Решение по дело №8914/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            08.05.2018 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                            гражданско отделение

На  дванадесети април                                                        две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Антония Пенчева

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 8914 по описа за 2017 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК чл. 258 от КТ.

Образувано е въз основа на искова молба и уточнения към нея, подадени от  Я.Г.Г., с които претендира да бъде осъдено „Т.С.Г.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да му заплати сумата от 3701,22 лв., в която са включени следните вземания: 2610 лв. - дължимо брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.2017 г. – 09.06.2017г., съгласно сключен между страните трудов договор № 080/07.09.2016г.; 122,64 - дължимо възнаграждение за положен труд през официалните празници през месеци декември 2016г. и май 2017; 570 лв. - дължимо обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието поради прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; 398,58 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 13 дни /5 дни за 2016 г. и 8 дни за 2017 г./

В исковата молба се сочи, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника „Т.с.г.” ООД, по силата на сключен между страните трудов договор № 080/07.09.2016 г. Посочва, че е изпълнявал длъжността „охранител”, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420 лв. Работил е на 12-часови смени, съгласно утвърден месечен график, при сумарно отчитане на работното време. Твърди, че е подал заявление от 09.06.2017 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради системно неизпълнение от страна на работодателя за изплащане на дължимото му трудово възнаграждение. Излага, че ответникът не му е изплатил дължимите трудови възнаграждения за периода 01.01.2017г. – 12.06.2017г.,  както и възнаграждението за положения от него труд през официалните празници през м. 12.2016г. и 05.2017г. Посочва, че е получил единствено сумата 150 лв. – частично плащане на дължимото за процесния период трудово възнаграждение. Поддържа, че работодателят му дължи още обезщетения по чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Т.С.Г.” ООД е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния му представител – юрк. Галя Тодорова. Поддържа становище за допустимост, но частична неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелствата, че ищецът е бил в трудово правоотношение с дружеството, че същият е бил назначен на пълно работно време и е работил на 12-часови смени, съгласно утвърден месечен график, при сумарно отчитане на работното време, както и че трудовият договор е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, съгласно заявление от работника от 09.06.2017г., със заповед на управителя на дружеството № 036-080-2017/12.06.2017 г. Признава, че исковите претенции са основателни до размерите, както следва: за неизплатено трудово възнаграждение – 1029,25 лв.; за обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ – 406.47 лв.; за обезщетение за неизползван годишен отпуск – 412,25 лв. Счита, че исковите претенции над посочените размери са неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приетите неоспорени по реда на чл. 193 ГПК писмени доказателства -  Трудов договор № 080/07.09.2016г. с допълнително споразумение № 030-2017 от 03.01.2017г. и длъжностна характеристика за длъжност „Охранител“; Заповед № 036-0802017/12.06.2017г., декларация от Я.Г.Г.; платежна ведомост за периода 01.01.2017-20.02.2017г., 01.02.2017-22.03.2017г., 01.03.2017-25.04.2017г., 01.04.2017-23.05.2017г., 01.05.2017-23.06.2017г., 01.06.2017-25.07.2017г.; разходни касови ордери с № 177/21.04.2017г. на стойност 150.00 лева, № 44/17.01.2017г. на стойност 450.00 лева, № 62/23.01.2017г. на стойност 450.00 лева, платежни фишове за м. 01.2017г., м. 02.2017г., м. 03.2017г., м. 04.2017г., м. 05.2017г.,  м. 06.2017г.; уведомление от 22.06.2017г., покана от 15.06.2017 г., известие за доставяне, Справка за приети и отхвърлени уведомления от НАП- Варна, служебна бележка № 77/07.09.2016г.; удостоверение изх. № У-134 от 31.05.2016г. от Окръжна прокуратура-Варна, удостоверение за професионално обучение, медицинско свидетелство, удостоверение от ДКЦ 1 - Варна, диплома и свидетелство за съдимост на Я.Г.,    се установява, че както иние е билоъжност "    Я. Г. Г. е работил при „Терек Секюрити Груп” ООД по трудово правоотношение на длъжност «охранител», считано от 08.09.2016г. до 12.06.2017г., с основно трудово възнаграждение от 420 лв. до 31.12.2016г. и 460 лева до прекратяването му. Уговореният платен годишен отпуск е 20 дни. Падежа за изплащане на трудовите възнаграждения е 25- то число на месеца, следващ този, за който се дължат.  На  17.01.2017г.  и 23.01.2017г. и 21.04.2017г. Я. Г. Г. е получил от „Терек Секюрити Груп” ООД общо 1050 лв. с посочено основание „м. 1. 17г., ав. м.2.17г., допл. м. 2.17г., ав. м.3.17г., м. 3.17г.“

От изслушаното по делото заключение на вещото лице по изготвена съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ответното дружество е предоставило неподписана от работника ведомост за начислявани на ищеца за периода 01.2017г - 06.2017г. заплати на стойност 2646,43 лв. За положен труд през официални празници работодателят е начислил за м. 12.2016г. 74,28 лв. за 27,71 ч. при дължими 70 лв. за 28 ч., и за м. 05. 2017г. – 31,63 лв. за 11ч., при реално дължими 34,50 лв. за 12 часа. Стойността на брутното трудово възнаграждение за последен отработен пълен месец е 460 лв. за основна заплата. Общия брой на полагаемия платен годишен отпуск на работника за периода на трудовия договор е 16 р.д. – 7 дни за 2016 г. и 9 дни за 2017 г. От работодателя са начислени 20 на стойност 466,54лв.

От изслушаното по делото заключение на вещото лице по изготвена съдебно-почеркова експертиза, се установява, че подписите положени в разходни касови ордери с № 177/21.04.2017г., № 44/17.01.2017г. и № 62/23.01.2017г. са изпълнени от Янко Герчев Георгиев.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявените кумулативно съединени искове са с правна квалификация  – чл. 128, т.2 КТ за  неизплатено основно трудово възнаграждение; чл. 264 КТ за незаплатено трудово възнаграждение за работа през официалните празници;  чл. 221, ал. 1 КТ – за обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие и чл. 224, ал. 1 КТ - за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

По възмездния трудов договор основната престация дължима от работодателят е възнаграждението за положения от работника труд, вкл. извънреден,  нощен труд и труд през официалните празници, като размерът му в тези случаи е регламентиран в нормите на чл. 261, чл. 262 и чл. 264 КТ.

По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 264 КТ:

В производството е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между страните е бил сключен трудов договор № 080/07.09.2016г., който е прекратен със заповед № 036-080-2017/12.06.2017г., издадена от управителя на ответното дружество, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; че работникът е назначен на пълно работно време и е работил на 12-часови смени, съгласно утвърден месечен график, при сумарно отчитане на работното време за месечен период.

Не беше оспорено обстоятелството, че през периода 01.01.2017 г. – 12.06.2017 г. ищецът реално е полагал труд в полза на работодателя, за което му се дължи и съответното уговорено трудово възнаграждение. Не е спорно и че е полагал труд на посочените от него официални празници, което следва да бъде отчетено съобразно въведено от работодателя сумарно отчитане на работното време.

От заключението на вещото лице  по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимото неизплатено брутно трудово възнаграждение през посочения период е в общ размер от 1596,43 лв. като е отчетено извършеното плащане от страна на работодателя в размер на 1050 лв. с РКО от № 177/21.04.2017г., № 44/17.01.2017г.  и № 62/23.01.2017г.

 Дължимото възнаграждение за положения труд през официалните празници, които в посочените от ищеца месеци декември 2016 и май 2017г., са дните 23.12.2016г., 26.12.2016 г., 31.12.2016г./01.01.2017 г., и 24.05.2017 г., е в общ размер от 104,50 лв. Няма доказателства за заплащането му.

По изложените съображения, съдът приема, че предявените искове, са частично основателни и следва да бъдат уважени до размер от 1596,43 лв. за брутно основно трудово възнаграждение и 104,50 лв. за положен труд през официални празници.

По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:

Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

В случая не е спорно, че трудовият договор е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради което и претенцията на ищеца е основателна.

Работодателят в отговора на исковата молба признава, че е начислено обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в полза на работника в размер на 460 лв.

Съгласно заключението на вещото лице, размерът на дължимото брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието е 460 лв.

По изложените съображения и предвид липсата на доказателства за плащане на тази сума, съдът намира, че искът е частично основателен и следва да бъде уважен до тази сума, а за горницата до претендирания размер от 570 лв. отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:

В производството не бяха оспорени твърденията на ищеца, че към датата на прекратяване на трудовия договор същият не е ползвал полагаемият му се платен годишен отпуск в размер на 16 работни дни – 7 дни за 2016 г. и 9 дни за 2017 г. Ответникът в отговора на исковата молба признава, че с платежния фиш за м. юни 2017 г. в полза на работника е начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 466,54 лв. За 20 р.д., т.е - в по висок размер от установения от вещото лице. От ищеца се претендира по-малка стойност – 398,58лв., като не са ангажирани доказателства за плащането на това вземане.

По изложените съображения съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

             Ищецът не е направил искане за разноски /не са налице и доказателства за извършването на такива/, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. На основание чл. 78 ал. 8 вр. ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да репарира разноските на ответника за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лв., съразмерно на отхвърлената част от претенцията -  30,85 лв.

На основание чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ като ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС направените в производството разноски за ДТ съразмерно на уважените искове и депозит за вещо лице, общо в размер от 213,84  лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Терек Секюрити Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Алеко Константинов” № 2А, ет. 2, офис 27, да заплати на Я. Г. Г. ЕГН ***,

1. на основание чл. 128, т.2 КТ сумата от общо 1596,43 лева представляваща сбор от неплатения остатък на дължимите брутни основни трудови възнаграждения за периода от 01.01.2017г. – 09.06.2017г., съгласно сключен между страните трудов договор № 080/07.09.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния претендиран размер от 2610 лв.;

2. на основание чл. 128, т.2 КТ вр. чл. 264 КТ сумата от 104,50 лева представляваща дължимо възнаграждение за положен труд през официални празници през месеци декември 2016г. и май 2017 - 23.12.2016г., 26.12.2016 г., 31.12.2016г., и 24.05.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния претендиран размер от 122,64 лв.;

3. на основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата от 460 лв., представляваща дължимо обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието поради прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ;

и 4. на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 398,58 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 13 дни /5 дни за 2016 г. и 8 дни за 2017 г./,  

ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на депозиране на исковата молба –  09.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението

 

 ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 8 вр. ал. 3 ГПК Я. Г. Г. ЕГН *** да заплати на „Терек Секюрити Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Алеко Константинов” № 2А, ет. 2, офис 27  сумата от  30,85 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл. 1 от ТДТССГПК „Терек Секюрити Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Алеко Константинов” № 2А, ет. 2, офис 27 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Варна сумата от 213,84  лева, представляваща разноски за държавна такса и депозит за вещо лице, съобразно уважената част на исковите претенции.

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: