Р Е Ш Е Н И Е
Номер 62 /20.3.2019г. 2019 г. Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и четвърти януари Година
две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Иваничка Славкова
Членове: Светлозар Г.
Яна
Панева
Секретар Галя Иванова
Прокурор Дияна Иванова
като разгледа докладваното от съдия
Панева
ВНОХД № 1380 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет
на въззивното производство е присъда постановена от РС-Варна, 37 състав по НОХД
№ 5600/ 2017 г., с което подс. А.М.А. е признат за виновен за престъпление по чл. 354а,
ал.5 вр. ал.3, т.1, пр. 1 от НК, като му е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева. С присъдата са били отнети
в полза на Държавата остатъка от наркотичните вещества, както и били присъдени
съдебно-деловодните разноски, които следва да бъдат заплатени от подс. А..
Въззивното
производство е образувано по жалба на подс. А.А., чрез защитника си адв. А.С.,
с която се иска първоинстанционната присъда да бъде
отменена и да се постанови нова, оправдателна, поради наличието на
доказателства по делото за малозначителност на
деянието и приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. В депозираното допълнение към въззивната жалба
В
съдебно заседание представителят на окръжна прокуратура счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна с
отчетени смекчаващи отговорността обстоятелства. Но с оглед това, че за
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК за престъпления от процесния вид е нужно да
бъде и установено, че целите и мотивите на държането на наркотични вещества не
са за лична употреба или за предоставянето за употреба, моли присъдата на ВРС
да бъде потвърдена.
Защитникът на подс.
А. моли да бъде уважена депозираната въззивна жалба и допълненията към нея.
Счита, че са налице само формално признаците на извършеното деяние по чл. 354
а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК, което обуславя
приложението на нормата на чл. 9, ал. 2 от НК. Излага аргументи за това, че
чрез действията на доверителя й не са застрашени, нито засегнати по никакъв
начин обществените отношения, в степен, която да обуслови прилагането на
санкционните средства на наказателното право. Поради това не следва да се
обсъждат и никакви данни за извършителя, говорещи за степен на негова лична
опасност, съобразно с негово минало осъждане. В подкрепа на което сочи и
константна практика на ВКС, в смисъла, че след като инкриминираното деяние не е
общественоопасно поради своята малозначителност,
то не е и престъпление престъпното му поведение.
Подс. А. моли молбата му да бъде
удовлетворена, ако е възможно.
След преценка на доводите, изложени в
жалбата, както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна
проверка на решението на основание чл. 313 и 314 от НПК, настоящият състав
намери жалбата за неоснователна.
Като се запозна с делото, въззивният съд прие за безспорно установена следната
фактическа обстановка:
Подс. А. живеел в гр. Варна, като имал вредна
употреба на канабиноди/ марихуана/ и психостимуланти/ амфетамини/.
На 27.08.2016 год. около 01.00 часа подс. А.А. и св. С. Н.се срещнали
пред дома на последния в гр.Варна и решили да отидат на дискотека. А. привел в
движение автомобила си, „Ауди“ с рег.№ ** ** ** **, и се отправили към Морската
градина в гр. Варна. Паркирали на паркинга на Морска гара– Варна, но не слезли
от колата. Няколко минути по- късно към тях се приближил полицейски автомобил
на свидетелите– Г. и Г., Сектор „СПС“– ОД МВР– Варна, които докато извършвали
обход в района, решили да извършат проверка на двете лица, които забелязали в
автомобила. В хода на проверката установили, че това са подс.
А. и св. Н. Попитали ги дали носят в себе си забранени вещи, за което двамата отрекли.
Тъй като поведението им се сторило подозрително, полицейските служители
поискали А. да покаже личните си вещи, които носил в себе си. Подсъдимият
извадил портмонето си и в него било намерено– полиетиленово
пакетче, съдържащо– 6 бр. хапчета, жълти на цвят; още едно пакетче, съдържащо
бяло кристално вещество и едно целофанено пликче, съдържащо бежово прахообразно
вещество. Бил извършен оглед на купето на автомобила и на пода зад предна дясна
седалка забелязали пакетче– фолио, в което била завита зелена тревиста маса. Свидетелите
Г. и Г. попитали подсъдимия А. какво
представляват намерените вещества и той отговорил, че са наркотици, след което
ги предал на св. Г. с протокол за доброволно предаване от 27.08.2016 год.
По делото били
назначени множество съдебни експертизи, както следват:
I.
Съдебно физикохимична експертиза
№ 01376/ 20.12.2016г., видно от заключението по която:
Зелената тревиста
маса, съдържаща се в 1 бр. сребристо метално фолио, представлява части от
растението– Херба Канабис Индика
Сатива, известен като– Марихуана, с нетно тегло- 0,16
грама, със съдържание на активен компонент– тетрахидроканабинол–
5,12 %.
Марихуаната има
наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставена
под вътрешен и международен контрол /забрана/ по Списък І от Наредба за реда и
класифициране на растенията и веществата като наркотични.
II.
Съдебно физикохимична експертиза
№17/НАР-450/14.06.2017г., видно от заключението по която:
-
В 1 бр. целофанено
пликче, съдържащо бежево прахообразно вещество– 0,16
грама /обект № 1/ не се доказа наличие на вещества, поставени под контрол.
-
В 1 бр. полиетиленово пликче /обект №2/ има бяло кристално
вещество, което съдържа – метамфетамин. Определеното
съдържание на метамфетамин
в обекта е – 70,4 %. Нетното тегло на обекта е– 0,47 грама, следователно
нетното тегло на метамфетамина в него е– 0,33088
грама.
-
В 6 бр. таблетки
/обект № 3/ се доказва наличие на 3,4 метилендиоксиметамфетамин
/MDMA/.
Определеното съдържание на MDMA в таблетките е– 52,8
%. Нетното тегло на всички 6 бр. таблетки е – 1,51 грама, следователно нетното
тегло на метилендиоксиметамфетамин
в него е – 0,79728 грама.
Метамфетаминът и 3, 4 метилендиоксиметамфетамин са под контрол
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
и са включени в Списъка І от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични.
III.
Съгласно заключението на изготвената оценителна експертиза, общата стойност на наркотичните вещества е–
8,27лв.+19,93лв.+0,96 лв. = 29,16 лв.
IV.
Съдебно- психиатрична
експертиза, видно от
заключението по която се установява, че
подсъдимият А. не страда от психично заболяване. Няма данни за
зависимост към психоактивни вещества. Налице е вредна употреба на канабиноди/ марихуана/ и психостимуланти/
амфетамини/. Към момента на извършване на деянието–
27.08.2016 год. подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си.
Същите
били приобщени по реда на чл. 282 от НПК.
Гореописаната
фактическа обстановка първоинстанционният съд намерил
за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а
именно от: писмените
доказателства; заключенията по назначените експертизи; показанията на
разпитаните по делото свидетели, кредитирани в цялост, тъй като същите са
последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се; обясненията на подс. А., доколкото не противоречат на останалия
доказателствен материал. Правилно първоинстанционният
съд е приел, че всички те в своята съвкупност очертават идентична фактическа
обстановка и сочат, че автор на инкриминираното деяние е подс.
А..
Въззивната инстанция намира за правилен правния
анализ и съответните изводи на първоинстанционния съд
относно приложимостта на чл.9, ал.2 от НК, тъй като мотивирано и аргументирано
е извел липсата на основание да бъде използван института на малозначителността
спрямо процесното инкриминиращо деяние. Безспорно по
делото е, че подс. А.
в инкриминираната нощ без надлежно разрешително е държал високо рискови
наркотични вещества на обща стойност 26,16 лв., което е прието за маловажно,
съгласно правилата на особената част на наказателния кодекс. От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, защото подсъдимият
е съзнавал, че не следва да държи наркотичното вещество, тъй като това е
забранено от закона, но въпреки всичко е насочил действията си към държането на
марихуана
и метамфетамини, т.е. искал е и целял настъпването на съставомерните
последици, предвид неговото вредна употреба на горепосочените наркотични
вещества.
Във връзка с възраженията на защитата
на подсъдимия, първоинстанционният съд правилно е
приел, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима само тогава, когато
деянието, независимо от своя вид и насоченост формално осъществява признаците
на престъпление, но поради своята малозначителност не
е общественоопасно или неговата обществена опасност е
явно незначителна, по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения. Неоснователни
са обаче наведените възражения от страна на защитата, че са налице условията на
чл.9, ал.2 от НК. Малозначителността на деянието, е
сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на престъплението. Касае се за случаи в
които дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но само
привидно - без действително да е общественоопасно,
или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните условия, то не е от
естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или пък
това засягане може да бъде незначително. Тези две хипотези са визирани в
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК - не е престъпно деянието, което макар и
формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Безспорно тази разпоредба е относима
към едно от основните качества на престъплението, а именно обществената
опасност и свързаната с нея противоправност. Нормата
на чл.9, ал.2 от НК е приложима по отношение на всички видове престъпления и тя
е свързана със самото деяние, като личността на подсъдимия също има значение.
Степента на обществена опасност на деянията е обусловена от обстоятелствата,
свързани с характера и значението на отделното обществено отношение, чрез
отрицателното въздействие, върху което се засяга обществената система и от
характера и степента на неговото засягане. Към значимите за това обстоятелства
следва да се отнесат и особеното положение на субекта. Установените от
решаващия съд факти, отнесени към гореизложените разбирания, възприети в
доктрината и практиката, сочат, че в случая не сме изправени пред хипотезата на
малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК,
независимо от стойността на наркотичното вещество, тъй като тя не може да е
водеща. В тази връзка правилно са отчетени данните за лицето, а следва да се
отчете и вида на наркотичното вещество- марихуана и метамфетамини.
За престъпленията, регламентирани в чл. 354 а от НК, като своеобразен вид посегателство
против човешкото здраве и живот, количеството на инкриминирания наркотик не би
могло да се приеме за единствения меродавен и изключителен критерий,
предопределящ извод за малозначителност. В настоящият
случай правилно първоинстанционният съд е приел, че е
налице маловажен случай, като е направил оценка съобразно комплекса от фактори,
правнозначими за тежестта на противоправното
посегателство и личните качества на дееца, което представлява по- ниска степен
на обществена опасност и морална укоримост, в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В конкретния
случай за извършеното престъпление, което рефлектира върху човешкото здраве и живот, не би могло
да се приеме, че същото няма никакъв обществено значим отрицателен ефект, тъй
като е извършено от лице, за което има данни и за предходна съдимост. Така въззивния съд в съгласие с отчетеното от първата инстанция,
счита че са налице обществена опасност както от извършеното, така и от дееца. В подкрепа на своя правен извод ВРС
изчерпателно е посочил и решения на ВКС в тази насока, като константна съдебна
практика, относима към настоящия казус.
Поради това, че съдът приема, че
степента на обществена опасност на деянието не е висока, при индивуализация на наказанието като смекчаващи отговорността
обстоятелства е взел предвид количеството и ниската стойност на предмета на
престъпно посегателство, макар стойностният критерий да не е определящ в
случая; съдействието оказано на разследващите органи от подсъдимия; младата
възраст на същия и добрите му характеристични данни.
Водим
от горното, въззивната инстанция намира, че решението
на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.
338 от НПК
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 253/ 3.10.2018 г. по
НОХД № 5600/ 2017 г. по описа на ВРС, 37 състав, с което подс. А.М.А. е признат за виновен за престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, т.1, пр. 1 от НК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: