Р Е Ш
Е Н И Е
София, 08.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 386/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от от В.И.Б., ЕГН **********,***, чрез
адв. С.С., съдебен адрес:***, против
Г.Ф., ***, с правно основание
чл. 288, ал. 1 от КЗ /отм./, за сумата 126 000 лв. - частичен иск от сумата 200 000
лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, станало на 18.07.2014 г., претендирани пряко от
застрахователя, ведно със законна лихва,
считано от завеждане на делото до окончателното изплащане, и сторените
разноски.
В хода на производството на 29.01.2018 г. ищецът е
починал и като ищци, в качеството им на негови правоприемници са конституирани
наследниците му П.Д.Б., ЕГН **********, А.В.П., ЕГН ********** и И.В.П., ЕГН **********,
всички чрез
адв. С.С., съдебен адрес:***.
В исковата молба се твърди, че на 18.07.2014 г., около
12:30 ч. в София, В.Б. управлявал МПС „Хонда ЦР-В“,
Рег.№ *******по бул. „България“ с посока на движение от кв. Бояна към бул.
„Тодор Каблешков“ в крайна лява лента. В същото
време, неизвестен автомобил марка „Фолксваген Голф 4“ се движил също в крайна
лява лента пред него, но на заден ход. Б., доближавайки до неизвестния
автомобил предприел рязко завой вдясно с цел избягване на удара, вследствие на
което напуснал платното за движение и се ударил в крайпътен бетонен стълб. При
удара е пострадал В.Б., който е получил множество и сериозни увреждания.
За катастрофата е
образувано ДП № 11351/2014 г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, пр.пр.
№ 31676/2014 на СРП.
Непосредствено след катастрофата пострадалият е откаран
по спешност във ВМА София, където е престоял до 04.08.2014 г., установени са
множество травми съответно – политравма, контузия на
главата, контузия на главния мозък в челната област вляво, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, контузия на гръдния кош и белите дробове, счупване на
ребра 3 – 7 вляво, навлизане на кръв и въздух в лявата плеврална
кухина, многофрагментно счупване на лявата главулечна ямка /на таза/,
счупване на двата клона на срамните кости / двустранно/, счупване на крилото на
лявата хълбочна кост, закрит кръвоизлив в областта на левия хълбочен мускул,
счупване на левия ацетабулум – предна и задна колони,
счупване на лявата ключица – в страничната част. Направени са му операции,
проведено е активно лечение. През 2015 г. в УСБАЛ „Проф. Д-р Бойчо Бойчев“, ЕАД
му е направена нова операция.
Според отразеното в исковата молба, към момента на
сезиране на настоящия съд здравословното му състояние е трайно увредено, той се
придвижва с проходилка в домашни условия и в
инвалидна количка извън дома си. Тежко инвалидизиран
е и има нужда от непрестанна чужда помощ и грижа.
В исковата молба са наведени твърдения, че на 15.03.2016
г. с молба с вх.№ 24-01-158 е предявена претенция за доброволно изплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, въз основа на която е
образувана щета № 210082/15.03.2016 г., но с писмо с изх.№ 24-01-158/24.03.2016
г. Б. е уведомен, че му е отказано изплащане на обезщетение.
Ответникът Г.Ф. оспорва предявените
искове по основание и по размер.
Твърди, че не са представени доказателства за наличието
на фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“ с оглед установяване на
виновното противоправно поведение, механизма,
причините и обстоятелствата, при които е станало процесното
ПТП.
От представените пред ответното дружество документи се
установявало, че ищецът е самокатастрофирал, карайки
с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, и при възникналата
опасност, която е забелязал на около 50 м. разстояние пред себе си не е
реагирал правилно.
Прави възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия.
Оспорва механизма, причините и обстоятелствата за
станалото ПТП, като твърди, че не е налице противаправно
поведение на водач на неидентифицирано МПС, което да е в причинна връзка с претендираните вреди.
Оспорва размера на претенцията, като счита, че същата е
силно завишена с оглед принципа на чл. 52 ЗЗД.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От събраните по делото писмени доказателства, намиращи се
в приложеното гр.д. № 44139/2016 г. на
СРС, 62 – ри с - в, се установява, че с решение, обявено с протокол от съдебно
заседание, проведено на 23.03.2017 г., ответникът е осъден да заплати на В.И.Б. – първоначалния
ищец, починал в хода на настоящото производство, застрахователно обезщетение за
настъпило застрахователно събитие в размер 24 000 лв. – частичен иск от
сумата 200 000 лв. Решението е влязло в сила на 06.04.2017 г.
В мотивите си при постановяване на решението районният
съдия е приел, че предявеният иск от пострадалия В.Б. срещу ответното
застрахователно дружество е основателен и доказан за сумата 200 000 лв. и
го е уважил в размера, в който е
предявен – за сумата 24 000 лв.
С оглед съществуващата трайна съдебна практика и, пред
вид изричните указания на САС, настоящият съдебен състав намира, че дължи
произнасяне досежно
целия предявен размер.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 18.07.2014 г., около
12:30 ч. в София е станало ПТП, като В.Б. управлявал МПС „Хонда
ЦР-В“, Рег.№ *******по бул. „България“ с посока на движение от кв. Бояна към
бул. „Тодор Каблешков“ в крайна лява лента. В същото
време, неизвестен автомобил марка „Фолксваген Голф 4“ се движил също в крайна
лява лента пред него, но на заден ход. Б., доближавайки до неизвестния
автомобил предприел рязко завой вдясно с цел избягване на удара, вследствие на
което напуснал платното за движение и се ударил в крайпътен бетонен стълб. При
удара е пострадал В.Б., който е получил множество и сериозни увреждания.
В резултат на станалото ПТП е пострадал ищецът, който получил множество и
сериозни увреждания.
От доказателствата,
приложени в хода на процеса, се установи, че за станалото ПТП и образувано ДП №
11351/2014 г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, пр.пр. №
31676/2014 на СРП.
Доказаха се твърденията на ищцовата
страна, че на 15.03.2016 г. с молба с вх.№ 24-01-158 е предявена претенция за
доброволно изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, въз
основа на която е образувана щета № 210082/15.03.2016 г., но с писмо с изх.№
24-01-158/24.03.2016 г. наследодателят на ищците – пострадалият Б. е уведомен,
че му е отказано изплащане на обезщетение.
В хода на делото съдът прие заключение
на съдебномедицинска експертиза, която кредитира като безпротиворечива и съответстваща
с останалия доказателствен материал,
Вещото
лице установява, че, в резултат на катастрофата, пострадалият е получил следните травматични увреждания, в пряка
причинно следствена връзка с претърпяното ПТП: Политравма. - Контузия на
главата. Контузия на мозъка в челната област. Субарахноидален
кръвоизливq - Контузия на тялото и белия дроб. Счупване на
3-7 ребра вляво. Хемопневмоторакс (наличие на кръв и
въздух в гръдната клетка) вляво - Полифрагментно счупване
на ляв ацетабулум (главулечна
ямка на тазобедрената става). Счупване на двата клона на пубисните (срамните) кости двустранно. Счупване на крилото
на илиачната (хълбочната) кост вляво - Кръвонасядане
в областта на левия илиачен мускул и Счупване на лявата ключица в латералната
(външната) част.
Лечението, което е проведено е медикаментозно,
включващо широкоспектърни антибиотици, обезболяващи, нестероидни
противовъзпалителни средства, вливания на водно-електролитни разтвори и
биопродукти, калиев хлорат, калинор,
пантопразол. Проведени са и оперативни интервенции,
както следва: S 18.07.2014г.
Директна скелетна екстензия на левия крак; X
21.07.2014г. Торакостомия в лявата гръдна половина; S 22.07.2014г.
Кръвна репозиция на главулечната
ямка микроинвазивна с АО
винтове.
Поради развитието на т.н. супраспинатус синдром (синдром на
ротаторния маншон или Импинджмент
синдром при рамото настъпва, когато сухожилията
на ротаторният маншон и субакромиалната
бурса са притиснати в тясното пространство под акромиона. Това
причинява възпаление и оток на сухожилията и бурсата.
Всеки път, когато рамото се повдигне към страната на тялото, става по лошо. Импинджмънт може да се развие с течение на времето, в
резултат на незначително нараняване, или като резултат от повтарящи се движения, които водят до възпаление в бурсата под акромиона.) Ищецът е
опериран на 07.12.2015г. - Акромиопластика.
За период от около една
година В.И.Б. е търпял болки и страдания като за първите два месеца те са били
с интензивен характер. Към момента на извършване на експертизата – м. октомври
2017 г., Б. се е оплаквал от затруднено клякане поради намаления обем на
движение (флексия, екстензия, абдукция)
в лявата тазобедрена става. Значително е бил намален обемът на движение и в
лявата раменна става. Имал е наличие на оперативни белези - точковидни в
областта на лявата раменна става, вляво на гръдния кош с диаметър 1, в лявата
слабина област с дъгообразен ход и дължина 10 см, който е на нивото на кожата.
Въпреки влязлото в
сила решение на СРС, 62 – ри с-в, с което е уважена предявената частична
претенция, съдът назначи и съдебно – автотехническа експертиза.
Експертът даде
следния механизъм на пътногранспортното произшествие:
На 18.07.2014 год. около 12,30ч. лек автомобил „Хонда”
мод. „ЦР-В” per. № *******с водач В.И.Б.
*** с посока на движение от кв. Бояна към бул. „Тодор Каблешков”,
по лявата лента. Скорост на движение около 80 км/ч. Време облачно, дъждовно,
мокра асфалтова пътна настилка. Наближавайки магазин „Хонда”
намиращ се на бул. „България” № 111 водачът Б. забелязва също в лявата лента
пред него движещ се на заден ход неизвестен лек автомобил марка „Фолксваген”
модел „Голф 4” с неустановен номер / по данни на водача Б. и свидетелите И. Паскалева,
и М.Р./. Водачът на „Хондата” е реагирал за спиране с
едновременно завъртане волана надясно, при което губи контрол върху
управлението на автомобила. Автомобилът се завъртва по посока на часовниковата
стрелка и продължавайки напред, и надясно, напуска платното за движение в
дясно, където с лявата си странична част / областта на предна лява врата/ се
удря в метален стълб намиращ се на тревната площ в дясно за посоката на
движение на лекия автомобил. В резултат на удара автомобилът получава следните
деформации: деформиран преден капак, счупено челно стъкло, отворен един брой еърбег, деформиран таван, силно деформирани лява врата,
лява задна врата, заден ляв и преден ляв калник, счупено предно ляво стъкло, а
водачът Б. - описаните в СМЕ увреждания.
След обстоен анализ
на документите по делото и свидетелските показания, вещото лице е направило
извод, че лекият автомобил „Хонда” per. №
********, управляван от Б., след загуба на контрол върху управлението от водача
му, се е завъртял по посока на часовниковата стрелка, поднесъл се е, напуснал е
платното за движение и с лявата си странична част се е ударил в металически
стълб в дясно.
Ако е липсвало
превозно средство в лявата лента, движещо се на заден ход, то може да се каже,
че произшествието е настъпило вследствие на начина на управление от страна на
водача на лекия автомобил „Хонда”. Ако е имало
превозно средство/ неизвестен лек автомобил „Фолксваген”/ в лявата лента,
движещ се на заден ход с висока скорост може да се приеме, че съшествува вероятност действията на водача „Хонда”, причинили загуба на контрол върху управлението, да
са вследствие на неизвестния лек автомобил „Фолксваген”.
Ако не е имало
неизвестен автомобил, ударът в стълба е бил предотвратим от водача на л.а. „Хонда” при условие, че е управлявал автомобила без рязко и
задействане с по-голяма сила педала на спирачната система, и без рязко
завъртане, и под по-голям ъгъл волана. Ако се приеме, че е имало неизвестен
автомобил, така както съобщават свидетелите, в зависимост от разстоянията между
двата автомобила, в момента в който неизвестният автомобил е предприел
маневрата движение на заден ход се получават две възможности: 1/ При разстояние по-малко от
147 метра, водачът на лекия автомобил ’’Хонда” е бил
принуден да използва аварийно спирачната система и кормилната уредба, при което
загубил контрол върху управлението на автомобила и конкретната
пътна обстановка е много вероятна и ударът в стълба е бил непредотвратим и 2/
При разстояние по-голямо от 147-148 метра, водачът на лекия автомобил ’’Хонда” е разполагал с техническа възможност да предотврати
удара на автомобила си в металическия стълб.
Съдът приема варианта,
посочен от САТЕ, според който причината
за инцидента е наличието на друг, неизвестн
автомобил, който се е движелна заден ход. Това се
установява от показнията на свидетелите П. и Р.,
посочени от ищеца, според които след детелината на бул. България, посока
Център, неизвестен л.а. „Фолксваген Голф – 4“ се е движел в най – лявата лента
на заден ход, поради което пострадалият Б., управлявайки л.а. „Хонда“ по бул. „България” с посока на движение от
кв. Бояна към бул. „Тодор
Каблешков”,, се е опитал да избегне удара, изгубил е контрол и се е ударил в стълб.
Механизмът е обсъден и в
решението на СРС, като е прието, че не е налице съпричиняване.
Решението, както бе посочено, е влязло в сила.
До
момента плащане на обезщетение от страна на ответника – застраховател не е
настъпило.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 226 КЗ /отм./са за изплащане от
застрахователя Г.Ф. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на наследодателите на пострадалото лице – първоначален
ищец, починал в хода на делото, от станалото на 18.07.2014 г. ПТП, изразяващи
се в претърпени вследствие катастрофата болки и страдания в размер 126 000
лв. – частичен иск от пълния предявен размер по гр.д. № 44139/2016 г. на СРС, 62–ри с-в - 200 000 лв., ведно със законните последици –
лихви и разноски.
Съдът е обвързан
със задължителните указания на САС, 10 – ти с-в по гр.д. № 317/20 г., дадени в определение № 393/07.07.20 г., с което се отменя определението за прекратяване
на настоящото дело, които са в смисъл – съдът да се произнесе по искането за
присъждане на обезщетение, което не е било предмет на частичния иск, по който
има влязло в сила решение. По тази причина и, пред вид влязлото в сила решение,
съдът приема, че предявеният иск е доказан по своето основание. Доказани са
съставът на непозволеното увреждане, според нормата на чл. 45, ал. ЗЗД,
размерът на вредите, претърпени от пострадалия, а вината се предполага до
доказване на противното, съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя. Доказано е и обстоятелството, че на мястото на катастрофата е
имало неизвестен автомобил, който се е движим в нарушение нормите на ЗДвП,
което ангажира отговорността на ответника – Г.Ф., съобразно нормата на чл. 288,
ал. 1 КЗ.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - от съда по
справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на посдтрадалия
вследствие получените от катастрофата травми.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случаи, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на пострадалия са причинени както физически, така и душевни болки и
страдания – обстоятелство, което се установява от събраните и неоспорени писмени,
гласни доказателства и медицинска експертиза.
Съдът, обсъждайки всички доказателства по делото и, по –
конкретно, решението на СРС, свидетелските показания и приетата и неоспорена
съдебна автотехническа експертиза, намира, че в
конкретния случай не е налице съпричиняване.
Като
взе пред вид описаните по-горе и доказани болки и страдания на пострадалия, техния
вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки
принципа за справедливост и икономическите условия в страната през 2016
г. и към настоящия момент, намира,
че обезщетение в претендирания размер – 126 000 лв. – частичен иск от сумата 200 000 лв., сълед
влязлото в сила решение за уважаване на частичен иск за сумата 24 000 лв.,
би било
адекватна обезвреда за претърпените
от пострадалия
и доказани в производството
неимуществени вреди, поради което предяваният иск
е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.
Върху присъдените суми следва да бъде присъдена и
законната лихва, така, считано от 18.07.2014 г. – датата на настъпване на събитието, до
окончателното изплащане и сторените разноски в размер 200 лв.
На адвоката – повереник на
ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от ответника,
на основание чл. 38 ЗА, в размер 4 310 лв. с ДДС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати на П.Д.Б., ЕГН **********, А.В.П.,
ЕГН ********** и И.В.П., ЕГН **********, всички чрез
адв. С.С., съдебен адрес:***, наследници на починалия В.И.Б., ЕГН **********, на основание чл.
288, ал. 1 КЗ сумата 126 000 лв. - частичен иск от сумата
200 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, станало на 18.07.2014 г., претендирани
пряко от застрахователя, ведно
със законната лихва, считано от 18.07.2014 г. до окончателното изплащане и сторените разноски в размер 200 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф. да заплати на адв.
С.С., съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА, в
размер 4 310 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: