Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 147
гр. Севлиево, 16.05.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 1360/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" -10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С.срещу Д.М.С., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че ответникът е сключил с третото
лице „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на 14.07.2016 г. договор за кредит
за покупка на стоки или услуги № EMLN-13622877 от 14.07.2016 г.. На 13.12.2017
г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за
кредит за покупка на стоки или услуги № EMLN-13622877 от 14.07.2016 г. е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД, с ЕИК
********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви. Договора за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът
бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената продажба на вземането
от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с уведомително писмо,
изпратено с известие за доставяне. „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ООД /понастоящем „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по договора за
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до
ответника било изпратено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-П-БНП/EMLN-13622877/ 18.12.2017 г. за станалата продажба, чрез Български
пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес. Писмото
се върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Непотърсена
пратка". На 02.10.2018 г. ищцовото дружество изпратило повторно уведомително
писмо Изх. № УПЦ-С-БНП/ EMLN- 13622877 /02.10.2018 г. за станалата продажба
чрез куриер на същия адрес на длъжника. Писмото отново се върнало в цялост с отбелязване
върху обратната разписка, че на посочения адрес не е открит получателя. С
исковата молба представя уведомително писмо Изх.№ УПЦ-С-БНП/ EMLN- 13622877
/02.10.2018 г. за извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файнанс
СА", универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,
като моли за връчването му на ответника ведно с исковата молба и приложенията
към нея. Позовава се на постановените от ВКС решение № 3/16.04.14 г. по т. д. №
1711/2013 г. на I т. о. и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на
II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за
спорното право. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по
делото адрес, а съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК
моли за приемане, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от
длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението
по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. Фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за основателността
на иска, след като по делото безспорно се установило, че претендираното с
исковата молба задължение не е погасено. В тази насока било определение №
987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV го. и решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г, ТК. Ищеца, подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение за тази сума, но същата била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, по ч. гр. д. 1042/2018 г. по описа на
Районен съд - Севлиево, поради което на ищеца било указано да предяви иск за
сумите. Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи: 1102,40
лв., представляващи главница по договор за потребителски паричен кредит №
EMLN-13622877 от 14.07.2016 г.; 49,84 лв., представляващи договорна лихва за
периода от 20.06.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
20.03.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/; 107,68 лв.,
представляваща обезщетение за забава считано от 21.06.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски.
В едномесечен
срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е
подал писмен отговор, чрез назначеният му особен представител. Оспорва иска по
основание и размер. Оспорва наличието на валидно сключен договор за кредит, тъй
като не бил подписан от ответника при законовите изисквания. Оспорва
валидността на цесията. Прави възражение за нищожност на договора за заем като
противоречащ на ЗПК, тъй като съдържа неравноправни клаузи и поради
противоречие с добрите нрави. Липсвали доказателства, че цесията е съобщена на
длъжника. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор бил длъжен да съобщи
на длъжника прехвърлянето. В случая това не било направено, а по делото било
представено пълномощно, по силата на което предишният кредитор упълномощавал
ищцовото дружество от негово име да уведоми длъжниците. Нямало доказателства,
че уведомление дори и да не изхожда от предишния кредитор е получено от
длъжника, при твърдение, че е връчено с писмо с обратна разписка. Не можело да
се приеме, че уведомяването е станало с получаване на исковата молба, тъй като
ищецът не бил упълномощен за конкретния ответник по цесията. Липсата на
материалноправна легитимация за ищеца да води иска била свързана и с липса на
предсрочна изискуемост на кредита към 21.06.2017 г. съгласно т. 18 TP № 4/2014
г. ОСГТК на ВКС, според което постигнатата предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски банковият кредит става предсрочно изискуем,
не поражда действие, ако кредитора изрично не е заявил, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, като волеизявлението следва да е
достигнало до длъжника. Предсрочната изискуемост не настъпила автоматично със съответното
просрочие на вноските по кредита, предвид липсата на уведомяване на длъжника.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмена молба развива подробни съображения за
основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, поддържа доводите в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта EMLN-13622877 от 14.07.2016 г., сертификат № EMLN-13622877, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити и Общи условия
за застраховка защита на плащанията, че „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е предоставила на ответника и
кредитополучател Д.М.С., кредит в размер на 2 000,00 лв., като последният се е
задължил да върне кредита, заедно с лихвите. Д.М.С. се е задължил да заплати на
кредитора 20 месечни погасителни вноски в размер на 115,66 лв., за период от
20.08.2016 г. до 20.03.2018 г., като падежа на всяка вноска е 20 – то число на
съответния месец, уговорен е годишен процент на разходите 16,48 % и лихвен
процент 9,70 %, а общата стойност на плащанията е 2313,20 лв., като същата
включва и уговорените за сметка на кредитополучателя застрахователна премия
124,40 лв. и такса ангажимент 100,00 лв..
Установява се от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г.,
приложение № 1 към него от 13.12.2017 г. и писмено потвърждение за сключена
цесия от 13.12.2017 г., че между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
е сключен договор за цесия по силата, на
който вземането по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №
EMLN- 13622877 /14.07.2016 г. по отношение на Д.М.С. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Видно от пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" за „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
два броя уведомителни писма от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, обратна разписка за
товарителница и известие за доставяне, че ищеца е упълномощен от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД да уведоми длъжниците по вземанията прехвърлени с рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., като уведомително
писмо, адресирано до длъжника, е изпратено на посочения в договора за кредит и
на постоянния и настоящия адрес на длъжника, но не е плучено.
От приложеното ч. гр. д. № 1042/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в
Районен съд - Севлиево и е издадена срещу Д.М.С., заповед № 554/03.08.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите : 1102,40 лв. - главница; 49,84 лв. - договорна лихва за периода от от 16.06.2017 г. /падеж на
първа неплатена погасителна вноска/ до
20.03.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/; 107,68 лв., обезщетение за забава за периода от датата следваща падежа на първа неплатена
погасителна вноска - 21.06.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в районен съд - 02.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,20 лв. - разноски за
заплатена държавна такса и сумата 75,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният не
е намерен нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на настоящия си
адрес, включително след залепване на уведомление, в изпълнение на указанията на
Районен съд – Севлиево, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото
дело.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза следното: няма извършени плащания след
прехвърляне на задължението от продавача на купувача съгласно Приложение № 1 от
13.12.2017 г.; сума в размер на 2000,00 лв. е получена от кредитополучателя,
като е преведена по посочена от кредитополучателя в договора банкова сметка ***.07.2016
г. сумата 1900,00 лв., след спадане на сумата 100,00 лв. такса ангажимент; към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК задължението на
кредитополучателя е в размер на сумата 1259,52 лв., формирано от: главница 1102,40
лв., договорна лихва 49,84 лв., лихва за забава до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК 107,68 лв..
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените
установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието,
размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на
валиден договор за кредит между праводателя му и ответника с посочения предмет,
чиито клаузи съдържат задължение за ответника да заплати процесните суми; изпълнението
на задълженията на праводателя му по този договор; размера на задължението на
ответника за главница и лихва начислена до подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда; наличие на договор за цесия между него и
праводателя му – кредитодателя на ответника и изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД
– цесията да е съобщена на ответника. В тежест на ответника е да
докаже положителните факти, на които основава възраженията си.
Установи се от договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта EMLN-13622877 от 14.07.2016 г., сертификат № EMLN-13622877, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и Общи условия за застраховка защита на
плащанията, че между праводателя на
ищеца и ответника се е породила облигационна връзка по договор за кредит,
намираща правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на договора за кредит „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е предоставило на ответника и кредитополучател Д.М.С., сума в
размер на 2 000,00 лв., която е получена от С., съобразно установеното от
вещото лице в заключението му. Ответника и кредитополучател Д.М.С. се е задължил с договора да върне
предоставената сума, заедно с лихвите, подробно уговорени в договора. Предвид
изложеното съдът намира за доказани съществуването на договор за кредит между
ответника и праводателя на ищеца и изпълнението на задълженията на последния по
този договор – заплащане на ответника на сумата по кредита. Установи се от договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта EMLN-13622877 от 14.07.2016 г., че ответника Д.М.С.
се е задължил да върне заетата сума от 2 000,00 лв., на 20 месечни погасителни
вноски в размер на 115,66 лв., за период от 20.08.2016 г. до 20.03.2018 г.,
като падежа на всяка вноска е 20 – то число на съответния месец, уговорен е
годишен процент на разходите 16,48 % и лихвен процент 9,70 %, общата стойност
на плащанията е 2313,20 лв., а от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната
експертиза се установи и, какъв е размерът на задълженията на ответника към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Установи се по делото и
изискуемостта на претендираните вземания за главница и лихва, доколкото за
всички вноски по договора за кредит е настъпил уговореният в договора падеж.
Установи се от рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., приложение № 1 към него от
13.12.2017 г., писменото потвърждение за сключена цесия от 13.12.2017 г.,
пълномощното от „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България" за „Агенция за събиране на вземания" ЕАД и уведомителните
писма от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, и наличие на договор за
цесия между ищеца и праводателя му – кредитодателя на ответника и изпълнение на
изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията е съобщена на ответника, в
конкретният случай с връчване на исковата молба и приложенията към същата на
процесуалния представител на ищеца (решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро тър. отделение и
решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. №
193 по описа за 2018 г., ВКС, Търговска колегия, Първо отделение).
Не се установи по делото процесния договор за потребителски кредит, при съвкупна преценка на всички
клаузи в договора, предвид преди всичко
на невисоките размери на уговорените годишен лихвен процент и годишен процент на разходите да е налице явна
нееквивалентност между престациите на страните по договора, като данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на договора като
сключен при накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, при нарушаване
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, и като водещ до несправедливо облагодетелстване на
някоя от страните, за сметка на другата. Не се установи по делото в
облигационните отношения между страните да е уговорена и неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143 ЗПП, която да е във вреда на ответника - потребител, да
не отговаря на изискването за добросъвестност и да води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните. Установи се по делото и изискуемостта
на претендираните вземания за главница и лихва, а също и съобщаване на цесията
на ответника, с връчване на исковата молба и приложенията към същата на
процесуалния представител на ищеца, допустимо съобразно горецитираната практика
на ВКС, поради което възраженията на процесуалния представител на ответника
срещу валидността на договора, изискуемостта на предявените вземания и материалноправната
легитимация на ищеца по същите вземание са неоснователни.
С оглед изложеното, предвид и възприетите в заключението
на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза размери на задълженията на
ответника, установи се основателност на предявените искове, поради което същите
следва да бъдат уважени, като основателно е и акцесорното искане за законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането.
Относно разноските, предвид уважаването на
исковете, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на
ищеца направените по делото разноски. С оглед направеното искане и изхода на
делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в общ размер на сумата от 655,00
лева, за заплатена държавна такса, за
заплатено възнаграждение за особения представител на ответника, за заплатено
възнаграждение за вещо лице и за адвокатско
възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт. С оглед уважаването
на исковете за предявените суми по реда на заповедното производство, съдът
намери, че не следва да се изменя размера на дължимите, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, разноски за заплатени държавна такса и за адвокатско възнаграждение
за представителство от юрисконсулт по ч. гр. д. № 1042/2018 г. по описа на РС –
Севлиево, като следва да се присъди общата сума 100,20 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" -10, бул. „Д-р
Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С., съществуват парични вземания за: сумата
от 1102,40 лева, представляваща главница, дължима по договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта EMLN-13622877 от 14.07.2016 г., рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., приложение № 1
към него от 13.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 49,84 лева
- договорна лихва за периода от 20.06.2017
г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.03.2018 г. /падеж на последна
погасителна вноска/ и сумата от 107,68 лева, обезщетение за забава за периода
от датата следваща падежа на първа неплатена погасителна вноска - 21.06.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в районен съд - 02.08.2018 г., към длъжника
Д.М.С., с ЕГН **********,***, за които вземания
е издадена заповед № 554/03.08.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 1042/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Д.М.С.,
с ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Люлин", ж. к. „Люлин" -10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис
- сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., направените
по гр. д. № 1360/2018 г. по описа на
Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата от 655,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, Д.М.С., с ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" -10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С., направените по ч. гр. д. № 1042/2018 г. по описа на
Районен съд - Севлиево разноски в размер на 100,20 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: