РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. Велико Търново, 18.08.2017г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, XI-ти адм. състав,
в закрито съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: ДИАНКА
ДАБКОВА
като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 636/2017г. по описа на АСВТ, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.129 от ГПК и чл.130 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК – проверка за редовност и допустимост на
искова молба.
Образувано
е на 17.08.2017г. по Искова молба вх. №
4361/16.08.2017г. в АСВТ, подадена, чрез упълномощения адвокат от РАК, от името
на Б. Мари М. П., последният белгийски гражданин, пребиваващ в Република България
на адрес: с. Горна Липница, ул. „Петдесет и първа“№1, обл. Велико Търново.
За
ответник по иска е посочена Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - гр. Велико Търново.
Претенцията
на ищеца е да бъде осъден ответникът да му
заплати парично обезщетение за претърпени имуществени
вреди в общ размер на 620,00 лв. и за неимуществени
вреди в размер на 1 500,00 лв., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на депозиране на
исковата молба/16.08.2017г./ до окончателното им изплащане.
Ищецът
твърди вредите да се претърпени като резултат на незаконосъобразна
административна дейност, а именно:
1.
издаването на Наказателно постановление № 17-1275-000276/27.02.2017г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР В. Търново – отменено с Решение от
22.05.2017г. на ВТРС, постановено по НАХД № 577/2017г.;
2.
приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ със Заповед № 17-1275-000076
от 13.02.2017г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР В.
Търново – оттеглена със Заповед № 366з-1597/07.06.2017г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР В. Търново;
3.
приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ със Заповед № 17-1275-000077
от 13.02.2017г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР В.
Търново – оттеглена със Заповед № 366з-1598/07.06.2017г. Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР В. Търново
При
дължимата служебна проверка на редовността на предявената искова молба/ИМ/,
съдът констатира, че съществуват неясноти и противоречия между
обстоятелствената част на ИМ и формулирания петитум на същата, както и между
тях и приложените към ИМ писмени доказателства, както следва:
1.
Търси
се обезвреда за претърпени имуществени щети, представляващи разходи, направени
за транспортиране на автомобила на ищеца след снемане на регистрационните
табели и съответно за поставянето им. Поискано е в петитума на ИМ да бъде
присъдена сума в размер на 120лв., а в обстоятелствената част на ИМ се сочат
две плащания по 80лв., както е и според приложените доказателства. При това,
няма изрично уточнение този иск да е предявен частично;
2.
С точка
втора от петитума се иска присъждане на сума в размер на 500лв.,
представляваща разходи за адвокатско
възнаграждение, във връзка с отмяната на АУАН, НП и заповедите за ПАМ, а според
приложените доказателства са три пъти по 500лв. за АВ, като ПАМ не са отменени
от съда, а са оттеглени от АО. И тук няма изрично уточнение този иск да е
предявен частично;
3.
По
отношение на неимуществените вреди се сочи една обща сума в размер на
1 500лв., като не е ясно тя с кои от причините се свързва/само с НП, само
с ПАМ или и с трите акта, които всъщност
са различни фактически основания на иска/. Следва да се уточни изрично на съда;
Тези
противоречия не позволяват на съда да определи точно твърдяната причинна връзка
за всеки от АА и цената за всеки от съединените искове, като исканията за
лихви, които са отделни искове не са определени/заявени конкретно като суми и
периоди.
Така
посочените противоречия и неясноти се квалифицират като несъответствие на ИМ с
изискванията на чл.127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от ГПК.
Освен
това, ИМ е нередовна и на основание чл.128, т.2 от ГПК, т.к. представените
доказателства за внесена ДТ в размер на 10лв. не е съответна на броя на
обективни/и субективно/ кумулативно съединените искове в ИМ. На основание
чл.9а, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.72, ал.1 от ГПК и чл.144 от АПК, държавна
такса се дължи за всеки от съединените искове. Поради това, ищецът следва да
довнесе още 50,00лв. за държавна такса по сметка на АСВТ и да представи по
делото доказателства за това.
Предвид
обстоятелството, че според специалната разпоредба на чл.204, ал.1 от АПК
отмяната на АА е процесуална предпоставка за допустимост на иска, то на
основание чл.130 от ГПК, във връзка с чл.101, ал.1 от ГПК, следва да бъде
указано на ищеца да представи официално заверени преписи от Решението на ВТРС и
Определенията на ВТАС, с отбелязване датата на влизането им в сила.
Поради това, че двете Заповеди за налагане на ПАМ не са отменени от съда като незаконосъобразни, а са оттеглени от издателя им, то съгласно разпоредбата на чл.204, ал.3 от АПК, незаконосъобразността на оттеглен акт се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Видно от съдържанието на ИМ няма формулирано искане към съда за инцидентно произнасяне по законосъобразността и валидността на оттеглените АА. Има възможност да стори това, като заяви основанията за тяхната незаконосъобразност в допълнителна молба, с копие за другата страна.
Ищецът
следва да представи и четлив екземпляр от АУАН, т.к. представеният към ИМ е
невъзможно да бъде разчетен и следва да бъде изключен от доказателствения
материал.
С
ИМ, която е написана на български и е даден вид, че е подписана лично от г-н П.,
се прави искане за назначаване на преводач от и на френски език, т.к. ищецът желае да участва
лично в съдебното производство, а твърди, че не владее български език. Това
противоречие налага да бъде изяснено обстоятелството дали ищецът е запознат по
адекватен и разбираем от него начин за съдържанието и последиците на исковата
молба.
Съгласно чл.101, ал.1 от ГПК съдът следи
служебно за валидното извършване на процесуалните действия. Поради това, че
ищецът твърди, че владее френски език, а не владее български, следва да бъде
задължен да представи доказателство, че е чужденец/копие от документа за
самоличност/. Ищецът следва да представи по делото и екземпляр от депозираната пред
АСВТ ИМ, написан на френски език, придружен с легализиран превод от френски на български език, както и декларация, направена
от ищеца на френски с превод на български, че е запознат със съдържанието на
документа/ИМ/ на български език и не възразява по съдържанието на превода на ИМ
на български.
С оглед изложеното и на основание чл. 129, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл.127, ал.1,т.3, т.4 и т.5 от ГПК и чл.130 от с.к., във
връзка с чл. 144 от АПК, съдът
Р А
З П О
Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ Искова молба
вх. № 4361/16.08.2017г. в АСВТ, подадена от името на Б. Мари М. П., последният
белгийски гражданин, пребиваващ в Република България на адрес: с. Горна
Липница, ул. „Петдесет и първа“№1, обл. Велико Търново, срещу Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи -
гр. Велико Търново, за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди от незаконосъобразна административна дейност.
УКАЗВА на ищеца, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението
за това следва да изпълни указанията на съда, посочени в мотивите на
настоящото, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА,
че ако в указания срок нередовностите не бъдат отстранени, съобразно
разпоредбата на чл. 129, ал.3 от ГПК Исковата молба ще бъде върната, а
настоящето дело - прекратено.
Препис от
настоящото разпореждане да се изпрати на ищеца за сведени е и изпълнение.
СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК: