Решение по дело №827/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 март 2017 г. (в сила от 25 април 2017 г.)
Съдия: Диана Стоянова
Дело: 20163100900827
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 юни 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./ 24.03.2017г.

 

        гр. В.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА

при участието на секретаря К.М.

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 827 по описа за 2016г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от от Ж.С.Д. срещу „ЛЕВ ИНС” АД иск с правно основание чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.432 от  КЗ да бъде осъден ответникът  да заплати сумата от 66500.00лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи в претърпени болки и страдания от счупвания на 4,5,6,7,8,10 и 11 дясно ребро, счупване на гръдна кост, излив на кръв в дясната плеврална кухина, коремна травма с разкъсване в областта на черния дроб, разкъсване на десен бъбрек, отлепване на долен полюс на далака, кръвоизлив в чреводържателя на дебелото черво, травма на таза със счупвания в областта на кръстеца, крило на дясна хълбочна кост, двете тазобедрени ямки, на срамна кост, на дясна седалищна кост, сумата от 12000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психични изживявания и състояние на емоционален стрес, всичките вреди в следствие на виновно причинено от М.А.П. ПТП на 15.08.2014г., дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22114000980846 със срок на действие от 31.03.2014г. до 31.03.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на деликта – 15.08.2014г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът, твърди, че на 15.08.2014г. около 05.50ч. в гр. В., на кръстовището на бул. *** е настъпило ПТП, при което, водачът М.А.П., при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат”, рег. №М3932НК по път без предимство се сблъсква с лек автомобил „Хонда Джаз”, рег. №В 9677 ХК, управляван от Ю.Й.. Ищецът Д. бил пътник на задната седалка на лек автомобил „Фолксваген Пасат”.

В следствие на ПТП на ищецът са му били причинени травматични увреждания, изразяващи се счупвания на 4,5,6,7,8,10 и 11 дясно ребро, счупване на гръдна кост, излив на кръв в дясната плеврална кухина, коремна травма с разкъсване в областта на черния дроб, разкъсване на десен бъбрек, отлепване на долен полюс на далака, кръвоизлив в чреводържателя на дебелото черво, травма на таза със счупвания в областта на кръстеца, крило на дясна хълбочна кост, двете тазобедрени ямки, на срамна кост, на дясна седалищна кост.

Срещу виновният водач М.П. е образувано досъдебно производство №268/2014г., като с решение №346/25.02.2016г. по НАХД  №20/2016г., влязло в законна сила на 12.03.2016г., последният е признат за виновен за това, че по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищеца, като на основание чл.78, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 1000.00лв.

Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача П. е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22114000980846 със срок на действие от 31.03.2014г. до 31.03.2015г. с ответника, който следва да заплати обезщетение за вредите причинени от застрахования.

Ищецът бил няколкократно приеман в болнично заведение и спрямо него било предприето лечение, включващо няколко проведени операции. Ищецът бил подложен на животоспасяваща операция на 15.08.2014г., на 03.09.2014г. е бил опериран за отстраняване на 800 сс хеморагичен излив, на 30.10.2014г. ищецът отново е бил опериран, като му поставен торакален стент. През 02.2016г. здравословното състояние на ищеца се е влошило, като  поради констатирани емболия и тромбоза на илиачана артерия са му поставени още два нови стента. По време на продължителния оздравителен период ищецът изпитвал силни болки и страдания, не можел да спи, налагало се допълнително да взема болкоуспокояващи, имал трудности да се обслужва сам, в това число физиологични нужди, хранене.

В следствие на ПТП ищецът изпадал в паника и преживявал емоционален стрес, когато покрай него преминавала кола, започнал да изпитва панически страх от тълпи с хора и спрени автомобили. В следствие на стреса се появило безсъние и прилошаване в превозни средства. 

По изложените съображения претендира осъждане на ответника.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Д. поддържа предявените искове, моли същите да бъдат уважени. Моли за присъждането на разноски.

Ответникът „ЛЕВ ИНС“ ЗАД, редовно уведомен, в депозирания отговор оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва се механизма на ПТП, причинно следствената връзка между вредите, като се твърди, че не е налице виновно поведение на водача на лекия автомобил. Твърди се, че е налице съпричиняване на вредите от страна на ищеца, тъй като се е возил без предпазен колан.

Оспорват се вида и размера на твърдяните неимуществени вреди, като претърпените болки и страдания. Излагат се съображения, че претендираната сума за неимуществени вреди е завишена и несъобразена с принципа за справедливост.

По отношение на лихвата за забава, се излага, че застрахователят не е бил уведомяван за настъпил застрахователен риск, поради което и не дължи обезщетение за забава от датата на ПТП.

По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск. 

В съдебно заседание редовно уведомен, чрез процесуалния представител подържа подаденият отговор, моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Трето лице помагач М. А. П. дадения от него отговор не оспорва договорът за застраховка е бил сключен за процесния автомобил „Фолксваген Пасат”, рег. №М3932НК със собственика на автомобила М.Т.В., като третото лице не е страна по договора, поради което не може да бъде ангажирана отговорността му за неизпълнението на задължение по това правоотношение. Оспорва се твърдението на ответника, че не е бил уведомен за настъпилото ПТП. Твърди се, че застрахователното дружество е било уведомено, което от своя страна е регистрирало ПТП в информационния център на Гаранционен фонд.

Моли съдът да прекрати производството по делото.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Въз основа решение №346/25.02.2016г. по НАХД №20/2016г. по описа на ВРС М. А. П. е признат за виновен, в това, че на 15.08.2014г. в гр. В. при управлението на МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат” нарушил правилата за движение – чл.6, т.1, пр.3 чл.21, ал.1, чл.50, ал.1 от ЗДв.П и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ж.С.Д., изразяваща се в счупвания на 4,5,6,7,8,10 и 11 дясно ребро, което е обусловило трайно затруднение на снагата за период от около 2 месеца, счупване на гръдна кост, което е обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от 2 месеца, излив на кръв в дясната плеврална кухина, обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота, коремна травма с разкъсване в областта на черния дроб, разкъсване на десен бъбрек, отлепване на долен полюс на далака, кръвоизлив в чреводържателя на дебелото черво, обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота, травма на таза със счупвания в областта на кръстеца, крило на дясна хълбочна кост, двете тазобедрени ямки, на срамна кост, на дясна седалищна кост, обусловило трайно затруднение в движението на снагата и долните крайници  - престъпление по чл.343, ал.1, б“Б“, вр. чл.342, ал.1 от НК и на основание чл.78, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание глоба в размер на 1000.00лв.

В протокол за ПТП с пострадали лица №2510/15.08.2014г., е описано, че водачът на л.а.”Фолксван Пасат” – М.П. *** е участник в ПТП. В протокола е отразено, че водачът на лекия автомобил има валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност” с №22114000980846 с „Лев Инс“ ЗАД, валидна за периода 31.03.2014г. до 31.03.2015г.

От представените по делото епикризи и заключения по допусната съдебно медицинска експертиза се установява, че ищецът Д. е бил приет на 15.08.2014год. в болнично заведение с диагноза: травма на черния дроб или на жлъчния мехур, без открита рана в корема. Извършена операция: лапаротомия, ревизио к. абдоминис, сутура хепатис, сутураренис декстра, хемостазис лиенис; хемостазис мезосигме, лаваж, дренаж. Констатирани са придружаващи заболявания: травма на бъбрек, травма на далак, установен малък хематом ретроперитонеално в дясно в долен полюс на ДБ, 5-7мм. разкъсване на паренхима повърхностно, безангажиране на пиелокалексна с-м, като са извършени шев на паренхима, шев на бъбречната капсула; ревизира се уретера. Диагностицирани са контузио капитис комоцио церебри, 2-стр плеврални изливи без хемопневмоторакс. От отделение Образна диагностика са установени фрактури съответно: от 4-то до 11-то ребра в дясно; фрактура на стернум; фрактура на сакрума в дясно; дискретна фрактура на крилото на дясна илиачна кост; фрактури на ацетабулуми, двустранно; фрактура на пубисна кост в ляво; фрактура на седалищна кост в дясно; гръдна клетка: наличие на деснистранен хидро-хемоторакс, локализиран дорзобазално. На 03.09.2014год. ищецът отново е постъпил в болнично заведение и е изписан на 08.09.2014год. с диагноза :Контузио торацис Фрактура на 2-11 ребра в дясно.Хемоторакс, като е опериран по спешност, направен е дренаж, евакуация на 800 мл. хеморагичен излив и поставен аспирационен дрен. Изписан с подобрение с разгънат бял дроб.

На 24.10.2014год. ищецът постъпва в Първа клиника по кардиология-интензивна на УМБАЛ"Света Марина"В. с оплаквания от задух и обща отпадналост. След проведената Компютърна томография се установява двулубулирана сакулерна аневризма в областта на аортната дъга след отделяне на лявата артерия субклавия. Преведен в УМБАЛ „Света Екатерина"София на 28.10.2014год. На 30.10.14r. е имплантиран стент на аортата. Изписан на 04.11.2014г. с окончателна диагноза - посттравматична аневризма на десцентната аорта в торакален отдел. На 04.02.2016год. постъпва по спешност в отделение по съдова хирургия на МБАЛ"Света Анна"В. с внезапно появили се болки и изстиване на десен долен крайник. На 05.02.16г. направена тромбектомия и възстановено кръвообращението на десния долен крайник. Изписан на 09.02.16г. с окончателна диагноза Емболия на артерия феморалис в дясно. На    17.03.2016год    постъпва    в    Болница    „Токуда"София    с диагноза емболия и тромбоза на илиячна артерияХАНК III ст. На 18.03.16г. опериран, направена тромбектомия и поставен стент. Изписан на 26.03.2016год.

Вещото лице М. заключва, че телесните увреждания могат да са резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети и детайли на МПС, реализирани в областта на главата, гръдния кош, дясната гръдна половина, корема, таза и могат да бъдат получени по описания в исковата молба начин. В съдебно заседание разяснява, че доколкото ударът е страничен в колоната, дори и поставен предпазен колан колата е деформирана навътре. С оглед, на което със или без предпазен колан щяха да бъдат причинени травмите. От страна на опорно – двигателния апарат е настъпило пълно възстановяване и не се очакват усложнения. Описани телесни увреждания са свързани със значителни болки и страдания. През първите два – три месеца е имало необходимост от помощ на трети лица.

Вещото лице Б. със специалност кардиохирургия в заключението си посочва, че в следствие на ПТП настъпва травматична руптура на торакалната аорта с формиране на фалшива аневризма, което е животозастрашаващо състояние. Лечението на хематоракс чрез оперативния дренаж е свързан с дискомфорт. Основната операция за разрешаването на самата руптура е поставянето на стент – графа, което се извършва под обща анестезия през малък разрез в ингвиналната област. Поставеният стент не се усеща от пациента. За лечение на руптурата на торакалната аорта пострадалият е претърпял оперативна интервенция под обща анестезия със съдов достъп. След оператиният период е протекъл нормално. Този тип интервенции не би следвало да са свързани с продължителни болки и страдания. Изпитваните по интензивни болки са се дължали на другите травми. По отношение на руптурата на аортата е постигнат опитимален резултат на лечение, няма усложнения. Възможните усложнения свързани с имплантирането на съдовата протеза на аортата са: ликаж /процеждане на кръв/ в краищата на протезата, механично увреждане на стента, миграция на стента,  десекация на аортата, тромбоза на протеза, инфекция на протеза. Но тези усложнения се в малък процент на вероятност. Като допълнително неблагоприятно последствие може да се приеме повишения риск от кървене поради необходимостта хронично да се приема антикоагулантна терапия. Допълнително увреждащо влияние ще окаже необходимостта от ежегодно КТ – скениране и свързано с това радиационно облъчване и натоварване с контрастна материя. След преживяната руптура на торакална аорта не се препоръчва упражняването на тежък физически труд, състезателни спортове, контакни спортове, като пострадалия не би трябвало да работи професията, която е упражнявал до сега. Вещото лице Б. заключава, че няма данни да се налагат допълнителни интервенции, като има необходимост от продължителна антикоягуланта терапия и ежегодно КТ – изследване. Руптурата на аортата би се получила със или без поставен предпазен колан в МПС.

В заключението си и в съдебно заседание вещото лице Т., със специалност съдова хирургия посочва, че получената периферна артериална недостатъчност на десния крак на 04.02.2016г. няма връзка с травмите от ПТП. Артериалната недостатъчност представлява запушване на даден кръвоносен съд, което води но липсата на кръв на съответните участъци под нивото на запушването. Във всеки човек още от раждането се развива процес наречен атеросклероза, което е генетично детерминиран процес. Запушването на артерията е процес, а не заболяване. Артериалната недостатъчност не е в следствие на предходни интервенции спрямо ищеца.

По делото е изготвено заключение по съдебно психиатричната експертиза, от което се установява, че във връзка с тежките соматични увреждания, последващите оперативни интервенции във връзка с травмите, а след това и оперативните интервенции във връзка с получените усложнения от травматичните увреждания, освидетелствания в последните две години е в голяма зависимост от грижите на своите близки за ежедневието си. Към настоящия момент преживяното ПТП се явява психотравма с отрицателен знак за ищеца Д.. Чувствителността му е повишена, доминиращи са чувствата на тъга, страх, тревога. На емоционално ниво поведението на ищеца Д. се характеризира със самовглъбяване в себе си, с лесна ранимост, недоверие, социални страхове. ПТП е формирало психотравма, която показва тенденция на трайна фиксация и дава отражение върху представите за света като „опасно място“, страх от социалната среда, от бъдещето. Затруднения за общуване дори и с близките. При Ж. Д. се диагностицират клинични симптоми за психотравмени преживявания, които при споделяне нарушават континуитета на психични поток и на моменти разкъсват изказа и емоционална експресия, изблици на възбуда, емоционално напрежение, множество защитни механизми. Генерализираната тревожност се изразява в симптоми на чувство на нервност през целия ден, треперене на тялото, мускулно напрежение, изпотяване, замайване, сърцебиене, световъртеж и епигастрален дискомфорт. Чести са страховете за здравето. Това разстройство се свързва с хроничен стрес – инцидента, както и мястото на инцидента. Психичното състояние на Д. налага прилагане на терепевтично поведение, което ще  окаже положително влияние. Може да се задълбочат негативните симптоми и като продължителност да траят месеци, години, дори да се превърнат в хронични.

Разпитани св. И. и Р. излагат, че преди ПТП Ж. е бил здрав човек, работел е като докер. Той бил подложен на операция, която продължила 6 часа, след това бил в безсъзнание, целият в тръби и маркучи, като първите 48 ч. били критични. Ж. бил изписан от болницата в много тежко състояние, пълен труп, на подлога. В къщи за него се грижели св. И. и синовете му, както и св. Р.. Психическото му състояние също било тежко, често плачел, говорел за самоубийство. Седмица след изписването състоянието на Д. отново се влошило, тъй като не можел да диша. Отново бил приет по спешност в болница, където установили множество фрактури и има аневризма на дясната аорта. Заради аневризмата се наложило да сложат протеза. От получения хематом Д. не можел да говори, в продължение на почти година. След изписването си от болница се предвижвал с патерици, трябвало да бъде воден до тоалетната. Изпитвал силни болки от нараняванията, от които плачел цял ден и цяла нощ. Състоянието не му позволявало да извършва почти никакъв физически труд. През нощта не спял повече от 2 часа. Ставал неспокоен когато се возел в кола. След около една година и половина се почувствало подобрение в състоянието му, когато се възстановил и гласа му. Д. се опитал да се върне на работа, не състоянието не му позволило да работи пълноценно, което наложило и неговото пенсиониране. И към настоящия момент когато ищеца гледал репортажи за катастрофи се разплаквал.

 Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/ увреденото лице може  да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като  с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.

В настоящия случай от доказателствата по делото се установи, че е налице валидно сключен договор за застраховка между ответника и собственика на автомобила, предоставил го ползване на прекия причинител/държател/.

Управляваното от деликвента в деня на инцидента МПС - лек автомобил марка „Фолкваген пасат" е било застраховано по задължителна застраховка „гражданска отговорност” в „ЛЕВ ИНС“ ЗАД по застрахователна полица, валидна към датата на настъпване на ПТП. 

Договорът за застраховка не е оспорен по авторство или съдържание по надлежен ред, следователно обвързва валидно застрахователя и застрахованото лице.

При съвкупния анализ на доказателствата се установява, че е настъпило ПТП между посочените лица, което е причинено виновно и противоправно от М.П., който факт е установен с решение,  имащо характер на присъда по НАХД №20/2016г. по описа на ВРС.

Деликвентът е признат за виновен, в това, че е причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяващо се в счупвания на 4,5,6,7,8,10 и 11 дясно ребро, което е обусловило трайно затруднение на снагата за период от около 2 месеца, счупване на гръдна кост, което е обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от 2 месеца, излив на кръв в дясната плеврална кухина, обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота, коремна травма с разкъсване в областта на черния дроб, разкъсване на десен бъбрек, отлепване на долен полюс на далака, кръвоизлив в чреводържателя на дебелото черво, обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота, травма на таза със счупвания в областта на кръстеца, крило на дясна хълбочна кост, двете тазобедрени ямки, на срамна кост, на дясна седалищна кост, обусловило трайно затруднение в движението на снагата и долните крайници.

Решението, досежно виновното противоправно поведение на водача, както и факта на причиняване на телесните повреди на ищеца е задължително за настоящата инстанция съобразно нормата на чл.300 от ГПК.

От събраните гласни доказателства и от писмените такива /епикризи и съдебно медицинска експертиза/ се установи, че в следствие на противоправното поведение от страна на М.П. на ищеца е била причинена и руптурата на торакалната аорта.

От причинените травми ищецът е изпитал болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от поведението на деликвента. В следствие на ПТП ищецът, което за него се явява психотравма, е развил генерализираната тревожност, констатирана от вещото лице – психиатър.

По делото не се установи само причинната връзка между ПТП, респективно поведението на делинквента с получената от ищеца периферна артериална недостатъчност на десния крак на 04.02.2016г. Вещото лице Т., съдов хирург е категоричен, че неговия генезис е различен и представлява продължителен процес, който започва още с раждането на човека.

С оглед изложеното, съдът намира, че са изпълнените предпоставките на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и предвид факта, на наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" с ответника „Лев Инс“ ЗАД, са възникнали основанията по чл.226 от КЗ /отм./ за ангажиране отговорността на ответника - застраховател за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца в резултат на виновното и противоправно поведение на прекия причинител.

В тази връзка съдът приема, че искът е доказан по основание, като по делото по никакъв начин не се доказа, че ищецът е извършил действия, които да са допринесли за причиняване на неговите травматични увреждания, а от там и това да е довело до съпричиняване на неимуществените вреди. Освен това съпричиняването на вредите е опровергано от заключението на вещите лица по медицинската експертиза, като счупванията, руптурата на аортата, разкъсването в областта на черния дроб, разкъсване на десен бъбрек, отлепването на долен полюс на далака, кръвоизлив в чреводържателя на дебелото черво щяха да възникнат независимо от поставянето на предпазен колан.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се мотивира със следното:

Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП, както и обстоятелството, че болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление такива, а продължават и след това.

В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдът съобрази, че на ищецът му са причинени множество травматични увреждания /19 на брой/, с характер на средна телесна повреда, които са обусловили трайно затруднение на снагата за период от около 2 месеца, разстройство на здравето временно опасно за живота, трайно затруднение в движението на снагата и долните крайници. Руптурата на аортата вещото лице Б. определя като животозастрашаващо състояние.

Събраните доказателства /свидетелски показания и медицинската експертиза/ са непротиворечиви, че през периода на оздравяване ищеца е изпитвал силни болки и страдания, определени от свидетелите като „неописуеми“, както и неудобства. Тези болки са се дължали на травмите на опорно – двигателния апарат, на коремната област, били са предизвикани и от извършените спрямо ищеца множество оперативни интервенции. През първите дни в болничното заведение ищецът е бил в безсъзнание, не е можел да говори, да се движи. След изписването му последвал продължителен възстановителен период от около една година и половина, от които през първи месец ищецът бил неподвижен, определен от съпругата му като „жив труп на подлога“. В следващите месеци предвижването било трайно затруднено, като ищецът се предвижвал с патерици - помощни средства за прохождане. През този оздравителен период ищецът продължавал да търпи силни болки, от които плачел и не можел да спи през нощта, а в последствие съня му продължавал не повече от 2 часа на денонощие. В следствие на причинения хематом загубил гласа си и изпитвал изключителни неудобства.

Освен физическите болки и страдания ищецът претърпял и морални такива, тъй като не можел да се обслужва сам в ежедневието си, трябвало да бъде подпомаган от своята съпруга и синове за тоалет, обличане. През този период ищецът изпитвал и чувство на дискомфорт, породено от унизителното положение да бъде „в тежест на близките си“. Това провокирало у него мисли за самоубийство. Вещото лице К. в заключението си посочва, че в последните две години ищецът е в голяма зависимост от грижите на своите близки за ежедневието си. Важно е също да се съобрази, че състоянието на ищеца не му позволило да се върне към предишната си професия „докер“, като същият до края на живота си ще е в невъзможност да упражнява каквато и да е професия, свързана с тежък физически труд – заключение и на вещото лице Б.. Към настоящия момент преживяното ПТП се явява психотравма с отрицателен знак за ищеца, чувствителността му е повишена, доминиращи са чувствата на тъга, страх, тревога. Такива преживявания у него са констатирали и неговите близки, разпитани в хода на съдебното дирене като свидетели, които посочват, че и сега като види телевизията репортаж за катастрофа се плаче, изпитва страх от возене в автомобил.

За в бъдеще здравословното състоянието на ищеца ще изисква ежедневен прием на лекарства и ежегодно КТ – скениране, което пък е свързано с радаиционно облъчване и натоварване с контрастна материя. Доживотно ищецът ще има имлантиран стент на аортата. Това съдът приема, че представлява дългосрочно негативно проявление на причинените травми.

За определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, е необходимо да се съобрази, че към момента на настъпване на процесното събитие /15.08.2014г./ лимитът на застрахователна отговорност за неимуществени вреди от застрахователно събитие при едно пострадало лице е 2000000 лв., а при две и повече пострадали лица е до 10 000 000 лв.

Предвид гореизложеното съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди,  интензитета на претърпените болки, страдания и неудобство, тяхната продължителност, обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгл. чл.266 КЗ във вр. с § 27 ПЗР на КЗ, намира. че искът е основателен за сумата от размер на 66500.00 лева за болките и страданията от физическите травми и за сумата от 8000.00лв. за психичнините изживявания на ищеца, поради което  искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се уважи до този размер и отхвърли за разликата до 12000.00лв., досежно емоционалните травми.

 С причиняването на непозволеното увреждане прекият причинител е изпаднал в забава, поради което и на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД ще се дължи законна лихва върху главницата считано от 15.08.2014г. Застрахователят ще дължи също от тази дата, защото се дължи обезщетение за забава от датата, от която то се дължи от застрахования. Неговата отговорност е договорна до размера на договорения лимит, но обхваща и задължението за лихви, в обема, в който го дължи застрахованият на деликтното основание, т.е. от датата на деликта.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 2980.00лв. и съдебно деловодни разноски в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 500.00лв., възнаграждение за вещо лице.

На основание чл.78, ал.1 от ЗЗД на ищеца се следват разноски в размер на 2752.23лв., съразмерно уважената част от исковете от сумата 2900.00лв., адвокатско възнаграждение.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение на ищеца в размер на 2900.00лв. По Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждение, минималното възнаграждение е в размер на 2855.00лв., като разликата от 35.00лв., не може да обоснове извод за прекомерност.

Ответникът е поискал заплащане на разноски само за сумата от 300.00лв., възнаграждение за вещо лице и такива му се следват в размер на 15.29лв., съразмерно отхвърлената част от исковете на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА "ЛЕВ ИНС" ЗАД,  ЕИК *********, със седалище гр. *** ДА ЗАПЛАТИ НА Ж.С.Д., ЕГН **********,*** сумата от 66500.00лв./шестдесет и шест хиляди и петстотин лева/, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи в претърпени болки и страдания от счупвания на 4,5,6,7,8,10 и 11 дясно ребро, счупване на гръдна кост, излив на кръв в дясната плеврална кухина, коремна травма с разкъсване в областта на черния дроб, разкъсване на десен бъбрек, отлепване на долен полюс на далака, кръвоизлив в чреводържателя на дебелото черво, травма на таза със счупвания в областта на кръстеца, крило на дясна хълбочна кост, двете тазобедрени ямки, на срамна кост, на дясна седалищна кост, руптурата на торакалната аорта и сумата от 8000.00лв. /осем хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психични изживявания и състояние на емоционален стрес, всичките вреди в следствие на виновно причинено от М.А.П. ПТП на 15.08.2014г., дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22114000980846 със срок на действие от 31.03.2014г. до 31.03.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на деликта – 15.08.2014г. до окончателното й изплащане на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Ж.С.Д., ЕГН **********,*** срещу "ЛЕВ ИНС" ЗАД,  ЕИК *********, със седалище със седалище гр. *** за сумата за разликата над 8000.00лв. /осем хиляди лева/ до пълния предявен размер от 12000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психични изживявания и състояние на емоционален стрес, всичките вреди в следствие на виновно причинено от М.А.П. ПТП на 15.08.2014г., дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22114000980846 със срок на действие от 31.03.2014г. до 31.03.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на деликта – 15.08.2014г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА "ЛЕВ ИНС" ЗАД,  ЕИК *********, със седалище със седалище гр. *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - В. държавна такса и съдебно деловодни разноски в размер на 3480.00лв./три хиляди четиристотин и осемдесет лева/ и 5.00лв. /пет лева/, за издаване на изпълнителен лист на основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

ОСЪЖДА "ЛЕВ ИНС" ЗАД,  ЕИК *********, със седалище със седалище гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.С.Д., ЕГН **********,*** сумата от 2752.23лв. /две хиляди седемстотин петдесет и два лева и двадесет и три стотинки/, представляваща сторени съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

 ОСЪЖДА Ж.С.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на "ЛЕВ ИНС" ЗАД,  ЕИК *********, със седалище със седалище гр. *** сумата от 15.29лв. /петнадесет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща сторени съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Варненския апелативен съд.

 

Решението да се връчи на страните.

 

           СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

 

 

/ДИАНА СТОЯНОВА/