приема, че процесният
констативен протокол № 327881/17.01.2017 г. не отговаря на законовите изисквания за съставявето му и не е годен да
удостовери фактите, отразени в него. Нормативно установените правила
императивно задължават оператора на съответната мрежа, извършващ проверката, да
доведе до знанието на абоната същата, в т.ч. и данни за констатираните на место
несъответствия или нарушения в процесния електромер, които са дали основание за
демонтирането му; като едва тогава констатациите в протокола биха го обвързали,
с оглед на което и би се осъществил фактическият състав на хипотезата на чл. 47
от ПИКЕЕ. Следователно ответникът не установи по безспорен и
несъмнен начин, че са възникнали фактите, които му дават право да извърши
корекция на сметка по чл.48 и сл. от ПИКЕЕ, т.е. че процесната сума му се следва,
поради което предявеният иск дори само по тази причина е основателен и следва
да бъде уважен.
На следващо място, според правилото на чл.48 ал.1 от
ПИКЕЕ, при констатация че СТИ измерва с грешка извън допустимата, операторът на
съответната мрежа изчислява количеството ел.енергия за период от датата на
констатиране на неправилното/ неточно измерване или неизмерване до датата на
монтажа на СТИ или до предходната извършена проверка на СТИ, но не по-дълъг от
90 дни. Въпреки указаната му доказателствена тежест, ответникът не ангажира
достатъчно доказателства за това, поради какви причини е преизчислил доставената до имота на ищеца ел.енергия именно за
периода – 01.11.2016 г. – 17.01.2017 г., за период от 77 дни. Крайната дата на този
период очевидно е датата на процесната проверка на електромера, но началната
дата остава изцяло необоснована. Не се установи, същата да е датата на монтажа на СТИ или на предходната извършена проверка на СТИ. В този смисъл, неизяснено остава, защо сметката не е
преизчислена с начален период, напр. възможно най-близък до проверката. Според
ответника, началото на периода била датата на регулярен отчет на показанията на
електромера, най-близък до и попадащ в максимума от 90 дни назад, считано от
датата на проверката, в която е констатирана манипулацията. Но според нормата
на чл.44 ал.2 /отм./ от ПИКЕЕ, отчитането на СТИ не се счита за техническа
проверка по реда на тези правила, за да може това отчитане да послужи като
начална дата по чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ. Изцяло
произволно и в негов собствен интерес е ответното становище, че ако датата на регулярен отчет на СТИ може да се вземе
за начална на преизчислението, то това следвало да е не най-близката до
проверката, а по-далечна такава в рамките на 90 дни назад. Още повече, че това кореспондира със задължението за
поддържането в изправност на СТИ, което не е в тежест на ищеца. В този смисъл, ответникът не може да черпи
права от бездействието по поддръжката на СТИ в изправност, в т.ч. и на достъпа
до вътрешността му, и да възлага неблагоприятните последици от това на ищеца
като потребител на електрическа енергия. Така изцяло необосновано и недоказано остана ответното
възражение, че правилно и законосъобразно било извършено процесното
преизчисление за период от именно 77 дни. На следващо място, не се доказа по категоричен начин, че
неточното измерване от процесния електромер възлиза именно на претендираните от
ответника -77,32%, доколкото в констативния протокол от проверката на место се
сочат –78,02 %, а в протокола от проверката на БИМ – от -77,01% до -77,89% /при кратковременно включване с
отчитане на импулсите на изхода за проверка, при различни стойности/ и -78%
/при продължително включване на показващото устройство с негово отчитане/. Не на последно място, ответникът не доказа претендираната
сума и по размер, въпреки изричните указания на съда за това.
В допълнение на горното следва да се
посочи, че трайната практика ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК, застъпва разбирането, че коригирането на сметките за вече
доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната енергия, противоречи на
регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност.
Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и
поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на
квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то
едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се установи
безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане
енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление, каквото
доказване в настоящото производство ответникът не проведе. В тежест на
ответното дружество бе, да установи сочената от него неправомерна манипулация
от ищеца като негов абонат, момента на осъществяването й и периода на
погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за да ангажира
отговорността на потребителя. Ответникът основава твърденията си за дължимост
на процесната сума и за нейния размер – на представените по
делото констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на СТИ и констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ на БИМ-ГД „МИУ”-РО София. Както се посочи, от същите се установява, че процесният
електромер не съответства на метрологичните и техническите изисквания. Това
обаче само по себе си не е достатъчно, да се направи категоричен извод, че така констатираната намеса в измервателния уред е извършена
именно от ищеца, в нарушение на въведените в чл.53 т.3 от ОУ ЕВН ЕР забрани за потребителите, да
въздействат неправомерно върху СТИ.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е
основателен, т.к. ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не установи по несъмнен и категоричен начин, че процесната изчислена в
следствие на корекция сума му е дължима от ищеца. В този смисъл, плащането на
сумата от 532,46 лв. от страна на ищеца на ответника на 21.02.2019 г.,
установено от назначената по делото експертиза, се явява извършено без правно
основание, при което и според чл.55 ал.1 пр.I от ЗЗД подлежи на
връщане.
Ето защо искът следва да се уважи изцяло, като ответникът
се осъди да заплати на ищеца сумата от 532,46 лв., представляваща коригирана стойност на електрическата
енергия, доставена до имот на ищеца,
находящ се в гр. Х., бул. *******№ ****************;
с клиентски номер **********, ИТН 1529584.; в размер на 3682 кВч за периода
01.11.2016 г. – 17.01.2017 г., по фактура № **********/20.02.2019 г.; изплатена
от ищеца на ответника без основание на 21.02.2019 г.; ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска 23.04.2019 г. до окончателното изплащане.
Предвид изцяло уважения иск и на основание чл.78 ал.1,
вр. чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден, да заплати на ищеца и деловодни
разноски в общ размер на 450 лв., от които 50 лв. за държавна такса, 300 лв. за
адвокатско възнаграждение и 100 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Всички присъдени в полза на ищеца суми ответникът може
да заплати чрез пощенски запис на адреса му, според изричното искане в тази
насока, изразено чрез адвоката му по делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37; ДА
ЗАПЛАТИ на П.С.П. с ЕГН ********** ***; СУМАТА от 532,46 лв., представляваща коригирана стойност на електрическата
енергия, доставена до имот на ищеца, находящ се в гр. Х., бул. ******* № ****;
с клиентски номер **********, ИТН 1529584; в размер на 3682 кВч за периода
01.11.2016 г. – 17.01.2017 г., по фактура № **********/20.02.2019 г.; изплатена
от ищеца на ответника без основание на 21.02.2019 г.; ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска 23.04.2019 г. до окончателното изплащане; както и направените по делото разноски от общо 450 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Всички присъдени в полза на ищеца суми
ответникът може да му заплати чрез пощенски запис на адреса му.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:М.Б.