Определение по дело №1779/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260462
Дата: 3 септември 2020 г.
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20193100101779
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

 

03.09.2020 г.                                                                                                             гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                           Гражданско отделение

На трети септември                                                 Две хиляди и двадесета година

 

В публично заседание в следния състав:  

 

        СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

Секретар Нина Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от съдията

Гражданско дело № 1779 по описа за 2019 година

 

На именното повикване в  09:15  часа се явиха:

Ищцата Н.А.Я., редовно призована, явява се лично и с адв. К.Р., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответницата С.В.С., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Т.С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответницата В.В.Г., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М.П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

 

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

 

Настоящият съдебен състав констатира редовното призоваване на страните, но констатира пречки по хода на делото от друго естество, а именно:

Видно от материалите по делото, предмет на разглеждане са искове, предявени от Н.Я. срещу С.С. и В.Г. за разделно осъждане на всяка от двете ответници за парични суми по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС, представляващи приспадащата се част от получени от общ наследодател наеми от отдаване ползването върху 10 броя, според ищцата, самостоятелни обекта - преместваеми павилиони, за период от 1 година.

При това положение настоящият съдебен състав намира, че се касае за обективно съединяване на искове за всеки един обект поотделно, тъй като отдаването под наем на всеки самостоятелен обект предполага самостоятелно правоотношение между конкретен наемодател и конкретен наемател, с конкретни параметри и цена за съответния обект. В този смисъл възраженията срещу всеки отделен иск и всяка отделно претендирана сума за всеки обект, също са самостоятелни и могат да доведат до различен краен изход по спора, поотделно. По принцип изложеното индикира нередовност на исковата молба, но доколкото вземанията за въпросните 10 твърдяни обекта са в рамките на общата сума, уточнена както в първата уточняваща молба от 20.11.2019 г., така и потвърдена с втората уточняваща молба от 17.12.2019 г., в размер на по 12 779 лв. срещу всяка от двете ответници поотделно, то със сигурност каквато и да би била разбивката на отделните претенции, всяка от тях би била в по-нисък размер от цитираната обща сума. С което и цената на всеки отделен иск също би била по-ниска от 12 779 лв. срещу всяка от двете ответници поотделно. 

Нещо по-важно – дори нищо от гореизложеното да не бъде споделено, видно от цитираните вече две уточняващи молби, както и от проекта за доклад, няма съмнение за никого от участниците в производството, че понастоящем се претендират от всяка от двете ответници вземания за главница (общо за 10-те цитирани обекта) в размер на 12 779 лв. – всяка, при условията на разделност. При това положение е очевидно, че дори да не се сподели становището на настоящия състав за разделността на исковете за всеки обект, то при сегашния на предявяване на исковете, главните такива със сигурност са с цена, по см. на чл. 69, т. 1 от ГПК, от по 12 779 лв. или очевидно под 25 000 лв. срещу всеки ответник. От своя страна разделността на ответниците означава наличие на кумулативно съединяване на исковете срещу всеки един от тях. Аналогично акцесорните искове също са в размер понастоящем по  1 179.33 лв. всеки.

Съгласно чл.104, т.4 ГПК исковете с цена под 25 000 лв. от облигационен характер, каквито безспорно са и настоящите искове, се разглеждат, като първа инстанция, от районен съд.

По тези причини и по всяка от горните две групи аргументи, заедно и поотделно, производството следва да бъде прекратено пред Окръжен съд – Варна, на основание чл.119, ал.1 ГПК  вр. чл.118, ал.2 от ГПК, тъй като се касае за родова неподсъдност, която се разглежда служебно от съда.

За пълнота следва да се поясни, че в конкретния случай не се касае за предявен един иск срещу един ответник, който в хода на делото да е заменен от неговите наследници, а се касае за начално предявяване на исковете по обсъдения и мотивиран начин, което потвърждава формираните изводи.

По тези причини и на основание цитираните разпоредби от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1779/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна, XI състав, на осн. чл.119, ал.1 вр. чл.118, ал.2 от ГПК.

 

Определението, само в прекратителната му част, подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок от днес.

 

След влизане в сила на определението делото да се изпрати с писмо на Районен съд - Варна по компетентност!

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание,което е приключило в 09:27ч.

 

 

                                                                                                                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                                                    СЕКРЕТАР: