Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 14.08.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в открито заседание на петнадесети ноември през двехиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
НЕДЕЛИНА
СИМОВА
при участието на секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Йовчева гр. дело № 5545
по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С
решение от 11.01.2018г. по гр.д. № 14028/2017г. на СРС, 51 с-в, е осъден
ответника „Т.М.“ ЕООД да заплати на Е.Д.Д., на основание чл.49
във връзка с чл.45 ЗЗД, сумата от 4 000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на клеветническа информация, съдържаща се в
статия, публикувана на 02.03.2017г. в електронното издание на в. „Труд“ със
заглавие „Човек от „Да,Б.“ хули българщината“, като е отхвърлен иска за
разликата до пълния претендиран размер от 4500 лв. и са присъдени разноски
съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник „Т.М.“
ЕООД обжалва решението в частта за уважаване на иска като неправилно и
необосновано, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа,
че изводите на СРС за наличие на клеветнически внушения в процесната статия са
неправилни, тъй като не е налице изопачаване, скриване или пропускане на
информация от страна на автора на статията, а към статията коректно е бил
приложен линк към видеопрезентацията. Сочи, че неправилно СРС е мотивирал
решението си само въз основа на заглавието, а не на съвкупната преценка на
статията и заглавието. Твърди, че по делото не е доказано, включително и от
показанията на свидетеля М., че се е провел разговор между деца, в който Левски
е определен като „ла*но“, а от
видеопрезентацията е видно, че това е провокация на ищеца, с която се опетнява
името на Апостола. Жабоподателят поддържа, че авторът на статията е упражнил
правото си на свобода на словото, като е изразил реакцията си срещу
презентацията на ищеца, в която последният е представил в негативна светлина не
само Васил Левски, но и Паисий Хилендарски и е уронил престижа на исторически
личности. Сочи, че ищецът е публична личност и като такъв е обект на засилен
обществен интерес, поради което е налице
и изострена критичност към подобен тип поведение. Твърди, че статията изразява
лична оценка на нейния автор, поради което не е налице нарушение на чл. 39, ал.
2 от Конституцията на РБ, а отделно същата е резултат на добросъвестен
журналистически анализ. Излага съображения, че ищецът не е доказал по делото да
е претърпял вреди в резлутат на публикуването на процесната статия. Твърди, че
в мотивите на обжалваното решение не е обсъдено възражението за недопустимост
на процеса, поради наличие на други четири дела със същия предмет. Навежда
доводи за прекомерност на присъдено обезщетение, поради краткия период между
публикацията и предявяването на иска. Моли съда да отмени решението в
обжалваната от него част и да отхвърли изцяло иска, евентуално да намали
присъденото обезщетение, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ищец Е.Д.Д.
оспорва жалбата в депозиран писмен
отговор и моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че преценката на
първоинстанционният съд, че думите „Левски е ла*но“ са дадени от ищеца като
пример за погрешни представи и мисли за Васил Левски и са изречени от трети за
процеса лица /малки деца/, е правилна и законосъобразна. Сочи, че по делото е
безспорно установено, че в тази част на процесната лекция, в която е изречена
процесната фраза, ищецът представя на публиката различни /детски/ представи за
личността на Апостола, които не са негови, но е срещал като историк, а в
процесната статия тези представи невярно са представени за такива на ищеца,
респ. съответните думи /„Левски е ла*но“/, за негови собствени. Поддържа, че
правото на оценка и мнение не може да се използва по превратни начини чрез
клеветнически внушения. Излага, че вредите са безспорно доказани по делото, а
при определяне на размера им съдът е взел предвид всички релевантни за това
обстоятелства. Оспорва възражението за наличие на други дела като неотносимо,
отделно като неоснователно. Моли съда да потвърди решението и да му присъди
разноски.
Решението в частта за отхвърляне
на иска е влязло в сила като необжалвано.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства съобразно правомощията си на
въззивна инстанция, приЕ за установено следното:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.
При преценка
правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269,
изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Жалбата е неоснователна,
като съдът препраща към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК, които изцяло
споделя. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
За
ангажиране на отговорността на ответника
по чл. 49 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже главно и пълно вреди,
противоправен резултат, авторство на противоправния резултат (т.е конкретно
поведение в причинна връзка с противоправния резултат), причинна връзка между
вредите и противоправния резултат, както и възлагане на работа по смисъла на
чл. 49 ЗЗД (натоварване с извършване на действия, които спадат към бластта, в
която възлагащият работата осъществява някаква собствена деятелност) и
причиняване на вредата при или по повод на възложената работа. Вината на прекия
причинител се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Ищецът
цели да се обезщетят вредите, изразяващи се в засягане на личната му чест и
опорочаване на доброто му име, които е претърпял вследствие на разгласяване на
невярна и оклеветяваща информация в статия, публикувана в електронното издание
на в. „Труд“ на 02.03.2017г., със следното съдържание:
„Ден преди националния празник на Блъгария 3
март интернет гръмна от скандално видео с изказване на кандидат –депутата от
„Да,Б.“ Е.Д., в което той хули българщината като цяло и Васил Левски в
частност. Връх в антибългарската пропаганда на лобиста за легализиране на
хомосексуалните бракове Е.Д. са подигравателните коментари, които той отправя
по адрес на Васил Левски. Последователят на Х.И.посочва, че Левски дори измествал
комиксовите герои. Паметникът на Апостола в родния му град Карлово заблуждавал
децата, че Васил Левски бил „супергерой, който имал за домашен любимец лъв”. Д.
не пропуска да опише българския национален герой като леко закръглен. Д. дори си позволява пред аудиторията да
нарече Васил Левски „л...но”! Разбира се, за да избегне обвиненията, Д. изрича
гнусна обида по адрес на Апостола, като се позовава на „реален” диалог между
децата на негови приятели. Видеото, което скандализира социалните мрежи, е
от участие на Д. във форума TEDxBG от 2014 г. Хулителят и грантаджия на „Америка заБ."
е осми в листата на партията в столичния 23 МИР, където водач е Антоанета
Цонева. Лекцията е озаглавена „Абсурдите във възприЕнето на българската
история", а в нея завършилият история Д. прави опит да убеди аудиторията в
толерантността на Османската империя. Д. твърди още, че в началото на XIX век
Високата порта позволява изграждането на два християнски храма в град Елена,
което трябвало да се възприЕ като изключително хуманен акт. "...Ако една
империя е нетолерантна, би ли позволила на своите поданици, които са
друговерци, да построят своя храм? Дълбоко се съмнявам.", опитва се да иронизира
петвековното турско робство кандидатът за народен представител от партията на Х.И..
Корените на въпросния Д. идват от Вавилон в сегашен Ирак. А нахалството му да
пренаписва българската история е една истинска Вавилонска кула от нагли лъжи и
тотални манипулации (виж по-горе). Интересно защо храненикът на Фондация
"Америка заБ." се впуска да ни обяснява колко добре се е чувствала
раята по време на турското робство у нас, че Баташкото клане било просто
"превишаване на правомощията” на башибозука, а българите едва ли не
превзели отвътре Османската империя с търговския си нюх и майсторското усукване
на гайтани? В резултат на което Русия с война спряла творческото им дръзновение
да унищожат икономически Високата порта. Можем да продължим и с други
глупотевини на Е.Д., услужливо платени от когото трябва. Но този човек в
качеството си на кандидат за депутат е опасен заБ., затова не трябва да се
мълчи за напъните му да промива
В
първоинстанционното производство е прието заключение на допуснатата
съдебно-фоноскопна експертиза, съгласно което съдържанието на процесната видеопрезентация
на ищеца, обсъдена в статията със заглавие „Човек от „Да,Б.” хули
българщината”, е следното: „Здравейте, много ми се иска да кажа, че се радвам,
че виждам много познати лица, но в момента не виждам никого. Ще си поговорим с
вас за абсурдите във възприЕнето на българската история, тъй като ежедневно се
срещам с тях в клас. Винаги преди да преподавам каквото и да е било, питам
своите ученици: „Добре, а какво знаете за това?” Хайде обаче преди това, да ви
кажа две думи за Херодот, не за друго, имам страхотна смешка за него. Ето, вече
почнахте да се смеете, дори не съм я казал. Херодот е наречен „бащата на
историята”. Това е единственият случай в историята, в който е ясен бащата, но
не и майката, обикновено е точно обратното. А-а, тук има един страхотен лаф и
това е, че историята е учителка на народите. Ако си представим народите като
един клас, къде би билаБ., къде би бил българския народ? Най-вероятно
българският народ би бил сред онези ученици, които от време навреме повтарят
грешките на тестовете, а като направят някаква пакост, се крият зад
по-големите. Българската история обаче, както и всяка история, изобщо историята
е наука, не е приказка. Това е всъщност един от големите проблеми, един от
големите абсурди: българската история се възприЕ много често през литературата,
а пък тя е наука, макар да има муза, която се казва „Клео”. Ето ви например
какви извори използва средновековната българска история и историците, които я
пишат. Първо използват външни чужди извори. Много от тези имена, които виждате
отзад, звучат смешно за не специалистите, а Йоан Кюкюлей звучи смешно и за
специалистите. Освен това се ползват и вътрешни домашни извори, които специално
за Средновековието, най-често са каменни надписи за това, кой за колко ризници
и шлемове отговаря, това изобщо не е интересно и изобщо не е приказно, и
разбира се документи от архивите, археологически доказателства и прочие. Днес
искам да поприказвам с вас за някои от митовете, това далеч не са всички
митове, избрал съм само няколко, които са така по-интересни: митът за трите
морета, любим мой мит, а също така нетолерантната Османска империя (между
другото оказва се, че с предните двама лектори имаме общи неща в презентациите,
което е супер), Паисий и турците, и разбира се, Левски, който е супергерой,
измества Супермен и другите комиксови герои. Цар Симеон Велики и трити морета.
Може би ще ви изненадам като ви кажа, че по времето на цар Симеон Велики, трите
морета са владяни общо 11 години. След това при цар Йоан Асен Втори са владяни
още 11 години, и то не е да кажем, че са владяни целите морета, ами много малки
парченца от крайбрежието са били част от българското царство. Сега поставяме от
едната страна 1300 години история, от тях отрязваме 700 под чужда власт,
остават 600 години, от тези 600 години 20, цели 22 години, цели 22 години,
запомнете го,Б. е имала излаз на три морета. Това какво прави? Ами прави
страхотни тениски. Не само, че прави страхотни тениски, ами и създава едно
специално самочувствие. Самочувствие, което можете да сложите на тениска, да
продадете на чужденците и съответно да си сложите, ако случайно има митинг на
националисти, за да не ви набият. Между другото, много се надявам да не се
окажем обградени от националисти след края на днешното събитие. След това мита
за нетолерантната Османска империя. Снимките, които виждате отзад са - тази,
която е във ваше ляво, е от църквата „Свети Никола” в Елена, а другата снимка е
на църквата „Успение Богородично”, отново в Елена. Двете отстоят една от друга
на около има няма 20 метра. Именно в рамките на нетолерантната Османска
империя, тези църкви са построени в началото на 19-ти век. Между хиляда и
осемстотната и хиляда осемстотин и двайсет и пета година. Ако една империя е
нетолерантна, би ли позволила на своите поданици, които са друговерци, да
построят своя храм? Дълбоко се съмнявам. Наред с това, предполагам в залата има
български евреи, моля да си вдигнете ръцете, не че ще ги видя.
Да, но повечето от тях, повечето от българските евреи вБ. са сефаради, мисля че
можете да потвърдите, най-вероятно познавате своя произход. Това означава, че
са испански евреи и са такива, защото през 1492 година, когато започва
Инквизицията и когато евреите са изгонени от Испания, те намират приют именно в
Османската империя, в тази същата, нетолерантната, Османска империя. Между
другото, наред с това стои проблемът с данъците в Османската империя. Аз не
знам кой е този владетел, който ще се лиши от постъпление в хазната, а всички
друговерци, и по- специално така наречените „ахлю-ль-китаб” - хората на
писанието- това са християни и евреи, са плащали един допълнителен данък повече
- данък „джизие”. Така че най- вероятно при силна централна власт, никой не е
имал интерес да ислямизира насилствено. Сега тука имаме един изпит. Виждате го
тоя портрет, вероятно сте го виждали в училище много пъти. Това е образът,
който дълги години беше насаждан за Паисий Хелендарски и това е въпрос, който
обикновено задавам за шестица. Достоверен ли е този портрет? Ако ученикът успее
да съобрази, че когато Паисий пише историята е на четиридесет години, ще каже
„не” и получава шестицата. Тоест това не е точно белобрадият старец. Сега ще ви
помоля да извадите два лева, имате ли два лева? Извадете два лева, може ли
малко светлина в залата, ако обичате. Или тук всички имат само едри пари.
Добре, видях едни два лева. Страхотно, има достатъчно светлина, за да видите
кога умира Паисий, защото там е написано, на двата лева е написано кога умира
Паисий. Аз съм слаб с матЕтиката, знам точно кога умира -1773г. Роден е 22-ра
година. Следователно, той умира, и това не съм го сметнал, запомнил съм го,
умира на 51 години. Всъщност, Паисий пише своята „История славянобългарска” на
51, а извинявайте на 40 години, но срещу кого я пише? Историографията,
официалната историография твърди следното, и между другото е права, че той
залага трите направления на Българското Възраждане - борба за новобългарска
просвета, борба за независима църква и борба за политическа независимост.
Първите две са срещу гърците, а не срещу турците. Следователно, неговия проблем
първоначално е бил за това как да създаде българската идентичност, какъвто
между другото е бил проблемът и на цар Симеон и за това цар Симеон е важен със
Златния век, а не с трите морета и могъщите армии. Много ви благодаря, че ме
аплодирате, когато казвам нещо очевидно, страхотно е! Важното е да знаем за
Паисий, че всъщност създаването на българската идентичност идва в
противопоставяне с гърците, с вселенската патриаршия, с това българите да се
молят на собствения си език на своя бог, което между другото е и борбата на
Симеон както вече стана дума. Всички сте виждали този паметник, ако не на живо
поне на снимка. Трябва да ви призная, че на четири години смятах, че Васил
Левски е някакъв а, а такъв супергерой наистина, защото е имал за домашен
любимец лъв. Оказа се, че не съм сам в тази своя заблуда. Сега ще си позволя да
прочета нещо, оставих го още вчера, страхотно е, че никой не го е откраднал. А прочитам го не за друго, защото това е
автентичен разговор между децата на мои приятели Е и Ф.. Ето какво казва Е: „А
пък Ю.каза, че Васил Левски е лайно и аз го изказах на госпожата, защото той не
е лайно, а е будител.”. Ф.: „Е, не е будител. Будители са само тези които
пишат.”. Е: „Да, ама е могъщ, те са седем, не осем могъщи, които висят на
картон в детската градина като Иисус Христос”. Ф.: „Не-е, Е, Иисус Христос не е
будител, трябва да е писател за да е будител”. Част от, част от абсурдите, с
които се сблъскваме всъщност са такива, които са ни били във възприЕнето на
българската история, са такива които са ни били залагани като деца. Ние мислим
историята като приказка. Ето всъщност как е изглеждал най-вероятно Васил Левски
- леко закръглен, с много дълбок поглед, а онази снимка която познаваме тя е
много ретуширана. Как се употребява историята? Ако нашилите в Гугъл „Гордея се,
че” излиза това. Явно много хора се чудели и се питали „А бе, я да видя аз
гордея ли се, че съм българин?” Употребите, и приключвам точно след 30 секунди,
употребите биват най-вече два вида - национални, които са о кей, защото
българската нация има нужда от своите герои, стига техния образ да почива на
истината, и партийни, а пример за такава партийна употреба е картата за
прогнозата за времето на една партийна телевизия, тя е на три морета както
можете да се досетите. Защо хората се гордеят с историята на своя народ и с
какво трябва да се гордеят? Честно да си призная, не мисля, че някой от нас има
особена заслуга първо, за това че се е родил тук, второ, за това което е
направил цар Симеон Велики и най-вероятно, ако ви попитам колко назад познавате
рода си ще кажете, най-вероятно казвам, ще кажете да пра най-много до пра пра
дядо ти, а всъщност историческата памет, не забравяйте, че най-вече тръгва от
родовата памет. С какво да се гордеем, следващият и последен въпрос? С
историята на българите или с историята на всички народи, които са живели тук,
защото имаме Римска империя, Византийска империя, Османска империя, траки, а
между другото и много други племена, които влизат в състава на българската
държава. Много ви благодаря за отделеното внимание, трябва да го цъкна.“
Съгласно показанията на свидетеля М., във
видеопрезентацията ищецът е цитирал думи на неговото дете. Свидетелят твърди, че
преди около 5-6 години дъщеря му Е споделила, че в детската градина неин приятел
– Ф., казал, че Левски е „ла*но”, а тя отговорила,
че той не е „ла*но, а будител, като всички
будители, закачени на стената на детската градина“. Свидетелят дава показания,
че е споделил тази случка с ищеца и с други семейни приятели.
Обидата
предпоставя казване или извършване от страна на определено конкретно лице на
нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие
или опосредено – чрез съобщаване на друго лице, посредством което
те да достигнат до засегнатия. От значение е
изразите да имат характера на изявления, унизителни за честта и
достойнството на лицето. Следва да се касае за унизителни епитети, отразяващи
отрицателни качества, ругателни думи и изрази или унизителни разсъждения за
качествата на ищеца. Клеветата е
умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, устно или писмено,
чрез довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо позорно
обстоятелство. Клеветнически могат да бъдат само твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време,
място и лице. Във всички случаи разгласените обстоятелства следва да бъдат
обективно позорни за честта на другиго, т.е. касае се за такива постъпки, които
възбуждат презрение към наклеветения от страна на общественото мнение, такива,
които се смятат за безнравствени или несъответни с общественото понятие за чест
или пък с положението на наклеветения.
Свободата на словото не е абсолютна, а
се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни
ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани. Следователно
въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права
може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в
чл. 40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за масова
информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат
информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не
се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни,
засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен
подтекст (в този смисъл Решение № 404/13.07.2010г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., III г.о.,
ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК). Независимо от това, дали се касае за лични
оценки на автора на публикацията или за предадена информация по сведения на
трето лице, авторът на публикацитята/статията, респективно възложителят на
неговата работа, носи отговорност за установяване достоверността на изложената
информация. На прогласената с чл. 40, ал. 1 КРБ свобода на печата кореспондира
отговорността на издателя на печатно/електронно издание да предоставя на
обществото вярна информация, поради което издателят не може да се освободи от
отговорност за съдържащите се в печатното произведение неверни, обидни или
клеветнически твърдения единствено като посочи, че предава думите на трето
лице, без да докаже, че е положил дължимата грижа да установи тяхната
достоверност. По аргумент от чл. 147, ал. 2 НК, изложените твърдения нямат
клеветнически характер единствено ако са верни.
В случая въззивният съд напълно споделя мотивите на СРС,
към които препраща по реда на чл. 272 ГПК, че
е налице фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Правилни са изводите на
първоинстанционния съд, че с процесната статия е направено внушение, че ищецът
е отправил израза „Левски е „ла*но“ лично, а не като преразказан разговор между деца.
Отделно от това, начинът на използвания език в статията, преценен именно
съвкупно със заглавието, отразява видеопрезентацията на ищеца изключително
манипулативно и недобросъвестно от гледна точка на журналистическата етика. С
използвания език и съдържанието на статията се внушава, че ищецът обругава
националния герой Васил Левски, както и други исторически личности, респ.
националната памет. Изразеното внушение в статията е обективно невярно.
Неоснователно е оплакването на
ответника, че показанията на свидетеля М. не установяват, че малки деца са
водили дискусия на тЕ „кои са родните будители“ и са определили Левски по
гореописания начин. Показанията на свидетеля са логични,
последователни и кореспондиращи с доказателствения материал по делото, поради
което следва да бъдат кредитирани.
Неоснователно е възражението в жалбата
за право на свободно мнение на автора на статията, с оглед изложеното по –горе
за баланса между свободата на словото и изразяване на лично мнение със засягането
на лични граждански и човешки права.
По същите съображения е неоснователен и
довода на въззивното дружество, че ищецът е публична личност и като обект на
засилен обществен интерес следва да търпи подобно журналистическо поведение.
Претендираните неимуществени вреди за
безспорно установени по делото със събраните доказателства. По отношение на
размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият съдебен състав приЕ,
че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят
е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен
характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год.
на Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение. В случая следва да бъдат отчетени от една
страна установеното отражение на клеветническите изрази върху поведението на
ищеца, факта, че е публична личност и
обстоятелството, че изразите са били разпространени пред неограничен кръг от
лица чрез електронно издание. По делото са събрани гласни доказателства за
преживения психически и емоционален стрес от ищеца вследствие на процесната
публикация, които обосновават основателност на предявения иск в уважения от СРС
размер. При определяне размера на обезщетението СРС е взел предвид и наличието
на сходни публикации, от които ищецът е претендирал вреди. В тази връзка са
неоснователни оплакванията в жалбата, че наличието на подобни претенции
обосновава недопустимост на настоящото производство, тъй като не се твърди и
доказва да е налице дело с идентичен предмет с настоящото и между същите
страни.
Предвид съвпадението на изводите на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора, на въззиваемия – ищец следва
се присъдят претендираните и доказани разноски за настоящото производство в
размер на 1000 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Възражението на
насрещната страна за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, предвид
действителната фактическа и правна сложност на делото и реално извършените
процесуални действия, поради което възнаграждението не следва да бъде
намалявано.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.01.2018г.
по гр.д. № 14028/2017г. на СРС, 51 с-в в обжалваната част за уважаване на иска
до размера на сумата 4000 лв.
ОСЪЖДА „Т.М.“ ЕООД,
ЕИК********да заплати на Е.Д.Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1000 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Решението в отхвърлителната част е влязло в сила, като
необжалвано.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.01.2018г.
по гр.д. № 14028/2017г. на СРС, 51 с-в в обжалваната част за уважаване на иска
до размера на сумата 4000 лв. ОСЪЖДА „Т.М.“ ЕООД, да заплати на Е.Д.Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 1000 лв. – разноски за въззивната инстанция. Решението в отхвърлителната
част е влязло в сила, като необжалвано.