Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 17.01.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

          Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов нак.адм.хар.дело № 123/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от К.Д.К. ***, мах. „…” , ЕГН **********, против Наказателно постановление № 19-0353-000334 от 17.05.2019г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

В жалбата и в открито съдебно заседание – чрез пълномощник, се навеждат доводи за съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и за нарушения на материалния закон при съставяне на акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и на наказателното постановление (НП). Посочва се, че НП е незаконосъобразно, като се иска то да бъде отменено изцяло.

            Административнонаказващият орган не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.

          Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното НП, приети са писмени доказателства и са разпитани свидетели.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 31.03.2019г., около 11,40 часа, разпитаните от съда свидетели - очевидци : Т.И. и Ц.Г. ***), изпълнявали служебните си задължения в с. Искрец на ул. „Искър”. Двамата спрели за проверка лек автомобил марка „Киа”, модел „Рио”, без регистрационни номера, управляван от жалбоподателя  и движещ се с посока на движение от ул. „Божица” към ул. „Самоковска”. При проверката било констатирано, че моторното превозно средство не е регистрирано. На място бил съставен АУАН, който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 от ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. К.К. се е запознал със съдържанието на акта и не е направил възражения при съставянето му. Бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да се направят допълнителни възражения и обяснения, като горното е удостоверено с подписа му върху акта. В АУАН е посочена нарушената правна норма, а именно – чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Преписката е изпратена по компетентност в РП Своге, като прокурорът е постановил отказ да се образува досъдебно производство и е върнал преписката на РУ Своге за продължаване на работата във връзка с издадения АУАН.

Издаденото на 17.05.2019г. НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН, като е редовно връчено на 05.06.2019г., а жалбата е постъпила в РУ Своге на следващия ден.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните и относими по делото доказателства, като не оспорват и от жалбоподателя. От показанията на свидетеля П. се установява, че той и К. са отишли да видят обявен за продан автомобил, при което решили да го тестват в селото и тогава били спрени за проверка. Изложеното от свидетеля изцяло кореспондира с установеното и по ДП № 61/2019г. по описа на РП Своге, поради което съдът го приема за безспорно доказано. Същото е споделил и жалбоподателят пред свидетелите полицейски служители.

При така установеното от фактическа страна настоящият състав на съда намира от правна страна, че формално е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.    Според съда обаче, наказващият орган е следвало да прецени дали да приложи текста на чл. 28, б. „а” от ЗАНН, като общо и валидно за всеки състав на административно нарушение правило. Ако се изследват по задълбочено последиците от извършеното от жалбоподателя, както и тежестта на нарушението, то би се стигнало до извода, че с деянието си той макар и формално да е осъществил признаците на предвиденото в закона административно нарушение, то това деяние с оглед незначителността на вредни последици е с по-ниска степен на обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на горецитирания член от ЗАНН. Както е посочено в чл. 27, ал. 2 от същия закон, при определяне на наказанието административнонаказващия орган е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, и ако беше съобразил тази законова разпоредба би стигнал до извода, че в случая се касае за маловажен случай на административно нарушение и да приложи разпоредбата на чл.28, б. „а” от ЗАНН като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Безспорно е установено, че се касае за изключително кратко време, през което колата е била управлявана от жалбоподателя, както и за изминати не повече от няколкостотин метра в рамките на селото и то единствено с цел да се изпробва евентуалната бъдеща покупка. Макар и процесното административно нарушение да е формално по своя характер, все пак трябва да се отчете, че от същото не само не са настъпили негативни последици, но дори и не са били застрашени в някаква особена степен охраняваните обществени отношения. Съвкупната преценка на описаните факти, както и на обстоятелствата при които са проявени, налага извод за значително по-ниска обществена опасност на конкретно извършеното нарушение, спрямо други нарушения от същия вид, а това обосновава квалификацията му като маловажен случай, при който  прилагането на чл. 28 от ЗАНН би постигнало целите на специалната превенция, предвидени в чл. 12 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това деяние, което поради липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (аргумент от чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс във връзка с чл.11 от ЗАНН). Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед посочените по-горе факти и обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на глоба в размер от двеста лева и лишаването на жалбоподателя от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, се явява несъразмерно тежко наказание, спрямо степента на обществената опасност на деянието и пряко противоречи на основния за административния процес принцип на съразмерност.

Поради това, съдът счита, че в конкретния случай наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е приложил разпоредбата на чл.28, б. „а” от ЗАНН, макар предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

                   

Р   Е   Ш   И :

 

Отменя Наказателно постановление № 19-0353-000334 от 17.05.2019г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на К.Д.К. ***, мах. „…” , ЕГН **********, са наложени административни наказания по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

 

 

 

 

 

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ :