Решение по дело №9597/2013 на Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№260044

гр. Пловдив, 10.01.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XIII с-в, в публичното заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА

 

при секретаря Елена Неделчева, като разгледа докладваното гр. дело № 9597 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 35/06.01.2015 г., постановено по гр. д. № 9597/2013 г. по описа на Районен съд Пловдив, до съдебна делба са допуснати следните недвижими имоти: имот № ****, находящ се в землището на гр. *****, местност п., имот№ ****, находящ се в землището на гр. ****, местност п..., имот № ****, находящ се в землището на гр. ****, местност п., имот № *****, находящ се в гр. **** местност „Д.” и имот № ****, находящ се в землището на гр. *****, местност Б.К., между съделителите С.Г. при квота 3/18 ид. части, Ф.Г. при квота 3/18 ид. части, Д.Г. – 3/18 ид. части, Х.К. – 1/18 ид. част, И.С. – 1/18 ид. част, И.К. – 1/18 ид. част и З.Ч. – 6/18 ид. части.

                   С молба от 11.12.2018 г., депозирана от ищците, е представено Удостоверение за наследници на Д. Я. Г. /Г./ /л.181/, от което се установява, че ответницата З.Д.Ч. е починала на ***** г. Предвид изложеното, на основание чл. 227 ГПК производството е продължило с участието на нейните наследници – Т.М.К., Г.М.Т. и Н.М.Ч..

                   С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 05.08.2020 г., на основание чл. 346 ГПК е приета за съвместно разглеждане претенцията на ответника Н.М.Ч. срещу ищците за заплащане на извършени разходи и подобрения по отношение на допуснатите до съдебна делба недвижими имоти.

                   В проведеното открито съдебно заседание на 29.10.2020 г., от ответника Н.Ч. бе представено саморъчно завещание, като ответникът излага твърдения, че починалият в хода на производството съделител – З.Ч., му е завещала цялото притежавано от нея движими и недвижимо имущество към момента на нейната смърт.

                   Предвид представеното саморъчно завещание от страна на процесуалния представител на останалите наследници на З.Ч. – Т.К. и Г.Т. бе направено първоначално оспорване автентичността на съставения документ – саморъчно завещание, а впоследствие – и възражение за възстановяване на запазена част от наследството на наследодателката З.Ч..

В хода на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция - на 29.04.2021 г., съделителят И.Х.К. почина. Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № ****** г., издадено от Община С., същият е оставил за наследник единствено **** - Х.И.К.. Доколкото същият се явява ищец в настоящото производство, с протоколно определение от 15.06.2021 г., постановено по делото, съделителят И.К. бе заличен от списъка за призоваване, като участието по отношение на същия във връзка с притежаваната от последния квота в съсобствеността бе продължено от неговия наследник - Х.К. в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

По отношение на участието на ответниците в производството, оспорването на представеното саморъчно завещание, съставено от З.Ч. и възражението за възстановяване на запазена част:

Както бе посочено, от Удостоверение за наследници на Д. Я. Г. /Г./ изх. № **** г., издадено от Община С. /л.181/, се установява, че З.Д.Ч. е починала на **** г., като е оставила за свои наследници ****: Т.М.К., Г.М.Т. и Н.М.Ч.. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от представеното впоследствие Удостоверение за наследници на Д. Я. Г. изх. № ***** г., издадено от Община С. /л.238-239/.

По делото е представено саморъчно завещание от ***** г., вписано в Служба по вписванията гр. **** към Агенция по вписванията под вх. рег. № **** г., акт № ***, том *, дело № **** г. /л.288/, по силата на което З.Д.Ч. е завещала на ответника Н.М.Ч. цялото притежавано от същата движими и недвижимо имущество, притежавано към момента на нейната смърт.

Във връзка с направеното оспорване автентичността на представеното саморъчно завещание от страна на ответниците Г.Т. и Т.К., което несъмнено покрива довод за нищожност на съставеното завещание на основание чл. 42, б. „б”, вр. чл. 25, ал.1 ЗН, бе изготвена и приета съдебнопочеркова експертиза, обективирана в протокол № 41/18.01.2021 г. /л.432 – 435/. Съобразно заключението на вещото лице, при сравнително изследване на процесните ръкописни текстове и текстове и представените сравните образци от почерка и подписа на З.Ч., се установяват съвпадения по общи и частни идентификационни признаци, които са характерни и устойчиви и образуват индивидуална съвкупност, достатъчна за категоричен извод, че същите са изпълнени от наследодателката З.Д.Ч.. Съдът кредитира заключението по изготвената съдебнопочеркава експертиза като компетентно, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не бе оспорено и от страните.

Предвид така установената автентичност на съставеното от наследодателката З.Ч. саморъчно завещание, то доводът за неговата нищожност се явява неоснователен, поради което същото следва да бъде взето предвид при определяне на притежаваните квоти в съсобствеността на ответниците.

Предвид изложеното, съдът следва да обсъди възражението за възстановяване на запазена част от наследството на З.Ч. на ответниците Т.К. и Г.Т.. В тази връзка следва да се посочи, че независимо, че посоченото възражение касае квотите в съсобствеността и подлежи на разглеждане в първата фаза на делбеното производство, ако страна по делото за делба почине при висящността на процеса, включително във втората фаза и починалият е направил завещателни разпореждания или дарения с имота, предмет на делбата, възстановяването на запазената част от наследството може да се иска и във втората фаза на делбеното производство, като преклузивният срок е приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция /така Решение по гр.д. № 256/2001 г., І ГО, Бюлетин №4/2001 г., и Решение № 268/17.10.2012 г., постановено по гр. д. № 479/2012 г. на ВКС, 2 ГО/.

По същество, съдът намира така направеното възражение за основателно. Чл. 28, ал 1 ЗН определя лицата с право на запазена част от наследство - низходящи, родители и съпруг. В настоящия случай, от представеното удостоверение за наследници на Д.Г., се установява, че ответниците Т.К. и Г.Т. се явяват низходящи от първа степен на наследодателя – З.Ч., респ. същите се явяват материалноправно легитимирани да претендират възстановяване на запазена част от наследството. Размерът на запазената и разполагаемата част е уреден в чл. 29 ЗН и по отношение на съпруга и низходящите зависи от броя на децата, като в случая - при наличие на *** деца, запазената част възлиза на 2/3 ид. част от наследството, или при *** деца – 2/9 ид. части за всяко дете.

Когато завещателното разпореждане е универсално, съгласно чл. 16, ал.1 ЗН, то придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Като наследник, лицето, в полза на което е направено универсалното завещание, придобива не само всички права на наследодателя, но и става отговорно за всички негови задължения. Поради това при предявено възражение за намаляване на универсалното завещание до размера на запазената част на наследник по закон не е нужно да бъде образувана маса по чл.31 ЗН, а намалението следва да се извърши направо в дробна част, съответстваща на запазената част на наследника по закон съобразно разпоредбата на чл. 29 ЗН. Образуването на наследствена маса по чл. 31 ЗН е необходимо само тогава, когато е завещана определена вещ или вземане /тоест, само при завет/, за да може да се определи чистия актив на наследството, тъй като само от този актив могат да се облагодетелстват заветниците /така Решение № 25/12.02.2016 г. по гр.д. № 4119/2015 г., I г.о./.

В настоящия случай несъмнено се установи, че с универсално завещателно разпореждане от ***** г., наследодателят З.Д.Ч. е завещала на своя **** – Н.М.Ч., цялото притежавано от нея движимо и недвижимо имущество към момента на нейната смърт. Доколкото се касае за универсално завещателно разпореждане, то в настоящия случай не е необходимо образуването на наследствена маса.

Поради изложеното, следва да бъде уважено направеното възражение за намаляване на основание чл. 30 ЗН на завещателно разпореждане, извършено от наследодателя З.Д.Ч., починала в хода на процеса – на  ***** г., направено със саморъчно завещание **** г., вписано в Служба по вписванията гр. **** към Агенция по вписванията под вх. рег. № **** г., акт № ***, том *, дело № **** г., в полза на ответника Н.М.Ч. в размер на 4/9 ид. части общо, като се възстанови запазената част на Т.М.К. в размер на 2/9 ид. части и Г.М.Т. в размер на 2/9 ид. части. Последните двама ответници следва да продължат участието си в делбеното произвоство при квота в съсобствеността от 2/9 ид. части от 6/18 ид. част или 2/27 ид. части за всяка от тях, а ответникът Н.М.Ч. при квота от 5/9 ид. части от притежаваните от наследодателя З.Ч. 6/18 ид. части или 5/27 ид. части.

По отношение на способа за извършване на делба:

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

С оглед определяне на способа за извършване на делба, по делото бе изготвена и приета СТЕ със задачи за определяне поделяемостта и действителната пазарна стойност на допуснатите до съдебна делба недвижими имоти /л.270 – л.285/. Вещото лице е изготвило два варианта за извършване на съдебна делба – в седем дяла и в три дяла по колена, като е определило пазарната стойност на всеки един от допуснатите до съдебна делба недвижими имоти, които са индивидуализирани съобразно влязлата в сила кадастрална карта и кадастрални регистри по отношение на землището на гр. **** Така от заключението на вещото лице и приложените към него скици следва, че имот № **** съответства на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на гр. ***, общ. ***, обл. ***, местност „п.”, като същият е на стойност 4860 лева, имот № ***, съответства на поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в землището на гр. ***, общ. **, обл. ***, местност „п.”, като същият е на стойност 1700 лева, имот № **** съответства на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на гр. ***, общ. ***, обл. ***, местност „п.”, като същият е на стойност 2850 лева, имот № **** съответства на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на гр. ***, общ. ***, обл. ***, местност „Д.”, като същият е на стойност 17 500 лева, имот № *** съответства на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на гр. ***, общ. ***, обл. ****, местност „Б.К.”, като същият е на стойност 14 800 лева. Съобразно представените два варианта от вещото лице за разделяне на имоти, същото е изготвило два варианта за реално разделение на процесните имоти, с оглед разписаното в нормата на чл. 69, ал.2 ЗН за получаване на дял в натура, при възможност за обособяване на такъв. С оглед така изготвеното заключение за възможност за получаване на реален дял от всеки съделител, по делото бе изготвена допълнителна СТЕ /л.499-509/ за разделяне на някои от имотите съобразно представените скици – проект за съдебна делба. Така, съобразно вариант две на основаната СТЕ е изготвено предложение за делба по колена в три дяла, както следва: дял първи следва да получи поземлен имот с идентификатор **** и поземлен имот с проектен идентификатор **** на стойност 13 900 лева, дял втори следва да получи поземлен имот с проектен идентификатор ****, поземлен имот с идентификатор ****, поземлен имот с идентификатор ***** и поземлен имот с проектен идентификатор ***** на стойност 13 910 лева, дял три следва да получи поземлен имот с проектен идентификатор ******. 

Съдът кредитира изготвените заключения по СТЕ и допълнителната СТЕ като компетентни, с необходимите знания и умения и обосновани. Вещото лице, след прилагане на специални знания в областта на оценката и техническите изисквания за недвижимите имоти, е предоставило два варианта за подялба на процесните имоти, като предвид формулираната впоследствие допълнителна задача, на основание чл. 52, ал.1, т.1 ЗКИР се е снабдило със скици – проект за разделяне на част от допуснатите до съдебна делба недвижими имоти. В тази връзка не се споделят възраженията на ответника Ч. срещу заключението по допуснатата СТЕ в частта за оценката на един от допуснатите до съдебна делба недвижими имоти. В своето заключение вещото лице подробно е мотивирало начина на изчисление на оценката на всички недвижими имоти, като е представило и сравните оферти, на база на които е изградило извода за стойността на допуснатите до делба имоти.

Предвид приетите по делото заключения по допуснатата СТЕ и допълнителната СТЕ и с оглед съблюдаване на принципа, регламентиран в чл. 69, ал.2 ЗН, а именно: получаването на дял в натура, съдът намира, че най-подходящият способ за извършване на настоящата съдебна делба е чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий. За да се спази този принцип, когато в делбата участват наследници от различни колена и имотът не може да се подели на толкова дяла, колкото са съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена, е допустимо делбата да се извърши по колена, без да е необходимо за прилагането на този способ съгласието на всички съделители /така Решение № 634/04.10.2010 г. по гр.д. № 1378/2009 г. на ВКС и цитираните в него решения, Решение № 60/26.07.2010 г. по гр. д. № 534/2009 г. на ВКС, 1 ГО, Решение №140/10.11.2014 г., по гр. д.№ 3254/2014 г. на ВКС, 2 ГО и много други/.

Поради изложеното, на основание чл. 350 ГПК съдът състави и предяви на страните проекта за разделителен протокол съобразно изготвените заключения по вариант 2 на приетата СТЕ и допълнителната СТЕ по колена, както следва: в един дял – С.Н.Г. и Ф. Г., в един дял– Д.Г., Х.К. и И.С. /при отчитане настъпилата смърт е хода на производство на съделителя И.К./,  в един дял – Т.К., Г.Т. и Н.Ч..

Поради изложеното настоящият състав приема, че делбата на процесните недвижими вещи следва да бъде извършена по реда на чл. 350 от ГПК чрез теглене на жребие, тъй като съставянето на дялове в случая е възможно и с оглед равенството на делбените права на съделителите по колена следва да се приеме за удобно. Въз основа на тези правни съображения следва да се обяви съставения и обективиран в протокола от откритото съдебно заседание, проведено на 15.11.2021 г., проект за разделителен протокол за окончателен.

В тази връзка следва да се отбележи, че неоснователно се явява искането на ответниците, съдебната делба да бъде извършена чрез разпределение на процесните имоти, съобразно притежаваните от тях индивидуални квоти в съсобствеността. На първо място следва да се посочи, че с оглед влязлото в сила съдебно решение по допускане на делба, съсобствеността произтича от наследяване, в който случай, при възможност за получаване на дял в натура от всяко коляно, делбата следва да бъде извършена по колена, в която насока вече бяха изложени подробни съображения. На следващо място, извършването на делба чрез разпределение е възможно в случай, при който допуснатите до делба недвижими имоти са равни или повече от броя на съделителите, като в настоящия случай допуснатите до съдебна делба недвижими имоти /преди съставянето на скици - проекти за съдебни делба/ са четири, а съделителите - осем, респ. всеки един от последните не би получил дял в натура при извършване на разпределение. На следващо място, за да се явява приложим способът, регламентиран в нормата на чл. 353 ГПК, следва извършването на делба чрез теглене на жребий да е невъзможно или много неудобно. За да е невъзможно тегленето на жребий, следва частите на съделителите да са различни или до делба да са допуснати имоти, съществено различаващи се по стойност или площ. В настоящия случай имотите са еднакви по стойност, като съобразно изготвеното допълнителна СТЕ разликата в стойността на единия дял спрямо останалите възлиза на едва десет лева, като и частите на съделителите по колена са напълно равни. За да е неудобно тегленето на жребий, следва да е налице критерий, въз основа на който дадени имоти да бъдат разпределени на конкретни съделители /прим. осъществено между съделителите разпределено право на ползване, извършени значителни подобрения от някой от съделителите в имота и др/. В настоящия случай, ако съдът извърши делбата чрез разпределение, като вземе предвид и извършеното от вещото лице разделение на някои от допуснатите до съдебна делба недвижими имоти, би се достигнало до произволен начин на формиране на дяловете, без да са налице конкретни критерии, на база на които съдът да извърши преценка кой имот на кой съделител следва да бъде поставен в дял.

Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че способът за извършване на делба, визиран в чл. 350 ГПК - чрез съставяне на разделителен протокол, а след това и теглене на жребий, се явява най-целесъобразен и приложим по отношение на допуснатите до съдебна делба недвижими имоти.

По отношение на претенциите по сметки на ответника Н.Ч.:

Както бе посочено, в преклузивния срок по чл. 346 ГПК ответникът Н.Ч. предяви претенция, обективирана в искова молба вх. № ***** г. по описа на Районен съд Пловдив /л.235-236/ в размер 8 400 лева, представляваща стойността извършени разходи от същия на разходи за имот ***, съобразно на притежаваната от ищците квота в съсобствеността, като подобренията са изчерпателно изброени в молбата, ведно със законната лихва от датата на депозиране на молбата по чл. 346 ГПК до окончателното изплащане на сумата. С молба - уточнение вх. № ******* г. по описа на Районен съд Пловдив /л.246/, ответникът Н.Ч. е уточнил, че разноските следва да бъдат заплатени на него, както и че останалите съделители са знаели за извършване на разходите. В претенцията на ответника се посочва, че последните са извършени за периода 10.05.1998 г. - 31.05.1999 г. Конкретно извършваните дейности по във връзка с процесния имот са доразвити и с молба, приложена към молба вх. № ******* г. по описа на Районен съд Пловдив /л.252/.

В представения срок за становище от ищците, същите излагат съображения за неоснователност на отправената от ответника Н.Ч. претенция за заплащане на сумата в размер на 8400 лева, доколкото посоченото в депозираните от същия молби не отговаря на действителното фактическо положение.

   С протоколно определение от 29.11.2020 г., постановено по делото, така депозираната претенция по сметки от ответника Н.Ч. е квалифицирана по чл. 30, ал.3 ЗС. Следва да се отбележи обаче, че когато се претендират обезщетения, които се основават на правилото за неоснователно обогатяване, съдът следва да постанови решението като даде защита на действително осъщественото правно основание /така Решение № 160 от 5.12.2019 г. по гр.д. № 948/2019 г., I г.о. и Решение № 108 от 08. 07. 2015 г. по гр. д. № 415/2015 г./. От изложеното следва, че квалификацията на претенция по чл. 30, ал.3 ЗС, не обвързва съда в крайния съдебен акт, като в хипотеза, че се докаже друго действително правно основание за заплащане на подобрения, съдът следва да приложи правнорелевнтната правна норма. Предвид изложените твърдения, че ответникът Н.Ч. е извършил посочените в депозираните молби разноски за периода 10.05.1998 г. - 31.05.1999 г., както и че към посочения момент същият не е бил собственик на процесната нива, то съдът намира, че квалификацията на предявената претенция следва да бъде изменена на чл. 61, ал.1, вр. 59, ал.1 ЗЗД. Посоченото не ограничава правата на ответника в производството, доколкото и двете квалификации се основават на принципа за забраната за неоснователно обогатяване, като ответникът ангажира доказателства с оглед установяване на предявената претенция.

Във връзка с предявените претенции по сметки от ответника Н.Ч., по делото са разпитани свидетелите З. . свидетелят Н. К. /л.412/ и свидетелят Х. Г. /л.455 /.

Свидетелят А. си спомня за нива на ответника Н. Ч., находяща се до нивата на свидетеля в землището на гр. ****, местност п.. Свидетелят посочва, че през 1998 г. - 1999 г. е виждал ответника да посещава неговата нива, като я е обработвал и е махал камъните от оранжерии, които са били поставени в същата. Спомня си, че багери са премахвали бетонните основи. Свидетелят предположил, че именно ответникът Ч. е възложил на багерите премахването на колоните, защото е бил на място при извършване на посочената дейност. Същият си спомня, че е видял как ответника Ч. лично е премахвал камъни, както и че е чистил пътищата до нивата. **** на ответника Ч. също посещавала нивата и чистила камъни.

Свидетелят К. си спомня, че познава от детска възраст ответника Н.Ч.. Неговото семейство било от заможните, като през онези години притежавали три автомобила, и четиридесет овце. Свидетелят си спомня, че за периода 1995 г. - 2005 г., ответникът работил в автоколоната в гр. ***, като същият гледал овцете.

Свидетелят Г. посочва, че местността п. му е известна, доколкото същият живее в края на гр. **** През 1990 г., след прекратяване на ТКЗС, в нивите имало оранжерии, които били извадени от страни на улиците. Към края на 90-те години на 20 век, извадените бетоновите колони били почистени. Около 1994 - 1995 г. отчетникът Ч. водил свидетеля на процесната нива и последният вадел камъни от същата. Ваденето на бетоновите основи било реализирано в началото на 90-те години на 20 век, като на посочената дейност присъствали единствено служители на кооперацията, не и собственици на имотите.

Съдът кредитира показанията на свидетелите А., К. и Г., доколкото същите са преки, непосредствени и съответстват на приобщения по делото доказателствен материал. Единствено съдът не кредитира показанията на свидетеля А. в частта, в която същият заявява, че именно ответникът Ч. е възложил работата по премахването на бетонните колони от процесната нива, доколкото посоченото касае извод на свидетеля на база обстоятелството, че ответникът е присъствал на премахването, не и факт от обективната действителност, който свидетелят е възприел непосредствено.

С оглед приетата по делото претенция по сметки на ответника Н.Ч., по делото бе изготвена СТЕ /л.449-451/. Вещото лице, след запознаване с материалите по делото и оглед на процесния имот, е изготвило количествена и стойностна сметка за почистване на земеделска земя. На база на същата вещото лице е достигнало до заключение, че общата стойност на посочените в молбата от ответника Ч. дейности възлиза на 13 610 лева. В проведения разпит на вещото лице в открито съдебно заседание на 31.03.2021 г. /л.454/, същото изрично посочва, че количествената и стойностна сметка е изготвена на база описаното от ответника Ч. в депозираните молби.

Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото приема, че същото е изготвено с необходимите знания и умения в съответната област и се явява обосновано.

За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за заплащане на извършени от ответника разноски, следва в обективната действителността да са възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) обедняване на ответника, респ. извършени от негова страна разноски, 2) обогатяване на ищците, респ. спестяването на извършени разноски по отношение на процесния недвижим имот и 3) връзка между обедняването на ответника и обогатяването на ищците. Отговорността е до размера на обогатяването, т.е. по-малката стойност между вложените разноски и увеличената стойност на имота.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото гласни доказателства и изготвената СТЕ, ответникът Н.Ч. не установи при условията на пълно и главно доказване посочените предпоставки и по-конкретно извършени от негова страна разноски за дейностите, подробно описани в депозираната молба, с която е предявена претенцията по сметки. Така от показанията на свидетелите се установи, че ответникът е посещавал процесния недвижим имот за посочения недвижим имот, но същият е бил виждан единствено да премества камъни. Не се установява, по възлагане на ответника с багер да са изваждани бетонните основи от оранжериите, натоварването им на фандроми и транспортирането им до конкретни обекти, както и дейности по изкопаване на чакъл и баластра. Посочените от вещото лице стойности на извършени разходи се явяват неотносими в настоящия случай, доколкото вещото лице в открито съдебно заседание посочи, че количествената и стойностна сметка са изчислени на база на посочените дейности в молбите на ответника Ч., не и на база лични впечатления за извършени разноски.

Поради изложеното и претенцията на ответника Ч. за осъждане на ищците да му заплатят сумата в размер на 8 400 лева, представляваща стойността извършени разходи от същия за имот ******, съответстващ на поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в гр. ***, общ. ***, обл. ***, местност п., съобразно на притежаваната от ищците квота в съсобствеността за периода 10.05.1998 г. - 31.05.1999 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на молбата по чл. 346 ГПК в съда - 03.08.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 По разноските:

На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от допуснатите до делба имоти, както следва:

Съделителят С.Г. е признат за собственик с постановеното решение по допускане на делба на 3/18 ид. части от процесните недвижими имоти, като съобразно изготвената оценка по допуснатата СТЕ стойността на неговия дял възлиза на сумата в размер на 6952 лева, респ. същият дължи заплащане на държавна такса в размер на 278,08 лева.

Съделителят Ф.Г. е признат за собственик с постановеното решение по допускане на делба на 3/18 ид. части от процесните недвижими имоти, като съобразно изготвената оценка по допуснатата СТЕ стойността на неговия дял възлиза на сумата в размер на 6952 лева, респ. същият дължи заплащане на държавна такса в размер на 278,08 лева.

Съделителят Д.Г. е признат за собственик с постановеното решение по допускане на делба на 3/18 ид. части от процесните недвижими имоти, като съобразно изготвената оценка по допуснатата СТЕ стойността на неговия дял възлиза на сумата в размер на 6952 лева, респ. същият дължи заплащане на държавна такса в размер на 278,08 лева.

Съделителят Х.К. е признат за собственик с постановеното решение по допускане на делба на 1/18 ид. части от процесните недвижими имоти. Същият обаче се явява и единствен наследник на починалия в хода на процеса съделител И.К., който е признат за собственик също на 1/18 ид. част от процесните недвижими имоти, респ. ищецът Х.К. е станал собственик на 2/18 ид. части от имотите. Съобразно изготвеното по делото заключение по допуснатата СТЕ стойността на 2/18 ид. части от процесните недвижими имоти възлиза на 4634 лева, респ. дължимата от ищеца К. държавна такса е в размер на 185, 36 лева.

          Съделителят И.С. е призната за собственик с постановеното решение по допускане на делба на 1/18 ид. част от процесните недвижими имоти, като съобразно изготвената оценка по допуснатата СТЕ стойността на нейния дял възлиза на сумата в размер на 2317 лева, респ. дължимата от същата държавна такса е в размер на 92,68 лева.

По отношение на ответниците Н. Ч., Т.К. и Г.Т., държавната такса следва да се определи при съобразяване, че с решението по допускане на делба, наследодателят на страните - З.Ч., е призната за собственик на 6/18 ид. части. Съобразно изготвената експертиза, стойността на посочената квота на наследодателката възлиза на 13903 лева. Както бе посочено, с оглед изготвеното от наследодателката универсално завещание и разгледаното възражение за възстановяване на запазена част на ответниците Т.К. и Г.Т., притежаваната квота от наследството на З.Ч., се разпределя както следва: за Н.Ч. - 5/9 ид. части, за Т.К. - 2/9 ид. части и за Г.Т. - 2/9 ид. части. От изложеното следва, че  стойността на дела на Н.Ч. възлиза на сумата в размер на 7723,89 лева, респ. дължимата държавна такса от същия е в размер на 308,96 лева, стойността на дела на Т.К. възлиза на 3 089,56 лева, респ. дължимата от същата държавна такса е в размер на 123,58 лева, стойността на дела на Г.Т. възлиза на 3 089,56 лева, респ. дължимата от същата държавна такса е в размер на 123,58 лева.

На основание чл. 355 ГПК следва ответникът Н.Ч. да заплати и държавна такса в размер на 4 % от цената на отхвърления иск по предявените претенции по сметки с цена от 8400 лева, респ. ответникът дължи държавна такса в размер на 336 лева.

Във връзка с претенцията за заплащане на разноски, направена от ответника Н.Ч. в настоящото производство, следва да се посочи, че в практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че по смисъла на чл.355 ГПК /чл.293а ГПК-отм./ съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат /така Определение № 167/14.06.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1727/2016 г. на ВКС, 1 ГО/. По отношение за заплащане на таксата за вписване на исковата молба и таксите за преписи от същата, доколкото са извършени във връзка с дадени указания на съда, се явяват необходими разноски по прекратяване на съсобствеността и следва да се разпределят между всички съделители /така Определение № 685/23.10.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 4028/2015 г. на ВКС, 4 ГО/.

Ответникът Н.Ч. претендира разноски, съобразно представения списък на разноските, находящ се на *** от делото. Настоящият съдебен състав, като съобрази вида, характера и времето на извършване на разноски, намира, че такива не се явяват дължими. Всички разноски до смъртта на ответницата З.Ч. – на **** г., са извършени именно от нея, поради което не следва да се присъждат в полза на ответника. Отделно от изложеното същите касаят такси за обжалване, които са били дължими в съответната фаза на процеса при положителен изход за ответницата на спора, касаят разноски за свидетели, които са във връзка с отхвърлената претенция по сметки на ответника Ч. и депозити по изготвените експертизи, които са внесени съразмерно на притежаваната от ответника квота в съсобствеността. Единствено изключение правят разходите за скици, но по отношение на същите не са представени оправдателни документи за тяхното извършване, поради не следва да бъдат заплащани.

Воден от гореизложеното,съдът

 

РЕШИ:

ОБЯВЯВА на основание чл. 350 ГПК проект за разделителен протокол, съставен и предявен на страните в открито съдебно заседание, проведено на 15.11.2021 г., както следва:

ОТХВЪРЛЯ предявената претенция по реда на чл. 346 ГПК на ответника Н.М.Ч., ЕГН: **********, срещу С.Н.Г., ЕГН: **********, Ф.Н.Г., ЕГН: **********, Д.К.Г., ЕГН: **********, Х.И.К., ЕГН: ********** /лично и в качеството му на наследник на починалия в хода на производството ответник И.Х. К., ЕГН: **********/, и И.Х.С., ЕГН: **********, за заплащане на сумата в размер на 8 400 лева, представляваща стойността извършени разходи от същия за имот ******, съответстващ на поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр. ****, общ. ****, обл. ****, местност п., съобразно на притежаваната от ищците квота в съсобствеността за периода 10.05.1998 г. - 31.05.1999 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на молбата по чл. 346 ГПК в съда - 03.08.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК С.Н.Г., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 278,08 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Ф.Н.Г., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 278,08 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Д.К.Г., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 278,08 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Х.И.К., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 185,36 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК И.Х.С., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 92,68 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Н.М.Ч., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 308,96 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Т.М.К., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 123,58 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Г.М.Т., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 123,58 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Н.М.Ч., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 366 лева по предявената претенция по чл. 346 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

                         Катя Боева

 

Вярно с оригинала.

ЕН