РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Враца, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско
дело № 20221420103160 по описа за 2022 година
М. Й. Й., ЕГН : ********** с адрес: с. Н., ел.”Акад.И.Ц.”* като непълнолетен
действащ лично и със съгласието на неговия баща и законен представител Й. В. Й. с
ЕГН:********** чрез процесуалния си представител адвокат Х. А. З., с личен
адвокатски номер : ** със съдебен адрес : гр. С., ул. „И.Д.”,** е предявил иск срещу
Застрахователни дружество ЗД „Б. И." АД е ЕИК ***, със седалище н адрес на
управление: гр. С. *****, район р-ц Л., бул. „Д.Б.”, № * с представители; С.С.П. и
К.Д.К.,с искане съдът да се произнесе с решение, с което Моля да ни призовете на дело
и след като докажем основателността и допустимостта на иска, да постановите
решение, с което да осъдите да заплати на ищеца сумата 12 000 /дванадесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със
законната лихва за забава считало от 08.03.2022 год, - датата на предявяване на
писмената застрахователна претенция пред ответника до окончателно изплащане на
обезщетението за неимуществени вреди, както и всички разноски по делото,
включително адвокатско възнаграждение по чл. 38Q ал. 1, т, 2 от ЗАдв. На основание
чл.127, ал, 4 от ГПК, присъденото обезщетение да бъде изплатено по сметка в БАНКА
: „Банка ДСК” АД IBAN: ***** BIC: STSABGSF с титуляр: Ч. А.Н.на основание чл.39
от ЗАдв.
Предявените искове са с правно осн. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 497, ал. 1 КЗ.
В исковата молба се излагат доводи и съображения, че на 04.05.2021 год.
1
около 18,25 часа, в гр. В. на ул. „Х. Б. , № срещу магазин „Л.“ е посока на движение
към центъра на гр. В., лек автомобил марка „ С. Л.“ е pen № *** ......, управляван oт Б-.
Т. И., не пропуска преминаващия от дясно на ляво но пешеходна пътека тип „Зебра“,
обозначена е пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д17 пешеходец М. Й. Й. и го
блъска.Следствие от встъпилия удар ищеца наранява главата и десния си глезен.
Произшествието е посетено от служители при ОД на МВР В.. За събитието е издаден
Констативен протокол за ПТП рег.№ ******
След настъпване на произшествието на М. Й. Й. с оказана първа помощ от
спрели след инцидента водачи, след което е транспортиран от екип на Ф. В. със силна
болка в главата и оток и област на десни глезен в МБЛЛ „Х. Б.“ АД гр. В., След
извършените прегледи, изследвания н рентгенография на ищеца е поставена диагноза:
Мозъчно сътресение и контузия в областта на дясна глезенна става. С оглед характера
и тежестта па получените травми н наранявания, ищеца е настанен в отделение но
хирургия с цел провеждане на лечение и наблюдение. На 07.05.2021 год, след
проведено медикаментозно лечение, ищеца е написан от лечебното -заведение е
указания за активно наблюдение, хигиенно диетичен решим и продължаване на
лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схеми, Издадена му с
медицинска бележка, удостоверяваща период на освобождаване от учебните занятия за
десет дни и тридесет днн освобождаване от физическо възпитание.
Твърди се, че по своя медико-биологичен характер мозъчното сътресение със
загуба на съзнание е състояние временно опасно за живота причинило силни болки и
страдания с период на лечение и възстановяване от три до пет седмици. Като травма е
съпътствана от редица симптоми, такива са силно гглавоболие, гадене, повръщане,
сънливост и проблем с равновесието при движение, личностни и емоционални
промени. Но своя медико-биологичен характер контузията в областта на десния глезен
с причинила силни болки и страдания, довело до временно затруднение на движението
на долен десен крайник с период на лечение и възстановяване от около един месец.
Особено силни са болките в първите седмици на домашно лечение, ищеца е търпял
неудобства, трудно се обслужвал сам и извършва редица нормални ежедневни
дейности. Болките в главата и глезена са е голям интензитет и ищеца нямал миг покой,
не може да спи нормално и изпитва дискомфорг във всяка една позиция па тялото.
Предвид възрастта на ищеца тези травми и от психологична гледна точка могат да
окажат въздействие на ищеца за цял живот. Инцидентът е повлиял и на учебния процес
на ищеца, който поради преживяния стрес изпитва трудности при учене,
съсредоточаване в час и в учебните занятия. Настъпилото пътно произшествие е
оказало силно въздействие върху психиката му, което е довело до остра стресова
реакция, изразена с тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени от
инцидента, като към момента изпитва силен страх и неувереност при пресичане на
улици и пътни платна, което се отразява в нормалното му общуване с неговите близки,
приятели, съученици и всички други хора.
Лек автомобил марка „С. Л.“ е peг. № има валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” с период на действие от 11.12.2020 год.
до 10.12.2027 год. и номер на полицата BG...... при ответника, като водача на лекия
2
авдомобил попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от горепосочената
застрахователна полица.
На основание чл. 380, ал. 1 от КЗ, ищеца е поискал с предявяване па писмена
застрахователна претенция, ответникът да определи и изплати застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, но описа на ЗД „Б. И.”
АД. В срока за произнасяне, посочен в чл. 496, ал.1 от КЗ не е определено и заплатено
на ищеца обезщетение.
Ответника в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор ,с които оспорва
исковата претенция с искане за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана по
съображения подробно изложени в отговора.Прави се и възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец и възражение за прекомерност
на претендираното обезщетение,включително и възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адв.възнаграждение.
За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи
преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становищата на страните и прие за установени следните обстоятелства:
На 04.05.2021 г. около 18:25 в гр. В. по ул. „Х. Б. до номер *** срещу магазин „ L. “ с
посока на движение към центъра на гр. В., Б. И. управлявал собствения си лек автомобил „С. Л.“ с
рег.№, като на пешеходна пътека тип „З.“, обозначена с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д17,
не пропуска и блъска преминаващия от дясно на ляво пешеходец М. Й. Й. с ЕГН:, от с. Н., с което е
реализирал ПТП. От удара пострадал М. Й..
За станалото ПТП е съставен АУАН с №, а впоследствие и Наказателно
постановление № от 1*****
За настъпилото ПТП бил съставили констативен протокол за ПТП с пострадали
лица рег.№...... В констативният протокол било описано, че в следствие на ПТП
пешеходеца М. Й. е ранен, за което е транспортиран от екип на ЦСМП-В. с комоцио,
настанен в Хирургичното отделение на МБАЛ „Х. Б.” В. без опасност за живота.
Безспорно между страните е, че към датата на ПТП лек автомобил марка „ С.
Л.“ е peг № притежавал валидна застраховка „Гражанска отговорност“ на
автомобилистите, съгласно полица с период на действие от 11.12.2020 год. до
10.12.2021 год., от което се извежда пасивната процесуална легитимация на ответника.
По делото е приложена епикриза от хирургично отделение от МБАЛ „Х. Б.”
АД гр.В., според която на пострадалия М. Й. е поставена окончателна диагноза
„мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма”. Посочено е, че пострадалия се
оплаква от болки в десния глезен и главата.
Съгласно заключението на назначената и приета по делото съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следният:
04.05.2021 година, около 18:25 часа в град В. лекият автомобил „С. Л. с рег.№....,
собственост и управляван от Б. Т. И. от гр. В. се е движил в дясното платно за
движение на бул. „Х. Б.“ в посока към центъра на гр. В.със скорост от около 37 км/ч. В
същото време на пешеходна пътека тип „Зебра“, обозначена с пътна маркировка М8.1
3
и пътен знак Д17 пред магазин „Л.“ пешеходецът М. Й. Й. от с. Н. е предприел
пресичане на платното за движение от дясно на ляво по посоката на движение на лекия
автомобил „С. Л.“ с per. ..... към центъра на гр. В.
Водачът на лекия автомобил „С. Л.” с рег.№.... не е спрял и осигурил
предимство на пешеходеца и достигайки мястото на удара е блъснал с предната си част
в областта на предната броня тялото на пешеходеца, след което се установил на
платното за движение.
В резултат на удара пешеходецът е загубил равновесие и е паднала на платното
за движение, при което си ударил главата.
Следствие станалото ПТП пешеходецът М. Й. Й. от с. Н. е получил
нараняванията, описани в медицинските документи.
Експертизата е установила, че от техническа гледна точка вероятната причина за
възникване на пътнотранспортното произшествие е водачът на лекия автомобил „С. Л.
с per. ........който на пешеходна пътека тип З., обозначена с пътна маркировка М8.1 и
пътен знак Д17, не е пропуснал и блъснал преминаващия по нея от дясно на ляво
пешеходец М. Й.. Посочено е, че водачката на лекия автомобил „С. Л.” с per. №...... при
движение със скорост от 37 км/ч е имала техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП, чрез аварийно спиране при своевременно реагиране на опасността.
Вещото лице е установило, че пешеходецът М. Й. Й. от с. Н. е могъл да избегне
ПТП, ако е спрял и е изчакал лекият автомобил „С. Л.” с рег.№***** да премине преди
него най късно в момента, в който е изминал около три метра от началото на платното
за движение в района на пешеходната пътека. В момента, в който пешеходецът М. Й.
Й. от с. Н. е предприел пресичане на пътното платно лекият автомобил „Сеат Леон” с
per. №***** се намирал на около 26,53 метра от мястото на удара, т.е. от техническа
гледна точка лекият автомобил „С. Л.” с рег.*** е възприет от него и е бил видима
опасност. Установено е, мястото на инициалния контакт между пешеходеца и лекия
автомобил „С. Л.” е настъпило в района на пешеходната пътека тип М8.1 на около 1,5
метра от началото й по дължината на платното за движение и на около 4 метра в ляво
от десния ръб по ширината на платното за движение на бул. „Х. Б.“.
Експертизата е установила, че платното за движение на бул.„Х. Б.“ в района на
произшествието е прав хоризонтален участък от път, поради което пряката видимост
на водача на лекия автомобил „С. Л.“ към пешеходната пътека не е ограничена.
От техническа гледна точка водачката на лекия автомобил „С. Л.“ е имала
възможност да възприеме пешеходеца, като опасност в момента, в който е стъпил на
пешеходната пътека, след което е изминал около 4 метра от началото на платното за
движение до мястото на удара.
Вещото лице изготвило съдебно-автотехническа експертиза в съдебно заседание
уточнява, че до третия метър до навлизане в пешеходната пътека, автомобилът е можел
да не удари ищеца. Ищецът е бил навлязъл след третия метър. Вещото лице уточнява,
че по никакъв начин не може да се каже дали ищецът внезапно е навлязъл на
пешеходната пътека. Уточнява, че шофьорката е имала техническа възможност да види
пешеходеца ищец когато е направил първата крачка на пешеходната пътека. Сочи, че
скоростта, с която се е движил автомобила от 30 км./ч., водача е имал възможност да
реагира адекватно и да спре, при което има нарушаване на правилата от страната на
шофьора на МПС.
По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза, от заключението на
която се установява, че от приложената медицинска документация се установи, че
ищеца Й. е получил: оток на десен глезен и лекостепенно мозъчно сътресение.
4
Лечението, което е било приложено е било симптоматично, а именно вливане на
водносолеви разтвори, глюкозен серум, противооточно и обезболяващо средство и
температуропонижаващо. Периода за прилагане на това лечение е бил 3 дни.
Оздравителния период е от порядъка 2-3 седмици. Налице е причинно следствена
връзка между получените травми и процесното ПТП. Причинените травми и
наранявания са от такова естество и характер, че не са оказали влияние върху общото
здравословното състояние на ищеца за в бъдещ период от време, като е възможно да
изпитва локална болка в областта на десен глезен при промяна на времето. За това
дали ПТП е оказало влияние върху психиката на ищеца експертното заключение е
посочило, че е необходимо да бъде психолого-психиатрична експертиза, тъй като
отговора на този въпрос не е от компетенцията на експертизата.
В показанията си св.Д. Д. твърди, че познава М. Й. от една година и половина.
Свидетелката твърди, че е била на магазина до пешеходната пътека и е свидетелка на
процесното ПТП. Д. поддържа, че пострадалият се е огледал преди да тръгне, една кола
спряла и Й. тръгнал да минава, шофьорът го блъснал и Й. паднал на земята. Не можел
да стане. Свидетелката твърди, че водача излязъл от колата, попитал пострадалият как
е, извикали Бърза помощ на място и водача на автомобила закарал пострадалия в
спешния център. Свидетелката твърди, че вследствие на ПТП-то ищецът му е казал, че
е получил сътресение на мозъка и болки в глезена, бил 2-3 дни в болница и след
болничното заведение останал в къщи някъде около един месец. Д. поддържа, че през
този период ищецът се е оплаквал от болки в главата като в първите дни на домашното
лечение не е можел да се движи сам, а се е движил с помощта на леля си, имал и
патерици. Свидетелката поддържа, че ПТП не се е отразило добре на ищеца, имал е
страх да пресича като оздравителния му период е бил около месец и нещо като след
този период ищецът споделял, че има болки в главата.
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените
вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска
отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Основателността на
прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в
процеса на следните факти: 1. настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2.
противоправното поведение на виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди
и 4. наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5.
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
На 04.05.2021 г. около 18:25 в гр. В. по ул. „Х. Б.“ до номер 152 срещу магазин „
L. “ с посока на движение към центъра на гр. В. е станало ПТП като от назначената по
делото съдебно-автотехническа експертиза се установи, като по това време на
пешеходна пътека тип „Зебра“, обозначена с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д17
пред магазин „Л.“ пешеходецът М. Й. Й. от с. Н. е предприел пресичане на платното за
движение от дясно на ляво по посоката на движение на лекия автомобил „С. Л.“ с per.
№***** към центъра на гр. В.. Водачът на лекия автомобил „С. Л.” с рег.№**** не
спрял и осигурил предимство на пешеходеца и достигайки мястото на удара е блъснал
с предната си част в областта на предната броня тялото на пешеходеца, след което се
установил на платното за движение.
5
В случая водача на лекият автомобил „сеат Л.” с рег.№***** е нарушил чл. чл.119
ал.1 от ЗДвП/ Закона за движение по пътищата/, съгласно който: „при приближаване на
пешеходна пътека, водача на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като причинил на
пострадалията Й. телесни повреди. Разпоредбата е бланкетна и изисква препращане
към Закона за движение по пътищата и към правилника за неговото прилагане. От
обективна страна водачът на лекият автомобил „С. Л.” е извършил фактически
действия по управление на автомобила, при което управление е нарушил правила за
движение по пътищата, а именно: чл.119 ал.1 от ЗДвП – задължаващ водача на
нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре. От изготвените по делото съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че водачът на лекият автомобил „С. Л.” е управлявал
автомобила със скорост от около 37 км/ч., която е била допустима скорост за движение
в града, като освен това му е позволявала при своевременна реакция да преустанови
движението на автомобила си преди мястото на удара и така да предотврати
произшествието. Установява се категорично от доказателствата по делото, че за водача
на „С.т Л.” е съществувала обективна пречка да възприеме пешеходеца от момента, в
който същият е навлязъл по пешеходната пътека на платното за движение и че е бил в
състояние при своевременна реакция да спре и предотврати произшествието преди
мястото на удара. Водачът не е имал това изискуемо от закона поведение и поради това
произшествието е настъпило поради бездействието му спрямо предписаното правило.
При тези съображения се установи противоправното поведение на водача на
лекият автомобил „С. Л.”.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на виновния за
произшествието водач е застрахован при ответника и събитието е настъпило в срока на
покритие на застрахователната полица.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински документи,
заключение по съдебно медицинската експертиза и гласни доказателства) дават
основание за извод, че при процесното ПТП пострадалият е получил оток на десен
глезен и лекостепенно мозъчно сътресение. Оздравителния период е от порядъка 2-3
седмици. Налице е причинно следствена връзка между получените травми и
процесното ПТП. Причинените травми и наранявания са от такова естество и характер,
че не са оказали влияние върху общото здравословното състояние на ищеца за в бъдещ
период от време, като е възможно да изпитва локална болка в областта на десен глезен
при промяна на времето.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано по
безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищеца по чл. 432, ал.
1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за справедливо обезщетяване на претърпените при застрахователното
събитие болки и страдания по критерия на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
6
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни
обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида, характера и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, възрастта на пострадалия,
както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат
не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и
явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на
увреденото състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС № 4/1968 г.,
съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано "с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства" каквито са
"характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай пострадалият е получил оток на десен глезен и
лекостепенно мозъчно сътресение. Оздравителния период е от порядъка 2-3 седмици.
Причинените травми и наранявания са от такова естество и характер, че не са оказали
влияние върху общото здравословното състояние на ищеца за в бъдещ период от
време, като е възможно да изпитва локална болка в областта на десен глезен при
промяна на времето. Разпитаният по делото свидетел Д. Д., поддържа, че през
едномесечният период, в който пострадалият е останал в къщи се е оплаквал от болки в
главата като в първите дни на домашното лечение не е можел да се движи сам, а се е
движил с помощта на леля си, имал и патерици, имал е страх да пресича като
оздравителния му период е бил около месец и нещо като след този период ищецът
споделял, че има болки в главата.
Като взе тези доказани вреди, както и показанията на разпитания свидетел Д. Д.
за претърпените болки и страдания и периода на възстановяване, съдът намира, че
справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните
обстоятелства следва да бъде определено в размер на 4 500 лева. Този размер на
обезщетението би репарирало в пълна степен причинените на ищеца неимуществени
вреди вследствие на деликта, без да води до неоснователно обогатяване за сметка на
застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения
7
законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане
на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението
си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването
подлежи на пълно и главно доказване от страна на ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване.
В конкретния случай от ответника е наведено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Съдът намира това възражение за
неоснователно. ПТП е станало на пешеходна пътека тип „Зебра” обозначена с пътна
маркировка М8.1 и пътен знак Д17. В момента, в който пешеходецът М. Й. Й. от с. Н. е
предприел пресичане на пътното платно лекият автомобил „С. Л. с per. №*****се е
намирал на около 26,53 метра от мястото на удара, т.е. от техническа гледна точка
лекият автомобил „С. Л.” с рег.№.........е възприет от него и е бил видима опасност. От
техническа гледна точка водачката на лекия автомобил „С. Л.“ е имала възможност да
възприеме пешеходеца, като опасност в момента, в който е стъпил на пешеходната
пътека, след което е изминал около 4 метра от началото на платното за движение до
мястото на удара. Произшествието е станало в светлата част на денонощието на
04.05.2021 година, около 18:25 часа в град В. на бул. „Х. Б.“ №***** срещу магазин
„Л.“ при ясно време и нормална видимост.
При горните мотиви съдът приема, че предявения иск за неимуществени вреди
е частично основателен, като в полза на наследниците на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4500 лева. За горницата
над посочения размер до предявения размер от 12000 лв. искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава съдът приема
следното:
В чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 1/ или
изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната
претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 2/.
Застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 08.03.2022 г. с
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице.
С писмо изх.№1553/09.03.2022 г. застрахователят е уведомил пострадалият чрез
неговия представител, че следва да представи още документи по отношение на
претенцията за заплащане на обезщетение.
8
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по
застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция.
В случая, застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
08.03.2022 г. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице,
поради което за периода от 08.03.2022 г. до 20.10.2022 г. ответникът дължи законна
лихва за забава върху застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, на
основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
При тези съображения законна лихва следва да се присъди именно от 08.03.2022
г. до окончателното изплащане на сумата.
На ищцата е предоставена безплатна адвокатска помощ и съдействие на
основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.В този случай и на основание
чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвоката възнаграждение съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/ изм. и доп., бр. 68 от
31.07.2020 г./,при съобразяване уважения размер на предявените искове. Минималното
възнаграждение по чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата съобразно уважения размер на
предявените искове възлиза на 545.00лв.
Съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът
дължи на ответника сумата от 1343.75 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и
назначена експертиза.
Съдът не възприема възражението на ищеца за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение с оглед факта,че същото е в минималния размер
съгласно действащата към момента на упълномощаването норма на чл.7, ал.2,т.3 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на Районен съд Враца
и дължимата държавна такса.
Доколкото в настоящото производство ищеца са освободен от заплащане на
държавна такса при завеждане на делото,а то е решено в тяхна полза,съгласно
чл.78,ал.6,във вр. с чл.83 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд В. сумата от 180.00
лв.,представляваща държавна такса от 4% върху уважения размер на предявеният иск.
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД. с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С., район Л., бул. Д.Б. № ****, представлявано от С.*** С. П. и К. Д. К. ДА
ЗАПЛАТИ на М. Й. Й., ЕГН : ********** с адрес: с. Н., ел.”Акад.И.Ц.”* като
непълнолетен действащ лично и със съгласието на неговия баща и законен
представител Й. В. Й. с ЕГН:**********,сумата от 4500.00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие станало
на 04.05.2021 г. ПТП по вина на Б. Т. И., лек автомобил марка „ С. Л.“ е peг №
*** с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към ответника към датата на
ПТП-то, ведно със законната лихва върху двете суми от 08.03.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
КАТО ОТВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ ЗА
СУМАТА НАД 4500.00лв. до пълният му предявен размер от 12000.00лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД. с ЕИК ***. със седалище и адрес на управление
гр. С., район Л., бул. Д.Б. № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Х. А. З., с личен адвокатски номер : ** със съдебен адрес : гр. С., ул.
„И.Д.”,** сумата от 545.00лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА М. Й. Й., ЕГН : ********** с адрес: с. Н., ул.”Акад.И.Ц.”*
като непълнолетен действащ лично и със съгласието на неговия баща и
законен представител Й. В. Й. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „БУЛ
ИНС” АД. с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. Д.Б. №
****сумата от 1343.75 лева/адвокатски хонорар и възнаграждение за вещо лице/
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД. с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
С., район Л., бул. Д.Б. № 87, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд В. сумата от
180.00 лева за държавна такса върху уважения размер на предявеният иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10