Р Е Ш Е Н И Е
№ 331/21.07.2021 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 217 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото административно дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Монтана жалба с вх. № 963/05.05.2021 г., подадена от Н.В.А., в качеството на управител на „В. и сие“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника адв.Ем.Т., с адрес ***, против „Уведомително писмо № 01-2600/1445 от 04.03.2021 г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ София, с което е отхвърлена заявка за плащане № 02/12/300720/88692/01 от 10.12.2020 г., като се иска неговата отмяна.
С процесното уведомително писмо зам. изпълнителният директор на ДФЗ отказва изплащане на финансова помощ по горепосочената заявка на дружеството – жалбоподател на основание чл. 20, т. 2 и 3, чл. 20а, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1 и т.2 от УП на ДФЗ и чл. 19, ал. 2 във връзка с чл.18 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“ /Наредбата/. Като мотив за отказа са посочени неизпълнения на поети от жалбоподателя ангажименти, нормативно уредени в Наредбата „ не е изпълнено условието на чл.11, ал.1 от Наредбата, а именно: Броят на доставките на сирене и кашкавал не надвишава броя на доставките на прясно пастьоризирано мляко за съответния месец..“.
Мотивите по жалбата се изразяват в това, че неизпълнението на посочения в отказа ангажимент се дължи на усложнената епидемиологична обстановка във връзка с епидемията от COVID-19. Жалбоподателят намира, че дори и при наличието на изложените в отказа мотиви заявката се отнася за два месеца и същите не е следвало да се откажат изцяло, а евентуално това би следвало да стане само частично, т. к. основните изисквания и принципи за доставката на хранителни продукти по посочените програми са спазени. Административният орган не е изложил мотиви защо отказва изцяло заявеното от 10.12.2020 г. плащане за м.10 и м.11 на 2020 г., в решението е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредбата, без да е ясно за кой отчетен период, т.к. нормата изрично е посочено за съответния месец, а в случая заявката е за два месеца и изложените доводи в решението относно отчетния период не е ясно за кой период се отнася. Липсват мотиви, от които да е видно по какви причини се отказва пълно плащане по заявката, а не частично. Претендират се разноски в производството.
Ответната страна в писмено становище на пълномощника юрк.Г. излага доводи в подкрепа на оспореното уведомително писмо. Претендира юрисконсултско възнаграждение./л.190 -192 от делото/.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Наредбата, въз основа на извършените проверки по ал. 1, ДФЗ одобрява или отхвърля, изцяло или частично, заявката за плащане, за което уведомява заявителя с уведомителното писмо, което се изпраща по пощата с обратна разписка, като уведомителното писмо за пълен или частичен отказ на плащането може да бъде обжалвано от заинтересованите лица по реда на АПК.
Оспореното уведомителното писмо с № 01-2600/1445 от 04.03.2021 г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ София, е било изпратено на жалбоподателя чрез Български пощи на 04.03.2021 г. и е получено от дружеството на 08.03.2021 г./ известие за доставка на л.173 от делото/. След оспорване по административен ред – заповед № РД 20 – 53/09.04.2021 г. на Министъра на земеделието и храните, получена на 22.04.2021 г./ л.199 от делото/, а жалбата е депозирана в съда на 05.05.2021 г. От което съдът приема, че жалбата против уведомителното писмо, издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, е подадена в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата, освен това, е подадена от лице, адресат на писмото, за което лице, това писмо създава неблагоприятни последици, тъй като засяга негови права и законни интереси, а именно – със същото е отхвърлена заявка за плащане от 10.12.2020 г. Поради което съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок, по предвидения в закона ред и в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което и следва да бъде разгледана по същество.
При съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.12.2020 г. дружеството – жалбоподател е подало Заявка заплащане № 02/12/300720/88692/01 по схемата „Училищно мляко“ за отчетен период м.октомври и м. ноември 2020, с приложени съответни документи/л.48-49 от делото/. Приложени са приложение ІІ за всяко учебно заведение, със съответния приемо – предавателен протокол/л.52-142 от делото/. Размерът на финансовата помощ за отчетния период е 22 860.49 лева без ДДС или 27 432.59 лева с ДДС/л.141-142 от делото/. Приложени са отчети по сметка на дружеството, удостоверени за регистрация на обект за производство на храни № 5665/03.04.2020 г., Заповед за вписване в регистъра на превозно средство за транспортиране на храни № 1248/14.08.2020 г., удостоверения от ОБДХ от 03.08.2020 г., документи за произход с приемо - предавателни протоколи, фактури, за което е приложени контролен лист/ л.143- 160 от делото/. С уведомително писмо изх.№ 01- 2600/791 от 05.02.2021 г. зам.изп.директор на ДФЗ на основание чл.18, ал.6 от Наредбата, дружеството е уведомено, че след проверка са установени непълноти в представените документи/л.161-163 от делото/. След което в отговор изх.№ 16/17.02.2021 г. „В. и сие“ , вх.№ 02-121-2600/23 от 17.02.2021 г. на ДФЗ-ОД Монтана, от дружеството са депозирани удостоверение за одобрение № 5786/01.10.2020 г. от ОБДХ Монтана, списък с одобрените предприятия за търговия с храни от животински произход, приемо-предавателен протокол № 1 и 2 за м. октомври и ноември 2020 г. с ДГ “Червената шапчица“ и приложение част ІІ за същите/л.164-169 от делото/.
След което зам.изп.директор на ДФЗ е изпратил уведомително писмо изх.№ 01-2600/1445 от 04.03.2021 г., с което е отхвърлил изцяло заявката за плащане № 02/12/300720/88692/01 от 10.12.2020 г. Като е мотивирал отказа си с мотива „ за отчетния период не е изпълнено условието на чл.11, ал.1 от Наредбата, а именно: Броят на доставките на сирене и кашкавал не надвишава броя на доставките на прясно пастьоризирано мляко за съответния месец..“/л.16-17 от делото/. Уведомителното писмо е оспорено по административен ред пред Министъра на земеделието и храните – жалба изх.№ 26/17.03.2021 г., вх.№ 70-13-48/19.03.2021 г., който със заповед № РД 20 – 53/09.04.2021 г. е оставил жалбата без уважение/ л.18-23 от делото/. Същото е изпратено с обратна разписка на 19.04.2021 г. и получено от дружеството на 22.04.2021 г./ 197-199 от делото/.
По делото между страните няма спор, че дружеството е одобрено за изпълнител по схемата „Училищно мляко“ за доставяне на мляко и млечни продукти по чл. 10 от Наредба,във вр. с чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП от изп. директор на ДФЗ.
Съгласно чл. 18 от Наредбата „Одобрените заявители по схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ подават в областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ по тяхното седалище заявки за плащане – на хартиен и електронен носител, от 1-во до 10-о число на месеца, следващ отчетния период. Когато последните един или два дни са почивни, срокът за подаване на заявки за плащане изтича след първия работен ден, следващ почивните дни. Отчетният период не трябва да е по-малък от един месец и не трябва да надхвърля 3 месеца. Не се налагат санкции, когато заявките за плащане са подадени от 1-во до 10-о число на третия месец след изтичането на отчетния период.“
Процесната заявка е подадена в така регламентирания срок 10.12.2020 г. и е по одобрения образец, като е посочен период от 01.10 - 31.11.2020 г, което е допустимо. Приложени са и документи, изисквани от чл. 18, ал. 3 от Наредбата, като след първото уведомително писмо са представени допълнителни документи, с което са отстранени част от посочените непълноти. След което е издадено оспореното уведомително писмо № 01-2600/1445 от 04.03.2021 г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ София, с което е отхвърлена изцяло заявка за плащане № 02/12/300720/88692/01 от 10.12.2020 г.. Като административният орган се позовал на разпоредбата на чл.19, ал.3, т.2 от Наредбата, като е посочил, че „ за отчетния период не е изпълнено условието на чл.11, ал.1 от Наредбата, а именно: Броят на доставките на сирене и кашкавал не надвишава броя на доставките на прясно пастьоризирано мляко за съответния месец..“. В уведомителното писмо са посочени учебните заведения, продуктите, които са доставяни и броя на доставките за отчетния период, без да е ясно кой е този отчетен период, т.к. предвид цитираната разпоредба на чл.11, ал.1 от Наредбата, броя на доставките е за съответния месец, а в случая заявката е за два месеца от 01.10 – 31.11. 2020 г., т.е няма яснота за кой отчетен период не е изпълнено условието по чл.11, ал.1 от Наредбата.
В случая няма спор, че дружеството е допуснало отклонение и е нарушило условието по чл.11, ал.1 от Наредбата, но освен, че не е ясно за кой отчетен период – за м.октомври или за м. ноември 2020 г., не е ясно и защо административният орган е постановил пълен отказ, а не частичен такъв. Доколко това дори да е налице твърдяното нарушение, дали същото е такова, сравнено с останалите възможни, за които може да бъде постановен пълен отказ от плащане, дали е особено тежко, застрашаващо сериозно обществения ред, живота и здравето на хората. Още повече и периода за който се отнасят действително е по-особен предвид епидемията COVID-19.
Процедурата по издаване на процесния ИАА в случая е спазена, но от съдържанието на процесното УП не става ясно за кой период/който съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредбата е месец“съответния месец“/ и по какви причини зам. изпълнителният директор на ДФЗ е постановил цялостен отказ от плащане, което прави процесния ИАА необоснован досежно това разпореждане, което е основание за отмяна на процесното УП. Очевидно при редица на брой и вид основания за отказ от плащане следва сериозно да се прецизира и обоснове причината, поради която се приема най-увреждащото субекта решение – пълен отказ за плащане по подадената заявка. След като заявката е за два месеца, органът е следвало да установи съгласно цитираната разпоредба на Наредбата дали и за всеки съответен месец е налице неизпълнение на посоченото условие.
Освен като необосновано в тази си част, УП не отговаря и на изискванията и принципите на АПК и по-конкретно на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, тъй като в случая е безспорно, че доставчикът е изпълнил ангажимента си за доставки на мляко и млечни продукти в срок, макар усложнената епидемиологична обстановка, в случая дори не са налице претенции за качеството на доставената стока. В процесния ИАА е отразено неспазване на изискването по чл. 11, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт, според който обаче се предвижда „ Броят на доставките на сирене и кашкавал не надвишава броя на доставките на прясно пастьоризирано мляко за съответния месец.“. Предвид факта, че подадената заявка на 10.12.2020 г. е за период от 01.10-31-11.2020 т., в уведомителното писмо се твърди само за отчетния период, без да е ясно кой е този период, то дори не става ясно дали това изискване не е спазено за всеки от двата месеца, посочени в заявката. Дори да е налице посоченото неспазване на изискването по чл.11, ал.1 от Наредбата, то справедливо би следвало да доведе до намаляване размера на исканото плащане, не и до цялостен отказ от такова, и то за двата месеца, посочени в заявката за плащане.
В заключение съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП и чл. 10, т. 13 и чл.13, ал.1 и 4 от УП на ДФЗ и решени на УС на фонда от протокол № 145/19.07.2019 г. и съгласно заповеди № 03-РД/2890/23.07.2019 г. и № 03-РД/2890#2 от 12.06.2020 г. на изп.директор на ДФЗ и на Разплащателната агенция, който организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и я представлява, като разполага и с правомощието съгласно чл.20а, ал.4 „може да делегира със заповед правомощията си… на зам изп.директори..“./л.174- 177 и л.201-203 от делото/.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореното уведомително писмо е издадено от материално компетентен орган, в установената от закона форма, но при нарушение на административнопроизводствените правила, поради което неправилно е приложен материалния закон и принципите му, което следва да доведе до отмяната му и връщането на преписката на същия орган за ново произнасяне, съгласно мотивите на настоящия съдебен акт.
Пълномощникът на дружеството е заявил искане моли за присъждане на направените от него разноски, които съставляват 50. 00 лв. заплатена държавна такса и 1450 лева заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложено пълномощно и платежно нареждане/л.10-11 от делото/. В писменото становище от пълномощника на ответника юрк.Гочев е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с твърдение, че делото не с материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност. По така направеното възражение настоящият съдебен състав споделя становището, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, но не споделя довода, че не е с материален интерес, т.к. с уведомителното писмо е отхвърлена заявка за плащане № 02/12/300720/88692/01 от 10.12.2020 г., която е за сумата от 27 432.59 лева с ДДС. Предвид което съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минимални размер на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че следва да присъди минималния размер при интерес над 10 000 лева, същият се равнява на 1353 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от Н.В.А., в качеството на управител на „В. и сие“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника адв.Ем.Т., с адрес ***, Уведомително писмо № 01-2600/1445 от 04.03.2021 г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ София, с което е отхвърлена заявка за плащане № 02/12/300720/88692/01 от 10.12.2020 г.
ВРЪЩА делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ София за ново разглеждане и произнасяне по заявление за плащане № 02/12/300720/88692/01 от 10.12.2020 г, в 20-дневен срок от влизане в сила на съдебния акт и при спазване на указанията, дадени в мотивите му.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ София да заплати на „В. и сие“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.В.А., сторените разноски в настоящото производство в размер на 1 403/ хиляда четиристотин и три / лева..
Решението може да се обжалва пред ВАС, в 14 дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Административен съдия: