МОТИВИ ПО НОХД № 3175
по описа на СГС за 2017 г. , НО, 26 състав
Софийска Градска прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу Е.Г.Г. за това,че на 21.12.2014 год.,около 17.50 ч.,в
гр.София,при управление на МПС-товарен автомобил „Ивеко”,модел „******” с рег.№
СА *******,по пътното платно за движение на ул.”********”,в посока от ул.”******”
към ул.”Звезда”,в района на кръстовището с бул.”Околовръстен път” и в района на
№66,нарушил правилата за движение:
-чл.20, ал.2,изр.2 от ЗДвП: „Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато
възникне опасност за движението”и
-чл.21,ал.1,пр.2 от ЗДвП:”При
избиране скоростта на движение на водача на ППТ е забранено да превишава
предвидената от закона скорост от 50 км/ч. за населено място за пътни превозни
средства от категория „В”,като управлявал автомобила със скорост от 64 км/ч. при максимално
разрешена такава от 50 км/ч.
за населено място и реализирал ПТП с движещия се по пътното платно на ул.”********”
в посока от ул.”*** та” към ул.”Звезда” пешеходец Г. Р. М. и по непредпазливост
причинил смъртта му-престъпление по чл.343,ал.1,б.”в” във вр. с
чл.342,ал.1,пр.3 от НК.
В съдебно заседание,на основание
чл.287,ал.1 от НПК ,прокурорът е повдигнал обвинение и за нарушение на
чл.20,ал.2,изр. 1 от ЗДвП,според който :”Водачите на пътните превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие.”
По същество представителят на прокуратурата
поддържа обвинението против подсъдимият.Счита,че от събраните по делото
доказателства е потвърдена фактическата обстановка така,както е изложена в
обвинителния акт.Излага,че реално фактите по делото са почти безспорни и никой
не оспорва начина,по който се е случило произшествието.В тази насока изтъква,че
са събрани доказателства,че на инкриминираната дата подс.Г. е управлявал
товарен автомобил на посоченото място,събрани са и такива къде е бил
пешеходецът по това време и че в
момента,в който автомобилът,управляван от подсъдимия,е застигнал
пешеходеца,срещу него се е движил неустановен автомобил,който е осветил
управлявания от подсъдимия автомобил и същият ,повлиян от това,застигнал пешеходеца
и вместо да намали скоростта до разрешената такава и да спре,е продължил да
управлява автомобила,като е реализирал удар с дясната му част.
Счита,че спорният момент по
делото не е къде е станало произшествието и как е станало то,а бил ли е
предотвратим удара за подсъдимия или не.Излага в тази насока,че е изготвена СМЕ
на труп,която не е оспорена и от която се установяват травматичните увреждания
по тялото на пострадалия,които в по-голямата си част са били несъвместими с
живота.
Изтъква,че в хода на съдебното
следствие е била изготвена повторна КМАТЕ,която приема за най-достоверна и
аргументирана,тъй като е последна и въз основа на всички доказателства по
делото.Същата е определила мястото на удара по дължина и широчина на пътното
платно,както и причините за настъпване на произшествието-субективните действия
на водача,който е възприел пострадалия,но не е реагирал своевременно с
намаляване на скоростта,както и субективните действия на самия пострадал,който
се е движил по платното за движение на автомобили,в тъмната част на
денонощието,без да вземе мерки за безопасността си.
По отношение на техническата
възможност на подсъдимия да избегне удара сочи заключението на
експертите,според което при скорост на движение
от 64 км/ч.,която
е над разрешената от 50 км/ч.,подсъдимият
не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара независимо от
начина на придвижване на пешеходеца,както при включени къси светлини,така и при
включени дълги светлини,а като се има предвид заслепяващото действие от
светлините на насрещно движещия се автомобил,подсъдимият е следвало да намали
скоростта си до разрешените 50
км/ч. или да спре,т.е. ако е направил едно от двете неща
ударът не би настъпил.
По отношение на скоростта на
автомобила преди и в момента на удара приема,че тя е в порядъка на 50-60 км/ч.,но намира за
особено съществено установеното от експертите,че скоростта няма значение,а
обективната възможност на подсъдимия да възприеме пешеходеца.С оглед
обясненията на подсъдимия за наличие на автомобил на дълги светлини,който го е
заслепил,прокурора отново се позовава на експертите,според които дори да е
имало такъв автомобил,той не е възприет от подсъдимия в последния момент,а е
имал възможността да го възприеме от едно много далечно разстояние преди
мястото на удара или трябвало е съобрази скоростта и последващите си действия.
По отношение на механизма приема
от приетите експертизи,че автомобилът,управляван от подсъдимия,застигнал и
ударил с предната си дясна част, в областта на десния фар,задната част от
тялото на пешеходеца в областта на седалището и тогава тялото се е качило върху
капака на автомобила,след което е отхвърлено напред и вдясно по посоката на
движение и е останало там,където е открито впоследствие.Позовава се отново на
установеното от експертите,че от техническа и професионална гледна точка,при
движение на фарове,водачите следва да подбират скоростта си така,че да могат да
спрат в осветената зона пред автомобила,а в конкретния случай Г. е могъл да
спре в зоната,в която е имал видимост преди заслепяването,като и при тази
скорост на движение от 50-60
км./ч. и включени къси светлини,той е могъл своевременно
да възприеме облечен в тъмни дрехи пешеходец и да предотврати удара.
Приема за най-важно допуснатото
нарушение на чл.20,ал.2,изр.1 от ЗДвП,като отчита противоречието в
доказателствата по отношение на нарушението на чл.21 от ЗДвП и отново
акцентира,че подсъдимият не е съобразил конкретните условия на видимост,не е
съобразил,че е в тъмната част на денонощието и е трябвало в момента,в който е
бил заслепен да предприеме аварийно спиране,което не е сторил.
Ето защо намира,че деянието е
извършено виновно,в нарушение на чл.20,ал.1,изр. 1 и 2 от ЗДвП и не става дума
за случайно деяние,поради което и пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен,като при определяне на отговорността му да се отчетат многобройните
смекчаващи отговорността обстоятелства-неосъждан,вдовец,в не млада възраст и да
се приложи разпоредбата на чл.66 от НК.
Защитникът на подсъдимия моли
последния да бъде признат за невиновен.
Счита,че с пълна тежест следва да
се кредитира заключението на експертите,изготвили първата КМАТЕ,като
отбелязва,че в медицинската си част изводите на експертите не страдат от
противоречия с повторната такава.Посочва,че вещите лица Д. и П. /първият от тях
изготвил и автотехническата експертиза/ са приели скорост на движение на
автомобила,управляван от подсъдимия,от 44 км/ч. при настъпване на
произшествието.Твърди,че приложените методи на изчисление са надлежно
разяснени,всестранно аргументирани и в комплексния си обзор на фактическата
пътна обстановка вещите лица са съобразили всички фактори,които влияят на
поведението на водача при условията,в които е бил поставен:субективните му
зрителни възприятия при наличие на доминантен дразнител,какъвто е заслепяването
с дълги светлини и обективната пътна обстановка.Базирайки се на практиката си
експертите са приели,че водачът не е имал техническата възможност да избегне
удара и в този смисъл се налага извода,че е налице случайно деяние.Изтъква,че
на инкриминираните дата и час той се е движил по една изцяло неосветена
улица,при липса на пътна маркировка,наличие на две пешеходни пътеки в
разстояние от около 350
метра,две спирки на обществения транспорт.Тази улица е
била добре позната за подзащитният й с оглед многократното му преминаване по
нея и в инкриминирания период,навлизайки в участък с наклон,където няма
видимост поради наличието на десен завой,той се е спуснал по наклона надолу и
поради наличието на насрещно движещ се автомобил на дълги светлини,в едно
кратко разстояние от 3-4 секунди,в които той го е възприел
реално,непосредствено след разминаването,след тези 3-4 секунди е усетил удар и
е потърсил място за безопасно паркиране.Съзира противоречие в обвинителната теза,според която първо се
твърди,че подсъдимият е възприел пешеходеца,а след това се твърди,че е усетил
удар,които са различни възприятия,за които различни сетивни органи отговарят.Пледира
да се кредитират обясненията на подсъдимия,който не отрича,че е усетил удар и в
изпълнение на задълженията си се е върнал и е сигнализирал компетентните органи
за случилото се.
По отношение на блъснатия
пешеходец излага,че няма спор,че е бил нисък на ръст,облечен в няколко ката
тъмни дрехи,без светлоотразителни знаци по облеклото,намерен без обувки,със
свлечен втори анцужен панталон и разпознат веднага като лице на име Рамбо от
ромски произход от махалата,в която настъпва произшествието.
Не намира и противоречия относно
характеристиките на крайпътния участък,който е бил осветен от фаровете на
автомобилите за целите на следствения оглед.Твърди,че е налице банкет от 1.80-2.00 м. вдясно от пътното
платно в огледния участък,липсата на обективна възможност да се предприеме
спиране или внезапна маневра,отчитайки характеристиките на пътя с
наклон,тежестта на автомобила-3.5 тона,движението на автомобили пред и зад
него,както и насрещно движещите се автомобили.Изтъква,че автомобилите пред
подсъдимия по никакъв начин не са предприели действия по заобикаляне или
предпазване на близко движещ се пешеходец и от видимостта,която дава тяхното странично
осветяване,такъв не е бил възприет и от подсъдимия.Счита,че не следва да се
изключва и възможността пешеходецът да се е отклонил наляво от пътя
непосредствено преди процесното ПТП.
Твърди,че обясненията на
подсъдимия намират пряко приложение в първата КМАТЕ,в която експертите
разясняват липсата на техническа възможност за възприемане именно с
краткото,няколко секундно заслепяване от дългите светлини на насрещно движещия
се автомобил,който е възприет 3-4 секунди преди удара.Изясняват ограничеността
на зрителните възприятия,като по отношение на по-голяма сила ,като зрителен
дразнител в сравнение с движещия се пешеходец по пътното платно,всички експерти
са дали еднозначен отговор-дългите светлини се явяват по-силен дразнител при
зрително възприятие в подобна пътна обстановка.В тази връзка обръща внимание,че
експертите,изготвили повторната КМАТЕ,оспорват без право и основание
обясненията на подсъдимия в тази насока,като дават отговор,без да вземат
предвид заслепяването,което е явна проявна форма на пристрастност и основание
тяхната експертиза да не се кредитира,като дадена по хипотетични данни при
равни други условия,без това да е конкретната фактическа обстановка.Навсякъде
вещите лица дават един отговор-това са само обясненията на подсъдимия,други
данни във връзка с възникналото ПТП няма.
Продължава,че по използваните
методи експертите по повторната експертиза получават резултати,които не са били
защитени в съдебно заседание и не намират опора в никое друго заключение в този
смисъл,а спрямо обясненията на подсъдимия първата експертиза следва да бъде
кредитирана в пълна сила,тъй като изводите на повторната остават изолирани и
неподкрепени от каквито и да е други доказателства по делото.
Наред с горното твърди,че са били
свидетели на проявата на некомпетентност
и невъзможност да обяснят в какъв смисъл са споменали специфични явления в
своята автотехническа част на експертизата,а именно:ефекта на П.,който в
тяхната експертиза е записан като ефект на Пулрих,а в съдебно заседание едно от
вещите лица се е опитало да дава обяснение за ефект на Улрих.Счита това
обстоятелство,че не са запознати,а споменават и се опитват да дават експертно
заключение за явления,които касаят зрителното възприятие,за проява на
некомпетентност и липса на аргументираност ,което води до липса на основание да
се кредитират подобни заключения.Счита обясненията на подсъдимия за изцяло
подкрепени от показанията на св.С. и
тези наЧ.и Д.,поради което няма основания те да не се кредитират,като се има
предвид и безупречното му процесуално поведение до този момент.
Счита,че не следва да се
кредитира и заключението на вещите лица от тройната АВТЕ с оглед крайната
необоснованост на същата,построена върху хипотетични данни,върху технически
данни,но несъобразена с обективната фактическа обстановка,визирана в
обясненията на подсъдимия.Сочи в тази насока,че самите те не могат да дадат
отговор възприел ли е той или не,като казват,че технически е имал възможност,но
не знаят дали го е възприел или не.Счита,че едно обвинение не следва да се
гради на оспорвани,неточни,абстрактни,хипотетични отговори,които изцяло го
разколебават,особено в частта,че е възприел.Последното обстоятелство приема за
неподкрепено от нито едно доказателство по делото,от нито едно заключение и в
този смисъл не следва да се вменява вина за невъзприемане на внезапно
възникнала опасност,по никакъв начин не е установен и момента на възникване на
опасност,който е съществен при преценяване на виновността.Заявява,че ако някой
от експертите би дал конкретен отговор на въпроса,че недвусмислено е бил
възприет пешеходеца и как е реагирал,то тогава вече се излиза от хипотезата за
наличие на случайно деяние,но в случая дори не може да се говори за
препятствие,когато по един път с наклон надолу,в който движещите се пред него
автомобили по никакъв начин не дават знак за наличие на препятствие по
пътя,осветеността на автомобила не дава индикация за лице,движещо се по
пътя,заслепяването,не позволяват да се извлече извод за виновността на
подсъдимия и най-вече възприел ли е той или не пешеходеца.
За защитата не е станало ясно
защо в тройната АВТЕ вещите лица приемат 5 до 8 метра ход или летеж на
стъклените частици,като по огледния протокол за установени на 7 метра от ориентира,което
разколебава и извода относно мястото на удара.В този смисъл поддържа,че са
дадени общи,абстрактни графики,без да се използва конкретиката на обясненията,в
които се съдържат достоверни данни и на свидетелските показания.Продължава,че
движението със скорост между 50 и 60 км/ч. включва и разрешената такава,като експертите
не могат да кажат с каква скорост се е движил.Задава въпроса,може ли да се
повдигне обвинение,когато в този интервал се включва и разрешената скорост и в този случай не е налице нарушение на това
правило,като не е налице по-конкретно нарушението,предявено на подсъдимия,че се
е движил със скорост от 64 км./ч.,която
скорост е проверявана по два различни метода,единият от които е бил
компрометиран в съдебна зала,тъй като експертът,който е работил по определената
формула,не е успял да разпознае грешката във формулата си и по никакъв начин не
е защитил заключението си,като в крайна сметка проверката на скоростта,която
първоначално по определен метод са изчислили,е останала недоказано по
първоначалните им изчисления.Твърди,че някакви достоверни данни са дадени с
метода,който е използван от повторната КМАТЕ и в такъв смисъл не може да се
счита,че тройната експертиза е потвърдила заключението на повторната,като от
друга страна необосноваността на последната не може да бъде основание за
ангажиране отговорността на подсъдимия.Счита за
най-защитена,аргументирана,безпристрастна,всеобхватно покриваща
доказателствения материал и боравеща с конкретни понятия,явления,източници на
данни,практически изводи именно първата КМАТЕ и в този смисъл моли съдът да се
произнесе със съдебния акт.
Намира за необоснован извода по
последната експертиза и по отношение на обективната техническа възможност да
възприеме пешеходец,без да се отчита силния дразнител-дългите светлини.Подкрепя
се със заявеното от експертите,че за 3 секунди се изминава
разстоянието,определено като опасна зона пред водача,но същите са отказали да
приемат единствените данни по делото за заслепяване от насрещно движещ се
автомобил.С оглед твърденията на вещите лица,дори скоростта да е била
по-ниска,той е имал възможност да спре,излага,че те не са отчели дали е било
налице действително препятствие,за да спре,дали не е по-голямо препятствие
това,че няма видимост и съответно в тези 3-4 секунди реакцията му е била
парирана от ограничената видимост и всяка реакция би могла да бъде създаване на
допълнителна опасност за всички останали участници в движението.Припомня,че
експертите от тройната АВТЕ са отказали да отговорят как реагира зрителния
орган на засветяване,как реагират те в подобна ситуация,а опитът им от практиката
би бил силен аргумент,който те са премълчали,за разлика от свидетелите,които
недвусмислено са посочили ,че във всяка ситуация индивидуално се преценява
риска от създаване на допълнителна опасност за останалите участници в
движението.Уточнява,че във връзка със спирането на автомобила,който е предприел
св.Д. при заслепяване от насрещен автомобил,той е споменал,че пред него е имало
автомобил,който й възприел,че е на такова кратко разстояние,че е трябвало
внезапно да спре,за да не предизвика ПТП с автомобила пред него,т.е. той е
възприел автомобила пред него преди да бъде заслепен и съответно е реагирал.В
този момент е имало конкретен момент на възникване на опасността и нейното
възприемане,своевременно реагиране със спирачния педал,което обаче не е относимо
към конкретната фактическа обстановка.
По отношение на нарушението на
чл.20,ал.2,изр.1:”Да избира скоростта така,че да съобрази конкретните условия
на видимост,за да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие”
счита,че за подсъдимия не е имало опасност на пътя,която да провокира спиране
на автомобила.Поддържа,че той такава опасност не е възприел,освен ограничената
видимост към конкретния момент,с оглед преценка на всички други условия и
особености на пътната обстановка и движението на пътя,той е преценил,че е
безопасно,може да продължи в траекторията на движещите се пред него автомобили
в права линия,вместо да предприема неочаквани за всеки друг участник в
движението маневри.
Поддържа,че ограничената видимост
от дългите светлини в разстояние на 3-4 секунди,не може да се интерпретира като
възникнало препятствие при равни други условия с единствен изход внезапно
спиране на автомобила.Счита,че категоричен извод за една единствена реакция в
този момент не може да бъде направен и от друга страна не гарантира безопасна
внезапна реакция с оглед на възможност да възприеме както движението пред себе
си,така и зад себе си.Излага в подкрепа на това,че когато законът предвижда да
се съобразява цялостно и всеобхватно обстановката,точно това е имал предвид-безопасност
на всички участници,а не резки маневри при заслепяване,които възпрепятстват
зрителните възприятия.
По отношение на нарушението по
чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП защитникът счита,че към нито един момент подс.Г. не е
възприел опасност за движението му съобразно другите участници в движението
пред него,зад него,срещу него и поддържа,че в този смисъл нарушение няма,тъй
като момент на възникнала опасност,възприемана от него не е установен,не е
доказан и единствените доказателства,които следва да се кредитират са именно
обясненията на подсъдимия.
Досежно обвинението,че е нарушил
чл.21,ал.1,пр.2 от ЗДвП счита същото за неподкрепено от доказателствата по
делото,тъй като единствената експертиза,която сочи на такава скорост от 64 км/ч. е била изцяло компрометирана и не счита,че следва да бъде
кредитирана.Продължава,че не е доказано с каква скорост се е движил-от 44 км/ч.до 64 км/ч.,в която насока са
събрани противоречиви твърдения.
Моли при постановяване на
съдебния акт съдът да съобрази,че действително с всяко свое действие подсъдимия
е целял максималното изясняване на обективната истина по делото,не е имал
никакво основание да изгражда защитна теза,тъй като ненарушаването на правилата
за движение е пряко свързано с неговото битие,с начина ,по който си изкарва
хляба.
Моли съдът да съобрази всички
предпоставки за наличие на случайно деяние и по отношение поведението на
пешеходеца и множеството правила на ЗДвП,които той е нарушил с оглед движението
му поне на 1 метър
навътре по пътното платно,при наличен банкет с размери от 1.80 м.до 2 м.,облечен с тъмни дрехи,в
тъмната част на денонощието,с пълното съзнание за опасните последици,които може
да причини неговото поведение,които е пренебрегнал и което е достатъчно за
неговите мотиви.Счита,че той е търсил последиците,не непременно с летален
край,но ги е търсил за настъпване на
увреждания с користна цел.От друга страна посочва,че той е вървял попътно,а не
в платното за насрещно движещи се автомобили и извън банкета.
Счита,че следва да бъде съобразен
и дългогодишния опит зад волана на подсъдимия,неговите личностни
характеристики,особеността на неговата работа,възрастта,чистото му съдебно
минало и пледира за постановяване на съдебен акт в този смисъл.
Прокурорът репликира,като обръща
вниманието към първоначалната експертиза,която
е дала заключението си без нито едно техническо измерване,докато подходът на
останалите две е съвсем различен-те са изследвали абсолютно всички
обстоятелства и най-вече съобразявайки се с осветеността от фаровете на
автомобила,управляван от подсъдимия,като се има предвид,че произшествието е
настъпило в тъмната част от денонощието и при липса на улично осветление,която
осветеност първоначалната експертиза не е изследвала.Именно и затова
наблюдаващият прокурор е разпоредил извършването на повторна експертиза,която
да внесе яснота по всички спорни въпроси.
Поставя въпроса за достоверността
на обясненията на подсъдимия с оглед диаметрално противоположните му твърдения
по едно много съществено обстоятелство-имало ли е пред него автомобили към момента
на спирането или не.Заявява,че когато е бил разпитван първия път той е
заявил,че не е предприел спиране,защото зад него е имало автомобили,докато в
последното заседание,след като е изслушал всички събрани доказателства е заявил
съвсем друго-че не е предприел спиране,защото пред него е имало спрени
автомобили и в този смисъл поставя въпроса кое е вярно в неговите
обяснения-къде е имало автомобили-пред или зад него?Продължава,че дори и да е
имало автомобили пред него,с оглед заявеното от вещите лица,то те биха му
попречили на възприятията единствено ако става въпрос за голям товарен
автомобил,който би попречил на светлинния поток от насрещно движещия се
автомобил,но тогава не би имало каквото и да е заслепяване,каквото се твърди в
първоначалните му обяснения,т.е. обясненията му не са решаващи до степен,че да
оборят заключенията както на повторната,така и на тройната експертизи.
В правото си на дуплика защитата
изтъква,че не са налице противоречия в обясненията на подсъдимия,като цитира
дадените от последния на 24.11.2017 год.и не счита,че съществува диаметрално
разминаване.Напротив,съзира такова в заключенията на повторната и тройната
АТЕ.Отново изтъква,че тук не става въпрос само за отлагане на едно наказание
лишаване от свобода и моли съдът да съобрази именно ежедневното занятие на
подсъдимия,защото се изисква кумулативно съединяване на наказание отнемане на
свидетелство за правоуправление.
Подсъдимият дава обяснения по
обвинението.
Заявява,че се придържа към
това,което е казал първата вечер на следователя.Обръща внимание,че
автомобилът,който управлява-вишката,е с такава конфигурация с изнесен център на
тежестта напред,така че по такива неравни пътища не може да кара с висока
скорост.Сочи,че задницата е много лека и той се хвърля така отзад на
ресорите,че рискува да го строши.
На следващо място посочва,че
хартията,която е горяла там,е попаднала при работата му и е свалил якето си от
гърба и я е натиснал,за да я угаси.Пояснява,че е горяла хартия,попаднала по
някакъв начин между кабината и платформата,а точно отдолу е генерацията.
Обяснява,че прибирайки по пътя от
кв.”Суходол” към Околовръстен път ,се е разминал с автомобил,който го е
заслепил със светлините си и в момента,в който се разминали,ударил
нещо.Намалил,защото имало коли зад него,отбил вдясно с мигач и спрял на около
3-4 метра
пред някакъв стълб,на който имало осветление,но същият се намирал на около 30 метра от мястото,където
усетил удара.Същият бил вдясно.Вметва,че има практика от 1982-83 год. и няма
произшествия по негова вина.Твърди,че обикновено долу вдясно си гледа
пътя,защото това му е маркерът къде се движи колата,но в случая бордюр няма,а
банкетът е разтегливо понятие,което зависи от това колко боклук е изхвърлен на
пътя.Заявява,че в момента там няма и два метра,защото са изхвърлени боклуци.Усетил,че
е ударил нещо,нормално спрял,без да набива спирачки,а какво е ударил разбрал
впоследствие.
Слязъл от автомобила,минал отпред
да види по камиона дали се е случило нещо,видял строшения фар,набитост по
него,заобиколил и тогава видял хартията,загасил я и продължил,след което видял
обувка и шапка на пътя,които били възприети и от св.С..Последната видяла тялото
на самия ъгъл на оградата,на ъгъла на която имало изхвърлена броня.Моментално
извадил телефона си и се обадил не 112.Десетина минути след това дошла
патрулката и след това и линейката.Междувременно се обадил и на синът си,който
дошъл с колегата си В.Д.,а след това и друг колега.
Спомня си,че пострадалия бил
паднал на около 2-2.5
метра до оградата,която е успоредна на пътя,на самия й
ъгъл,но в перпендикулярната й част,която е навътре към портала на хората,които
живеят там.Точно на това място нямало осветление,което е чак горе на
спирката,на високото и там бил спрял-на 30 метра по-надолу,защото
там има автобусна спирка.Спрял на около 30-35 метра след удара.
Твърди,че е управлявал със
скорост от порядъка на 50
км/ч.,като при това разминаване със светещите му насреща
автомобили и при положение,че и след него имало коли,по-важното за него било да
си гледа пътя и се движел с темпото на останалите автомобили.Според
него,насрещно движения се автомобил,който го заслепил,бил бус или джип.
Признава,че достатъчно добре
познава този участък от пътя,а в момента,в който бил заслепен,не направил нищо
и секунди след това усетил удара,след
което нормално спрял.Не набил спирачки,защото след него имало коли.
След като слязъл от
автомобила,св.С. първа забелязала трупа,който бил с лице към земята.Когато
уведомил 112 операторката го попитала дали човекът е жив,той приклекнал,попипал
шията му,не усетил пулс и това казал на оператора.След идването на полицията му
взели проба за употреба на алкохол,отрича да е пил.
Отново се връща на спецификите на
автомобила,като заявява,че същият е с маса от 3 тона и половина,окачването е
изнесено на предния мост,задницата е лека и е на ресори,ако мине със скорост
по-голяма от 50 км/ч.
през бабуна,задницата така се подхвърля,че падайки надолу рискува да строши
ресорите.Освен това двигателят е с такива параметри и с такава редукция,че е
предназначен да работи на място и няма възможност да го „изпържиш”.
Когато насрещния автомобил го
заслепил с фаровете,си държал правата линия,като не виждал причина да се
отклонява,а фаровете му били изрядни.Принципно пояснява,че когато го заслепяват
фаровете на насрещните автомобили не намалява скоростта.
Заявява,че след удара първо си
помислил,че е треснал поредното куче и по тази причина нито е настъпил да
спира,нито е предприел някакви резки завои наляво и надясно поради движение и в
двете посоки.След като треснал „нещото”,завил във възможно най-близкия момент и
спрял.Съжалява,че е бил на неподходящото място в неподходящото време.
Въпреки заслепяването продължил
направо,защото преди това видял,че пред него няма кола на такова близко
разстояние,че задължително да набие спирачките.Отново акцентира върху
автомобила с изнесен център на тежестта,вследствие на което кривне ли да
заобиколи нещо,да натисне спирачките,ще занесе този автомобил настрани.Така
че,твърди,че е предприел най-доброто действие-да намали и да спре възможно
най-бързо,без обаче да провокира участниците в движението с други действия.
По отношение на пътя пояснява,че
като се мине бариерата,нагоре е един доста стръмен баир,после ляв завой,десен
завой,който винаги е пълен с вода,права отсечка,отляво и отдясно боклуци и
ливади,къщи,после следва логистичен център с леко ляв завой.В дясната
страна,преди десния завой,който е при военното училище,пак има логистичен
център и непосредствено след завоя има пешеходна пътека и автобусна спирка за
военното училище,лек наклон надолу,от дясната страна пак боклуци и ливади.Има
магазин от дясната страна.След това е къщата на свидетеля при мястото на
инцидента,после следва склад за вторични суровини.Пешеходна пътека има на
спирката на автобуса,може би на около 250-300 метра след нея е
станал инцидентът и на около 10-15 метра има следваща спирка пак с пешеходна
пътека.
Твърди,че преди да вземе този
завой няма видимост при десен завой към участъка,чак след като влезе в завоя
има някаква видимост.При положение,че има знак за пешеходна пътека,минавал със скорост
от порядъка на 30 -40 км/ч.в
зависимост от условията на пътя,осветеността и трафика.В тази насока изтъква,че
няма никаква причина с тази мудна машина да увеличава скоростта при
положение,че следва друга пешеходна пътека и че пак трябва да намали.
Заявява,че при спускането по
баир,на това място не би завил рязко,тъй като машината е с изнесен център на
тежестта и при всеки рязък завой задницата може да занесе нанякъде.
При движение със средна скорост
между 30 и 50 км./ч.
спирането отнема може би 5-6 секунди.Докато слизал по баира надолу,отпред имало
други автомобили,от които бил на дистанция 10-15 метра и не забелязал те
да правят необичайни маневри.Нямало причина да спре,като чак след удара търсил
безопасно място за това.
Заявява след това,че автомобилите
пред него били на разстояние от порядъка на 20-30 метра,като обръща
внимание и на това,че в този сезон след мръкване започна да се образува
конденз,какъвто няма само в трасето,където се движат леките автомобили и не
може да си позволи да набие светкавично спирачките,защото това може да занесе
автомобила в насрещната лента,като се има предвид и пясъка на пътя.
В правото си на лична защита
подсъдимият потретва,че до момента никъде не е споменавал,че е възприел
пешеходеца,като нормална човешка реакция е,ако види човек на пътя,да скочи на
спирачката,а той спирачен път няма.
В последната си дума иска
справедлива присъда.
Съдът като взе предвид доводите и
възраженията на страните и като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.16 и 17 от НПК, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият
Е.Г.Г. роден на *** ***,българин,български гражданин,със средно
образование,вдовец,неосъждан,ЕГН **********.
Същият е правоспособен водач със
свидетелство за правоуправление на МПС № *****,категория „С”,валидно до
15.02.2020 год.
Към 21.12.2014 год. подс.Г. работел като
технически изпълнител в „Реклама и Дизайн студио”ООС и като такъв управлявал
товарен автомобил,марка „Ивеко” ,модел „******” с рег.№ СА *******.
На същата дата,около 17.50 ч.
същият се прибирал от работа,като се движел по ул.”********”,с посока на
движение от улица ***” към ул.”Звезда” в района на кръстовището с Околовръстен
път.
Пътното платно било без дупки и
неравности,сухо,без улично осветление.
По същото време попътно на
автомобила се движел пешеходецът Г.М.,в лентата му за движение,на разстояние около
0.5-1.5 метра
от десния край на пътното платно по посока на движение на автомобила.
Около 17.50 ч.
автомобилът,управляван от подсъдимия,се приближил до къща,находяща се на ул.”********”
№66 със скорост от порядъка на 50-60 км/ч.
В момента,в който автомобилът
застигнал пешеходеца,от насрещното платно за движение на автомобилите,в обратна
посока,се движел неустановен автомобил,който осветил автомобила на подсъдимия и
последния бил заслепен от светлините,но не намалил скоростта.Застигнал
пешеходеца и реализирал удар с него с предната си дясна част,в областта на
десния фар,като ударил тялото на пешеходеца в областта на седалището.
Вследствие на удара тялото на М.
счупило стъклото на фара и се качило върху капака на двигателния отсек,в
дясната му зона,след което било отхвърлено напред и надясно и паднало на
земята.М. бил облечен с няколко чифта дрехи,които били тъмни на цвят.
След като възприел удара Г. спрял автомобила на около 30 м. след това и излязъл от
кабината,като тръгнал покрай дясната му страна назад,за да види каква е
причината за удара.Видял,че между кабината и платформата на автомобила гори
хартия и я изгасил.Възприел счупения фар и видял св.С.,която междувременно
излязла от дома на родителите си на ул.”********” № 66, която била на двора, чула
удара и решила да види какво се е случило.Видяла подсъдимия и го попитала какво
е ударил,а той й отговорил,че не е видял.След това свидетелката възприела бяла
маратонка на платното за движение,а подсъдимия видял и шапка, и му казала,че
може би е бутнал човек.След това свидетелката се обърнала вдясно и видяла да
лежи човек на уличното платно,встрани до оградата. Свидетелката попитала
подсъдимия дали е видял човека,на което той отговорил отрицателно.След това
подсъдимият се обадил на тел.112,за да уведоми за произшествието.По указания на
оператора проверил за пулс,но такъв нямало.Обадил се и на синът си И.Г..
На място пристигнали служители от
отдел „Пътна полиция” СДВР,които съставили констативен протокол и изпробвали
подс.Г. за употреба на алкохол с „Алкотест Дрегер „,резултатът от който бил отрицателен.Била
му взета и кръвна проба и урина за медицинско изследване за употреба на
упойващи вещества.Установява се от съдебно-химическата
/токсикологична/експертиза,че не е установено наличие на алкохол и упойващи
вещества и психоактивни медикаменти.
Съставен бил и протокол за оглед
на местопроизшествие и скица на последното,както и фотоалбум.
На местопроизшествието дошли и
св.И.Г.,син на подсъдимия,на когото последния междувременно се обадил и св.Ч.,който
участвал като поемно лице при огледа на местопроизшествието,както и св.В.Д..***
Н. и Л. Петрови имали монтирани охранителни камери от външната страна на
оградата,запис от които последният предал на органа по разследването с протокол
за доброволно предаване.Същите са предмет на изследване на техническа
експертиза,според която те не дават пълна представа за събитията,отразени в тях
и за настъпилото произшествие,поради това,че изображенията са заснети в тъмната
част на денонощието,при липса на осветеност в наблюдаваната зона.В този смисъл
е и заключението на повторната експертиза.
Самоличността на пострадалия била
установена в хода на разследването посредством изготвянето на дактилоскопна
експертиза,според която дактилоскопните отпечатъци от трупа са идентични с тези
на лице от криминалния контингент-Г. Р. М..Същият е оставил за наследник баща
си Р.М.Ф..
От автотехническата експертиза е
видно,че при огледа на автомобила след местопроизшествието са установени
счупени преден десет фар и преден десен пътепоказател.По предната броня няма
следи от забърсване на прах и деформации от удара с пешеходеца,а следите по
дясната част на предната броня са от контакт с твърд предмет.По предния капак
вдясно са установени две отделни деформации във вид на вдлъбнатини,едната от
които с по-големи размери и площ,с начало от предния край на капака,където е с
напукана боя и малка пукнатина с тъмен цвят,но без следи от ръжда.Другата
деформация е локализирана в горния /задния/ край на капака,с малка площ и следи
от триене във вид на отделни линии,насочени по посоката на движение на
автомобила отзад напред и отляво надясно.Видно е от експертизата още,че по
предното стъкло няма следи от забърсване и удар,по същото в лявата половина пред
водача е с пукнатина със значителна дължина,за която експертът дава
заключение,че най-вероятно е получена преди произшествието.Направен е извод,че
автомобилът е бил технически изправен.
От СМЕ № 926/14 год.,изготвена от
експертите д-р Б.,д-р О. и проф.д-р С.Х. е видно,че при огледа и аутопсията на М.
са установени тежка черепно-мозъчна травма,шийна травма,гръдна травма,коремна
травма,тазова травма,кръвонасядания и охлузвания,а причината за смъртта е
тежката съчетана травма,довела до увреждания,несъвместими с живота.Според
вещите лица,всички установено увреждания по своята морфология,тежест и
локализация отговарят да са получени при удари с или върху твърди тъпи предмети
със значителна кинетична енергия и могат да бъдат получени при ПТП-блъскане на
пешеходец.Към момента на смъртта М. не е бил повлиян от етилов алкохол,други
наркотични вещества и лекарствени средства,в който смисъл е и заключението на
съдебно-химическото изследване,изготвено от в.л.Д..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства: обясненията на подсъдимият, показанията на свидетелите Л.П.,дадени в хода на съдебното
следствие и на досъдебното производство,прочетени на основание чл.281,,ал.5 във
вр. с ал.1,т.1 и 2 от НПК,Н.П.,също дадени пред съда и пред органа по
разследването,приобщени на основание чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.1 от НПК,И.Г.,К.С.,Р.Ф.,приобщени
на основание чл.281,ал.1,т.4,пр.2 от НПК,СвиленЧ.и В.Д.,констативен
протокол,протокол за оглед на местопроизшествие ведно със скица и
фотоалбум,протокол за доброволно предаване на записи от охранителни камери от
св.Л.П.,дактилоскопна експертиза за установяване самоличността на
пострадалия,протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество,съдебно-химическа /токсикологична/експертиза,автотехническа
експертиза на в.л.Д.,удостоверение за наследници и препис-извлечение от акт за
смърт,технически експертизи на предадените от св.П. записи,СМЕ на
труп,съдебно-химическо изследване на в.л.Д.,КМАТЕ на в.л.Д.,П. и Б.,повторна
КМАТЕ на в.л.Х.,П. и А.А.,арбитражна КМАТЕ на в.л.Д.,С.А. и Ч.,справка за
съдимост,справка от тел.112,всички писмени доказателства,приобщени по реда на
чл.284 от НПК.
От
съществено значение за установяване фактите и обстоятелствата от предмета на
доказване в настоящото производство, който се определя от рамките на
инкриминираното обвинение по чл.343, ал.1 от НК, е да бъде установена
хронологията от действия и събития, свързани с начина на поведение на подс.Г..Дали
е налице поведение на подсъдимия, изразяващо се в неспазване правилата на
движение,довело до съставомерния резултат.Установяването на тези факти може да
стане само при цялостен анализ на събрания доказателствения материал, направен
както поотделно на всяко едно доказателство, така и в тяхната съвкупност и
взаимна връзка.При правилното установяване на тези факти може да се направят и
верни правни изводи за това дали подс.Г., чрез действие е осъществил
инкриминираното му изпълнително деяние на престъплението.
Тук
е мястото да се отбележи, че очевидци на произшествието няма,като данни в тази
насока се извличат единствено от обясненията на подсъдимия и изготвените по
делото експертизи.Показанията на св.Л.П. и Н.П. са лишени от информативна
стойност дотолкова,доколкото в хода на съдебното следствие и двамата заявиха,че
не са излизали от домът си след произшествието и респ. не са възприели каквито
и да е обстоятелства около него,а на следващият ден заедно с разследващите са
изгледали записите от камерите,монтирани на оградата на домът им,но същите са
били с много лошо качество.
Показанията на св.К.С.,И.Г.,Ч. и Д.
съдържат сведения относно последиците от произшествието,местоположението на
превозното средство,управлявано от подсъдимия и това на трупа на
пострадалия,конкретната пътна обстановка,състоянието на пътя и неговата
осветеност,облеклото на пострадалия,действията на подсъдимия веднага след
това,изразяващи се в сигнализиране на спешния телефон 112 за настъпилото
произшествие,в които показания не се съдържат противоречия,които да налагат
обсъждането им поотделно,а и спор относно обстоятелствата,заявени от тях,по
делото няма.С оглед на това съдът ги кредитира в тяхната цялост.
От съществено значение по
настоящото дело се явяват приетите експертизи и обясненията на подсъдимия,като
по отношение на съдебно-медицинските заключения относно причините за смъртта и
механизма на произшествието противоречия не се наблюдават,а изводите на
експертите са еднопосочни.
Спорът е концентриран върху
поведението на подсъдимия като водач на МПС и респ. нарушаването или не от
негова страна на правилата за движение по пътищата,така както са посочени от
страна на държавното обвинение. В тази връзка се налага обсъждане на всяко едно
от приетите по делото заключения и становищата на експертите в съдебно
заседание.
Според заключението на
комплексната медико-автотехническа експертиза на в.л.Д.,П. и Б. причината за смъртта
е посочената по-горе,а механизмът на получаване на уврежданията отговарят да са
получени в резултат на ПТП-блъскане на пешеходец от автомобил,като ударът е бил
отзад и отляво,с инициален контакт в областта на лява подбедрица,последващ в
ляво бедро и седалищна област,огъване на тялото с преразтягане и получаване на
травматични увреждания на вътрешните органи в резултат на рязка промяна на
ускорението,и отхвърляне на тялото с падане на терена върху предна повърхност.
За място на удара експертите са
приели за посока на огледа посоката на движение на автомобила от ул.”***” по
ул.”********” към Околовръстен път,а за ориентир ъгълът,сключен между пътното
платно на ул.”********” и началото на подстъп към гараж,находящ се на ул.”********”
№66.Приели за ,че платното за движение на ул.”********” е покрито с асфалтова
настилка,без дупки,неравности и посипаности,прав участък от пътя-неосветен-с
надлъжна маркировка „Единична прекъсната
линия”-М3,бяла на цвят,с обща широчина 8 метра,всяка от двете пътни ленти с широчина 4 м.Отразили са,че вляво има
банкет с широчина 2.5 м.,а
вдясно банкет с широчина 1.8 м.
Въз основа на данни за ръста на
пешеходеца-167 см.
и размерите и отстоянията на удрящите елементи в предната дясна част на
автомобила от платното за движение по височина,както и положението на първите
следи по пътя,са определили,че по посока на движение на автомобила мястото на
удара се намира в дясната пътна лента-по дължината на пътя на около 5.50 м. преди ориентир
1-между положението на черната платнена шапка и петното от парченца счупени
стъкла срещу ориентира,по широчината на пътя на около 1 м.вляво от десния край на
асфалтовото покритие.
Скоростта на автомобила в момента
на удара експертите са изчислили,че не е била по-висока от 45 км/ч.
Според тях механизмът на
произшествието е следният:
На инкриминираната дата,около
18.00 ч. в гр.София,ул.”********” в посока от ул.”***” към Околовръстен път,се
е движил със скорост около 46
км/ч. специален товарен автомобил,управляван от
подсъдимия,в тъмната част на денонощието,при липса на улично
осветление.Платното за движение е прав участък,покрит със суха асфалтова
настилка,без дупки,неравности и посипаности,без тротоари,с банкети от двете
страни.
По това време на денонощието
експертите са приели липса на голямо движение на МПС,като няма и жилищни
домове,край които да се движат пешеходци,поради което водачът не е бил с
изострено внимание.
В същата посока по платното за
движение се е движил попътно пешеходецът Г.М.,облечен в тъмни дрехи.Тъй като е
бил с гръб към идващия автомобил,той е бил още по-незабележим и се е сливал с
асфалтовото покритие на платното за движение.
Произшествието е настъпило в
района на №66 в момент на разминаване с насрещен автомобил с включени светлини
на фаровете.Тези светлини представляват по-силен дразнител,отколкото тъмния
силует на пешеходеца,затова се е получил т.н. „Ефект на П.т”,поради което
водачът не е могъл да види пешеходеца в дясната част на асфалтовото платно за
движение и го е блъснал с предната дясна половина в гръб.Пешеходецът е политнал
напред и същевременно се плъзнал по предната дясна част на автомобила.С ръката
си е счупил разсейвателя /стъклото/ на десния фар,а ръката или с предмет,държан
в нея,е оставила следи от удар в предната част на преден десен калник.Пешеходецът
е бил отхвърлен напред и надясно и без да бъде прегазен от автомобила,се е
установил на десния банкет.
Вещите лица отдават настъпилото
произшествие на липсата на улично осветление,заслепяването от насрещно движещ
се автомобил,липсата на тротоари и тъмното облекло на пострадалия,което го е
направило трудно забележим.Според тях водачът на автомобила не е имал
техническата възможност да избегне удара.
Изслушани по време на съдебното
следствие,вещите лица поддържат заключението си.Вещото лице Д. пояснява,че има
доста методи за определяне на скоростта чрез отхвърляне на тялото на пешеходеца
и само един от тях се отнася за автомобили с висока предна част,какъвто е
настоящия случай,поради което са направили проверка и посредством този метод,но
са взели решение,че е по-вярно да се използва методът за определяне на
скоростта чрез разстоянието,на което са отишли частиците стъкла от фара.Взели
са предвид и обстоятелството,че няма счупени кости на краката на
пострадалия,които според проф.Р. се чупят при скорост над 40 км/ч.На последното
опонира вещото лице Б.,според която счупването на дългите кости не може да бъде
използвано в случая като опорен пункт за определяне на скоростта,тъй като при
една и съща скорост индивиди на различна възраст биха получили степенно
различни травматични увреждания в сходни анатомични области.При такава възраст
дори и при високи скорости съдебно-медицинската практика е показала,че е
напълно възможно да няма счупвания на костите,така че,според нея,този показател
не може да бъде използван при определяне на скоростта.
Вещото лице П. заявява,че е
работил с проф.Р.,който е изготвил графика кога се чупят дългите кости.Според
експерта пешеходецът се е движил ходом,не е бягал,т.е. в момента на удара
левият му крак е бил стъпил на земята и затова той има големи кръвонасядания,а
единият крак или е бил напред,или е попаднал извън обсега на широчината на
автомобила,като може да е направил дори крачка встрани,като е видял,че го
осветява автомобила.
Вещото лице Б. счита за
неприложими разработките на проф.Р.,тъй като същите са от преди 20
години,когато конструктивните особености на автомобилите са били коренно
различни от тези,които наблюдаваме в момента и съответно причиняват травматични
увреждания в днешно време.Според нея в съдебно-медицинската практика към
момента сигурен метод за установяване на скорост по морфология и тежест на
травмите няма.В конкретния случай са настъпили несъвместими с живота
увреждания,което дава основание да се приеме,че кинетичната енергия е била
голяма,която се дължи на скоростта и масата на автомобила и липсата на фрактура
в областта на левия долен крайник не изключва тази голяма кинетична
енергия.Същата е била достатъчна,за да причини тежкото счупване на тазовите
кости и разкъсване на срамното съчленение,което при този сравнително млад
мъж-на 35 години ,отново е в полза на високата стойност на кинетичната енергия.
Вещото лице А. дава разяснения,че
този автомобил,при спирането си,не е оставил никакви спирачни следи,което означава,че
след удара той е спрял плавно,при което неговото закъснение е много малко и
затова счита,че неговата скорост не е била по-голяма от тази,която са
изчислили.
Експертът Д. поддържа,че ако
фаровете са били правилно регулирани,в дясната част трябва да осветяват на 75 м. от пътя по дължина и при
това разстояние допустимата скорост е от порядъка на 70 км/ч.Според тях водачът
се е движил със скорост от 45
км/ч.,така че е могъл да го види,ако е в обхвата на
фаровете,а се предполага,че е бил в този обхват,защото ударът е станал на
асфалта,не на банкет.На широчина се осветява на около 4 метра,светлинен лъч с
далечина 75 м.вдясно
и би могъл да го види,което обаче зависи от това къде е бил пешеходецът,с какви
дрехи е бил,има ли улично осветление,има ли осветяване от околните сгради и
дали срещу него се е движил автомобил,който би могъл малко или много да заслепи
водача.
А. допълва,че зрителният рецептор
може да възприеме обекта,ако той отразява излъчената светлина от фаровете на
товарния автомобил на подсъдимия,защото насреща идва автомобил с фарове,който е
по-силен дразнител,което изследване е направено от немския учен П..В този
смисъл отбелязва,че ако този човек е бил с бяла риза или сако,той ще бъде
забелязан като обратен силует на тъмния фон,докато ако е бил с тъмни дрехи,то
неговите дрехи не могат да отразят светлината и той става невидим вследствие на
това,че има по-силен дразнител от насрещните фарове.Д. акцентира,че важна е не
светлината,която дават фаровете,а отразената светлина,тъй като от тъмните дрехи
се поглъща цялата светлина,а от други повърхности,напр.бяла риза,част от
светлината се отразява и тя определя и цвета на предмета.
На последно място в.л. Б.
изтъква,че предвид морфологията на травматичните увреждания и тяхната
локализация,най-високата деформация върху капака на автомобила отговаря да е
причинена от главата като анатомична структура,която е била силно ускорена и
със значителна твърдост предвид костната подложка и предвид факта,че тилно в
подкожните меки тъкани на главата е установено кръвонасядане,което отговаря да
е получено при рязкото огъване на тялото назад заедно с получаване на тежката
тазова,коремна,гръбна травма и камшичното увреждане в областта на шията,така че
най-високото увреждане по капака отговаря да е получено от главата.
В хода на досъдебното
производство е допусната повторна комплексна медико-автотехническа
експертиза,изготвена от в.л.Х.,П. и А.А.,в която няма различия относно
травматичните увреждания и причините за смъртта.
За място на удара експертите
приемат по широчина на пътното платно –около 0.5-1.50 м.вляво от десния
крайна на пътното платно,а по дължина на 13-15 м. преди линията на
ориентира.
Според тези експерти скоростта на
движение на автомобила към момента на удара е била 63.95 км/ч.
По отношение на механизма вещите
лица са приели,че е възможно насреща да се е движил автомобил с включени дълги
светлини,които представляват по-силен дразнител от тъмния силует на пешеходеца
и водачът да е получил т.н. „Ефект на Пулрих”.На около 14 метра преди линията на
ориентира автомобилът е застигнал и ударил с предната си дясна част /в областта
на десния фар/ задната част на тялото на пешеходеца в областта на седалището /
на около 60-100 см.
над петата на левия крак/.При удара,който е под масовия център на
пешеходеца,тялото е счупило фара,получило е кинетичен момент,от който краката
са се изнесли напред,а тялото се е качило върху капака на двигателния отсек в
дясната му зона,след което е отхвърлено напред и вдясно по посоката на движение,без
да е прегазено от автомобила .
Според тях причините за
настъпване на произшествието са субективните действия на пешеходеца,който се е
движил в платното за движение на автомобили в дясната му част,в тъмната част на
денонощието,без да вземе мерки за безопасността си и субективните действия на
водача,който не е възприел или ако е възприел,не е реагирал своевременно със
спиране на движещия се по платното за движение пешеходец.
Отчели са липсата на улично
осветление,фактът,че улицата не е населена и няма жилищни сгради,които да
осветяват пътното платно,заслепяването от насрещно движещ се автомобил,липсата
на тротоари и лошото състояние на банкетите,неправилното движение на пешеходеца
и тъмното му облекло.
Вещите лица са дали заключение
,че водачът,при своевременно възприемане на движещият се попътно пешеходец,при
скорост на движение от 64
км/ч. е имал техническата възможност да спре преди
мястото на удара независимо от начина на придвижване на пешеходеца,както при
включени къси светлини,така и при дълги.Изводът им е в сила и при движение с
разрешената за населено място скорост от 50 км/ч.
Според експертите заслепяващото
действие от светлините на насрещно движещ се автомобил водачът е следвало да
намали скоростта или да спре.
Установяват,че опасната зона за
спиране на товарния автомобил за конкретните пътни условия и скорост е 73 м.,а при разрешената
скорост от 50 км/ч.
е 52 м.,което
налага извода,че той е имал техническата възможност да спре в осветената както
от късите,така и от дългите светлини зона пред автомобила,като този извод е в
сила и при движение със скорост от 50 км/ч.
В съдебно заседание тримата
експерти поддържат заключението.Вещото лице П. пояснява,че за определяне на
скоростта са използвали метод на Епъл,който е експериментален и е на база
разстоянието,на което е отхвърлено тялото.Това разстояние е от порядъка на 27 м. от мястото на удара до
мястото на установяването му,като за проверка на този метод е използван метод за отхвърляне на частиците от предния
фар,чрез който и чрез метода за отхвърляне на всички останали частици,които са
по платното за движение,е направена допълнителна проверка относно мястото на
удара в съчетание със скорост на автомобила,така че използвайки и трите метода
са категорични относно скоростта на автомобила.Според вещото лице П.
подсъдимият не е възприел или ако е възприел,не е реагирал своевременно със
спиране на движещия се пред него пешеходец,като той е имал възможност както да
го възприеме,така и да осъществи спиране при скоростта,с която се е
движил.Пояснява,че основният метод,който
са използвали е на Епъл,а останалите два са ползвани за проверка и при трите
изчисления скоростта е установена на 64 км/ч.
Вещото лице А. твърди,че са
ползвали всички данни,като са започнали с обективно установените стъкла,шапката
и обувките,мястото на тялото и въз основа на тях са формирали изводите си.
П. отново заявява,че подсъдимият
е имал възможност да възприеме пешеходеца при осветеност от предния фар на 75 м. при къси светлини,на
дълги-много по надалеч и при опасна зона от 73 м.,при тази скорост на
движение от 64 км/ч.
той е бил в състояние,той е трябвало да възприеме намиращия се пред него
пешеходец.Уточнява,че са взели предвид и всички останали фактори-насрещно
движещ се автомобил на дълги светлини,тъмните дрехи на пешеходеца и липсата на
улично осветление,но акцентира върху белите обувки на пешеходеца,които е
следвало да бъдат възприети.Посочва,че заслепяващото действие е фактор
дотолкова,доколкото това е било сигнал за водача да предприеме мерки за
спиране,след като не може да възприеме това,което е пред него.
С оглед констатираните различия в изводите на експертите,в
автотехническата част от комплексната експертиза,в хода на съдебното следствие
е допусната нова тройна автотехническа експертиза,която да даде заключение по
съществените за предмета на доказване въпроси.
Същата е изготвена от вещите лица
Д.,С.А. и Ч. и според нея мястото на удара се намира по дължина на пътното
платно на около 12-15 метра
преди ориентира,считано за посоката на движение на автомобила,а по широчина-на
около 1 м.вляво
от десния край на пътното платно.За минимална скорост на автомобила към момента
на удара приемат около 50-60
км/ч.,а по отношение на механизма различия няма.
Прието е в експертизата,че
автомобилът е бил оборудван с халогенни фарове,при които пространството пред
него се осветява и се възприема облечен в тъмни дрехи пешеходец пред фронта на
автомобила-на около 50-55
метра,в левия сектор на автомобила-на около 35-40 метра напред и на около
3-4 м.вляво
от левия габарит,в десния сектор пред автомобила-на около 55-60 метра напред и на около
5-6 метра
вдясно от десния габарит,при включени дълги светлини-пред фронта на автомобила
цялата ширина на пътя на 140-160
метра.
При сравняване на осветената зона пред автомобила
с опасната му зона за спиране,експертите са приели,че при 50-60 км/ч. водачът се е
движил със скорост,която му е позволявала да спре в рамките на осветената зона.
От техническа и професионална
гледна точка,при движение на фарове водачите следва да подбират скоростта си
така,че да могат да спрат в осветената зона пред автомобила.При движение с
такава скорост и при евентуално заслепяване водачът може да спре в зоната,в
която е имал видимост преди заслепяването.Според тях ,най-вероятна причина за
настъпването на произшествието са субективни действия или бездействие на водача
на автомобила при движение с ограничена видимост на фаровете.
На следващо място е прието,че
опасната зона за спиране на автомобила в конкретната пътна обстановка и
натоварване,при скорост на движение от 50-60 км/ч е около 37-47 метра и следователно
водачът на автомобила е могъл своевременно да възприеме облечен в тъмни дрехи
пешеходец и да предотврати удара.
В съдебно заседание вещите лица
поддържат заключението.
Вещото лице Д. пояснява,че в
конкретния случай няма отразени спирачни следи на местопроизшествието.По
отношение на мястото на удара разяснява,че са приели посоченото по-горе ,защото
парчетата стъкла са намерени на 7
метра преди ориентира,а на стъклата,за да паднат,също им
трябва време и скорост,която е в порядъка на 50-60 км/ч. и с нея са се
плъзгали преди да спрат и да бъдат
намерени.Според него,в конкретния случай мястото на удара няма абсолютно
никакво значение за техническия аспект на експертизата,тъй като от основно
значение е видимостта и възприемането на пешеходеца.Допълва,че ако скоростта на
автомобила е била по-ниска,това не променя изводите,тъй като от техническа
гледна точка ударът е още по-предотвратим,поради това,че опасната зона е още
по-къса за спиране на автомобила и водачът
има още по-голяма възможност да възприеме,да спре и да предотврати
удара,т.е.ниската скорост не носи предимство за водача.
По отношение на възприемането на пешеходеца считат,че същия се
възприема от момента,в който попада в осветената зона пред автомобила,а при
заслепяване водачът е длъжен да реагира чрез аварийно спиране,в който случай ще
спре в зоната,която е имал преди заслепяването.Добавя Д. освен това,че
автомобил,движещ се на дълги светлини,осветява цялото пътно платно по цялата му
ширина на около 200 метра
пред автомобила,така че ако е идвал такъв автомобил насреща,той преди да дойде
толкова близко,че да заслепи водача,200 метра пътят е бил осветен целия от
дългите светлини на насрещния автомобил.Акцентира,че когато водачът е
заслепен,той просто трябва да спре,а дългите светлини не са препятствие.
Съдът кредитира заключението на последната,арбитражна експертиза,тъй
като същото е изготвено въз основа както на събраните на досъдебното
производство доказателства и най-вече протокол за оглед на местопроизшествие и
отразените в него обективни находки,така и на тези от съдебното
следствие-показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия,в които се
съдържат значими сведения за състоянието на пътя в участъка на произшествието,осветеността
му,интензивността на движението по това време на денонощието,облеклото на
пострадалия,местоположението на трупа на последния,които вещите лица са взели
предвид при формиране на изводите си.Същите успешно защитиха изводите си в
съдебно заседание,като аргументирано и обосновано дадоха отговор кои именно
методи са използвали и защо,поради което и като се има предвид безспорната им
компетентност, съдът възприема именно представеното от тях заключение.
Съдът кредитира изготвения
протокол за оглед на местопроизшествие,тъй като същият е съставен при спазване
на изискванията на НПК,поради което и се явява годно доказателствено средство
относно закрепените с него факти и обстоятелства.
Съдът кредитира и заключенията на
дактилоскопната,техническите,съдебно-медицинска експертиза на труп и
автотехническа експертиза като обективни и изготвени от вещи лица в кръга на
тяхната компетентност,неоспорени от страните.
На последно място съдът като цяло
възприема обясненията на подсъдимия като доказателствено средство,тъй като
същите в по-голямата си част /относно спецификите на управлявания от него
товарен автомобил,състоянието на пътя в конкретния участък,липсата на улично
осветление и липсата на тротоари,състоянието на банкетите до уличното
платно,скоростта,с която е управлявал-около 50 км/ч. се подкрепят от
доказателствата по делото-свидетелските показания на св.С.,И.Г.,Ч. и Д. и
кредитираната от съда КМАТЕ,според която той е управлявал със скорост от
порядъка на 50-60 км/ч./,но
досежно твърденията му , че заслепяването от насрещно движещ се автомобил е
препятствала възможността му да възприеме пешеходеца,както и че аварийното
спиране би поставило в риск останалите участници в движението-автомобилите пред
и зад него,съдът приема като защитна версия,тъй като се опровергава от
заключението на арбитражната експертиза.
Акцентът както на подсъдимия,така
и на защитникът му, е поставен именно върху твърдяното заслепяване от насрещно
движещ се автомобил,което му е попречило да възприеме пешеходеца,който освен
това е бил облечен и с тъмни дрехи,а случилото се е в тъмната част на
денонощието,при липса на улично осветление.
Установи се в тази насока от
арбитражната експертиза,че при сравняване на осветената зона пред автомобила с
опасната му зона се вижда,че при скорост от 50-60 км/ч. водачът се е
движил със скорост,която му е позволявала да спре в рамките на осветената
зона,като от техническа и професионална гледна точка при движение на фарове
водачите следва да подбират скоростта си така,че да могат да спрат в осветената
зона пред автомобила.Заключението им е,че при движение с такава скорост и при
евентуално заслепяване водачът може да спре в зоната,в която е имал видимост
преди заслепяването и най-вероятната причина за настъпването на произшествието
са субективни действия или бездействие на подсъдимия при движение с ограничена
видимост от фаровете.Установено е освен това от заключението,че при посочената
скорост и с включени къси светлини на фаровете подсъдимият е могъл своевременно
да възприеме облечен в тъмни дрехи пешеходец и да предотврати удара,който извод
важи с още по-голяма сила,ако е управлявал с по-ниска от посочената скорост,тъй
като опасната зона за спиране на автомобила е още по-къса и водачът би имал още по-голяма възможност да възприеме
пешеходеца,да спре и така да предотврати удара.
Особено съществено се явява
заявеното от експертите в съдебно заседание,че при заслепяване задължение на
водача е да спира аварийно,в който случай той ще спре в зоната,която е имал
преди заслепяването.Не без значение е и установеното от тях,че автомобил,движещ
се на дълги светлини,осветява цялото пътно платно по цялата му ширина на около 200 метра пред
автомобила,така че ако насреща е имало автомобил с включени дълги светлини,той
преди да приближи толкова,че да заслепи водача,200 метра преди това пътят е бил
целия осветен и той е имал достатъчно време да реагира с аварийно спиране.
С оглед на така изложеното съдът
приема твърденията на подсъдимия,че заслепяването от насрещно движещ се
автомобил му е попречило да възприеме пешеходеца за средство за защита,тъй като
е опровергано по технически път от вещите лица.Що се касае до твърденията му,че
евентуалното аварийно спиране би поставило в риск движещите се пред и зад него
автомобили,отново следва да бъде припомнено изтъкнатото от експертите,че в
конкретната хипотеза не е негово задължение да мисли за автомобилите зад себе
си,а само за това,което е пред него ,което пък от своя страна е предполагало
предприемане на аварийно спиране,ако действително е бил заслепен от дългите
светини на насрещно движещ се автомобил.
Горното от своя страна навежда на
извода,че тезата на защитата за обективна невъзможност подсъдимия да предприеме
спиране или внезапна маневра за несъстоятелна.Изтъкнатото,че подсъдимият е
съобразил скоростта си на движение с движещите се пред него автомобили и е
следвал тяхната траектория,която по никакъв начин не му е подсказвала за
наличие на движещ се пешеходец,не е от естество да подкрепи тезата,че той е
съблюдавал задълженията си по ЗДвП предвид установеното от експертите,посочено
по-горе и освен това поставя риторичния въпрос:ако движещите се пред него
автомобили са предприели движение с различна от неговата скорост и по различна
траектория,той отново ли би съобразил поведението си на пътя с тях ,без да държи
сметка за разписаните правила за движение.
Напълно голословно се твърди и че
не следва да се изключва възможността преднамерено пешеходецът да се е отклонил
наляво на пътя непосредствено преди процесното ПТП с користна цел,тъй като
каквито и да е доказателства в тази насока няма освен безспорно установеното,че
се е движил на 1 метър
вляво от края на дясната част на платното за движение.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така установената фактическа
обстановка съдът прие от правна страна следното:
Срещу подс.Г. е повдигнато обвинение за
това,че на 21.12.2014 год.,около 17.50 ч.,в гр.София,при управление на
МПС-товарен автомобил „Ивеко”,модел „******” с рег.№ СА *******,по пътното
платно за движение на ул.”********”,в посока от ул.”******” към ул.”Звезда”,в
района на кръстовището с бул.”Околовръстен път” и в района на №66,нарушил три правила за движение по пътищата,както
следва:
-чл.20,ал.2,изр. 1 от ЗДвП,според
който :”Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие”,
-чл.20, ал.2,изр.2 от ЗДвП: „Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато
възникне опасност за движението” и
-чл.21,ал.1,пр.2 от ЗДвП:”При
избиране скоростта на движение на водача на ППТ е забранено да превишава
предвидената от закона скорост от 50 км/ч. за населено място за пътни превозни
средства от категория „В”,като управлявал автомобила със скорост от 64 км/ч. при максимално
разрешена такава от 50 км/ч.
за населено място,вследствие на което реализирал ПТП с движещия се по пътното
платно на ул.”********” в посока от ул.”*** та” към ул.”Звезда” пешеходец Г. Р.
М. и по непредпазливост причинил смъртта му-престъпление по чл.343,ал.1,б.”в”
във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК.
Налице са всички елементи от
състава на престъплението,вменено на подсъдимия,като авторството на
деянието,касателно причинената смърт на пострадалия се установява по безспорен
и категоричен начин от приетите по делото експертизи,свидетелските показания и
обясненията на подсъдимия,които водят до несъмнения извод,че смъртта на М. е
резултат от удара с автомобила на подсъдимия.Поради това съдът приема,че е
налице пряка причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие
и причинената смърт на М..
На следващо място е налице извършено от страна на подсъдимия,при
управлението на МПС,нарушение на правилата за движение по пътищата,визирано в
чл.20,ал.2,изр.1 от ЗДвП.Тази разпоредба вменява на водачите задължение да се съобразяват
с конкретните условия на видимост,за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие.За да е налице нарушение на това правило,следва да се
установят конкретни обстоятелства,които е следвало да бъдат съобразени от
водача във връзка с видимостта на пътното платно и в случай че ако са били
съобразени, не би настъпило ПТП.Именно това е имал предвид законодателят,като е
посочил,че водачите следва да се съобразяват с конкретните условия на видимост,така
че да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Ако наличното на пътя
препятствие не може да бъде квалифицирано като „предвидимо” с оглед конкретната
пътна обстановка,преценена съобразно задълженията на водача и нормалната
житейска логика,същото не може да обуслови наличието на това нарушение.В
разглежданата хипотеза съдът приема за установени именно такива обстоятелства.
На първо място,подсъдимият се е
движил в рамките на населеното място,в което винаги може да се очаква наличието
на пешеходци,в тъмната част на денонощието и при липса на улично осветление,при
което възможността на водача да възприеме едно евентуално препятствие,се явява
значително намалена и при условията на заслепяване от дългите светлини на
насрещно движещ се автомобил,които обстоятелства не са били съобразени от
него.Следва да се изтъкне още,че той е познавал участъка,в който се е случило
произшествието,тъй като многократно е преминавал оттам,управлявал е товарен
автомобил,с чийто специфики е бил запознат много добре,вкл. и затова,че е
по-малко маневрен на пътя,въпреки което и най-вече въпреки посочените по-горе
обстоятелства не е предприел аварийно спиране,така че да избегне всяко
препятствие по пътя,между които и появата на пешеходец на платното,който се
явява предвидимо препятствие,тъй като е житейски нормално и предвидимо да се предположи,че в рамките на населеното
място,в тъмната част на денонощието и при липса на тротоар,на пътното платно
може да се движи пешеходец.Видно е от арбитражната експертиза,че от техническа
и професионална гледна точка при движение на фарове водачите следва да подбират
скоростта си така,че да могат да спрат в
осветената зона пред автомобила,като в конкретния случай,при движение с такава
скорост и при заслепяване той е имал възможност да спре в зоната,в която е имал
видимост преди заслепяването и най-вероятната причина за настъпване на
произшествието са субективните му действия или бездействие при движение с
ограничена видимост.Особено съществено е изтъкнатото от експертите в съдебно
заседание,че при заслепяване задължение на водача е да спре аварийно,в който
случай той ще спре в зоната,която е имал преди заслепяването. Несъобразявайки
се с изброените обстоятелства и като не е предприел аварийно спиране ,подс.Г.
виновно е нарушил правилата за движение по пътищата,вследствие на което е
възникнало ПТП с движещия се по пътното платно пешеходец,довело до смъртта
му.Следователно,налице са всички елементи от състава на престъплението,за което
е предаден на съд.
Тези елементи са налице и за
нарушението по чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП,тъй като подсъдимият не е изпълнил
задължението си да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре,когато възникне опасност за движението. Опасността
за движение в конкретния случай е възникнала от момента,в който водачът е могъл
да възприеме пешеходеца,в който случай той е следвало да задейства аварийно
спирачната система на автомобила,така че да спре в рамките на осветената
зона,което е било възможно при скоростта,с която е управлявал и възникналата
необходимост от това.Видно е от заключението,че опасната зона за спиране на
автомобила в конкретната пътна обстановка и натоварване при скорост на движение
от 50-60 км/ч.
е около 37-47 метра
и следователно,при включени къси светлини на фаровете водачът е могъл
своевременно да възприеме облечен в тъмни дрехи пешеходец и да предотврати
удара.Тази величина на скоростта му е позволявала да спре в рамките на
осветената част от пътя,тъй като отстоянието от автомобила,управляван от
подсъдимия до пострадалия,в момента,в който е могъл да бъде възприет е 56 м.,а опасната му зона е
била около между 37-47 м.Като
не е предприел действия по спиране на автомобила,подсъдимият е реализирал
състава и на това нарушение на ЗДвП.
От субективна страна съдът
приема,че подс.Г. е извършил престъплението при форма на вината
непредпазливост-не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.Ако подсъдимият бе съобразил правилно
всички обстоятелства,значими за конкретните условия на видимост,то той би
задействал спирачната система на автомобила,така че да може да спре при появата
на пътното платно на пострадалия,който се явява предвидимо препятствие по
смисъла на чл.20,ал.2,изр.1 от НК и освен това не е реагирал своевременно на
възникналата опасност за движението,която е могъл да възприеме и да спре в рамките на осветената зона. Респективно,не
би възникнало инкриминираното ПТП и на пешеходеца не биха били нанесени
описаните по-горе телесни увреждания,довели до смъртта му.
Досежно нарушението по
чл.21,ал.1,пр.2 от ЗДвП следва да се
отбележи,че съдебната практика е категорична,че едновременното приложение на
разпоредбите на чл.20,ал.2 и чл.21 от ЗДвП е несъвместимо,като е необходимо е
да се изтъкне освен това,че не се установи по категоричен начин подсъдимият да
е управлявал със скорост над разрешената и същата да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат,поради което
и деянието относно това нарушение е несъставомерно.
Съдът приема,че пострадалият се е
движил в нарушение на правилата,установени от ЗДвП-върху платното за движение и
попътно на автомобила,управляван от подсъдимия,т.е. същия има принос за
настъпване на вредоносния резултат,като така констатираното съпричиняване
следва да бъде отчетено при индивидуализация на наказанието.
Защитата пледира за приложение на института на
чл.15 от НК-случайно деяние.За да е налице случайно деяние е необходимо водачът
на МПС не по своя вина да е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването
на общественоопасните последици.За да се изключи виновното поведение е
необходимо деецът да се е съобразил с предписанията на правно регламентираната
дейност,която осъществява при управлението на МПС и да са налице условия,при
които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да
предотврати настъпването на вредните последици.
Не е налице случайно
деяние,когато препятствието се е явило внезапно на пътното платно,извън
опасната зона за спиране и за водачът е съществувала обективна възможност за
своевременното му възприемане и предотвратяване на ударът,чрез изпълнение на
предвидените в закона задължения по управление на автомобилът,какъвто е
настоящият случай.
Установено е от арбитражното
заключение,че при конкретните условия подс.Г. е могъл своевременно да възприеме
облечения в тъмни дрехи пешеходец и да предотврати удара посредством аварийно задействане на спирачната система на
автомобила,поради което и хипотезата на случайното деяние по смисъла на чл.15
от НК е неприложима.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимият престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до четири години.
При индивидуализация на
наказанието съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на дееца,за
който няма данни в дългогодишната му практика като водач на МПС да е наказван
за нарушения на правилата за движение по пътищата,смекчаващите отговорността обстоятелства,каквито
са чистото съдебно минало на подсъдимия и положителните му характеристични
данни,изводими от показанията на свидетелите,съпричиняването от страна на
пострадалия за настъпване на общественоопасните последици и като отчете високата степен на
обществена опасност на деянието,разгледана на плоскостта на зачестилите случаи на ПТП с пешеходци, му наложи наказание лишаване от
свобода около средния размер на предвиденото в нормата на
закона- две години.
На основание чл.66,ал.1 от НК съдът
отложи изтърпяването на така наложеното наказание за срок от четири години,като
за да приложи института на условното осъждане съдът взе предвид ,че освен че са
налице формалните предпоставки за това,за превъзпитанието и поправянето на
подсъдимия не е необходимо изолирането му от обществото.
На основание чл.343г от НК съдът
определи на подсъдимия и предвиденото в тази разпоредба кумулативно наказание -
лишаване от право да управлява МПС за срок от
две години,считано от влизане на присъдата в сила.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът възложи в тежест на подс. Г.
разноските направени от СДВР в размер на 535.62,както и тези от СГС в
размер на 1230 лв. и по 5 лв. ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: