№ 907
гр. Варна, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Г.а
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20233110101706 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Йеттел България” ЕАД срещу Й. Г.
Г., искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 92 ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми:
- 47.36 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни абонаментни такси,
ползвани услуги за периода 15.02.2020г.-14.05.2020г. по договор за мобилни услуги №
*********/13.12.2011г., изменен с допълнително споразумение № *********/14.01.2020г. за
мобилен номер **********, формирана;
- 175.34 лева, представляваща незаплатено задължение за мобилни услуги за периода
15.02.2020г.-14.03.2020г. по договор за мобилни услуги № *********/13.12.2011г., изменен с
допълнително споразумение № *********/14.01.2020г. за мобилен номер **********,
- 74.92 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги № *********/13.12.2011г., изменен с допълнително споразумение №
*********/14.01.2020г. за мобилен номер **********, формирана от три месечни такси в
размер на 62.46 лева и 12.46 лева – част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора;
- 68.97 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни абонаментни такси,
ползвани услуги за периода 15.02.2020г.-14.05.2020г. по договор за мобилни услуги №
*********/14.01.2020г. за мобилен номер **********;
- 0.06 лева, представляваща стойност на разговори с Теленор за отчетен период
15.03.2020г.-14.04.2020г. по договор за мобилни услуги № *********/14.01.2020г. за
1
мобилен номер **********;
- 108.03 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги № *********/14.01.2020г. за мобилен номер **********, формирана от три
месечни такси в размер на 79.98 лева и 28.05 лева – част от стойността на ползваните
отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на
договора;
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
08.07.2022г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед № 5375/16.08.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 8907/2022г., по описа на ВРС, 34-ти състав.
Твърди се в исковата и уточняващата молба, че между кредитора „Йеттел България”
ЕАД и длъжника Й. Г. Г. са съществували договори за мобилни услуги, както следва:
- договор за мобилни услуги № *********/13.12.2011г. за мобилен номер **********,
изменен с допълнително споразумение № *********/14.10.2020г., по силата на който е
уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лева с ДДС, като за
срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса от 20.99 лева;
- договор за мобилни услуги № *********/14.01.2020г. за мобилен номер **********,
по силата на който е уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 31.99
лева с ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна
такса от 22.99 лева с ДДС.
Твърди се, че ответникът е ползвал предоставените му услуги, като е останал да
дължи месечни абонаментни такси, цена на предоставени му мобилни услуги, за които са
издадени фактура № **********/15.03.2020г. за отчетен период 15.02.2020г. – 14.03.2020г.,
**********/15.04.2020г. за отчетен период 15.03.2020г. – 14.04.2020г. и фактура №
**********/15.05.2020г. за отчетен период 15.04.2020г. – 14.05.2020г. Тъй като ответникът
не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми на уговорените падежи,
договорите са едностранно прекратени от дружеството-ищец. С едностранното прекратяване
на договорите поради виновно поведение на ответника и на основание раздел 3, т. 2 от
допълнителното споразумение за номер ********** и т. 11 от договора за мобилни услуги за
номер **********, за ответника е възникнало задължение да заплати и неустойка – три
месечни такси по всеки един от договорите за мобилни услуги и стойността на отстъпките
от месечния абонаментен план. Тъй като ответникът не е погасил задълженията си, ищецът
е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В тази връзка
за дружеството се породил правният интерес да предяви настоящите искове, претендирайки
установяване на вземането му към ответника за посочените по-горе суми. Претендира и
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Й. Г. Г., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК процесуален представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
2
становище за неоснователност на исковете. Оспорва дружеството-ищеца де е предоставило
услугите, остойностени с процесните фактури. Поддържа, че ищецът не е доказал
основанието, поради което е прекратил договорите за мобилни услуги, поради което и
претенцията за неустойка е неоснователна. Поддържа на следващо място, че начина на
сключване на договорите противоречи на добрите нрави и на правилата за защита на
потребителите. Счита, че клаузите на договорите са неравноправни по смисъла на чл. 146
ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени, а представляват отнапред подготвени
договори, по предварително одобрени бланки от оператора, които изобщо не подлежат на
договаряне. С оглед изложеното моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 14.01.2020г. страните са сключили допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер +359*********, с който е уговорен абонаментен
план Тотал+, при стандартен месечен абонамент за този план от 24.99 лева и промоционална
месечна абонаментна такса от 20.99 лева, като промоционалните услуги е посочено, че се
предоставят за срок от 24 месеца.
В раздел III, е предвидена клауза касаеща дължимост на неустойка в случай на
прекратяване на договора по вина или по инициатива на абоната, както следва: а) в размер
на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка
една СИМ карта/номер до края на срока на договора, но не повече от трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментния план, съответстваща на оставащия срок на договора.
На 14.01.2020г. страните са сключили договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен номер +359*********, с който е уговорен абонаментен план Тотал+, при стандартен
месечен абонамент за този план от 31.99 лева и промоционална месечна абонаментна такса
от 22.99 лева, като промоционалните услуги е посочено, че се предоставят за срок от 24
месеца. В договора е предвидена клауза касаеща дължимост на неустойка в случай на
прекратяване на договора по вина или по инициатива на абоната, както следва: а) в размер
на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка
една СИМ карта/номер до края на срока на договора, но не повече от трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментния план, съответстваща на оставащия срок на договора.
При сключване на допълнителното споразумение и договора за мобилни услуги
абонатът е подписал декларация-съгласие, с която е удостоверил факта на получаване на
подписан от страна на оператора екземпляр от Общите условия на дружеството, съгласил се
е с тях и се е задължил да ги спазва. Наред с това на абоната е представено и същият е приел
ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти, съдържащи цени
на предоставяните от оператора услуги.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и представените от ищеца
общите условия за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги.
3
В чл. 19б е предвидено, че дружеството има право да прекрати договора включително при
неплащане от страна на потребителя на дължими суми след изтичане на сроковете по
индивидуалния договор. В чл. 26 е предвиден редът и сроковете за плащане на дължимите
суми - въз основа на фактура в указания в нея срок, но не по-късно от 18 дни от издаването
на фактурата, като изрично е посочено, че неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението за плащане на сумите.
От ищеца са представени и 4 броя фактури, издадени за претендираните вземания,
както следва:
- фактура № **********/15.03.2020г., за отчетен период 15.02.2020г. – 14.03.2020г. на
стойност 215.50 лева с ДДС, която сума е формирана от месечен абонаментен план за
телефонен номер ********** на стойност 17.49 лева без ДДС; 142.10 лева без ДДС –
ползвани услуги и 19.16 лева без ДДС - месечен абонаментен план за телефонен номер
**********;
- фактура № **********/15.04.2020г., за отчетен период 15.03.2020г. – 14.04.2020г. на
стойност 48.86 лева с ДДС, която сума е формирана от месечен абонаментен план за
телефонен номер ********** на стойност 17.49 лева без ДДС; 4.02 лева без ДДС – ползвани
услуги, 19.16 лева без ДДС - месечен абонаментен план за телефонен номер ********** и
0.05 лева без ДДС – ползвани услуги;
- фактура № **********/15.05.2020г., за отчетен период 15.04.2020г. – 14.05.2020г. на
стойност 43.98 лева с ДДС, която сума е формирана от месечен абонаментен план за
телефонен номер ********** на стойност 17.49 лева без ДДС и 19.16 лева без ДДС -
месечен абонаментен план за телефонен номер **********.
Представена е и покана от 15.06.2020г. изходяща от ищцовото дружество, с която
последното е поканило ответника да заплати дължимите от него суми. В същата е посочено,
че при неплащане на задълженията, дружеството ще прекрати договорът ще бъде прекратен
и ще бъде начислена неустойка. По делото липсват доказателства отправената покана да е
достигнала до адресата й.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е дало
отговори на част от поставените въпроси. Според заключението използваните услуги за
двата мобилни номера, извън тези, включени в месечния план, са за кратки тестови
съобщения, в това число и такова към Украйна, други услуги към кратък номер *********,
паркиране, международни разговори (Украйна) и обаждания до оператор „Грижа за
клиента“, като е посочено, че използваните услуги са таксувани правилно. Експертът е
посочил, че въз основа на предоставени справки за детайлно потребление за мобилните
номера и справка за трифичните данни, не може да потвърди дали услугите са предоставяни
или че те са предоставяни на този клиент.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл.
79 и чл. 92 ЗЗД. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена
4
заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от
задълженото по същата лице, респ. заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В
настоящия случай между страните не е спорно, че за вземанията, предмет на настоящото
производство е издадена заповед № 5375/16.08.2022г. по ч.гр.д. № 8907/2022г., по описа на
ВРС, която заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по издадената заповед
и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е
издадена тя. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането –
предоставени и ползвани мобилни услуги, в тежест на ищцата е да установи, в качеството
му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните
договорно отношение е предоставил посочените услуги на ответника, в това число стоки по
договори за лизинг, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния
договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите
размер; наличие на уговорена неустойка и осъществяване на предпоставките за възникване
на правото на ищеца да получи неустойка, а така също и размера на претенцията по пера.
От коментираните по-горе доказателства, автентичността на които не е оспорена, се
установи наличието на валидна облигационна връзка, произтичаща от договори за мобилни
услуги за мобилни номера ********** и **********, като условията по последния са
изменени с допълнителни споразумения от 14.01.2020г., по силата на които ищецът се е
задължил да предоставя на ответника за срок от две години, в качеството му на абонат и
потребител на мобилни услуги по см. на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС, договорените между
тях с основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по конкретни тарифни
планове. От своя страна абонатът е поел задължение да заплаща за срока на договорите
месечна абонамента такса, както и активираните и ползвани допълнителни услуги.
Отчитайки естеството на предоставяната услуга, която е за осигуряване на достъпи на
потребителя до поддържаната от мобилния оператор телекомуникационни системи,
осъществявано посредством предоставените при сключване на договорите СИМ карти –
получаването на които е удостоверено с подписа на потребителя върху процесните
договори, поради което и настоящият състав на съда намира, че ищецът установи
изправността си по договора. От коментираните фактури, представените на експерта
детайлни справки за потреблението и такива за трафични данни, се установи и извършената
доставка на договорените услуги, съответно потребените такива от абоната. При това
положение и за последния е възникнало задължение да заплати уговорените месечна
абонамента такса и стойността на услугите, извън тази включени в пакета ползван от
потребителя. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на този факт, не
твърди, а и не ангажира доказателства да е заплатил дължимите на мобилния оператор суми.
С оглед изложеното и съобразно записванията в фактурите, следва да се приеме, че
ищецът има вземане към ответника за сумите от 47.36 лева, представляваща незаплатени
задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги за периода 15.02.2020г.-
14.05.2020г. по договор за мобилни услуги № *********/13.12.2011г., изменен с
5
допълнително споразумение № *********/14.01.2020г. за мобилен номер **********,
формирана; 175.34 лева, представляваща незаплатено задължение за мобилни услуги за
периода 15.02.2020г.-14.03.2020г. по договор за мобилни услуги № *********/13.12.2011г.,
изменен с допълнително споразумение № *********/14.01.2020г. за мобилен номер
**********, 68.97 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни абонаментни
такси, ползвани услуги за периода 15.02.2020г.-14.05.2020г. по договор за мобилни услуги
№ *********/14.01.2020г. за мобилен номер ********** и 0.06 лева, представляваща
стойност на разговори с Теленор за отчетен период 15.03.2020г.-14.04.2020г. по договор за
мобилни услуги № *********/14.01.2020г. за мобилен номер **********.
С оглед горното и тези претенции като основателни следва да бъдат уважени, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното
заплащане на задължението.
По отношение исковете за неустойка:
В договора за мобилни услуги от 14.01.2020г. за мобилен номер ********** и
допълнителните споразумения от 14.01.2020г. за мобилен номер **********, са предвидени
идентични клаузи касаещи дължимост на неустойка в случай на прекратяване на договора
по вина или по инициатива на потребителя, като последният дължи неустойка а) в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на този срок, но не повече от трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти и и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментния план, съответстваща на оставащия срок на договора. В конкретния случай
ищецът сочи, че поради неплащане на дължимите суми за предоставени услуги, договорите
са прекратени и така уговорената неустойка е дължима. Настоящият състав намира, че
договорите са прекратени при приложение на чл.19б на ОУ, в които е предвидено, че
дружеството има право да прекрати договора включително в случай, че потребителят не е
платил дължими суми след изтичане на сроковете по индивидуалния договор. В ОУ не е
налично изискване оператора да изпрати уведомление, че ще прекрати договора. Условие за
предсрочното прекратяване е неплащане на дължимите суми, което е налице, доколкото
ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил задълженията по договорите по
издадените фактури. В случая се касае за потребителски договор, като ответникът-
физическо лице, което е поискало ползването на мобилни услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП. Следователно същият се ползва от предвидената в ЗЗП
защита, като съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори.
Съгласно общото правило на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В т. 5 на чл. 143 е конкретизирано, че
неравноправна клауза е такава, която въвежда задължаване за потребителя при
неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
6
неустойка. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално. Доказване на обстоятелството, че дадена клауза е
договорена индивидуално е в тежест на ищеца при условията на пълно доказване.
Процесните неустоечни клаузи не са индивидуално договорени. Настоящият съдебен състав
не констатира неравноправност на клаузите от договора, на които се основават вземанията
на кредитора за заплащане на сумите по двата договора за мобилни услуги представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги
представляваща сбора от три месечни абонаментни такси. В договорите за мобилни услуги е
предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, той дължи
неустойка в размер на не повече от 3 месечни абонаментни такси по техния стандартен
размер, без отстъпка и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментния план, съответстваща на оставащия срок на договора. Така договорена
клаузата в достатъчна степен позволява абонатът не само да предвиди кога ще дължи
неустойка - в случая при неплащане на месечните абонаментни такси, но и да предвиди
максималния размер на неустойката - 3 месечни абонаментни такси и възстановяване на
ползваните отстъпки. Предвид това, че срокът на договора е 24 месеца, то неустойката не се
явява и прекомерна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Нещо повече, размерът й е
съобразен с постигнатото споразумение с КЗК в началото на 2018г. Така уговорена
неустойката удовлетворява негативния кредиторов интерес, изразяващ се в пропускането на
обвързване с друг клиент при по-изгодни тарифи в сравнение с тези предлагани на новите
клиенти, търсещи услуги след прекратяване и компенсира справедливо предвидимите вреди
за доставчика. В този смисъл са и решение № 142 от 9.02.2023 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
2174/2022г., решение № 1242 от 18.10.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1248/2022г.,
решение № 94 от 31.01.2023г. на ОС - Варна по в.гр.д. № 2301/2022г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените разноски, в това число и тези в заповедното производство.
Така в полза на ищеца за заповедното производство се следва разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на 385 лева.
В хода на настоящото производство са направени разноски за заплатена държавна
такса от 275 лева, 300.00 лева – депозит за особен представител и 460 лева – депозит за вещо
лице. Или, общо разноските, които следва да се присъдят в полза на ищеца възлизат в
размер на 1035 лева. Що се отнася до претендираното адвокатско възнаграждение по делото
е представена издадената от процесуалния представител на ищеца фактура за сумата от 480
лева, но липсват доказателства за реално заплащане на тази сума от страната на ищеца в
полза на адвоката. Вярно, че във фактурата е посочено, че сумата е платима в брой, но
същата не може да послужи за разписка, удостоверяваща факта на получаване на вземането
по нея, при липса на положен подпис доказващ този факт.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, съществува вземане срещу
ответника Й. Г. Г., ЕГН **********, от ****, за сумите, както следва:
- 47.36 лева (четиридесет и седем лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги за
периода 15.02.2020г.-14.05.2020г. по договор за мобилни услуги № *********/13.12.2011г.,
изменен с допълнително споразумение № *********/14.01.2020г. за мобилен номер
**********, формирана както следва: 5.38 лева – разлика между месечна абонаментна такса
20.99 лева за отчетен период 15.02.2020г. – 14.03.2020г. и надвнесено плащане за
задължение от предходен отчетен период от 15.61 лева; 20.99 лева - месечна абонаментна
такса за периода 15.03.2020г. – 14.04.2020г. и 20.99 лева - месечна абонаментна такса за
периода 15.04.2020г. – 14.05.2020г.;
- 175.34 лева (сто седемдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки),
представляваща незаплатено задължение за мобилни услуги за периода 15.02.2020г.-
14.04.2020г. по договор за мобилни услуги № *********/13.12.2011г., изменен с
допълнително споразумение № *********/14.01.2020г. за мобилен номер **********,
начислени с фактура № **********/15.03.2020г. и формирана както следва: 1.65 лева без
ДДС– стойност на разговор към номер започващ с 0700; 11.62 лева без ДДС – стойност за
SMS паркиране; 99.00 лева без ДДС – кратки текстови съобщения и 29.83 лева без ДДС –
международни разговори и с с фактура № **********/15.04.2020г. и формирана както
следва: 3.96 лева без ДДС– стойност на кратки текстови съобщения и 0.06 лева без ДДС –
разговори към „Грижа за клиента“;
- 74.92 лева (седемдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
*********/13.12.2011г., изменен с допълнително споразумение № *********/14.01.2020г. за
мобилен номер **********, формирана от три месечни такси в размер на 62.46 лева и 12.46
лева – част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план,
съответстваща на оставащия срок до края на договора;
- 68.97 лева (шестдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки),
представляваща незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги за
периода 15.02.2020г.-14.05.2020г. по договор за мобилни услуги № *********/14.01.2020г.
за мобилен номер **********, формирана както следва: 22.99 лева – месечна абонаментна
такса за периода 15.02.2020г. – 14.03.2020г.; 22.99 лева - месечна абонаментна такса за
периода 15.03.2020г. – 14.04.2020г. и 22.99 лева - месечна абонаментна такса за периода
15.04.2020г. – 14.05.2020г.;
- 0.06 лева (шест стотинки), представляваща стойност на разговои с Теленор за
отчетен период 15.03.2020г.-14.04.2020г. по договор за мобилни услуги №
*********/14.01.2020г. за мобилен номер **********;
8
- 108.03 лева (сто и осем лева и три стотинки), представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/14.01.2020г. за
мобилен номер **********, формирана от три месечни такси в размер на 79.98 лева и 28.05
лева – част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план,
съответстваща на оставащия срок до края на договора;
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
08.07.2022г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед № 5375/16.08.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 8907/2022г., по описа на ВРС, 34-ти състав.
ОСЪЖДА Й. Г. Г., ЕГН **********, от ****, да заплати на „Йеттел България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
Парк София, със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Младост” 4, Бизнес парк
София, сграда 6, сумата от 385.00 лева (триста и осемдесет и пет лева) представляваща
сторени съдебно- деловодни в заповедното производство и сумата от 1035.00 лева (хиляда
тридесет и пет лева), представляваща сторените разноски пред първа инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Д. Б. Д. от АК – гр. Варна, възнаграждение в размер на
300.00 лева, с оглед осъществената защита като особен представител в първа инстанция на
ответника Й. Г. Г., ЕГН **********.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9