Решение по дело №188/2021 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260819

 

гр.Бургас, 09.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                    

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА

 

при участието на секретаря Ж. М., като разгледа НАХД № 188 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба, подадена от П.Н.И. ЕГН ********** против наказателно постановление № 251а-152/25.09.2020г., издадено от Старши комисар К.К. на длъжност Директор на Областна дирекция на МВР Бургас, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро ЗЗ вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ на П.Н.И. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

С жалбата се иска отмяна на НП като се сочи, че жалбодателката страда от заболяване параноидна шизофрения.

Проведени по делото за събиране на доказателства са две съдебни заседания като в първото жалбоподателката се явява лично, поддържа жалбата, моли за отмяна на НП.

За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител. Депозирано е писмено становище срещу жалбата, с която се намира за неоснователна и моли да се потвърди НП, а в случай, че се отмени прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок като НП е връчено на 27.11.2020г., а жалбата е подадена на 04.12.2020г., от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме за допустима.

 На 09.04.2020г. св. С.Н. съставила АУАН срещу П.Н.И. за това, че на същата дата около 15,40 часа в гр. Бургас, ж.к. Славейков  било установено да посещава обществено място – парк Света Троица, с което е нарушила въведената в т. I  от Заповед РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 ЗЗ, а именно преустановяват се посещенията на паркове, градски градини и т.н., с което бил нарушен чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подт. 1 от Заповед РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването.

АУАН е връчен лично на нарушителя на 09.04.2020г., който не е вписал възражения.

АНО е възприел фактите, описани в АУАН и на 25.09.2020г. било издадено НП, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро ЗЗ вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

П.И. страда от психично заболяване параноидна шизофрения.

Тези факти съдът установи въз основа на събраните писмени и гласни доказателства.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентен орган съгласно Заповед 251з-1247/24.03.2020г.  и предвид разпоредбата на чл. 209а, ал. 4 ЗЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) Закон за здравето (ЗЗ) при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, обяви извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. като съгласно т. 2. Възложи на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.

В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването издаде заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие бяха многократно изменяни. Така съгласно Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. в т. I, подт. 1 се предвиди, че считано от 00:00 часа на 21.03.2020г. се преустановяват посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Впоследствие изм. и доп. със Заповед №РД-01-153/25.03.2020г., доп.със Заповед №РД-01-167/30.03.2020г., доп.със Заповед №РД-01-188/09.04.2020г., доп. със Заповед №РД-01-196/10.04.2020г., изм. със Заповед №РД-01-239/26.04.2020г., изм. със Заповед №РД-01-248/01.05.2020г. на министъра на здравеопазването. Налице е последващ  акт на министъра, а именно Заповед №РД-01-263 от 14.05.2020г., който прекратява действието на предходния, т.е. по волята на самия издател, първоначалната заповед и нейните изменения вече не съществуват в правния мир.

Към момента на съставяне на АУАН обаче Заповедите са създали задължения, непосредствено са засегнали права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица. Изрично със Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. в т. I, подт. 1 се предвиди, че считано от 00:00 часа на 21.03.2020г. се преустановяват посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.

Според съдебния състав е налице нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН като наказателното постановление посочва за нарушена законова разпоредба, която не съответства на словесното описание на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ към датата на издаване на наказателното постановление се предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

Санкционната разпоредба не предвижда наказание за нарушение на чл. 63, ал. 1 ЗЗ. АНО е следвало изрично да посочи коя редакция на закона трябва да намери приложение като липсата на ясно посочване на конкретната законова разпоредба, която е нарушена винаги води до съществено засягане на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Съдът намира, че нарушението не е и безспорно доказано. Нито актосъставителят, нито свидетелят успяха да възпроизведат факти във връзка с извършената проверка и констатираното нарушение, дори и след предявяване на АУАН. Не се посочи конкретно поведение на нарушителя или обстоятелства, при които е установено нарушение. Дори да се приеме, че това е резултат от изминалия период от време, то в тежест на АНО е да ангажира доказателства, за да установи фактът на нарушението и извършването  му именно от жалбоподателката.

Отделно от изложеното за този състав в конкретния случай са налице всички обстоятелства, за да се приеме, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. „а“ ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН. Заповедта на министъра в последствие е била отменена, няма данни около И. да е имало други хора, чийто живот или здраве да се поставят в опасност, същата съгласно ангажираните доказателства, страда от психично заболяване параноидна шизофрения и е била лекувана в ДПБ Раднево.

Поради изложеното НП следва да се отмени като незаконосъобразно и неправилно.

Съдът на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН дължи произнасяне по разноските като в случая право на такива има жалбоподателят, който не претендира такива и не му се присъждат.

Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 251а-152/25.09.2020г., издадено от Старши комисар К.К. на длъжност Директор на Областна дирекция на МВР Бургас, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро ЗЗ вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ на П.Н.И. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

                                                       

                

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА

В.О. Ж.М.