Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
гр. Пазарджик, 06.07 .2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Галина Младенова ,
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 788 по описа за 2019 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Панагюрски районен съд
,постановено по гр.д.№ 474 по описа на съда за 2015 година е отхвърлен предявеният от Държавен фонд
„Земеделие“, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Б.
ІІІ“ № 136, представляван от Изпълнителния директор, чрез старши юрисконсулт К.Н.,
осъдителен иск срещу Г.П.Г., с ЕГН- **********,***, за присъждане на сумата от
24 446,00 лв. (двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест
лева), представляваща първо плащане по Договор № 13/112/03261 от 14.10.2009 г., ведно със сумата от 1 189,96 лв.
(хиляда сто осемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки),
представляваща законна лихва върху главницата за периода от 10.03.2015г. до
31.08.2015 г. и ведно със законната лихва върху главницата от 24 446,00лв.
(двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест лева), считано от
датата на предявяване на исковата молба – 02.09.2015 г., до окончателно
изплащане на вземането.
Осъден е Държавен фонд „Земеделие“, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Б. ІІІ“ № 136, представляван от
Изпълнителния директор, да заплати на ответника Г.П.Г., с ЕГН- **********,***,
сторените съдебно деловодни разноски в размер на 1 445,00 лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от
Държавен фонд Земеделие,чрез представляващия го юрисконсулт.
Излагат се оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението и се прави искане за неговата отмяна и
уважаване на предявения иск.
За да отхвърли иска,съдът приел, че по делото не са
събрани никакви доказателства кога и как са проверени обработваните от ответника
земеделски площи,че не се е установило безспорно и категорично имало ли е вкоренени
фиданки на лешници в терените, съответно ,че е налице неизпълнение на договорни
задължения от страна
Съдът анализирал заключенията на експертите ,за да
направи този извод,както и посоченото от тях ,че изборът на земеделска култура
лешник е неподходящ за отглеждане при съществуващите природно климатични и
почвени условия в землището на град Панагюрище.
Жалбоподателят намира изводите на съда ,водещи до
решението му за неоснователност на иска за неправилни.
Съгласно т. 2.2 от договор № 13/112/03614 от
19.10.2009 г., сключен с ДФ „Земрделие" помощта се изплаща на два етапа, а
именно първо плащане в размер на 24 446.00 след сключване на договора и второ
плащане в размер на 24 446,00лв при извършени инвестиции, подробно описани в
Таблица за инвестиции в дълготрайни материални активи /ДМА/, приложение 1 от
договора, включваща закупуване на трактор и създаване на нова овощна градина-
лешници на площ от 18 / осемнадесет/ декара /до третата година от подписване на
договора/, както и нарастване на икономическия размер на стопанството с 5
икономически единици / съгласно т. 2.4 от договора/. Ползвателят на помощта се
е задължил да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в
бизнес плана, до годината на проверка и предмет на настоящия договор
(Приложение № 1), т.е. в срок до 19.10.2012 г|
В изпълнение на задълженията си по т. 2.3 от договора,
Държавен фонд "Земеделие" -РА превел по сметка на ответника сума в
размер на 24
446.00 лв. на 19.01.2010 г. |
С Анекс I от 28.05.2010г. към договор № 13/112/03614
от 19.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на
стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007-2013г. (ПРСР), подкрепена от Земеделския Европейски Фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР), е направено изменение на договора в
частта му относно Приложение 1.
Съгласно договора т. 1. 2 фондът изплаща помощта по т.
1.1 от договора при условие, че ползвателят е извършил всички инвестиции,
основните дейности и цели по одобрения проект , съобразно условията и сроковете
в договора, анексите и действащите нормативни актове. А в разпоредбата на т.
3.1 от договора е разписан срока за извършване на поетите задължения, а именно
до 19.10.2012г.
Предвид разпоредбата на чл. 236 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г. за условията и реда и за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /"Наредбата"/.,
преди подаване на заявката за второ плащане от ползвателя , от служители на ДФ
„Земеделие" била извършена проверка и анализ за установяване на
фактическото съответствие с представения бизнес план по чл. 13 и чл. 14, ал. 1
и 2 от Наредбата . На 03.12.2012г била възложена проверка на място, извършена в присъствието на Г.Г., подписал се в
контролния лист ,без забележки.
При тази
проверка били направени констатации в следния смисъл: „трактора се намираше в
един автосервиз, за който бенефициента няма документи за съхранението му в
обекта. На имотите, посочени в контролния лист се установи, че по посадъчния
материал няма ясни белези за растителния вид, а пръчките не са здраво закрепени/
засадени в почвата. Няма ясни следи на растителния вид".
На 14.12.2012г. Г. подава заявка за второ плащане по
договора. Съгласно договора т. 4.4, б."е" . Съгласно разпоредбата на
чл. 24, ал. 1 при кандидатстване за второто плащане, ползвателят на помощта
подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА,
в съответната регионална разплащателна агенция (РРА) и прилага документи
съгласно приложение № 4. В ал. 2 на чл. 24 е предвидено, че заявката за второ
плащане след третата или четвъртата година се подава не по-късно от два месеца
след изтичане на срока, определен съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата.
С Уведомително писмо за отстраняване на нередовности №
110 от 19.12.2012г. ответника е уведомен, че следва да представи описани в
писмото документи. Писмото е получено на ръка на 04.02.2013г, но изпратено и по
пощата и е получено от В. Г., роднина на 28.12.2012г.
На 04.02.2013г. Г. с писмо представил изискани му
съгласно уведомителното писмо за отстраняване на нередовности документи под
опис.
На 25.01.2013г. с Докладна записка старши експерт в
отдел РРА, при ОД на ДФ
„Земеделие" П., извършил проверка на място на ответника, уведомява
изпълнителния директор на фонда и административните ръководители в областната
дирекция в П. за установените нередности при проверката и изисква отговор на
поставени въпроси. В докладната изчерпателно са изброени тези нередовности,
като по отношение на растенията от лешников вид е установено, че „вида и
посадъчния материал не отговарят на представените документи и периода на
тяхното засаждане. Посадъчният материал е без отличителни белези на растителния
вид, поради което е невъзможно да се определи дали това са лещници или не.
Състоянието на имотите било лошо, храстите около посадъчния материал със
големина колкото и по- големи от посадъчния материал. При проверка от дали
посадъчния материал е здраво и подходящо засаден в земята се установило, че той
излиза от земята без никакъв проблем. Една част имал коренова система, а друга
част от тях нямала въобще никаква коренова система." |
Със Заповед № 03- 160-РД/ 73 от 04.03.2013г на
директора на Областна дирекция П. е спряна обработката на заявка за второ
плащане, подадена от ответника и е предложено на дирекция „Противодействие на
измамите" да извърши проверка на лицето и фактите, цитирани в докладната .
За проверка на изнесеното от служители на фонда при
извършената проверка на място е сигнализирано и Министерство на вътрешните
работи, като е образувано досъдебно производство № 153/2013г. по описа на
сектор „ПИЛ" при МВР П.. В хода на това производство бил извършен и оглед
на местопроизшествие на 29.05.2013г, при което е установено, че на парцелите,
заявени от ответника редове изсъхнали пръчки, без листа и без пъпки, с височина
между 60 и 80 см. В досъдебното производство е изготвено и заключение от
агротехническа експертиза, установила,че имотите на Г.Г. са в непосредствена
близост с имоти на други бенефициенти на фонда с декларирани насаждения лешници,
като живите лешникови дървета били до 5%,. Направен е извода ,че лешникови
насаждения на практика не съществуват.
Със Заповед № 03- 160-РД/ 580 от 23.10.2014г на
директора на Областна дирекция П. е наредено възобновяване обработката на
заявката за второ плащане, подадена от Г. и е извършена проверка на място от
РТИ, П.. Проверката е извършена в присъствието на ответника и е приключена на
10.11.2014 г. При извършената проверка е констатирано, че има засадени 1 448
броя лешникови фиданки върху площ от 25,575 дка, като в тези цифри влизат и
фиданки и площи, засадени през 2014г.
На 28.11.2014г от страна на Г. е представено
обяснително писмо относно причините за откритите несъответствия и е приложено
свидетелство за професионална квалификация.
Издадена е Заповед от 03.02.2015г., на директора на
областна дирекция на ДФ „Земеделие", гр. П.,с която се отказва изплащането на финансова помощ,
представляваща второ плащане по договора, поради това, че ползвателя не е
изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение
на бизнес плана- да създаде годно лешниково насаждение и по този начин да
докаже нарастване на икономическия размер на земеделското си стопанство. Жалбоподателят
е счел ,че на основание т. 4.4, б. „а" и „б" и т. 4.7 от Договор
13/112/03614 от 19.10.2009г. и чл. 8, ал] 1, т.1 и 2 от Наредба № 9 от
03.04.2008г. се дължи връщане на полученото първо плащане по договора в размер
на 24 446,00 лв, ведно с дължима на основание раздел VII, т. 7 от Договора с
ДФЗ и неустойка в размер на законната лихва върху полученото първо плащане. До Г.
е изпратена Нотариална покана, която приповтаря съдържанието на заповедта ,която
е редовно връчена на Г. на 05.02.2015г.
На 18.05.2015 г от страна на ДФ „Земеделие" е
извършена нова проверка на място в присъствието на ползвателя на помощта, при
която е установено следното: междуредовите пространства са затревени и не са
видни почвени обработки за календарната 2015г. Голяма част от насажденията са
млади, новозасадени с малки листенца или листни пъпки. Броят растения е
установен чрез преброяване на всяко живо насаждение, индивидуално за всеки парцел.
Изброени са на двата заявени от ползвателя парцела общо 1131 бр. растения.За
констатираните проблеми Г. отново е бил уведомен и е дал писмено становище.
Жалбоподателят счита,че основателността на
претенцията основаваща се на
неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника е установено и от
заключението на назначената по делото икономическа експертиза,както и от
приетата агро-техническа експертиза.
За да постанови решението си съдът не обсъдил всички
доказателства по делото , част от които имали характер на официални документи и
в нарушение на съдопроизводствените правила не съобразил приетите заключения на
експерти.
По изложените съображения молят решенето да бъде
отменено и предявения от тях иск – уважен,като претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът счита ,че решението е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Първоинстанционният съд приел вярна фактическа
обстановка и направил обосновани и законосъобразни изводи.
Изводите за неизпълнение на договорни задължения от
ищеца се правели само на база констатациите на проверяващите,на които се
основавала и експертизата по делото. Съдържанието на контролния лист от
04.12.2012 г. било оспорено и от
събраните доказателства се установило, че оспорването е основателно,въпреки че
приемайки това ,съдът не го изключил изрично от доказателствата по делото.Безспорно
било установено, че този контролен лист е подписан от лице, което не е
присъствало на проверката.От свидетелските показания било установено,че
проверяващата е видяла само един от имотите на ответника и е отказала да посети
другия, който е с площ 20 дка. Проверяващите не са правили опити да вадят
насаждения.Проверяващата е накарала бенефициентите да подпишат непопълнени
контролни листове като ги уверявала, че всичко е наред.
По делото било доказано, че ответникът е изпълнил всички дейности, предвидени в договора.
Правилно съдът счел, че агротехническата експертиза не
е годно доказателствено средство, тъй като тя е дадена след оглед на място
няколко години след като срокът на договора е изтекъл и имотите вече се
обработват от други лица.
Правилно съдът приложил закона и относно значението па решението по
административното дело.
В случая административният акт е отменен като нищожен
от Върховния административен съд. На основание чл. 302 от ГПК това решение е
задължително за гражданския съд, което означава, че не са налице нормативно
установените предпоставки за възстановяване на първото плащане, което е предмет
на делото.
По делото имало доказателства ,които опровергавали
констатациите в оспорения от ответника контролен лист , съставени в резултат
последващи извършени проверки.
Ответникът намира решенето за правилно и счита,че като
такова следва да бъде потвърдено , като претендира и разноски.
Съдът , преди да пристъпи към разглеждане на спора по
същество ,прецени валидността и допустимостта на постановеното решение.
Намира ,че следва да бъде обсъдена допустимостта на
обжалваното решение от гледна точка допустимостта на предявения иск.
Ищеца е основал претенцията си на правната норма на
чл.55 ал.1 пр.3-то от ЗЗД.Такава е и правната квалификация,приета от
РС.Обосновавайки тезата си за неизпълнение на поети по договор задължения,ищецът
претендира връщането на дадено по
прекратения според него вече договор – тоест ,даденото на отпаднало основание.
Не е спорно между
страните ,че са сключили договор № 13/112/03614 от 19.10.2009 г. отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013г. (ПРСР), подкрепена от Земеделския Европейски Фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР), Фондът- ищец е предоставил на Г.П.Г.,
в качеството му на ползвател, безвъзмездна финансова помощ в размер на
48 892,00 лв., платима на два транша, като първото плащане е в размер на
24 446,00 лв.- с цел извършване на всички инвестиции, основни дейности и
цели по одобрения проект и съобразно условията и сроковете, определени в
договора и анексите към него. С договора ответникът Г. се е задължил да
осъществи всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана
по договора, в срок до 19.10.2012 г.
Установено е по делото
от приложеното административно производство , че на ищеца е била изпратена
нотариална покана от ДФЗ ,с която е отказано второто плащане и посочено ,че
дължи връщане на първата платена сума.
Жалбата на Г. срещу този акт , квалифициран като
индивидуален административен акт е разгледана от АС П. и е постановено решение
,с което акта е отменен ,но преписката е върната на административния орган за
произнасяне.
От доказателствата и пред въззивната инстанция се
установи ,че след връщането на
19.12.2019 година е постановен акт за установяване на публично държавно вземане,с
който е отказано изплащането на финансова помощ и е определено подлежащо на възстановяване
публично вземане в размер на 24 446 лева.Няма спор,че това е същото
вземане ,което ДФЗ претендира по общия исков ред ,квалифицирайки претенцията си
като такава по чл.55 ал.1 от ЗЗД.Този акт е обжалван и производството по
обжалването му не е приключило.На този състав е известно ,че има съдебна
практика /решения на ВКС/,в които е прието ,че такъв иск с правно основание
чл.55 ал.1 от ЗЗД е допустим.
Прието е в теорията ,че и за предявяване на осъдителен
иск е необходимо да е налице правен
интерес.
В настоящия случай ДФЗ разполага с възможността да
предприеме действие по събиране на сумата , издавайки акт за установяване на
публично държавно вземане ,което е и сторил и ответникът се защитава в
административно производство , което има за цел да установи дали са налице
основанията за издаване на този акт , тоест дали се дължи връщане на платената
сума по съответната програма ,поради неизпълнение на договора.В исковото
производство ДФЗ претендира същото вземане и съответно ответникът се брани по
същия начин.Нелогично е да се допусне възможността при наличие на изпълнително
основание /АУПДВ/ ДФЗ да има интерес от
предявяване и на осъдителен иск по общия исков ред.В този смисъл за ищеца
липсва правен интерес от предявяването на такъв иск,поради това и съдът намери
за необходимо да спре производството доколкото съществува теоретично възможността да се отрече правото на ДФЗ да
процедира по този ред.Ако административното производство приключеше по този
начин , то тогава би била налице възможността да реализира правата си по този
ред,разбира се ,като се има предвид към кой момент е висящо исковото
производство.
Основните доводи на съдът обаче ,за да приеме,че
обжалваното решение е неодопустимо се основават на съдебна практика ,която
съдът изцяло възприема .Както вече беше посочено има и съдебна практика , която
приема ,че такъв иск е допустим.
С ТР № 8/ 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/
2015 г. О. на ВАС, I и II колегия е прието, че актовете, издавани от органите
на РА – ДФ „Земеделие“, с които одобрява/ мотивирано отказва изплащането на
финансовата помощ и/ или иска връщането на вече изплатени суми заедно със
законните лихви към тях и/ или прекратява всички договори, сключени с
ползвателя на помощта по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ (чл.
26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9) са индивидуални административни актове
(ИАА) и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК.
На 25.12.2015 г. е влязъл в сила Закона
за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ). ЗУСЕСИФ.Със ЗИДАПК (ДВ бр. 74/ 20.09.2016 г.) и е създадена уредба на административният
договор (чл. 19а – 19ж АПК). С § 6, ал. 3 от ЗР на ЗИДАПК (ДВ бр. 74/
20.09.2016 г.) бе изменена разпоредбата на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ.
Към този момент производството пред РС
Панагюрище е било висящо.С решение по гр.д.№ 50320 по описа за 2016 година на
ВКС е извършено тълкуване на нормата на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ,което съдът
изцяло възприема.
Съгласно § 10, ал. 1 ПЗР на ЗУСЕСИФ,
започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производства се
довършват по досегашния ред. Систематичното тълкуване на ал. 1 във връзка със
следващите две алинеи води до извода, че е посветена на заварените
административни процедури по финансово подпомагане от ЕСИФ, недостигнали
съдебна фаза. Следващата алинея е относима към заварените административни производства
, достигнали съдебна фаза и към гражданските производства е относима последната
алинея 3,съгласно която образуваните до
влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби
срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се
довършват по досегашния ред. § 10 ПЗР на ЗУСЕСИФ и в трите свои алинеи урежда
развитието на заварените (висящи) производства (административни и съдебни) и не
следва да се тълкува разширително.Ако се приеме,че първата алинея на текста е
относима и към заварените граждански производства ,то каква е била
необходимостта от изричното уреждане в ал.3 на същия текст.
Настоящото производство е образувано по
искова молба , подадена преди влизане в сила
на ЗУСЕСИФ,но то не попада в предметния обхват на § 10, ал. 3 ПЗР на
ЗУСЕСИФ ,тъй като се касае за иск на РА
– ДФ „Земеделие“ за връщане на изплатените суми, заедно със законните лихви
върху тях по договора за безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на
стопанства на млади фермери“ по програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 – 2013 г. ,като е издаден
акт от органите на РА – ДФ „Земеделие“ към момента вече АУПДВ.
Споделяйки изцяло и останалите съображения в
цитираното решение на ВКС , настоящия състав намира ,че постановеното решение е
недопустимо и следва да бъде обезсилено , а производството по делото –
прекратено.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат всички
направени разноски в производството , които възлизат на 2445 лева , като
държавната такса за частното производство пред АС П. следва да се претендира по
него.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ОБЕЗСИЛВА решение на Панагюрски районен съд
,постановено по гр.д.№ 474 по описа на съда за 2015 година и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Осъжда Държавен
фонд „Земеделие“, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Ц.Б. ІІІ“ № 136, представляван от Изпълнителния директор, чрез старши
юрискнсулт К.Н. да заплати на Г.П.Г., с
ЕГН- **********,***, сумата 2445 лева – разноски в съдебното производство пред
двете инстанции.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
