Решение по дело №1269/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „С. 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя А. Д., чрез представител по пълномощие, срещу решение № 36/22.05.2024 г., постановено по АНД № 120/2024 г. по описа на Районен съд - Царево, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, серия Г № 0063328 на ОДМВР – Бургас, с който на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ), на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Възразява, че процесното нарушение не е установено автоматично от системата в отсъствието на контролен орган. Излагат се доводи за неяснота в оспорения ЕФ относно извършеното нарушение. Счита, че от съдържанието на ЕФ не може да се установи кое е санкционираното лице. Касаторът възразява, че е налице противоречие между описаните в ЕФ обстоятелства и посочената за нарушена правна норма. Изложени са доводи, че ЕФ не е връчен лично на санкционираното лице. Моли се съдът да отмени оспореното решение, а по съществото на спора – да бъде отменен издадения ЕФ.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, се представлява от адвокат Е. Д. – БАК, която поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

С процесния ЕФ касаторът е санкциониран в качеството му на собственик на МПС “Пежо Боксер“ 2.2 ХДИ рег. № [рег. номер], което е регистрирано на територията на Република България, не е спряно от движение, като за същото не е сключена задължителна застраховка гражданска отговорност. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство/система № 11743d1 на 25.02.2024 г. в 13:42 часа по ВП 99, км. 33+930.

За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушението е безспорно установено, чрез допустимо от закона, изправно техническо средство. Обсъдил е правната уредба, регламентираща установяване на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането, както и тази касаеща субекта на нарушението. По същество е приел, че нарушението е безспорно доказано, поради което потвърдил издадения електронен фиш.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав.

Задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел II буква "А", т. 10.1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. В § 1,т. 33 от КЗ е въведено легално определение за понятието "автомобилист" - това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. С разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е регламентирано задължение на всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Правното основание за издаване на електронния фиш и отговорността на собственика се съдържа в разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, според която когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1, съгласно която "на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. - за физическо лице; 2. имуществена санкция [рег. номер]. - за юридическо лице или едноличен търговец".

Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно уредени от законодателя в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Специалният закон - КЗ, препраща към ЗДвП относно задължителните реквизити на ЕФ и е видно, че процесният съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на санкцията, срок и начин на плащане. На следващо място, по несъмнен начин става ясно, че с процесният електорнен фиш е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството - собственик на автомобила, което от своя страна е посочено с конкретни данни и пълна идентификация вкл. законния представител, поради което неоснователни са възраженията на касатора в тази насока.

Неоснователни са и възраженията, че процесното нарушение не е установено автоматично от системата в отсъствието на контролен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ „Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.“ Според настоящия състав на съда, правилното тълкуване на посочената норма и на волята на законодателя е да се ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за дадено МПС на собственика му, в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на МПС. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в "Гаранционния фонд", т. е. установяването на този факт не е поставен на преценката на контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система, като същата е общодостъпна за всички граждани и държавни органи.

Неоснователно е позоваването на касатора на ТР № 1/26.02.2014 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС, чийто диспозитив постановява, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, тъй като същото е загубило значение към датата на извършване на процесното нарушение в резултат на настъпила междувременно законодателна промяна при изменението на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ бр. 54 от 2017 г. Поради това, становището застъпено в посоченото ТР е неотносимо по делото, а възражението в касационната жалба е неоснователно. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, издадена на осн. чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, са уредени правилата за използването на мобилни технически средства, посредством които се установяват и заснемат нарушенията на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл. 11 от Наредбата, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилни АТСС. Изключения са предвидени само в изречение второ на чл. 11, т. 3, съгласно което за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават. Настоящия казус не е сред посочените, понеже АТСС не се намирало във движение, закрепено на превозно средство, а е било временно разположено на участък от пътя. Не е налице и противоречие на Наредбата с чл. 194, ал. 4 от ЗДвП, предвиждащ издаване на ЕФ само в отсъствие на контролен орган, понеже работният процес на АТСС не изисква непосредствена манипулация от страна на контролен орган по време на неговата работа и в настоящия казус установяването на управлението на МПС е било напълно автоматизирано.

Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора за незаконосъобразност на ЕФ с оглед начина на неговото връчване. Доколкото в ЗАНН не е изрично уредено по какъв начин АНО ще връчи препис от НП/ЕФ срещу подпис, касационната инстанция приема, че са допустими всички правни способи за предоставяне на препис от акта за налагане на административно наказание, които гарантират, че именно нарушителят ще го получи, като това се удостовери с неговия подпис. Няма пречка това да стане и чрез трето лице след като съществува гаранция, че на адресата на ЕФ ще бъде връчен препис от него срещу подпис. По делото няма спор по фактите - ЕФ е изпратен на адреса на седалището и управлението на санкционираното дружество по пощата, с обратна разписка. Пратката, съдържаща ясно и конкретно обозначение за съдържанието, е връчена на 28.03.2024 г. срещу подпис. Жалбата против ЕФ е подадена в законоустановения срок.

Както вече бе посочено, процедурата по връчване на издадените наказателни постановления респ. ЕФ е регламентирана в разпоредбата на чл. 58 от ЗАНН. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в ЗАНН няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, следва да се прилагат разпоредбите на НПК. Тъй като в чл. 58 от ЗАНН не се съдържа регламентация относно реда за съобщаване на наказателни постановления и ЕФ на юридически лица, по силата на съдържащата се в чл. 84 от с. з. законова делегация, се прилагат съответните правила в НПК. Според чл. 180, ал.5 от НПК, връчването на юридическо лице става срещу подпис на длъжностното лице, натоварено да поема книжа, което подписва разписка със задължение да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени (ал. 6), а връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата (ал. 7). Същевременно в чл. 180, ал. 4 от НПК е предвидено, че ако получателят не може или откаже да се подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице, което се подписва. В случая регламентираната в чл. 180. ал. 5-7 от НПК процедура за връчване на наказателни постановления/ЕФ на юридически лица е спазена, доколкото връчителят е посетил адреса на управление на санкционираното търговско дружество, където е установил присъствието на лице, което се е съгласило да поеме книжата, видно от известие за доставяне, съдържащо процесния ЕФ. За получател в обратната разписка се съдържа името и подписа на лице – служител на санкционираното дружество, като в настоящият случай не се твърди, че лицето, получило пратката, съдържаща процесния ЕФ не притежава такова качество. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че законът не изисква длъжностното лице, което е натоварено да получава книжа, да е упълномощено за това изрично в писмена форма. Аргумент в този смисъл е и редакцията на разпоредбата на чл. 180, ал. 5 от НПК, съгласно която, както бе упоменато и по-горе, на учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата, т. е. ясно е, че законът не изисква това упълномощаване да е в писмена форма. В тази връзка правата на защита на наказаното ЮЛ не са ограничени, нито накърнени, а реализацията им зависи единствено от поведението на неговите служители. Още повече, че в конкретния случай ЕФ безспорно е стигнал до знанието на управителя на дружеството, който го е обжалвал в срок, респ. същият е упражнил правото си на защита в пълен обем.

Несъстоятелно е оплакването на касатора за неяснота на даденото описание на нарушението от фактическа и правна страна, довела до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. В обжалваният електронен фиш се посочва информация за неспазване на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Съгласно тази правна норма договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

Неизпълнението на това императивно законово задължение е установено от събраните по делото доказателства и не се оспорва от касатора. Същото подлежи на административнонаказателно санкциониране по реда на чл. 638, ал. 1 и ал. 4 от КЗ. Според тази разпоредба на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лева – за физическо лице; 2. имуществена санкция от 2 000 лева – за юридическо лице или едноличен търговец. Нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.

Анализът на посочената правна уредба навежда на извод за законодателно решение за административнонаказателно санкциониране при неизпълнение на правното задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като разпоредбите на чл. 638, ал. 4 КЗ и чл. 638, ал. 1 от КЗ се съотнасят една спрямо друга като обща към специална с оглед начина на установяване на нарушението. Първата разпоредба /чл. 638, ал. 1 от КЗ/ предвижда налагане на административно наказание/имуществена санкция за допуснато нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, без да конкретизира начина на неговото установяване, докато нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ изрично регламентира начина, по който следва да е установено административното нарушение – с автоматизирано техническо средство или система по време на управление на моторно превозно средство, по отношение на което не е изпълнено задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Предвид специфичния метод за установяване на нарушението в последната хипотеза, в чл. 647, ал. 3 от КЗ е предвиден и различен ред за налагане на административно наказание/имуществена санкция – чрез издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движението по пътищата, отличаващ се от общия ред на ЗАНН и КЗ, предвиждащ ангажиране на отговорността на нарушителя чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление.

От гореизложеното се налага извод, че посочването в електронния фиш, че е "установено управление на МПС....... ", не визира елемент от изпълнителното деяние на нарушението, а дава сведение за начина на неговото установяване. Изпълнителното деяние в случая е бездействието на собственика на автомобила да сключи договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Този извод следва и от граматическото и систематичното тълкуване на отделните алинеи на чл. 638 от КЗ. Използваният от законодателя глагол "управлява" идва да покаже, че в случая изпълнителното деяние се осъществява чрез действие, докато употребеното в чл. 638, ал. 4 от КЗ словосъчетание "при управление" пояснява начина, по който следва да бъде установено административното нарушение, изразяващо се в бездействието на собственика на МПС да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

По изложените съображения обжалваното решение на Районен съд – Царево следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 36/22.05.2024 г., постановено по АНД № 120/2024 г. по описа на Районен съд - Царево.

Решението не подлежи на обжалване и протест.