РЕШЕНИЕ
№ 1965
гр. Бургас, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120101590 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.250 от ГПК.
Образувано е по молба, депозирана от адв.М. П. от БАК, в
качеството й на процесален представител на молителя Т. П. К., за допълване
на постановеното по настоящото дело решение, както и за неговото
изменение в частта за разноските.
В молбата се посочва, че съдът, определяйки размера на
месечната издръжка, дължима от ответницата на малолетното дете на
страните, не се е произнесъл напълно по искането, тъй като е следвало да
посочи в диспозитива си и че издръжката е дължима до 10-то число на
текущия месец, както било посочено в исковата молба, а също и че не е
присъдил в пълен размер деловодни разноски.
Поради това се моли за постановяване на допълнително
решение в горния смисъл.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна, която не е
депозирала отговор в дадения й срок.
Молбата е допустима - депозирана е в срока по чл.248, ал.1,
съотв. по чл.250, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и пред надлежен съд, но е
неоснователна.
Съдът е бил сезиран с искане по чл.127, ал.2 вр. с чл.59,
чл.143 и чл.149 от СК, което е било уважено, като на молителя К. е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете на страните - Т., определен е режим на лични отношения с
майката и последната е осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в
размер на 250 лв., като в мотивите си се е аргументирал защо страните не си
дължат разноски.
Очевидно е тогава, че съдът е формирал воля по целия
въведен от ищцата спорен предмет, в т.ч. и по разноските.
Посоченият в молба падеж на издръжката не е част от
спорния предмет, а оттам - не е задължителен реквизит от диспозитива на
1
съдебното решение. Това е така, защото издръжката е платима до последното
число на месеца, за който се дължи, независимо от желанието на ищцата да я
получава авансово.
Понеже произнасяне по разноските има, но по правило,
когато такива не се присъждат, както е в случая, отхвърлителен диспозитив
не се дължи, съдът приема, че молителят желае изменение на решението в
частта за разноските. Както е прието в решението, чието изменение се иска,
производството по чл.127 от СК - за регламентиране упражняването на
родителските права по отношение на дете, при липса на съгласие между
родителите, е такова по спорна администрация. Затова, позовавайки се на
цитираната в решението съдебна практика, явяваща се продължение на
дългогодишната такава, определяща деликтното естество на отговорността за
разноските и характера на производството, настоящият състав е счел, че
страните не си дължат разноски. Нещо повече - характерът на това
производство не се променя, ако и в същото съдът да е длъжен да се
произнесе по въпроса за дължимост на издръжката, защото това той следва да
стори служебно, дори и без нарочно искане в тази насока.
И тъй като, както вече се каза, произнесеното решение е
съответно на заявеното искане, Бургаският районен съд, на основание чл.248,
ал.3 и чл.250, ал.3 от ГПК,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на адв.М. П. от БАК, в качеството й на
процесуален представител на молителя Т. П. К., за допълване на решение №
1670 / 28.07.2022 год., постановено по гр.д. № 1590 / 2022 год. на Бургаския
районен съд, както и за изменение на посоченото решение в частта за
разноските.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2