М О Т И В И
към Решение № 34 / 10.03.2020г. по АНХ
дело № 69/2020 година
на РАЙОНЕН СЪД – гр.А.
Производството е образувано по Постановление № 123/19/06.02.2020г.
на Районна прокуратура-А. – с предложение за освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на адм. наказание по чл.78А от НК на обвиняемата А.С.Й., ЕГН **********, родена на *** ***, с постоянен
адрес:***,българска гражданка, неомъжена, с основно образование, неосъждана, по
обвинение в това, че на 10.10.2017 г., в гр. А., обл. Б.ка, е било осъществено
улесняване на непълнолетно към онзи момент лице от мъжки пол – А. Х. Д. от гр. А.
и лице от женски пол – З. М. Щ. /живуща ***/, ненавършило към онзи момент 16 годишна възраст, да
заживеят съпружески, без да са сключили граждански брак – престъпление по чл.191, ал.2 от Наказателния кодекс. НК).
Районна прокуратура – А.,чрез представителя си
прокурор Илиян Пантелеев в съдебно заседание поддържа постановлението. Излага
становище, че в хода на настоящото производство са събрани доказателства, които
преценявани поотделно и в тяхната съвкупност водят до извода, че обвиняемата е
извършила престъплението, за което й е повдигнато обвинение.
Твърди, че са налице
предпоставките на чл.78а от НК, поради което предлага обвиняемата да
бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 191, ал.2 от НК,
след което и да бъде освободена от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание глоба в
минималния размер от 1 000,00 /хиляда/ лева.
Обвиняемата А.С.Й., редовно призована, се явява в съдебно заседание. Признава вината
и пледира за минимално наказание глоба. Дава обяснения.
Предложението на РП-А. е с правно основание чл.375 от
Наказателно – процесуалния кодекс (НПК).
След съвкупна преценка на доказателствата, събрани по
делото и на разпоредбите на закона, Районен съд - гр.А., приема за установено
от фактическа и правна страна, следното:
Обвиняемата А.С.Й. е родена на *** ***, с постоянен
адрес:***, неомъжена, безработна и неосъждана, съгласно представеното справка
за съдимост.
Не е спорно по делото, че св.З. М. Д.а е
родена на *** г. До 08.10.2017 г., тя живеела в дома на майка
си /свидетелката М. К. Щ./ в гр. Б., кв. „***“. Свидетелят А. Х. Д. /син на
обвиняемата/ е роден на *** г. Двамата непълнолетни се запознали на
неустановена точно дата, в периода 2016 – 2017 г, но преди месец октомври 2017
г. започнали да поддържат връзка. В
началото на същия месец младежите решили да заживеят заедно в дома на А.С.Й. /майката
на А. Х. Д./, живуща ***. Майката на З. М. Д.а не се противопоставила. Обвиняемата
А.С.Й. също дала съгласие за връзката, въпреки че синът ѝ не бил
пълнолетен, а З. М. Д.а нямала навършени дори 16 г. След като взели решение да
заживеят, на 09.10.2017 г., З. М. Д.а и А. Хр.Д. заживели съпружески в дома на обв.А.С.Й..
За да се случи това, двамата непълнолетни били улеснени от обв.Й., като същата
ги подслонила в дома си и им предоставила за ползване отделен вход и стая от
жилището си. Освен това Й. не уведомила органите на МВР или Дирекция „Социално
подпомагане“. Обвиняемата знаела, възрастта на сина си /към онзи момент на 17
години/, а също и възрастта на Д.а /към онзи момент 15 г./ и въпреки това, със
своите действия ги улеснила да заживеят заедно. Й. не направила опит, да
преустанови това съжителство, като сезира органите на Дирекция „Социално
подпомагане“ или органите на МВР.
Впоследствие, двамата непълнолетни продължили
да живеят заедно. Фактическото положение останало непроменено. Видно от
проведените разпити, до привличането на обвиняемата, двете непълнолетни лица са
продължили да живеят заедно, като от съвместното съжителство, на 17.01.2019 г. З.
Д.а родила дете.
Същата, макар и непълнолетна на
20.02.2019 г. сключила граждански брак с навършилия вече пълнолетие А. Х. Д..
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от
представените по делото писмени доказателства. Проведени са разпити на
свидетели, отразени в протоколи за разпит, приложени по ДП. Приложена е справка
за съдимост на обвиняемата, от която е видно, че не е осъждана и освобождавана от наказателна отговорност.
Разпитан в хода на досъдебното и съдебното производство
обвиняемата Й. признава верността на гореописаната фактическа обстановка. Изразява съжаление и обяснява поведение си със силните чувства,
които изпитвал сина й към момичето, въпреки че самата тя била наясно с ниската
им възраст.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира
за безспорно, че с извършеното А.Й. е осъществила, както от обективна, така и
от субективна страна състава на престъпление чл.191 ал.2 от НК.
Налице са предпоставките на чл. 78а, ал.1 от НК,
доколкото за извършеното от дееца престъпление по чл.191 ал.2 от НК законът
предвижда наказание Лишаване от свобода, чийто размер е до „две години” или
„Пробация”. Изложеното сочи, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за
освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност, като за извършеното
деяние следва да й бъде наложено административно наказание “глоба”, определено
в границите, установени в закона в разпоредбата на чл. 78а от НК - от 1000,00
лв. до 5000,00 лв. Съдът съобрази конкретната степен на обществена опасност на
деянието и личността на дееца – майка на 17 годишен младеж и счете, че на същата
следва да бъде наложена глоба към минималния размер, а именно от 1 000,00
/хиляда/ лева.
Не са налице констатирани отегчаващи вината
обстоятелства, поради което съдът намира, че санкция в посочения размер най - добре
би постигнала необходимото предупредително и превъзпитателно въздействие.
Според настоящия състав същата съответства на характера и степента на
обществена опасност на деянието и дееца и в максимална степен обезпечава целите
на специалната и генералната превенции, залегнали в чл. 36 от Наказателния
кодекс.
Мотивиран от изложените съображения и на основание
чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с
чл.78а вр. чл.191, ал.4 от НК, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: