№ 143
гр. Перник, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.ова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20251720200241 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 8699 от 11.06.2024г. (НП),
издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ)-гр.София, с което на И. Д. Д., ЕГН ********** за
извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.„а“, пр.2-ро от Закона за пътищата
(ЗП), вр. чл.7, ал.1, т.5, б.„в“, чл.8, ал.1, и чл.37, ал.1, т.1, пр.1-во от Наредба №
11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството (Наредба № 11 от 03.07.2001г.) е наложено на основание
чл.53, ал.1, т.2, пр.2-ро от ЗП административно наказание глоба в размер на
3500 лв (три хиляди и петстотин лева).
Жалбоподателят И. Д. Д., чрез пълномощника си адв. Б. Г. Г. от ПАК,
по изложени в жалбата доводи моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Релевират се доводи, че жалбоподателят не е ползвал свое
пътно превозно средство (ППС) и не е участвал в нито една от дейностите по
смисъла на §1, т.8 от Допълнителните разпоредби на ЗП, поради което и не е
било необходимо да има разрешително към датата и мястото на проверката.
Счита се, че неправилно е определено основанието за налагане на
административното наказание, като се твърди, че приложимата санкционна
норма е следвало да бъде тази по чл.177, ал.3, т.1 от Закона за движението по
1
пътищата (ЗДвП), тъй като се касае за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2-ро
от същия закон, в хипотеза, в която разрешение за движение в рамките на
специалното ползване на пътищата не следва да бъде издавано. В тази насока
се отбелязва, че актосъставителят и наказващият орган не били взели предвид
и вида на превозвания товар – фракция, който не е бил неделим по смисъла на
§1,т.14 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001г.,
поради което не отговарял на условията за издаване на разрешително от АПИ.
Излагат се доводи, че административноотговорни лица не са физическите
лица – водачи на ППС, а собственикът на пътното превозно средство или
лицето, лицензирано да извърши превоза, в чието задължение е снабдяването
с изискуемото разрешително. Счита се, че вмененото нарушение не е доказано
по несъмнен начин. Предвид изложеното се моли за отмяна на обжалваното
НП. При условията на алтернативност, се иска административното наказание
да бъде намалено до законоустановения минимален размер. Алтернативно се
и предлага съдът да преквалифицира деянието, прилагайки закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, санкционирайки жалбоподателя на
основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. Претендира се за присъждане в полза на
жалбоподателя на сторените по делото разноски, свързани с платен
адвокатски хонорар.
Жалбоподателят И. Д. Д. не участва лично в хода на съдебното
производство, в което не се явява и упълномощения му защитник адв. Б. Г. Г.
от ПАК. С молба с рег. № 6360 от 17.03.2025г. процесуалният представител
представя списък за претендираните разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) началник отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при АПИ-гр.София, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Силвия Тодорова, изразява становище за неоснователност на
жалбата, като моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице – пълномощник на
нарушителя, в законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което
е процесуално допустима, за което са изложени съображения в приложеното
по делото Разпореждане № 351 от 19.02.2025г.
Разгледана по същество е частично основателна.
От фактическа страна:
На 14.05.2024г., в 13:18 часа, на път І-1, км 285, с посока на движение
гр. Перник - гр. София св. Е. Л. С. – инспектор в дирекция „Анализ на риска и
2
оперативен контрол“ при АПИ спрял за проверка на отбивна площадка ППС с
четири оси с две управляеми оси, а именно: товарен автомобил марка
„Скания“ с рег. № ********. Същото извършвало превоз на товар (фракция) и
се управлявало от И. Д. Д.. Контролният орган извършил измерване чрез
ролетка № 1302/18/5м на разстоянието между осите (на двойната задвижваща
ос) и установил, че същото е 1,44 м, а посредством техническо средство –
електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел
DFW-KR № 118844 измерил, че сумата от натоварване на ос на двойната ос на
МПС е 31.685 т, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т,
съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.„в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г., т.е. установено
било превишаване с 12.685 т. Отчетените резултати били отразени в Кантарен
билет № 2279/14.05.2024г. от електронната везна, който бил подписан от
водача.
За така измереното натоварване на ос на ППС, жалбоподателят не
представил на длъжностните лица от АПИ разрешително за движение на
товарния автомобил в рамките на специалното ползване на пътищата, предвид
установеното, че моторното превозно средство е тежко по смисъла на чл.3, т.2
от Наредба № 11 от 03.07.2001г., тъй като към момента на движение не
разполагал с такова, издадено от администрацията, управляваща пътя – АПИ.
На водача, на място бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 0009936 от 14.05.2024г., в който
актосъставителят Е. Л. С. приел, че установените факти досежно
констатираното превишаване на стойностите по чл.7, ал.1, т.5, б.„в“ от
Наредба № 11/03.07.2001г. и липсата на разрешително за движение в рамките
на специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията,
управляваща пътя, осъществяват състава на административно нарушение по
чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.„в“, вр. чл.8, ал.1, чл.37, ал.1,
т.1, предл.1-во от Наредба № 11 от 03.07.2001г. Актът бил предявен на
жалбоподателя за запознаване, който вписал като възражение, че измерването
е извършено под наклон, след което получил препис от него.
Въз основа на съставеният АУАН било издадено и оспореното НП, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 3500 лева, на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2-ро от ЗП, за
установеното нарушение, с фактическо описание и правна квалификация,
идентични с тези, посочени в АУАН.
Процесното НП е връчено на И. Д. Д. на 17.01.2025г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН № 0009936 от 14.05.2024г., разписка за връчване на препис от него на
жалбоподателя, Кантарен билет № 2279/14.05.2024г. от електронна везна с №
118844, свидетелство за регистрация на процесното ППС, кантарна бележка от
кариера – с.Студена, Заповеди №№ РД-11-246 от 31.03.2022г. и РД-11-247 от
3
31.03.2022г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, Удостоверение
за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 на
електронна везна тих модел DFW, Заявление за периодична проверка и
извършена такава на 25.04.2024г. за техническа годност на електронна везна
модел DFW-KR № 118844, декларация за съответствие и сертификат на
ролетка № 1302/18 (5м), протокол от 30.08.2019г. за проведено обучение на св.
Е. Л. С. с процесната мобилна везна за поосово измерване, известие за
доставяне на издаденото НП. Тази доказателствена съвкупност кореспондира
със свидетелските показания на Е. Л. С., който, разпитан в хода на съдебното
следствие, потвърждава изцяло отразените в обстоятелствената част на АУАН
фактически обстоятелства.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл.56, ал.3, т.1 от ЗП и
приложената Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022г. на Председателя на
Управителния съвет на АПИ, с която са делегирани права на АНО по смисъла
на чл.47, ал.2 от ЗАНН.
АУАН също е издаден от длъжностно лице с доказана материална
компетентност съгласно чл.56, ал.2 от ЗП, предвид Заповед № РД-11-247 от
31.03.2022г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ.
Съгласно §1, т.8 от Допълнителните разпоредби на ЗП „специално
ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари.
Според чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. движението на
извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на
пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на нътищата.
Съгласно чл.37, ал.1, т.1, предл.1-во от Наредба № 11 от 03.07.2001г.
във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и
АПИ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и
ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС, както и съставят
акт на водача, когато при проверката се установи, че движението се извършва
без разрешително.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на
извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия.
Условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по
пътищата, отворени за обществено ползване, се определят с Наредба № 11 от
03.07.2001г.
Съгласно чл.3, т.2 от посочения подзаконов нормативен акт тежко ППС
4
е това, което има натоварване на ос, по-голямо от предвидените стойности в
чл.7 от Наредба № 11 от 03.07.2001г.
Съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.„в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г., когато
разстоянието между осите на ППС е от 1,3 м до 1,8 м, допустимото
максимално натоварване на оста е 19 тона.
В настоящия случай измереното разстояние между осите е 1,44 м,
сумата от натоварването на ос на двойната ос на товарния автомобил е 31.685
т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл.7, ал.1, т.5,
б.„в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г., като превишаването е с 12.685 т.
Съдът установи, че констатираните надвишения на нормите на Наредба
№ 11 от 03.07.2001г. са установени с годни технически средства и от
компетентно длъжностно лице, притежаващо необходимите теоретични
знания и правоспособност.
Използваните измервателни уреди от проверяващия - електронна везна
за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел DFW-KR №
118844 и ролетка № 1302/18/5м, попадат в обхвата на средство за измерване по
смисъла на §1, т.27 от ДР на Закона за измерванията (техническо средство,
което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за
измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически
средства).
Съгласно сертификат и декларация за съответствие за ролетка №
1302/18/5м, в съответствие с Директива 2014/32/ЕС, Удостоверение за
признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 на електронна
везна тих модел DFW, Заявление за периодична проверка и извършена такава
на 25.04.2024г. за техническа годност на електронна везна модел DFW-KR №
118844, измервателните уреди отговарят на техническите характеристики и
са сертифицирани, което не подлага на съмнение достоверността и точността
на извършените измервания от контролните органи на АПИ в хода на
извършената проверка на управляваното от жалбоподателя ППС. В тази
насока е доказана компетентността на св. Е. Л. С. да си служи и борави
самостоятелно с електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване
на ППС модел DFW-KR, предвид представения по делото протокол за
проведено обучение от 30.08.2019г., удостоверяващ придобитите умения и
знания при обучението. При това положение процедурата по измерването е
била извършена по установения ред.
Изрично е посочено в съставения на мястото на проверката АУАН, че е
било измерено разстояние между осите 1.44 м, което е осъществено с ролетка
№ 1302/18/5м, като същото е извършено в присъствието на водача, който се е
запознал с отчетената величина и не е направил възражение срещу вписаното
разстояние между осите. Тези аргументи на съда са относими и за извършено
с електронната везна поосово измерване на натоварването на ППС, предвид
кредитирания по делото като писмено доказателство Кантарен билет №
2279/14.05.2024г. от електронната везна, който е бил предявен на водача за
5
запознаване с отчетените стойности и е подписан от него без възражения.
Вписаното бланкетно възражение в акта, че измерването е било реализирано
при наклон в участъка от пътя е голословно, предвид анализираното
доказателство по-горе за надлежно проведено на извършилия проверката св.
Е. С. обучение за работа с процесната везна, съответно правилното
позициониране на измервателния уред, а същото така и предвид
обстоятелството, че процесната везна е саморегулираща се при минимална
денивелация и се изключва автоматично при прекомерен наклон.
Посоченото измерено натоварване на ос, по-голямо от съответната
стойност по чл.7 от Наредба № 11 от 03.07.2001г., обосновава извод, че ППС е
тежко по смисъла на чл.3, т.2 от същата наредба, респ. извънгабаритно по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №
11/03.07.2001г., което е един от признаците на нарушението по чл.53, ал.1, т.2
от ЗП.
Установеното натоварване на оста не сочи на изключението по чл.8,
ал.5, вр. чл.14, ал.3 от наредбата, доколкото натоварването на ос надвишава с
повече от 30 % допустимото максимално натоварване на ос по раздел ІІ. При
това положение се изисква нарочно разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП, в каквато
насока е формулирано административното обвинение в АУАН и в НП, поради
което и движението на процесния автомобил следва да бъде квалифицирано
като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, предл. 2-ро от ЗП, защото тази
разпоредба въвежда забрана за движение на тежки ППС без разрешение.
Съдът не споделя, изложените от процесуалния представител на
жалбоподателя доводи, че АНО е ангажирал отговорността на И. Д. за деяние,
което не може да му бъде вменено във вина, тъй като той не е превозвач или
собственик на процесното ППС, като съображенията са следните:
Разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП, която е вменена на
жалбоподателя не поставя изискване относно субекта, който следва да се
снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа
единствено забрана за извършване на дейности по специалното ползване на
пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да
има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на това
нарушение е и лицето, което фактически извършва дейността по ползване на
пътя, като управлява тежко ППС, какъвто безспорно в случая е
жалбоподателя. В тази връзка е и съдържанието на разпоредбата на чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г.
Не е спорно и че отговорността на жалбоподателя, ангажирана за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП не игнорира изискването на чл.15,
ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г., съгласно който собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са
длъжни да подадат в АПИ или в съответното областно пътно управление или
община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец.
Отговорността за неизпълнение на тази законова разпоредба, спрямо
6
задължените лица, обаче, не освобождава водачите на съответното ППС от
задължение да спазват предписаното правило на чл. 26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП и
респективно при неизпълнение на същото да не носят отговорност. Още
повече, че от съдържанието на приложената санкционна норма на чл.53, ал.1
от ЗП е видно, че същата предвижда налагане на наказание глоба на
физическите лица, които нарушават разпоредбата на чл.26, ал.2 или които
извършват или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. След като безспорно е установено, че
наказаното лице като водач на товарния автомобил е осъществявал движение
на тежко пътно превозно средство без разрешение, то попада в кръга на
субектите на нарушението и правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Неправилно е изложеното в жалбата твърдението, че дори и да е приел
наказващия орган, че И. Д. е извършил административно нарушение, то е
следвало да бъде ангажирана неговата административнонаказателната
отговорност не по чл.53, ал.1 от ЗП, а по чл.177, ал.3 от ЗДвП, тъй като двете
норми не защитават идентични обществени отношения. Разпоредбата на
чл.177, ал.3 от ЗДвП е свързана с целта на закона, посочена в чл.1, ал.2 от
ЗДвП - да се опазват животът и здравето на участниците в движението по
пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването
от моторните превозни средства. Нормата на чл.53, ал.1 от ЗП защитава
обществените отношения, свързани с правото на администрацията,
управляваща пътя да прецени доколко е допустимо преминаването на
определено извънгабаритно или тежко превозно средство по конкретен път, с
оглед неговата товароносимост и евентуалните неблагоприятни последици за
поддръжката му впоследствие. В настоящия случай
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за извършване на дейности от специалното ползване на пътищата, без
съответно разрешително за това, а не за това, че управлява ППС с размери,
маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройство, какъвто е състава на
нарушението по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В случая, при направеното описание на нарушението от фактическа
страна, подробно са изложени обстоятелствата, въз основа на които е направен
извод за това, че ППС е тежко и за него са приложими разпоредбите от
Наредба № 11/03.07.2001г. Ясно и категорично е вписано в АУАН и в НП, че
водачът е наказан за това, че е извършвал превоз на товари, като е управлявал
ППС с натоварване на ос, което надвишава нормите, определени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството в Наредба № 11/03.07.2001г,
както и че движението на тежкото ППС се е осъществявало без необходимото
разрешение за дейностите в рамките на специалното ползване на пътищата
(Разрешително) от администрацията, управляваща пътя. Доколкото тези факти
7
са изложени в пълнота в АУАН и НП, то процесното противоправно деяние е
описано с всичките му съставомерни признаци в съответствие с чл.42, ал.1, т.4
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. При това положение правото на защита на
жалбоподателя е било гарантирано в пълен обем, поради което съдът прие за
неоснователно направеното в обратна насока възражение от пълномощника на
жалбоподателя.
В АУАН и в НП не съществува разминаване и досежно правното
квалифициране на тази деятелност, поради което съдът намира, че са
изпълнени изискванията на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, като
прие като неоснователни посочените в жалбата доводи за непривеждане на
нарушените разпоредби към установените в обективната действителност
факти.
Несподеляеми са изложените в жалбата възражения, че поради
делимостта на превозваната фракция извършваното процесно движение на
тежко ППС не отговаряло на условията за издаване на разрешително от АПИ.
Вярно е, че легалната дефиниция за понятието „неделим товар“ е посочена в
§1, т.14 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001г., където е
дадена с оглед на неговото превозване и не зависи от физическата възможност
за разделяне на товара на части, а от това дали разделянето ще доведе до
излишни разходи, до риск от вреди, или поради размерите и масата на товара
не може да бъде превозван от МПС, ремарке, автовлак или съчленено ППС,
което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата. По този повод в
оспореното НП са изложени изрични констатации, че не е установено
процесният товар да е неделим, поради което е могло да се превози в рамките
на общественото използване на пътищата, но това не изключва главния
съставомерен признак – липсата на разрешение, след като е предприето
движение на тежко ППС, чието натоварване на двойната задвижваща ос е
повече с 12.685 т над максималното допустимите 19 тона. Противното
означава да се дерогира напълно разрешителният режим за всички случаи на
превоз на делими товари, които водят до движение на тежко ППС, без
издадено разрешение от администрацията, стопанисваща пътя, тъй като без да
е издадено разрешение, поради делимост на товара да се претендира същият
да се превози чрез движение на тежко ППС без да се дели.
Предвид изложеното, съдът счита, че АНО правилно е приложил
материалния закон, като не споделя аргументите, изложени в жалбата в
противоположна посока. Водачът е имал знание относно вида и тонажа на
превозвания от него товар, вида и тонажа на ППС и липсата на издадено
разрешение за движението, което е установено от поведението на
жалбоподателят, който не е представил такова разрешение по време на
проверката, а и контролните органи не са констатирали наличието му по
служебен път.
По отношение на цитираните в жалбата съдебни решения, постановени
по КАНД по описа на Административен съд Перник, настоящия съдебен
8
състав намира, че сравнителният анализ между поставения за разглеждане
правен спор и тези, по които са постановени посочените от упълномощения
защитник решения не са достатъчен аргумент за отмяна на постановеното НП.
Цитирането на съдебна практика може да служи като аргумент в подкрепа на
развити правни доводи от съда при постановяване на съдебното решение, но
не представлява годен правен аргумент за отмяна на процесното НП. Все в
този ред на мисли следва да се отбележи, че част от посочената практика не е
относима към процесния казус, тъй като не касае сходно описание на фактите
и обстоятелствата на нарушението (Решение № 80 от 10.04.2023г. по КАНД №
49/2023г. на Административен съд Перник, Решение № 81 от 12.04.2023г. по
КАНД № 43/2023г. на Административен съд Перник), а друга част, напр.
направеното тълкуване на понятието „неделим товар“ в Решение № 118 от
12.07.2023г. по КАНД № 88/2023г. по описа на Административен съд Перник,
е изоставено от касационния съд.
За процесния случай, при напълно идентична фактическа обстановка е
установена актуална практика на касационната инстанция, обективирана в
Решение № 477 от 25.03.2024г. по КАНД № 78/2024г. на Административен съд
Перник, Решение № 678 от 23.04.2024г. по КАНД № 116/2024г. на
Административен съд Перник, Решение № 811 от 13.05.2024г. по КАНД №
214/2024г. на Административен съд Перник и др. Именно последната практика
споделя настоящия съдебен състав.
По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че АНО правилно е приложил коректната санкционна
норма, а именно чл.53, ал.1, т.2, пр.2-ро от ЗП, предвид направената подробна
обосновка в мотивната част на НП при текстово пресъздаване на описанието
на нарушението.
В конкретния случай на И. Д. е наложена глоба в размер на 3500 лв,
който е над средния, към максимално предвидения. Мотивиран е от АНО с
цел предотвратяване на повторно и системно извършване на едни и същи
нарушения, с тенденцията на увеличаване на пътнотранспортните
произшествия със смъртни случаи и др. Въпреки тези обстоятелства
съдебният състав счита, че наложеното административно наказание на
жалбоподателя е завишено и при индивидуализацията му не са отчетени
наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: отбелязаната
изрично в НП констатация, че нарушението е извършено за първи път, както и
че жалбоподателят е управлявал процесното ППС в изпълнение на възложени
му трудови функции от работодателя. Същевременно АНО не ангажира
доказателства за семейното и имотно състояние на санкционираното лице.
При това положение наложената глоба от 3500 лева се явява несъразмерно
тежка спрямо личността на дееца и не съответства на целите на наказанието
по чл.12 от ЗАНН, които биха се постигнали с налагане на наказание в
минималния размер от 1000 лв, който да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред.
9
Не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй
като не може да се приеме, че извършеното административно нарушение
представлява маловажен случай. Процесното деяние не се характеризира с по-
ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от този вид, тъй като то е типично такова.
Същевременно наличните смекчаващи отговорността обстоятелства са
отчетени от съда при намаляване размера на наложеното административно
наказание, но същите не са от естество да обусловят извод за маловажен
случай, тъй като движението по пътищата на тежки и/или извънгабаритни
ППС създава сериозни опасности както за останалите участници в
движението, така и за пътищата, което е довело до въвеждането на определени
ограничения в свободното движение на такива моторни превозни средства.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП
следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложеното на
жалбоподателя административно наказание глоба от 3500 лв на 1000 лв.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. От своя
страна нормата на чл.143, ал.1 от АПК урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на административния акт, но не и ако
искането е частично уважено и частично отхвърлено. Поради това, съгласно
препращащата разпоредба на чл.144 от АПК, приложение намират общите
правила на чл.78 от ГПК, според които страните имат право на разноски
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска. При
приложението на този правен принцип и двете страни в
административнонаказателното производство имат право на разноски по
съразмерност, пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част
от жалбата.
В този контекст, при частично уважаване на жалбата и намаление на
наложеното наказание, каквато е хипотезата по отношение на процесното
нарушение, разноските на жалбоподателя, респ. на АНО, следва да бъдат
определени съразмерно на отхвърлената/уважената част.
В конкретния случай адвокатското възнаграждение е уговорено и
платено в размер на 700 лв. Делото не е с фактическа и правна сложност, като
съобразявайки осъществената реална защита от пълномощника на
жалбоподателя, съдът не установи несъответствие с правилата за конкуренция
на свободния пазар, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение отразява
реални пазарни цени на адвокатските услуги и е към минимално
предвиденото в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа (Загл.изм.-ДВ, бр.14 от 2025г.).
Така съразмерно с уважената част от жалбата и намаляване на глобата,
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени 500 лв (петстотин лева), които
10
разноски следва да бъдат заплатени от Агенция „Пътна инфраструктура” с
адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3, в чиято структура се намира АНО.
Претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане
юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. Като отчете, от една
страна, че делото не е с фактическа и правна сложност както и реалната
осъществена защита от юрисконсулта, а от друга страна, взе предвид видът и
размерът на наложената санкция, съгласно чл.63д, ал.5, вр. ал.4 от ЗАНН, вр.
чл.37, ал.1 и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът
определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 лв (сто лева) за
процесуално представителство пред настоящата инстанция. Съгласно
разпоредбата на чл.144 от АПК, вр. чл.78 от ГПК, АНО има право на разноски
по съразмерност, пропорционално на отхвърлената част от жалбата, а именно
71,43 лв (седемдесет и един лев и 43 стотинки), която сума е дължима от
жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 и чл. 63д от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8699 от 11.06.2024г., издадено
от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“-гр.София, с което на И. Д. Д., ЕГН ********** за извършено
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.„а“, пр.2-ро от Закона за пътищата, вр. чл.7,
ал.1, т.5, б.„в“, чл.8, ал.1, и чл.37, ал.1, т.1, пр.1-во от Наредба № 11 от
03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството е наложено на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2-ро от Закона
за пътищата административно наказание глоба в размер на 3500 лв (три
хиляди и петстотин лева), като НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание от 3500 лв (три хиляди и петстотин лева) на 1000 лв (хиляда лева).
ОСЪЖДА от Агенция „Пътна инфраструктура” с адрес: гр. София, бул.
„Македония“ № 3 да заплати на И. Д. Д., ЕГН ********** сума в размер на
500 лв (петстотин лева), представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно частично уважената жалба по АНД №
20251720200241 по описа за 2025 година на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура” с адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3 сума в размер на
71,43 лв (седемдесет и един лев и 43 стотинки), представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съобразно частично отхвърлената жалба по
АНД № 20251720200241 по описа за 2025 година на Районен съд Перник.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
11
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12