Решение по дело №108/2023 на Административен съд - Търговище

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно -процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 125, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. Наредба № 8121з-647/10.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

Образувано е по жалба на б.с.м.с ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „АГРОЕЛИТ-МИТОВ-Б.М.“ с ЕИК ********* и седалище и адрес на управлението на дейността в ГР. ТЪРГОВИЩЕ, УЛ. ЦАР СИМЕОН 4, подадена чрез адв. Е.М.,*** срещу Разпореждане № ПР-ПБЗН-ТЩ 1 - 4 - (2) 02.05.2023 г. на Инспектор ДПК и ПД-РСПБЗН Търговище, в частта му по т. 4 от същото, с която е разпоредено жалбоподателят, на основание чл. 15, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, във връзка с приложение № 2, към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 8121з-647/10.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите да осигури с необходимия брой пожаротехнически средства за първоначално гасене по брой вид и за сгради посочени в оспорената т. 4 от разпореждането, който административен акт, в оспорената му част, е потвърден по административен ред с писмо рег. № 744200-238 от 17.05.2023 г. на началника на РСПБЗН Търговище.

В жалбата, в хода на устните състезания и в представената писмена защита с вх. № 1789/27.09.2023 г. се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради липса на конкретно определен адресат, както и при допуснати в производството по издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост с оглед отсъствието на фактическите предпоставки за неговото издаване. Сочи се, че както в разпореждането, така и в потвърждаващото го писмо задължението да изпълни разпореждането по т. 4 било от една страна на Б.С.М., като същевременно бил посочен и друг субект на задължението - ЕТ „АГРОЕЛИТ-М.-Б.М.“, който според твърденията в жалбата и в последваща молба от вх. № 1086/13.06.2023 г. бил различен субект - юридическо лице, на което б.с.м.бил собственик и управител. По този начин съобразно чл. 260, ал. 2 ЗМВР, адресатът на разпореждането бил определен в нарушение на материалния закон, като неизяснено оставало кой е субект на задължението - физическото лице в лично качество или в качеството му на управляващ ЕТ. Налага оплаквания, че е нарушено изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на административния акт чрез излагане в него на фактическите основания за издаването му. В тази връзка налага доводи, че липсва изложение на фактическите констатации на органа издал предписанието и горестоящия такъв, въз основа на които е определен броят на средствата за първоначално гасене за всяко помещение. В тази връзка сочи липса на възможност да се прецени как органа е квалифицирал съответните помещения съобразно Приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1з-1971/2009 г. за СТПНОБП за да стигне до брой и вид необходими пожарогасители. Не е отчетено помещенията за каква цел се използват, не е мерена площта им, не е отчетено отворени или затворени са те, в резултат на което са този брой да е определен. Повдига и възражения за нарушаване на чл. 35 АПК, състоящи се в липса на изследване на всички факти и обстоятелства от значение за случая.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт.

Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Инспектор група ДПК и ПД в към РСПБЗН – Търговище е депозирал отговор и писмена защита с вх. 1997/30.10.2023 г., в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че обжалваното разпореждане е издадено от него на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Сочи, че на 28.02.2023 г. при извършена проверка в обект Зърнобаза, с. Буйново е установено в частта на т. 4 от процесното разпореждане, че обектът не е осигурен с необходимия брой пожаротехнически средства за първоначално гасене, като е дадено предписание в срок до 30.06.2023 г. обектът да се оборудва с необходимият брой пожарогасители, съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба 8121з-647/01.10.2014г. във връзка с Приложение № към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1з-1971/29.10.2009 г. за СТНОБП, с подробно посочени от позиция 1 до 14 сгради, вид, клас и брой пожаротехнически средства. Оспорва твърденията на жалбоподателя за ненадлежно определен адресат като излага, че с разпореждането и даденото с т.4 предписание е вменено на Божидар Стоянов Митев в качеството му на регистриран като ЕТ търговец, което разпореждане в случай, че влезе в сила и не бъде изпълнено попада в санкционната норма на чл. 260 ЗМВР. Сочи, че при издаването на оспорения акт не са допуснати твърдените в жалбата нарушения при неговото мотивиране, тъй като фактическата обстановка се установявала от приобщените по делото писмени доказателства, както и от експертното заключение. Безспорно било, че жалбоподателят не е осигурил необходими средства за пожарна защита - не е осигурен с необходимия брой пожаротехнически средства за първоначално гасене в своя обект - Зърнобаза, с. Буйново, община Търговище, като адресат на акта и жалбоподател в настоящото производство. Този извод се извличал, както от характера на упражняваната от едноличния търговец дейност, така и от неговите твърдения в подадената жалба. Сочи, че при издаването на оспорения акт не са допуснати твърдените в жалбата нарушения при неговото мотивиране, тъй като и в констативната, и в разпоредителната част на оспореното разпореждане са посочени конкретните правни норми - чл. 15, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите във връзка с Приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба 1з - 1971/29.10.2009 г. за СТНОБП, чието несъответствие има за последица издаване на акт от типа на процесния. В отговора/писмената защита се излагат подробни съображения, с които се обосновава съответствието на оспорения административен акт с материалния закон. Сочи, че не може да се сподели твърдението на жалбоподателя за завишеност на определените брой и вид пожарогасители, в това число и съобразно клас на функционална опасност. Нещо повече, при извършена на място проверка в проверяваният обект клас на функционална опасност на сградите не е бил обозначен от жалбоподателя в същите, както и такъв не е обозначен и в предоставената от последния схема с легенда на квадратура и вид на обектите. Това било потвърдено и от вещото лице с експертното заключение, според което сградите през различните периоди от годината се използват за съхранение на различни стоки и материали, като преценката на компетентният орган е към момента на извършване на проверката на дата 28.02.2023 г. От друга страна по своя състав неосигуряването на противопожарни средства за защита създавало сериозна заплаха случаи на пожар за причиняване на значителни материални щети, застрашаване живота и здравето на обитаващите го лица, а и на неограничен кръг лица. Издаденото предписание имало превантивна функция насочена към осигуряване на безопасност при пожар в условия на обект с предназначение и за складиране на различни по вид материали и съоръжения - зърно, машини, торове и др. Твърди също, че така даденото предписание се явява по-благоприятно за жалбоподателя доколкото при допустимата по приложение № 2 към чл. 3, ал.2 от Наредба № 1з-1971/29.10.2009 г. за СТНОБП замяна на един вид с друг пожарогасители, при предоставената от самият жалбоподател площ количеството, с което следва да бъде оборудван обекта е по-малко от посоченото в експертното заключение. По тези и по останалите подробно изложени съображения счита, че оспореното разпореждане съставлява валиден и законосъобразен административен акт и моли съда да постанови решение, с което подадената срещу него жалба да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.

Посочената като правно основание за издаване на акта разпоредба на чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР предвижда, че при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Осъществяването на държавния противопожарен контрол е част от дейностите, чрез които се осъществява дейността на органите по пожарна безопасност и защита на населението по осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари – чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Редът за неговото осъществяване е разписан в Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, издадена от министъра на вътрешните работи по законова делегация в чл. 17, ал. 4 ЗМВР съгласно § 2 от ЗР на наредбата.

От своя страна разпоредбата на чл. 14, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол също урежда правомощието на органите за ПБЗН, при осъществяване на дейността по ал. 1, т. е. държавния противопожарен контрол, съобразно тяхната компетентност, да издават писмени разпореждания за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Такова правомощие е предвидено и в чл. 22 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г.

Разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от цитираната наредба указва, че комплексните проверки се ръководят от служител на ръководна длъжност. В заключителната част на образеца на протокол за резултатите от комплексна проверка, извършена на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 ЗМВР, съставляващ Приложение № 1 към чл. 16, ал. 2 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г., се съдържа и образец на разпореждане по чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР, което, в разпоредителната си част, съответства на образеца на разпореждане по Приложение № 4 към чл. 22 от същата наредба. Следователно, доколкото органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, които са оправомощени да издават разпореждания, са еднолични, а не колективни (колективно се извършват единствено фактическите действия в хода на проверката), то следва да се приеме, че разпореждането, приключващо комплексната проверка, следва да бъде издадено от служителя на ръководна длъжност, под чието ръководство същата е била извършена.

Със заповед № 7442з-1/11.01.2023 г. на Началника на РСПБЗН - Търговище, на основание чл. чл. 27, ал. 4 ПУДМВР, чл. 7, т. 6 - 8 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, на ответникът по жалбата – инспектор м.в.н.– инспектор VІ степен в група "ДПКПД" на РСПБЗН – Търговище, са делегирани правомощията осъществява държавен противопожарен контрол и превантивна дейност в обектите и строежите съгласно компетентността в правомощията си по длъжностна характеристика и Наредба № 81213-882 от 25 Ноември 2014г. за реда за осъществяване на Държавен противопожарен контрол. Определен е териториален обхват на оправомощаването - I-ви териториален участък от РСПБЗН - Търговище за територията на гр. Търговище, както следва: Източно от отклонението на околовръстен път за гр. Разград в Северна промишлена зона до ЖП Гара- Търговище; източно от Р. Врана до ул. Братя Миладинови и до пресичането ѝ с ул. Васил Левски и северно от ул. Никола Маринов. Селата, които попадат в I-ви териториален участък са: Давилово; Ралица, Голямо Соколово; Бистра; Съединение; Пробуда; Алваново; Макариополско; Буховци; Бухово; Твърдинци; Пресяк; Мировец; Осен; Острец; Ловец; Васил Левски и кв. Бряг. На инспектор м.в.н.е възложено да анализира и обобщава дейността по направление ДПК и ПД Да отговаря за правилното водене на документацията, изискваща се съгласно Наредба №. 81213-882 ОТ 25 Ноември 2014г. По делото е представен и график за извършване на контролни проверки (л. 135), от който е видно, че относно стопанисваната от жалбоподателя зърнобаза в с. Буйново е предвидено извършването на проверка през м. Март 2023 г.

От изложеното следва извода, че към датата на издаване на разпореждането – 02.05.2023 г., инсп. Момчил Василев Николов, в качеството на административен орган – издател на оспореното разпореждане, е бил надлежно овластен с правомощията по чл. 16, ал. 3 от НАРЕДБА № 8121з-882 от 25.11.2014 г. да издаде акт с посоченото съдържание.

Административният акт е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите, предвидени в Приложение № 4 от НАРЕДБА № 8121з-882 от 25.11.2014 г.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за ненадлежно посочване на адресата на предписанието. Видно е от съдържанието на самото разпореждане, че същото е издадено по отношение физическото лице б.с.м.действащ като ЕТ „АГРОЕЛИТ-МИТОВ-Б.М.“ с ЕИК *********. Съдът не споделя възраженията в жалбата и допълнителната молба, че в случая ЕТ „АГРОЕЛИТ-МИТОВ-Б.М.“ е юридическо лице, а б.с.м.е негов управител. Касае се за един и същи правен субект физическо лице - Б.С.М., който при определен момент и обстоятелства може да извършва правни и фактически действия като физическо лице - гражданин, а в други да осъществява търговска дейност в качеството си на регистриран търговец – физическо лице по смисъла на чл. 56 ТЗ. Безспорно е по делото, че зърнобазата в с. Буйново, където са ситуирани сградите се стопанисва от б.с.м.в качеството му на ЕТ „АГРОЕЛИТ-МИТОВ-Б.М.“ с ЕИК *********, поради което правилно същият е посочен като адресат на процесното предписание.

Съдът не констатира в производството по издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят неговата до нищожност.

Оспореното предписание е постановено при липса на изложени фактически и правни основания за издаване на акта. Съдът намира, че посочването в т. 4 от констативната част от разпореждането, че обектът не е осигурен с необходимия брой пожаротехнически средства за първоначално гасене, както и на конкретните правни норми - чл. 15, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, във връзка с приложение № 2, към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 8121з-647/10.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, не е достатъчно за да бъдат удовлетворени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, за посочване на правните основания за издаване на административния акт. Не може да се приеме, че такова посочване на фактическите и правните основания за издаване на акта е налице и в потвърждаващото го писмо рег. № 744200-238 от 17.05.2023 г. на началника на РСПБЗН Търговище. Според чл. 97, ал. 1, изр. второ от АПК, когато горестоящият административен орган отхвърли жалбата, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт. В този смисъл е и константната практика на ВАС, включително задължителната съдебна практика - т. 3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК, което не е изгубило своето значение.

Тук следва да се отбележи, че на първо място в изложените в писмо изх. № 744200-238 от 17.05.2023 г. на началника на РСПБЗН Търговище мотиви са изложени съображения относно възраженията на жалбоподателя в жалбата до него за ненадлежен адресат на предписанието. На второ място са изложени мотиви относно възраженията на едноличния търговец относно вида и броя на средствата за първоначално гасене, но липсва конкретно посочване на вида на помещенията, тяхната площ, предназначение, конструктивни особености и другите факти и обстоятелства посочени в приложение № 2, към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 8121з-647/10.10.2014 г., които са релевантни с оглед определяне на вида и броя на необходимите средства за първоначално гасене. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. предвижда, че Обектите се оборудват с пожаротехнически средства, видът и количеството на които се определят съгласно приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. В приложение № 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. в отделни позиции са посочени критериите по които се определя броя и вида на необходимите пожаротехнически средства. Видовете обекти са описани съобразно вида на помещението, съоръжението или инсталацията (клас на функционална пожарна опасност) и свободна дворна площ (колона 2). В колона 3 в мерни единици е посочен показателят, по който се предвиждат пожаротехнически средства. В колони 4 до 10 са посочени съответните по вида и показателите на помещението/площадката брой и вид на средствата за първоначално гасене (пожарогасители и одеяла).

Както се приема в цитираното по-горе тълкувателно решение, изискването за излагане на мотиви представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защитата на правата и интересите на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда.

Ето защо съдът намира за основателни оплакванията в жалбата поддържани и в писмената защита на жалбоподателя, че оспореното предписание е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Едва в хода на съдебното производство – от отговора по жалбата, става ясно въз основа на какви обстоятелства свързани с особеностите на сградите в зърнобазата административният орган е определил вида и необходимия брой на средствата за първоначално гасене. В практиката на ВАС обаче безпротиворечиво се приема, че е недопустимо допълването на липсващите или непълни мотиви на административния акт чрез посочване на законовите разпоредби, представляващи неговото правно основание, и излагане на фактически съображения за издаването му едва в хода на съдебното производство по неговото оспорване. Поради това съдът намира, че чрез излагането на посочените подробни правни съображения в отговора по жалбата и позовавайки се на събраните в хода на съдебното производство доказателства административният орган нагледно е демонстрирал необходимостта от тяхното присъствие и в оспорения административен акт. Тяхната липса съставлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което в съдебната практика се преценява като съществено нарушение на административнопроизводствените правила и отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен - издаден е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила относно неговото мотивиране, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна и следва да бъде уважена като актът бъде отменен.

Жалбоподателят е представил списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 ГПК (л. 99 от делото), в който е посочил, че е направил деловодни разноски за държавна такса, заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице и за адвокатско възнаграждение. Видно от доказателствата по делото, направените разноски включват: 50 лева – държавна такса, 1220 лева - депозит за възнаграждение на вещо лице и възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лева. Направеното от ответника по жалбата възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК е неоснователно, тъй като уговореният размер на възнаграждението е в рамките на установения съгласно чл. 8, ал. 3 НМРАВ минимум.

Деловодните разноски, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на РД "Пожарна безопасност и защита на населението" – Търговище, която, съгласно чл. 39, ал. 6, изр. второ ЗМВР вр. чл. 8, ал. 4 ПУДМВР и арг. от чл. 17, ал. 4 от същия правилник, има качеството на юридическо лице.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на б.с.м.с ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „АГРОЕЛИТ-МИТОВ-Б.М.“ с ЕИК ********* и седалище и адрес на управлението на дейността в ГР. ТЪРГОВИЩЕ, УЛ. ЦАР СИМЕОН 4, Разпореждане № ПР-ПБЗН-ТЩ 1 - 4 - (2) 02.05.2023 г. на Инспектор ДПК и ПД-РСПБЗН Търговище, в частта му по т. 4 от същото, в която е разпоредено жалбоподателят, на основание чл. 15, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, във връзка с приложение № 2, към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 8121з-647/10.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите да осигури с необходимия брой пожаротехнически средства за първоначално гасене по брой вид и за сгради посочени в оспорената т. 4 от разпореждането, който административен акт, в оспорената му част, е потвърден по административен ред с писмо рег. № 744200-238 от 17.05.2023 г. на началника на РСПБЗН Търговище.

ОСЪЖДА Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" – Търговище, да заплати на б.с.м.с ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „АГРОЕЛИТ-МИТОВ-Б.М.“ с ЕИК ********* и седалище и адрес на управлението на дейността в ГР. ТЪРГОВИЩЕ, УЛ. ЦАР СИМЕОН 4, сумата от 2270 лева – деловодни разноски за заплатени държавна такса, възнаграждение на вещо лице и за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: