№ 28
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110141688 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от А. П. М. срещу „БДЖ – ПЪТИЧЕСКИ
ПРЕВОЗИ” ЕООД иск:
- с правно основание чл. 215 КТ за сумата 567 евро и 62,81 лв., представляваща
разликата между платените от работодателя за посочените в исковата молба командировки в
чужбина и дължимите такива за периода 01.02.2007г. – 05.11.2008г.;
Претендира и законната лихва върху главниците считано от датата на подаването на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът оспорва предявените искове, твърди, че същият не е конституиран като
надлежен ответник и счита производството за недопустимо, алтернативно – прави
възражение за погасяване по давност и счита, че претендирания размер не отговаря на
реално дължимата сума.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното:
1
Относно възражението се недопустимост на производството.
Още в отговора на исковата молба ответникът е навел възражения за недопустимост
на производството, които съдът е счел за неоснователни, предвид обстоятелството, че е
насрочил делото в открито съдебно заседание и е разгледал същото, съответно обявил е, че
ще се произнесе с решение.
Следва да се добави, че макар и да липсва поставеновен краен съдебен акт за
продължителен период от време – повече от 10 години, това само по себе си не обосновава
нито недопустимост на претенцията, нито погасяване правата на ищеца по давност,
доколкото изтичането на давността следва да се преценя към момента на подаване на
първоначалната искова молба от 05.11.2008г./несъмнено за претендирани командировъчни
пари за периода 01.02.2007г. – 05.11.2008г. давността не е изтекла към 05.11.2008г./. Тя не е
изтекла и към датата 27.02.2009г., когато е поискано привличане на страната на ответника
и на „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД. Задължение на съда е било да извърши всички
необходими действия за определяне компетентния съд и за отстраняване на всички
нередовности на исковата молба, което е направено едва към настоящия момент
/междувременно първоначално посочения ответник не съществува и са извършвани
множество преобразувания на търговското дружество, което е наложило и неколкократно
оставяне на исковата молба без движение с оглед посочване на конкретния ответник/.
Не е спорно между страните, че в процесния период ищецът е полагал труд в
Поделение за пътнически превози към БДЖ ЕАД, като спорно е дали същото поделение е
било работодател по силата на §1, т. 1 КТ и кой е неговия правоприемник към настоящия
момент, респективно към момента на подаване на исковата молба.
Дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 КТ признава качеството на работодател на
поделението на юридическо лице, с което децентрализира трудовите правоотношения и ги
приближава до мястото, където те възникват и се реализират. Това улеснява работниците и
служителите, както и работодателите при упражняването на техните субективни права и
изпълнението на техните правни задължения. Поделението на юридическото лице /в случая
Пътнически превози/ в процесния период не е самостоятелен правен субект, макар и да има
свое управление и имущество, но то винаги е само част от предприятието на юридическото
лице, което се персонифицира единствено чрез правно обособения субект – “БДЖ” ЕАД.
Правилото на § 1, т.1 КТ няма императивен характер и не задължава страните по трудовото
правоотношение, в т. ч. служителите да предявяват исковете си единствено и само срещу
поделението, на което поделение също е признато качеството на работодател. Разпоредбата
само разширява обхвата на правосубектността, без да изключва общата правосубектност на
принципала-юридическо лице, поради което служителят може да предяви исковете за
съдебна защита на правата си, произтичащи от преки отношения с поделението или срещу
2
последното, или направо срещу принципала. Специалната правосубектност на поделението
е предвидена само за удобство на страните по трудовото правоотношение, т.е. да улесни, а
не да ограничи защитата на техните права. Материалноправното положение, което
работодателят заема като страна по трудовото правоотношение обуславя неговата
процесуална правосубектност, без да отрича пасивната материалноправна легитимация и на
юридическото лице, към което принадлежи поделението, тъй като правата и задълженията
са елемент от правната сфера на юридическото лице. С факта на делегиране на поделението
на работодателска правоспособност юридическото лице не губи възможността да упражнява
правата и задълженията на работодател, вкл. да отговаря по предявените във връзка с
трудовото правоотношение искове. Извършените от поделението правни действия като
работодател ангажират юридическото лице и обратно - извършените от юридическото лице
процесуални действия се отразяват в правната сфера на поделението-работодател.
Следва да се има предвид, че с решение № 14/12.11.2007г. по ф.д. № 7/2002г. по
описа на СГС е вписано преобразувано на БДЖ ЕАД чрез отделяне от него на новоучредени
дружества – „БДЖ –товарни превози “ЕООД, „БДЖ-Пътнически превози ЕООД“, „БДЖ-
Тягов подвижен състав /Локомотиви/ЕООД,“, но с решение № 1/13.11.2007г. по ф.д. №
16660/2007г. е вписано в Регистъра на търговските дружества „БДЖ-Пътнически
превози“ЕООД- ППП София и от който момент това юридическо лице съществува /т.е. след
процесния период, като до този момент ППП-София е част от БДЖ ЕАД, чиято фирма е
ХОЛДИНГ БДЖ ОТ 23.11.2010г./.
Освен това, служебно известно е, че вкл. и ответника е получил през 2007г.
уведомително писмо, с което същият изрично се уведомява, че считано от момента на
получаването му. на осн. чл.123 ал.4, т. 2 от КТ правата и задълженията на БДЖ ЕАД-ППП
София се прехвърлят на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД- ППП София и същият вече има
качеството на работодател на ищеца.
Следователно към датата на подаване на исковата молба работодател на ищеца е
Поделение пътнически превози София към „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, но искът е
предявен за задължения възникнали преди отделянето на дружеството и прехвърляне на
дейността, поради което и на основание чл.123 ал.4, т. 2 от КТ отговарят солидарно
Поделение пътнически превози София към „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД и БДЖ ЕАД,
към настоящия момент с фирма ХОЛДИНГ БДЖ, която солидарност е възникнала въз
основа на закона и не може да се дерогира със споразумения между длъжниците.
Доколкото солидарността не предполага задължитело другарство, то избор на ищеца
е дали да насочи иска едновременно срещу всички солидарни длъжници или само срещу
някой от тях. /като в последния случай разпоредбата на чл. 127 от ЗЗД уреджа отношенията
между солидарните длъжници/.
Тоест следва да се приеме, че от твърденията в исковата молба се извежда
надлежната пасивна легитимация на друг правен субект, поради настъпило преобразуване
на първоначалния ответник. По тази причина на ищеца са били дадени указания да отстрани
нередностите на исковата молба като посочи надлежен ответник. След изпълнение на
3
указанията чрез поправка на исковата молба следва да се приеме, че делото е висящо от деня
на подаване на исковата молба – в частност на 05.11.2008 г. на осн. чл. 129, ал. 5 ГПК. Не се
касае за изменение на иска чрез замяна на първоначалния ответник, което да налага
провеждането на процедурата по чл. 228 ГПК. Така е прието и в Решение № 261465 от
27.11.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4828/2020 г.; Решение № 262009 от 25.03.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 4789/2020 г.; Решение № 264136 от 22.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
6280/2020 г. и др. по разделени от настоящото, но идентични фактически и правно дела с
други ищци.
Относно исковете с правно основание чл.215 от КТ.
За да възникне субективното притезателно право на работника за командировъчни
пари следва в обективната действителност да са проявени следните материални
предпоставки: 1. ищецът да е полагал труд при ответника по трудово правоотношение; 2.
компетентен орган на ответното поделение да е командировал ищеца за изпълнение на
трудовите му задължения в друго населено място, различно от това, в което изпълнява
длъжността и 3. командированият работник фактически, ефективно да е извършвал работа в
друго населено място, определено от работодателя.
Видно от представеното допълнително споразумение за изменение на трудовото
правоотношение, както и предвид гореприетото /по повод възражението за липса на
материална легитимация на ответника/, съдът приема за безспорно установено, че за за
процесния период ищецът е полагал труд при ответника на длъжността „кондуктор спални и
кушет вагони“ и между страните е съществувало трудово правоотношение.
Установява се от заключението по ССчЕ, изготвено въз основа на пътните листове,
авансови отчети, разходни касови ордери и заповеди за командировка, съхранявани при
ответника, че за процесния период ищецът реално е извършил 21 командировки в чужбина,
описани като маршрут на л.2 от заключението, като за същите ответникът е извършил
плащане на 805 евро и 43,02 лв., което не се оспорва от ответника.
Спорен е въпросът за размера на дължимите се командировъчни пари за
осъществените командировки.
Тъй като ищецът е бил член на екипажа на сухоземно транспортно средство, който е
осъществявал международни курсове, за определяне на дължимите командировъчни пари
следва да се прилага НСКСЧ (в редакцията към ДВ, бр. 98 от 2007 г., в сила от 01.01.2007
г.).
Спорен е въпросът за тълкуването на чл.31 ал.1 вр. ал.3 и приложение №3, а именно
дали работодателят може да определя по – нисък размер на командировъчните пари от
определените в приложение №3.
Съгласно чл. 228, ал. 2 КТ, във вр. с чл. 215 КТ размерите на командировъчните пари,
4
определени в чл. 215 КТ, се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен
трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. В този смисъл
трябва да се разбира разпоредбата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ т.е. разпоредбата на чл. 31, ал. 6
НСКСЧ дава възможност на работодателите да определят по-високи размери на
командировъчните пари при осъществяване на командировки в чужбина. Но тази правна
норма не урежда възможност за законосъобразно намаляване размера на командировъчните
пари.
Следователно, определените в НСКСЧ, която е издадена въз основа на уредената в
чл. 215 КТ законова делегация, командировъчни пари са минимални, като работодателят не
може законосъобразно да определя по-ниски размери на командировъчните пари от
нормативно установените, тъй като би нарушил императивните разпоредби, уредени в чл.
215 КТ и чл. 228, ал. 2 КТ. Не води до противния извод, при прилагане правилата на
стриктното, логическо и ограничително тълкуване с цитираните по – горе разпоредби,
формулировка в приложение №3 в табличен вид – „до”. Така например е прието в Решение
№ 753 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1283/2010 г., IV г. о., ГК.
В настоящия случай работодателят не е определял по – ниски размери на
командировъчните пари от предвидените в Наредбата, но спорен е въпросът как следва да се
изчисляват, предвид разпоредбата на чл.21 от НСКСЧ, според която при престой повече от
4ч., но по – малко от едно денонощие в съседна страна се заплаща 35% от дневните пари.
В настоящия случай, тази разпоредба е неприложима относно извършените от ищеца
командировки по релациите: София-Виена-София, София-Любляна-София, София-
Будапеща-София поради обстоятелството, че Австрия, Словения и Унгария не са съседни
на България държави.
За останалите командировки обаче по релация София- Солун-София;
София-Букурещ-София; София-Белград-София София-Истанбул –София и София-Атина –
София, съдът счита, че цитираната разпоредба намира приложение, доколкото е налице
престой повече от 4 ч., но по-малко от 24 ч. на територията на съседната държава, поради
което и цени заключението на вещото лице, включително и подробно дадените обяснения в
съдебно заседание за начина на изчисление по ССчЕ по вариант № 2, а именно, че за
процесния период при приложение на чл.21 от НСКСЧ общия размер на неплатените
командировъчни пари /дневни/ е в размер на 393,75 евро и 7,69 лв., до който размер следва
да бъдат уважени исковете. Това е така, тъй като, за да бъде присъден пълният размер на
претендираните командировъчни пари, ищецът следва да докаже, че престоят на
територията на съседна на Република България държава е бил по-продължителен от 24 часа,
за което няма данни по делото.
Относно разноските по делото
Предявеният размер на иска е 568 евро /1106,75 лв./ и 62,81 лв. – общо 1 169,56 лв.
Уваженият размер е 393,75 евро /767,22лв./ и 7,69 лв. –774,91, а отхвърленият размер е
5
394,65 лв.
Предвид изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и изрично направеното
своевременно изявление от процесуалния представител на ищеца за присъждане на
разноски, такива следва да бъдат присъдени в размер съответен на уважената част от
исковете, а именно от направени в размер на 500,00 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, следва да се присъдят 331,28 лв.
Ответникът с оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК и изрично
направеното изявление, също има право да му бъдат присъдени направените по делото
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Юрисконсултското възнаграждение
съобразно чл. 78 ал.8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът определя на 150лв., от което
следва да бъде присъдено 50,61 лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съда държавна такса в размер на 50 лв. и част от възнаграждение за вещо
лице по ССчЕ от 200 лв.– 132,51 лв. или общо 182,51 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ЕООД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Иван Вазов № 3 да заплати на А. П. М. с
ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к. Младост, бл. 446, вх. 4, ет. 6, ап.18 както следва:
- на основание чл. 215 КТ сумите от 393,75 евро и 7,69 лв., представляващи
остатъкът от неизплатената част от командировъчните пари за осъществени международни
командировки за периода от 01.02.2007г. – 05.11.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата от 393,75 евро и 7,69 лв., считано от 05.11.2008г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 393,75 евро до пълния предявен размер
от 567 евро, както и за разликата над 7,69 лева до пълния предявен размер от 62,81 лева;
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 331,28 лв.
6
ОСЪЖДА А. П. М. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к. Младост, бл. 446,
вх. 4, ет. 6, ап. 18, да заплати на „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ЕООД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Иван Вазов № 3 на основание
чл.78 ал.3 от ГПК разноските по делото в размер на 50,61 лв.
ОСЪЖДА „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ЕООД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Иван Вазов № 3 на основание чл. 78, ал. 6,
във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от
182,51 лв.- държавна такса и съответна на уважения размер на исковете част от направените
от бюджета на съда разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7