Разпореждане по дело №636/2017 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 август 2017 г.
Съдия: Дианка Денева Дабкова
Дело: 20177060700636
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

гр. Велико Търново, 18.08.2017г.

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, XI-ти адм. състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                        СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: ДИАНКА ДАБКОВА

като разгледа докладваното от съдията  адм. д. № 636/2017г. по описа на АСВТ, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.129 от ГПК и чл.130 от ГПК, във вр. с чл.144 от  АПК – проверка за редовност и допустимост на искова молба.

Образувано е  на 17.08.2017г. по Искова молба вх. № 4361/16.08.2017г. в АСВТ, подадена, чрез упълномощения адвокат от РАК, от името на Б. Мари М. П., последният белгийски гражданин, пребиваващ в Република България на адрес: с. Горна Липница, ул. „Петдесет и първа“№1, обл. Велико Търново.

За ответник по иска е посочена Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи  - гр. Велико Търново.

Претенцията на  ищеца е да бъде осъден ответникът да му заплати парично обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 620,00 лв. и за неимуществени вреди в размер на 1 500,00 лв., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на депозиране на исковата молба/16.08.2017г./ до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди вредите да се претърпени като резултат на незаконосъобразна административна дейност, а именно:

1. издаването на Наказателно постановление № 17-1275-000276/27.02.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР В. Търново – отменено с Решение от 22.05.2017г. на ВТРС, постановено по НАХД № 577/2017г.;

2. приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ със Заповед № 17-1275-000076 от 13.02.2017г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР В. Търново – оттеглена със Заповед № 366з-1597/07.06.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР В. Търново;

3. приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ със Заповед № 17-1275-000077 от 13.02.2017г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР В. Търново – оттеглена със Заповед № 366з-1598/07.06.2017г. Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР В. Търново

При дължимата служебна проверка на редовността на предявената искова молба/ИМ/, съдът констатира, че съществуват неясноти и противоречия между обстоятелствената част на ИМ и формулирания петитум на същата, както и между тях и приложените към ИМ писмени доказателства, както следва:

1.      Търси се обезвреда за претърпени имуществени щети, представляващи разходи, направени за транспортиране на автомобила на ищеца след снемане на регистрационните табели и съответно за поставянето им. Поискано е в петитума на ИМ да бъде присъдена сума в размер на 120лв., а в обстоятелствената част на ИМ се сочат две плащания по 80лв., както е и според приложените доказателства. При това, няма изрично уточнение този иск да е предявен частично;

2.        С точка втора от петитума се иска присъждане на сума в размер на 500лв., представляваща  разходи за адвокатско възнаграждение, във връзка с отмяната на АУАН, НП и заповедите за ПАМ, а според приложените доказателства са три пъти по 500лв. за АВ, като ПАМ не са отменени от съда, а са оттеглени от АО. И тук няма изрично уточнение този иск да е предявен частично;

3.      По отношение на неимуществените вреди се сочи една обща сума в размер на 1 500лв., като не е ясно тя с кои от причините се свързва/само с НП, само с ПАМ или  и с трите акта, които всъщност са различни фактически основания на иска/. Следва да се уточни изрично на съда;

Тези противоречия не позволяват на съда да определи точно твърдяната причинна връзка за всеки от АА и цената за всеки от съединените искове, като исканията за лихви, които са отделни искове не са определени/заявени конкретно като суми и периоди.

Така посочените противоречия и неясноти се квалифицират като несъответствие на ИМ с изискванията на чл.127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от ГПК.

Освен това, ИМ е нередовна и на основание чл.128, т.2 от ГПК, т.к. представените доказателства за внесена ДТ в размер на 10лв. не е съответна на броя на обективни/и субективно/ кумулативно съединените искове в ИМ. На основание чл.9а, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.72, ал.1 от ГПК и чл.144 от АПК, държавна такса се дължи за всеки от съединените искове. Поради това, ищецът следва да довнесе още 50,00лв. за държавна такса по сметка на АСВТ и да представи по делото доказателства за това.

Предвид обстоятелството, че според специалната разпоредба на чл.204, ал.1 от АПК отмяната на АА е процесуална предпоставка за допустимост на иска, то на основание чл.130 от ГПК, във връзка с чл.101, ал.1 от ГПК, следва да бъде указано на ищеца да представи официално заверени преписи от Решението на ВТРС и Определенията на ВТАС, с отбелязване датата на влизането им в сила. 

Поради това, че двете Заповеди за налагане на ПАМ не са отменени от съда като незаконосъобразни, а са оттеглени от издателя им, то съгласно разпоредбата на чл.204, ал.3 от АПК, незаконосъобразността на оттеглен акт се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Видно от съдържанието на ИМ няма формулирано искане към съда за инцидентно произнасяне по законосъобразността и валидността на оттеглените АА. Има възможност да стори това, като  заяви основанията за тяхната незаконосъобразност в допълнителна молба, с копие за другата страна.  

 

 

 

 

Ищецът следва да представи и четлив екземпляр от АУАН, т.к. представеният към ИМ е невъзможно да бъде разчетен и следва да бъде изключен от доказателствения материал.

С ИМ, която е написана на български и е даден вид, че е подписана лично от г-н П., се прави искане за назначаване на преводач от и на  френски език, т.к. ищецът желае да участва лично в съдебното производство, а твърди, че не владее български език. Това противоречие налага да бъде изяснено обстоятелството дали ищецът е запознат по адекватен и разбираем от него начин за съдържанието и последиците на исковата молба.

 Съгласно чл.101, ал.1 от ГПК съдът следи служебно за валидното извършване на процесуалните действия. Поради това, че ищецът твърди, че владее френски език, а не владее български, следва да бъде задължен да представи доказателство, че е чужденец/копие от документа за самоличност/. Ищецът следва да представи по делото и екземпляр от депозираната пред АСВТ ИМ, написан на френски език, придружен с легализиран превод от френски  на български език, както и декларация, направена от ищеца на френски с превод на български, че е запознат със съдържанието на документа/ИМ/ на български език и не възразява по съдържанието на превода на ИМ на български.

             С оглед изложеното и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл.127, ал.1,т.3, т.4 и т.5 от ГПК и чл.130 от с.к., във връзка с чл. 144 от АПК, съдът

 

Р  А  З  П  О  Р  Е  Д  И:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ Искова молба вх. № 4361/16.08.2017г. в АСВТ, подадена от името на Б. Мари М. П., последният белгийски гражданин, пребиваващ в Република България на адрес: с. Горна Липница, ул. „Петдесет и първа“№1, обл. Велико Търново, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи  - гр. Велико Търново, за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност.

УКАЗВА на ищеца, че  в 7-дневен срок от получаване на съобщението за това следва да изпълни указанията на съда, посочени в мотивите на настоящото, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в указания срок нередовностите не бъдат отстранени, съобразно разпоредбата на чл. 129, ал.3 от ГПК Исковата молба ще бъде върната, а настоящето дело - прекратено.

Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на ищеца за сведени е и изпълнение.

 

                                                                            СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК: